Решение № 442 от 17.06.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Благоевград, 17.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Георгиева като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20251210102820 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от М. В. П., ЕГН **********, постоянен и настоящ адрес: гр. *****, чрез пълномощника адв. А. Д., със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. *****, тел. ****, със съдебен електронен адрес за призоваване: *****, против "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК 000694749, със седалище и адрес на управление: гр. ****, представлявано от ***** - Изпълнителен директор и **** – Прокурист.

Ищцата е предявила срещу ответника при условията на обективно кумулативно съединяване следните искове:

1. /иск за признаване за установено, че Договор за потребителски паричен кредит PLUS 19418221, оторизационен код а888yyy7 от 05.07.2022 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 (чийто правоприемник е „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749) и М. В. П. е изцяло недействителен.

2./ осъдителен иск за сумата от 2029,69 лв., с равностойност 1037,76 евро на основание чл.

55 ЗЗД, недължимо платените суми от М. В. П. на ответника по Договор за потребителски паричен кредит PLUS - 19418221, оторизационен код а888yyy7 от 05.07.2022 г.

Ищцата твърди, че на 05.07.2022г. между нея и ответното дружество бил сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS - 19418221, оторизационен код а888yyy7, като ответното дружество е предоставило на ищцата сумата от 10 000 лв. Заявява, че съобразно погасителния план последната погасителна вноска следвало да бъдела на 15.07.2027г. Смята, че процесният договор за потребителски кредит бил нищожен поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, т. 10, т. 20 вр. чл. 22 ЗПК и чл. 10, ал. 1 ЗПК, както и поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка въвежда и подробни съображения. По отношение на втория иск излага съображения, че за ответника не било съществувало валидно правно основание да получил плащане по процесния договор за кредит в размер на 2029,69 лв., с равностойност 1037,76 евро.

Ответникът смята предявените искове за неоснователни. В тази връзка не оспорва обстоятелството, че е сключил на 05.07.2022г. сочения от ищцата договор за потребителски кредит. Оспорва обаче твърденията на ищцата, че процесният договор за кредит бил изцяло нищожен поради нарушение на императивните изисквания на чл. 11, вр. чл. 22 ЗПК, както и 1 поради противоречие с добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД. В тази връзка развива подробни доводи. Смята, че е получил суми по процесния договор за потребителски кредит на валидно правно основание.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба, предмет на разглеждане в настоящото производство са обективно кумулативно съединени искове за нищожност на процесния Договор за потребителски паричен кредит № PLUS - 19418221, оторизационен код а888yyy7 (с правна квалификация чл.26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 във вр. с чл. 22 ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал.

4, чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 20 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП), и осъдителен иск за заплащане от "ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД на ищцата сумата от 2029,69 лв., с равностойност 1037,76 евро – представляваща платена на при начална липса на основание сума (с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД).

Уважаването на исковата претенция за прогласяване на нищожността на целия договор за потребителски кредит, е детерминирано от установяването, че процесният договор за потребителски противоречи на императивни правни норми, а именно 23 във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 10, ал. 2, чл. 10а, ал. 4, чл. 11, ал. 1, т. 10, т. 20 ЗПК, чл. 19, ал. 1 и ал. 4 от ЗПК вр. чл.143 и чл.146 ЗЗП, както и че същият накърнява добрите нрави.

С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154, ал. 1 ГПК), ищцовата страна следва да установи наличието на противоречие на процесния договор за потребителски кредит с посочените императивни правни норми, както и че договорът накърнява добрите нрави. От своя страна ответникът трябва да докаже, че сключената сделка е валидна.

Уважаването на осъдителната искова претенция пък е детерминирано от установяването на следните факти: 1/ предаване от ищцата и съответно получаване от страна на ответника на имущественото благо, предмет на този иск – сумата от 2029,69 лв., с равностойност 1037,76 евро, и 2/ начална липса на основание за имуществено разместване от такъв порядък (вж. в този смисъл Постановление № 1 от 28.05.1979 г., Пленум на ВС). С оглед разпределението на доказателствената тежест в исковия граждански процес (чл. 154 ГПК), ищцата е тази, която трябва да установи съществуването на първото от визираните изисквания. Ако това бъде сторено, ответната страна следва да докаже, че е получила съответното имуществено благо – сумата 2029,69 лв., с равностойност 1037,76 евро от при наличието на правно основание. Иначе казано, в тежест на ищцовата страна е да установи единствено даването, а на ответника – на какво основание е получил даденото (вж. така Определение № 142 от 21.02.2012 г. по ч. гр. д. № 103/2012 г., IV г. о. на ВКС и Решение № 248 от 15.11.2016 г. по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о. на ВКС).

Именно в контекста на изложените принципни положения трябва да се потърси и разрешение на фактическите и на правните проблеми, които поставя разглежданият казус.

