Решение № 1090 от 19.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1090 гр. София, 19.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Димитър К. Демирев

Мария В. Атанасова при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20261100500086 по описа за 2026 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №86/2026 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на Я. Т. С. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №18470 от 14.10.2025 г постановено по гр.д.

№6338/25 г на СРС , 36 състав ; с което са отхвърлени исковете на въззивника с правно основание чл.439 ГПК срещу „Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 гр.София да се признае за установено , че не дължи следните суми: 2028,41 лв., представляваща главница за доставена топлинна енергия за периода от 01.10.2008 г. до 30.04.2011 г., 358,20 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 31.12.2008 г. до 17.02.2012 г., за които суми в полза на „Топлофикация София“ ЕАД е издаден изпълнителен лист от 11.06.2012 г. по гр.д.

№ 4656/2012 г. по описа на СРС, 113 състав и е образувано изпълнително дело №20128630402314 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 при КЧСИ. Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като давността за вземанията по процесната влязла в сила заповед за изпълнение е 3-годишна , а не 5-годишна . Не прекъсват и не спират давността запори , по които не са постъпили парични суми , както и насрочване на опис и оценка на движими и недвижими вещи . В случая изпълнителното дело е перемирано по право и е трябвало да бъде прекратено .

Изпълнителни действия след перемиране на изпълнителното дело не прекъсват давността .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява 1 съгласие с мотивите на СРС . По изпълнителното дело са извършени множество изпълнителни действия и са постъпвали суми от запори .Подновяването на изпълнителни действия след перемция прекъсва погасителната давност . Давност не е текла и след образуване на делото пред СРС .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 27.10.2025 г и е обжалвано в срок на 07.11.2025 г.

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .

След преценка на доводите във въззивната жалба и доказателствата по делото, въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част . Относно доводите за неправилност съдът /принципно/ е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Не се спори между страните , че в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист от 11.06.2012 г. по гр. д. № 4656/2012 г. по описа на СРС, 113 състав, за следните суми: сумата от 2028,41 лева, представляваща непогасена главница за потребена енергия за периода от 01.10.2008г. до 30.04.2011г., 358,20 лева, представляваща начислена мораторна лихва за периода от 31.12.2008г. до 17.02.2012г., че за принудително събиране на сумите по посочения изпълнителен лист по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 20128630402314 по описа на ЧСИ С.Х..

Според СРС актуалната съдебна практика /решение № 3 от 04.02.2022г. по гр. д. № 1722/2021г., IV ГО на ВКС, решение №37 от 24.02.2021г. по гр. д. № 1747/2020г., IV ГО на ВКС и определение №214 от 15.05.2018г. по ч. гр. д. № 1528/2018г., IV ГО на ВКС/, счита , че давностният срок, предвиден в чл. 117, ал. 2 ЗЗД, се прилага както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение.

Според СРС процесните вземания, които са установени с влязла в сила заповед за изпълнение, се погасяват с 5-годишна давност, предвидена в чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Съгласно чл.

116, б. "в" ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането. Прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде приложен определен способ или да бъде извършено определено действие също прекъсва 2 давността, защото съдебния изпълнител е длъжен да го приложи, но давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение /независимо дали то е достигнало до крайния процесуален резултат/. В този смисъл, преценката на съда по въпроса дали е изтекъл срокът на погасителната давност за процесните вземания се извършва като се съобразят конкретните действия по принудително изпълнение.

По процесното изпълнителното дело взискателят е депозирал молба за образуването му на 13.07.2012г., като на основание чл.18, ал.1 ЗЧСИ е възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояния на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнението.

Със запорно съобщение от 23.10.2014г. е наложен запор върху вземания на длъжника по сключен договор за аренда с ЕТ „А.-СД-В.Д.- А. Д.“.

Със запорно съобщение от 03.12.2014г. е наложен запор върху вземания на длъжника с правно основание сключен договор за аренда с ЕТ А.-СД-В.Д.- А. Д..

На 17.02.2015г. е вписана възбрана върху поземлени имоти в землището на с. Локорско, СО, район Нови Искър, собственост на длъжника.

На 25.02.2015 г. е вписана възбрана върху самостоятелен обект в сграда Апартамент №18, находящ се в гр. София ул. ****, собственост на длъжника.

На 19.03.2015г. е вписана възбрана върху поземлени имоти в землището на с. Лиляк, собственост на длъжника в изпълнителното производство.

С молба от 10.06.2015г. взискателят е възложил на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояния на длъжника, като извърши справки в НАП с оглед налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника и да бъде наложен запор върху вземания по банкови сметки.

Със запорно съобщение от 17.09.2015г. е наложен запор върху банкови сметки на ищеца при „Сибанк“ ЕАД и изпращане на запорно съобщение от 17.09.2015г.

