Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 32567 от 11.08.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 8032/2023
Вид
Определение № 32567
Подписан
11.08.2024
Състав
МАРИЯ ТОДОРОВА ДОЛАПЧИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 248, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414, ал. 1, изр. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 32567 гр. София, 11.08.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20231110108032 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Постъпили са молби по чл. 248 ГПК от ответниците П. С. М. и Г. Р. Т. за изменение на постановеното по делото Решение № 20938 от 18.12.2023 г. в частта за разноските.

Молителите поддържат, че всеки от тях своевременно е поискал и представил доказателства за направените от него разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в заповедното производство, поради което молят решението да бъде допълнено в частта за разноските, като на всеки бъдат присъдени направените такива за адвокатско възнаграждение в заповедното производство съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Насрещната страна по молбата – „Топлофикация София“ ЕАД изразява становище за неоснователност на молбите.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и данните по делото, намира следното:

Молбите са подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество молбите са основателни, съображенията за което са следните:

В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, при предявен иск по чл. 422 ГПК съдът в настоящото производство следва да се произнесе по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.

В разглеждания случай в действителност съдът се е произнесъл единствено по претендираните от ответниците разноски в исковото производство. Същите обаче претендират и такива за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на по 400 лева. Ищецът е направил своевременно възражение за прекомерност на същите, което съдът намира за основателно. С оглед задължителния характер на даденото от СЕС тълкуване на чл. 101, пар. 1 ДФЕС с решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, съдът следва да откаже да приложи определените с Наредба № 1/09.01.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения поради нарушаване на забраната на чл. 101, пар. 1 ДФЕС, поради което при определяне на възнагражденията следва да съобрази конкретните обстоятелства по делото. При определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение в заповедното производство следва да се съобрази разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съгласно която същото следва да се определи съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото.

В настоящия случай предмет на издадената заповед за изпълнение са вземания на 1 заявителя доставена топлинна енергия. Делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност, като се претендират вземания по едно правоотношение между страните, което е характерно за заявителя. Делото не се отличава с каквато и да било особеност от множеството идентични заповедни производства в СРС, по които се претендират суми за стойност на топлинна енергия.

Ето защо съдът намира, че видът и обемът на извършената работа не обосновават адвокатско възнаграждение в размер по-висок от 50 лева за подаване на възражението по чл.

414 ГПК, тъй като последното няма самостоятелен характер, а служи единствено като формална пречка за влизане в сила на заповедта за изпълнение. То не служи като средство за материалноправна защита на длъжника, поради което не се изисква обосноваването му (чл.

414, ал. 1, изр. 2 ГПК). Съдът не дължи произнасяне по същество, а единствено следва да се увери, че вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени от длъжника, след което дължи указания на заявителя по чл. 415 ГПК.

С възприемането на това становище, настоящият състав на съда споделя аргументите, изложени в редица въззивни съдебни актове относно начина на определяне на възнаграждението за подадено възражение по чл. 414 ГПК, обективирани в Определение № 13255 от 21.12.2022 г. по ч.гр.д. № 12649/2022 г. на СГС, Определение № 268172 от 07.05.2021 г. по ч.гр.д. № 4751/2021 г. на СГС, Определение № 4273 от 17.11.2021 г. по ч.гр.д. № 12926/2021 г. на СГС, Определение № 276018 от 24.11.2021 г. по ч.гр.д. № 2437/2021 г. на СГС, Определение № 3767 от 27.04.2022 г. по ч.гр.д. 2817/2022 г. на СГС, Определение № 1204 от 14.02.2022 г. по ч.гр.д. № 999/2022 г. на СГС, Решение № 265337 от 10.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6442/2020 г., IV-A с-в, Решение № 264070 от 18.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 15394/2019 г. и др.

При това положение претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение в заповедното производство следва да бъде намалено до сумата в размер на по 50 лева.

При това положение с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника Г. Р. Т. следва да бъдат присъдени разноски за платено адвокатско възнаграждение в заповедното производство в размер на 50 лева. Дължимите в полза на ответника П. С. М. разноски в заповедното производство за платено адвокатско възнаграждение, определени съразмерно на отхвърлената част от исковете възлизат на сумата в размер на 10,88 лева.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 20938/18.12.2023 г., постановено по гражданско дело № 8032/2023 г., по описа на СРС, 74 състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на Г. Р. Т., с ЕГН ********** и адрес гр. София, ж.к. „Изток“, ул. „Самоков“ № 4, ап. 2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 50 лева – разноски в заповедното производство.

ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Ястребец“ 23Б, да заплати на П. С. М., с ЕГН ********** и адрес гр. София, кв. „Лозенец“, ул. „Бигла“ № 41, вх. А, ет. 1, ап. 3, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 10,88 лева – разноски в заповедното производство.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2