Решение № 299 от 15.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 299 гр. София, 15.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100503707 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение от 30.06.2023г., постановено по гр.дело №50728/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 123-ти състав, са отхвърлени предявените от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Е. П. Я., с ЕГН **********, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл.415 ГПК във вр. с чл.422 ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължат на ищеца следните суми: сумата от 1670.15 лв., главница, стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от м.11.2012г. до м.04.2014г.вкл. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: град София, ж.к."********", бл.********, абонатен №********, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2015г. /дата на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда/ до окончателното изплащане на задължението; сумата от 14.28 лв., цена на услуга "дялово разпределение" за периода о т м.11.2012г. до м.04.2014г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.06.2015г. /дата на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в съда/ до окончателното изплащане на задължението; сумата от 337.10 лв., обезщетение за забава върху главницата за неплатената стойност на доставената топлинна енергия за периода от 31.12.2012г. до 01.06.2015г.; както и сумата от 2.64 лв., обезщетение за забава върху главницата за цена на услуга "дялово разпределение" за периода от 31.12.2012г. до 01.06.2015г., като неоснователни и недоказани.

1

Постъпила е въззивна жалба от ищеца - "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, чрез юрисконсулт И.М., с която се обжалва изцяло решение от 30.06.2023г., постановено по гр.дело №50728/2019г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 123-ти състав, като са релевирани твърдения за неговата неправилност и незаконосъобразност, като постановен в противоречие на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения при разглеждане на правния спор.

Твърди се, че неправилен е изводът на първоинстанционния съд, че в хода на съдебното производство пред първата инстанция не е доказан размера на претендираното вземане за доставена до имота на ответника топлинна енергия за исковия период от време. Излага се, че неправилно СРС не е кредитирал приетите по делото заключения на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертиза, от които се установява количеството на доставената в имота топлинна енергия, както и размера на претендираните вземания. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло обжалваното решение и постанови друго, с което да уважи предявените искове. Претендира присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. В депозирана молба от 09.12.2025г. е обективиран списък по чл.80 ГПК за сторени разноски пред настоящата въззивна инстанция.

Въззиваемата страна - Е. П. Я., с ЕГН **********, не депозира писмен отговор и не взема становище относно постъпилата въззивна жалба.

Третото лице-помагач - "ТЕРМОКОМПЛЕКТ" ООД не изразява становище по подадената въззивна жалба.

Предявени са от "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД, с ЕИК 831609046, срещу Е.

П. Я., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №32422/2015г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 123 състав, въззивника-ищец "ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ" ЕАД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 09.06.2015г. и е постановена на 18.08.2015г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу П.Т. Я., починал на 06.10.2015г. и с определение от 16.08.2017г. заповедният съд е конституирал като длъжник неговия наследник по закон - Е. П. Я., който в срока по чл.414 ГПК е подал възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта за изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от 2 легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционното съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е частично ОСНОВАТЕЛНА.

За да постанови обжалваното съдебно решение, с което са отхвърлени изцяло предявените искове с правно основание чл.422,ал.1 ГПК във вр. с чл.150 ЗЕ във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, първоинстанционният съд е приел, че ищецът не е установил със събраните по делото доказателства количеството и стойността на доставената в имота на ответника топлинна енергия за исковия период от време.

Посочено е още, че ищецът не е доказал, че е изпълнил задължението си да достави топлинна енергия в имота на ответника при спазване на изискванията на Общите условия по договора за доставка на топлинна енергия, както и на действащата нормативна уредба. Изложено е още от първостепенния съд, че не се кредитират приетите по делото заключения на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, тъй като констатациите на вещите лица са направени на база документи, които не са приети като доказателства по делото. Въз основа на така направените изводи, първостепенният съд е постановил обжалваното решение, с което са отхвърлени предявените искове като неоснователни. Така обоснованият краен извод на СРС е неправилен и не кореспондира на събраните по делото доказателства.

Настоящият съдебен състав счита, че от приетите доказателства се установява, че за исковия период между ищеца и наследодателя на ответника е съществувало валидно облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия. От приетия като доказателство по делото нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №2, том ІІ, рег. №5486, дело №219/30.04.2003г. се установява по несъмнен начин факта, че П.Т. Я., наследодател на ответника - Е. П.

