Решение № 493 от 01.11.2023, Административен съд - Плевен

Р E Ш Е Н И Е

№ 493 гр.Плевен, 01.11.2023 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на дванадесети октомври две хиляди двадесет и трета година в състав: Председател: Даниела Дилова Членове Катя Арабаджиева

Снежина Иванова при секретаря Поля Цанева и с участието на прокурор от Окръжна прокуратура-Плевен Иван Шарков, като разгледа докладваното от съдия

Арабаджиева касационно административно-наказателно дело № 659 описа на Административен съд - Плевен за 2023 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.

С Решение № 280 от 6.06.2023 г., постановено по анд № 20234430200596/2023 г., Районен съд – Плевен е потвърдил наказателно постановление № 8046 от 13.02.2023 г. на Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура – София, с което на Б.Г.М. ***, с ЕГН **********, на основание чл.53 ал.1 т.2 предл.2 от Закона за пътищата /ЗП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от ЗП, във връзка с чл.8, ал.2, чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, за това, че на 17.01.2023 г. в 10,30 часа на Път І-3, км.101 в посока гр.Долни Дъбник – гр.Плевен, на 300 метра преди бензиностанция Ромпетрол, е управлявал и извършвал превоз на товари със съчленено ППС с пет оси- МПС с две оси марка Рено с рег.№ ****** и полуремарке с три оси с рег.№ ********, като при извършена проверка е установено, че водачът извършва превоз на фракция без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/, съгласно изискванията на чл.8, ал.2, във връзка с чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от Б.Г.М., който навежда доводи, че подобен тип нарушение съгласно Наредба № 11 на МРРБ може да бъде вменено на превозвач или собственик на извънгабаритно ППС и че водачът няма отговорност за издаване, ползване и изпълнение на разрешителен режим, както и че длъжни да подадат заявление за издаване на необходимото разрешително са собствениците на тежки и/или извънгабаритни ППС или лицата, които извършват превозите. Сочи, че съгласно ДР на ЗАП в т.5 е казано, че лица, които извършват обществен превоз на товари, са превозвачи, а съгласно ЗДвП водач е лице, което управлява ППС. Твърди, че никъде в разпоредбите на Закона за пътищата и Наредба № 11 на МРРБ не е вменена на водача отговорност за движението на извънгабаритно и/или тежко ППС по отношение липсата на разрешение за движение. Твърди също, че в образеца на заявлението съгласно приложение № 4 към чл.15 ал.3 от Наредбата е видно, че то се подава от превозвач или собственик на ППС, като има изискване освен същото да бъде подпечатано, то да бъде и разписано от превозвач или собственик на ППС или законен техен представител. Счита, че ако има извършено нарушение, санкцията би следвало да бъде за лицето, отговорно за превоза /превозвач или собственик/ на извънгабаритното ППС. Сочи, че съгласно чл.36 от Наредбата контролът се осъществява от органите на АПИ със съдействието на съответната служба за контрол на МВР, а по време на извършената проверка не присъства друг контролен орган, освен инспектора на АПИ, който осъществява контрол самостоятелно, в нарушение на Наредбата, по която е извършена проверката, въз основа на която е твърдяното нарушение на ЗП. Твърди, че както в ЗП, така и в ЗДвП ясно е указано кой, по кой закон се наказва, като и двата закона имат наказващи разпоредби за това нарушение и че за твърдяното нарушение отношение по процедурата на административното наказание по отношение на водача би следвало да се вземе от органите на МВР, съгласно ЗДвП, поради което НП е издадено въз основа на незаконосъобразен АУАН. Намира, че дори да се приеме, че са налице основанията, посочени в НП, в чл.28 и чл.39 ал.1 от ЗАНН законът си служи с понятието „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения и при извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият орган е длъжен правилно да приложи закона, като ограничи „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл.6 от ЗАНН. Твърди, че изразът в закона „може“ не обуславя действие при оперативна самостоятелност, а означава възлагане на компетентност и това се отнася за особена компетентност на наказващия орган за произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно – при наличието на основанията на чл.28 от ЗАНН да не наложи наказание и да отправи предупреждение, от което произтичат определени законови последици. В заключение моли съда да отмени решението и наказателното постановление.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява, депозирал е писмено становище с вх.№5721/2.10.2023 год., в което излага подробни съображения за неправилност на решението, моли за неговата отмяна и отмяна на НП.

Ответникът, Началник отдел „Контрол по републиканската пътна мрежа“ към Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при АПИ, в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт В., която моли съда да остави в сила оспореното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С оспореното решение съдът е приел за установено, че на 17.01.2023г. М. управлявал и осъществявал движение със съчленено ППС с пет оси - МПС с 2 оси марка „Рено“ с per. № ***** и полуремарке с 3 оси с per. № *******.