С молба от 23.01.2017 г. взискателят е възложил на съдебния изпълнител да бъде наложен запор върху вземания по банкови сметки на длъжника и върху трудови възнаграждение и/или пенсионни плащания.

С молба от 27.02.2019 г. взискателят е възложил на съдебния изпълнител да бъде наложен запор върху вземания по банкови сметки на длъжника и върху трудови възнаграждение и/или пенсионни плащания.

От направените отразявания по изпълнителното дело, както и от издаденото по искане на длъжника удостоверение за размера на дълга от 22.07.2024 г. се установява, че за периода 18.12.2015г. – 08.11.2023г. по изпълнителното дело са постъпили суми, както следва:

18.12.2015г. - 897,16 лева; на 12.10.2016г. – 898,16 лева; на 08.11.2017г. 507,02 лева; на 21.12.2018г. – 1 276,75 лева, на 05.04.2021г. – 3,37 лева; на 14.10.2021г.– 236,74 лева; на 03.11.2022г. – 336,12 лева; на 08.11.2023г. – 334,73 лева, от които в полза на взискателя е разпределена сумата от 3 930,59 лева.

3

Според СРС за периода от 16.08.2012г. до 23.10.2014г. по изпълнителното дело не са били предприемани изпълнителни действия по искане на взискателя или по почин на съдебния изпълнител, от където следва, че към 16.08.2014г. по образуваното изпълнително производство е настъпила перемция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Според СРС изпълнителното производство по изп.д. №20128630402314 по описа на ЧСИ С.Х. е образувано през 2012 г . Съгласно Тълкувателно решение 3/2020 от 28.03.2023 год. по т. д. тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС по образуваното изпълнително дело през 2012г. давност за подлежащите на изпълнение вземания не е текла до 26.06.2015 г., от когато е обявено за загубило сила ППВС № 3/1980 г.

Според СРС неоснователни са доводите на ищеца, че предприетите изпълнителни действия след настъпване на перемцията по изпълнителното дело не са годни да прекъснат давността са неоснователни. Съгласно възприетото тълкуване в т.3 от Тълкувателно решение №2/2023г. от 04.07.2024г. по тълкувателно дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС, ползващо се със задължителност за съдилищата, погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция.

Кредиторът по изпълнително дело прекратено поради перемпция, не се лишава от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, както и от възможността да прекъсне давността като поднови изпълнителните действия .

Според СРС в случая за взискателя не е текъл срок на погасителна давност за вземанията, подлежащи на събиране чрез принудително изпълнение, до 26.06.2015г., като същевременно при наличието на настъпила перемция по изпълнителното дело към 16.08.2014г. посредством предприетите изпълнителни действия след 16.08.2014г. погасителната давност следва да се счита прекъсната по смисъла на чл. 116 б. „в“ ЗЗД. В настоящия случай от материалите по изпълнително дело № 20128630402314 е видно, че последното постъпило плащане за принудителното събиране на вземанията, предмет на изпълнителния лист е от 08.11.2023г., като за периода м. 12.2015г. – м. 12.2018г. и за периода м. 04.2021г. – м.

11.2023г. ежегодно са постъпвали плащания за погасяване на дълга. Съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., е предвидено спиране на всички давностни срокове, с които се погасяват или придобиват права, в това число и погасителната давност, до отмЯ.та на извънредното положение – на 14.05.2020 г. Разпоредбата е императивна, поради което следва да се приложи, като съгласно § 13 от ЗИДЗЗ сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците , продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020 г., като съгласно посочената разпоредба сроковете по чл. 3 продължават да текат от 21.05.2020 г. От тук следва, че за периода 13.03.2020г. – 21.05.2020г. срокът на погасителна давност по отношение на процесните вземания следва да се счита за спрян.

4

Според СРС в резултат на наложения запор върху вземанията на длъжника по договор за аренда са постъпвали суми. Посочените плащания представляват действия по принудително изпълнение, защото са пряко следствие от наложения запор (ТР 2/2015 г. по т. д. 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС) и следователно имат за последица прекъсване на давността на основание чл. 116, б. "в" ЗЗД .

Според СРС новата 5-годишна давност следва да започне да тече от 08.11.2023г., когато е предприето последното действие по принудително изпълнение, изразяващо се в постъпване на сума от арендодателя в резултат на наложен запор върху вземанията на длъжника. От събраните писмени доказателства се установява, че за периода след който е започнала да тече давността на вземанията, предмет на изпълнителния лист, считано от 08.11.2023г. до датата на образуване на настоящото исково производство не е изтекъл приложимия петгодишен срок на погасителна давност за процесните вземания, поради което с исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.

Разпечатката съдържа 45 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42d01644-0aaf-4fcc-8f36-ccab61e0181b