Не се спори между страните, че между ищцата М. В. П. (като кредитополучател и потребител) и „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 (чийто правоприемник е ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749), качеството му на кредитодател е бил сключен на 05.07.2022г. процесният Договор на потребителски паричен кредит № PLUS - 19418221, съгласно който е бил предоставил на ищцата сумата в размер на 10 000 лв. Фактът на сключването на сделката се доказва и от представените по делото преписи от Договор за потребителски кредит № PLUS - 19418221 от 05.07.2022 г., Общи условия (ОУ) към него, Застрахователен сертификат и ОУ за застраховка "Защита на плащанията" (за застрахователни пакети "Стандарт" и "Комбинирана защита").

От съдържанието на договора се изясняват и основните параметри, при които е бил сключен, а именно: главница в размер на 10 000 лв.; годишен процент на разходите /ГПР/ от 21,79 %; фиксиран лихвен процент от 18,69 %; застрахователна премия в размер на 3558 лв.; такса ангажимент в размер на 250 лв.; общата стойност на плащанията, включваща 2 главницата, застрахователната премия, и договорната лихва – 19 102,20 лв.; погасяване – чрез 60 броя равни месечни вноски (всяка в размер на по 318,37 лв.), с дата на първо плащане – 15.08.2022г., и с дата на последно плащане (краен падеж) – 15.07.2027г.

От анализа на заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза става ясно, че действителният годишен процент на разходите /ГПР/ е 35,13 %, а не посоченият неправилно в договора 21,79 %. В тази връзка от заключението на вещото лице се установява, че ако към разходите по кредита се добави и сумата за застрахователна премия в размер на 3558 лв., общата сума на разходите по кредита става 9102,23 лв. (договорна лихва от 5544,23 лв. + 3558 лв. застрахователна премия). Става ясно от заключението, че общата сума, която е била заплатена от кредитополучателя във връзка с процесния договор, е 11 779,69 лв. От нея кредитодателят е отнесъл 5024,33 лв. към главницата, сумата в размер на 4561,29 лв. към договорната лихва и сумата в размер на 2194,10 лв. към застрахователна премия. Експертът е категоричен, че застрахователната премия в размер на 3558 лв. не е била включена в посочения ГПР по кредита от 21,79 %. Установява се, че сключването на тази застраховка не е било посочено, че е задължително, за да бъде одобрен кредитополучателят за исканата от него сума. Но в Европейския формуляр потребителят не е бил уведомен, че с месечната вноска от 318,37 лв. е включена и застрахователна премия. В ГПР е била включена единствено таксата ангажимент.

Съдът намира, че уговорената в договора за потребителски паричен кредит от 05.07.2022 г. застрахователна премия по "Защита на плащанията" е разход по кредита, която следва да бъде включена при изчисляването на годишния процент на разходите - ГПР, съгласно императивното изискване на чл. 19, ал. 1 и ал. 2 ЗПК. На основание чл. 19, ал. 4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България. В противен случай и на основание чл. 19, ал. 5 ЗПК тези клаузи са нищожни.

Дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, съгласно който това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия, като общият разход по кредита за потребителя не включва нотариални такси.

В разглеждания случай общият размер на задължението на ответника е формирано като сбор от различни компоненти, описани в изготвения погасителен план, включително задължението за "такса ангажимент" в размер на 250 лв. и за застрахователна премия по застраховка "Защита на плащанията" в размер на 3558 лв. Плащането на застрахователната премия по застраховка "Защита на плащанията" обаче не е отразено като разход при формирането на оповестения ГПР от 21,79 %, въпреки че е включена в общия дълг и месечните вноски. По този начин е нарушено изискването на чл. 19, ал. 1 ЗПК за оповестяване на всички разходи по кредита. По този начин потребителят е бил въведен в заблуждение относно реалните параметри на кредитния договор.

По силата на чл. 5 от Общите условия за застраховка "Защита на плащанията" (за застрахователни пакети "Стандарт" и "Комбинирана защита") на кредитополучателите по договор за потребителски паричен кредит, сключен между застрахователя и кредитополучателя, кредитополучателите едновременно с попълването и подписването на договора за кредит изразяват своето изрично писмено съгласие да се застраховат и приемат настоящите Общи условия. Декларацията за приемане на застраховането и Общи условия е включена в Застрахователния сертификат, който е неразделна част от всеки договор за 3 кредит.

При тълкуване на посочената клауза от Общите условия за застраховка "Защита на плащанията" се налага изводът, че разглежданите общи условия са приложими за всички кредитополучатели, сключили договор за кредит с „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, ЕИК 130697606 (чийто правоприемник е ответникът „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, ЕИК 000694749). Също така от представения по делото формуляр на договора за кредит е видно, че заплащането на застрахователна премия е включено в предварително изготвения от кредитора формуляр.

Следва да се отбележи също така, че в случая приложение намира определението, съдържащо се в чл. 3, буква "ж" на Директива 2008/48/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета, съгласно който "общи разходи по кредита за потребителя" означава всички разходи, включително лихва, комисиони, такси и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит и които са известни на кредитора, с изключение на нотариалните разходи; разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, по-специално застрахователни премии, също се включват, ако в допълнение към това сключването на договор за услугата е задължително условие за получаване на кредита или получаването му при предлаганите условия.