В 10:30 часа на път 1-3, км. 101 в посока гр. Долни Дъбпик - гр. Плевен, същият бил спрян за проверка от екип на ОПУ Агенция „Пътна инфраструктура", в хода на която длъжностните лица – Н. М. А. и А. М. А. приели, че водачът М., управлявайки съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси марка „Рено" с per. № ****** и полуремарке с 3 оси /3-та, 4-та, 5-та/ с peг. № ******, осъществява действие без разрешение за дейности в рамките на специалното ползване на пътищата /Разрешително/ съгласно изискванията на чл.8, ал.2, във вр. с чл.8, ал.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС - тежко ППС по чл.З, т.2 от Наредбата. Необходимостта от разрешение се доказвало от направеното измерване в хода на проверката, при което било констатирано, че са надвишени максимално допустимите норми на Наредба № 11 /2001 г. на МРРБ (Наредбата), както следва: 1.Измереното натоварване на задвижващата втора единична ос на ППС било 12,005 тона при максимално допустимо натоварване на оста 11,500 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.4, б."а" от Наредбата; 2.При измерено разстояние между осите 1,32 м /3-та, 4-та, 5-та/, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремаркето е 28,690 тона при максимално допустимо натоварване на тройната ос 24 тона, съгласно чл.7, ал.1, т.З, б.“б“ от Наредбата, като превишаването е 4,690 тона. Измерването било извършено с техническо средство - електронна мобилна везна за измерване на маса и поосово натоварване на ППС, модел DFW-KR №118807 и ролетка №1313/18/5 м/. ППС превозвало фракция. Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение бл. № 0009351/17.01.2023г. в присъствието на жалбоподателя, който не е направил такива в графата бележки и възражения, нито в срока по чл.44 от ЗАПИ. Въз основа на така съставения акт, АНО издал НП № 8046 от 13.02.2023г., с което на М. било вменено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.“а“, предл.2 от Закона за пътищата /ЗП/, във връзка с чл.8, ал.2, във вр. е чл.8, ал.1 и чл.37, ал.1, т.1, предл.1 от Наредба № 11 от 03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

Горната фактическа обстановка съдът установил от събраните по делото доказателства - свидетелските показания на Н. М. А. и А. М.

А., които съдът кредитирал като непротиворечиви, обективни и незаинтересовани и от приобщените по делото писмени доказателства.

Съдът приел, че НП е издадено в шестмесечния срок по чл.34, ал.З от ЗАНН; АУАН е съставен, а наказателното постановление е издадено, от компетентни длъжностни лица. Съдът не констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН, като приел, че е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН. Съдът изложил още мотиви, че е спазено от страна на административно-наказвашия орган изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

След анализ на приложимите законови разпоредб и приобщените доказателства въззивният съд направил извод, че процесното пътно превозно средство е тежко ППС и се е движело в обхвата на пътя и ограничителната линия без съответното разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата. Което обусловило извод, че нарушението е безсъмнено установено и доказано от обективна страна. От субективна страна административното нарушение приел за извършено виновно с форма на вината пряк умисъл, като нарушителят е съзнавал задължението си да управлява процесното ППС, съчленено ППС с 5 оси - МПС с 2 оси /1-ва, 2-ра/ марка „Рено“ и нолуремарке с 3 оси /3-та, 4-та, 5-та/. Същевременно е съзнавал, че управлява ППС в обхвата на пътя и ограничителната линия без разрешително или документ за платена такса в случаите по чл. 14, ал.З от Наредбата. Въпреки наличието на тези представи, жалбоподателят е предприел управлението на описаното по-горе превозно средство. Съдът приел, че наложеното наказание е в рамките на предвиденото за този вид нарушение. Изложил мотиви за липса на основание да се приеме, че нарушението е маловажно, за да бъде приложена разпоредбата на чл.

28, б.“а" от ЗАНН, е оглед рисковете относно безопасността на движението, повреждането и преждевременното износване на пътната инфраструктура.

На тези основания съдът потвърдил оспореното НП.

Според касационната инстанция са основателни възраженията на касатора, свързани с приложения от решаващия съд материален закон. В отговор на тези оплаквания и във връзка с дължимата служебно проверка съгласно чл. 218, ал.

2, предл. последно от АПК, настоящият състав приема следното:

По делото е безспорно установено, че с процесното ППС е превозван товар – фракция, с който именно същото е било претоварено, т. е. тежко, по смисъла на § 1, т. 1 от

ДР на Наредба № 11/03.07.2001 г., във вр. с чл. 3, във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4, б "а" и чл. 7, ал. 1, т.

3, б "б" от Наредба №

11/03.07.2001 г. тъй като в резултат на надлежно извършените измервания е установено, че при максимално допустимо натоварване на задвижващата ос 11,5 т., измереното натоварване на задвижващата ос е

12,005 т., т.е. превишението е с с 0,505 т., както и при измерено разстояние между осите 1,32 м., сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремалкето е 28,690 т. при максимално допустимо натоварване на оста 24 т., като превишението е с 4,690 т.

Така установеното от фактическа страна не изпълва приложения административнонаказателен състав на чл. 26, ал.

2, т. 1, б. "а", предл. второ във вр. с чл. 53, ал.

1, т. 2, от ЗП, във вр. с чл. 8, ал. 2, чл. 8, ал. 1 и чл. 37, ал.

1, т. 1, предл. първо от Наредба № 11/03.07.2001 г.

Съгласно чл. 8, ал. 1 от Наредба № 11/03.07.2001 г., издадена на основание чл. 139 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП), движението на извънгабаритни ППС се осъществява в рамките на специалното ползване на пътищата и се разрешава в случаите, когато е невъзможно или нецелесъобразно да се използва друг вид транспорт или когато товарите не могат да бъдат разглобени на части и превозени в рамките на общественото ползване на пътищата. В тази връзка в чл. 8, ал. 2 от Наредба № 11/03.07.2001 г. е регламентирано как се осъществява движението на извънгабаритни/тежки ППС в рамките на общественото ползване на пътищата, в случаите, в които са налице пречките по ал. 1 за осъществяване на превоза по посочените начини - с разрешително за преминаване по пътищата, отворени за обществено ползване, с разрешително, издадено от администрацията, управляваща пътя.