Я., е придобил правото на собственост чрез покупко-продажба на процесния топлоснабден имот - апартамент №102, находящ се в гр.София, ж.к."********. Според действалата през периода разпоредба на чл.153, ал.1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Разпоредбата императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В случая доколкото по делото са ангажирани категорични доказателства, че наследодателят на ответника по делото е бил собственик на процесния топлоснабден имот, респективно следва да се приеме, че през процесния период същият е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и е бил страна по договорното отношение с ищеца за продажба на топлинна енергия. В случая не се изисква задължително договорът да е в писмена форма, касае се за неформален договор за продажба на топлинна енергия, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от ДКЕВР, които са обвързвали наследодателя на ответника дори и без да ги е приел изрично - чл.150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл.150, ал.3 ЗЕ. Следователно, установено е принципно съществуване на облигационно договорно правоотношение между ищеца и наследодателя на ответника в процесния период, произтичащо от договор за продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, което е достатъчно за доказване на иска по основание. На следващо място въззивният съд намира, че от доказателствата по делото се установява по несъмнен начин факта, че ответникът - Е. П. Я. в качеството на единствен наследник на починалия в хода на заповедното производство след издаване 3 на заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК длъжник - П.Т. Я., на основание настъпило наследствено правоприемство /чл.5 ЗН/ е придобил правото на собственост върху процесния топлоснабден имот, респективно е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по предявените срещу него искове.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в процесния топлоснабден имот, който е бил собственост на наследодателя на ответника е от значение единствено към доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му съгласно чл.162 ГПК.

В случая от съвкупната преценка на представените доказателства - извлечение от сметки, изравнителни сметки и заключение на СТЕ, съдът приема, че по делото е доказан и размерът на реално потребеното от наследодателя на ответника количество топлоенергия за процесния период. Ответникът не твърди, съответно не установява с допустимите в закона доказателствени средства, че неговият наследодател се е възползвал от предвиденото рекламационно производство и е оспорил изготвените от третото лице-помагач изравнителни сметки в установените срокове съгласно чл.32 ал.3 Общите условия /в сила от 14.01.2008г., действащи през процесния период/, които имат силата на закон за страните – в 45-дневен срок след периода, за който се отнасят, нито в срока за рекламации за отчет на уредите и разпределението по чл.70 ал.6 Наредбата за топлоснабдяването, поради което и с оглед на липсата на мотивирано оспорване на тези документи и по настоящото производство, съдът намира, че разпределението на топлинна енергия е извършено в съответствие с нормативната уредба.Дължимият размер за потребеното количество топлинна енергия досежно имота на ответника за периода м.11.2012г. - м.04.2014г. е в размер на 1754.86 лв., чиято стойност е изчислена в заключението на СТЕ на база реално потребената топлинна енергия, съобразено е с изготвените от фирмата за топлинно счетоводство изравнителни сметки за процесния период, в която сума не са включени предишни неплатени и просрочени суми и без начисляване на лихви по тях, както и не е включена сума, дължими за извършената услуга дялово разпределение.

Заключението по СТЕ е дадено от вещо лице, специалист в областта топлотехника, мотивирано е вкл. с посочени формули за извършване на разпределението, като е даден отговор на поставените му задачи, предвид на което съдът във връзка с чл.202 ГПК намира, че следва да го кредитира.

По изложените съображения съдът приема, че за исковия период м.11.2012г. м.04.2014г. ищцовото дружество е доставяло топлинна енергия в недвижимия имот на ответника за отопление и топла вода, като общата стойност на фактически потребената топлинна енергия възлиза на сумата от 1754.86 лв..

С оглед обстоятелството, че въззивният съд достига до извода, че предявеният иск за установяване на вземания за доставена топлинна енергия е основателен, поради което следва да се произнесе относно своевременно направеното в писмения отговор по чл.131 ГПК възражение за погасяване по давност на претендираните от ищеца вземания, което счита за неоснователно. Приложими са дадените разяснения с ТР №3/2012г. на ОСГК на ВКС, според които по отношение на вземанията за топлинна енергия е приложима тригодишната давност по чл.111, б."в" ЗЗД. В случая давността е прекъсната на 09.06.2015г., датата, на която е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК в съда. Следователно погасени по давност биха били всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди м.06.2012г.. В случая началната дата на исковия период е 01.11.2012г., т.е. няма 4 погасени по давност вземания, които се претендират от ищеца.

Разпечатката съдържа 32 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42cf481d-cec6-4718-b55d-27c66e02f3ea