Решение № 160 от 22.06.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 160 гр. София, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Вероника Николова

Членове:

Мадлена Желева

Мирослава Кацарска при участието на секретаря Валерия Г. Методиева като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Касационно търговско дело № 20258002901816 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

С определение № 3641/19.12.2025г. по к.т.д. №1816/2025г. на ВКС, 1 т.о. по касационните жалби на О. Б. Ш. и на „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 481/16.04.2025г., постановено по в.гр.д № 447/2025г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е потвърдено решение № 7004/18.12.2024 г. по гр.д. №11837/2024г. на Софийски градски съд, I-22 състав, в частта, с която „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на О. Б. Ш., на основание чл. 432, ал.1 КЗ сумата от 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП от 03.05.2022г., ведно със законната лихва, както и на основание чл. 86 ЗЗД да заплати сумата от 952,78 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, както и в частта, с която са отхвърлени частично предявените искове по чл. 432, ал. 1 КЗ от О. Б.

Ш. срещу „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, за разликата над присъдените 35 000 лв. до предявения размер от 40 000 лв. и по чл. 86 ЗЗД - за обезщетение за лихва за забава върху главницата за разликата над сумата над сумата от 952,78лв. до предявения размер от 1 100,09 лв.

Касаторът О. Ш. поддържа, че обжалваното решение в частта за 1 отхвърляне на исковите му претенции за неимуществени вреди и за лихва е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че САС не е отчел и съобразил в достатъчна степен всички негативни последици от уврежданията му.

Касационният жалбоподател твърди, че травмите от ПТП са довели до сериозни ограничения в движенията на засегнатата ръка, като не се очаква подобрение на състоянието му. Според касатора са налице трайни и необратими увреждания, поради което определеното обезщетение е занижено.

В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание не изпраща процесуален представител, но е депозирано писмено становище и писмена защита от пълномощника му – адв. И., с което поддържа жалбата и отговора, и претендира разноски по приложения списък.

В насрещната касационна жалба с вх. № 21526/07.08.2025г. ответникът „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД твърди, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон / чл. 52 ЗЗД/ и при допуснати съществени процесуални нарушения – превратно тълкуване на събрания по делото доказателствен материал и липса на всестранна и обективна оценка на всички доказателства. Касаторът счита, че изплатеното извънсъдебно обезщетение на ищеца в размер на 20 000лв. е следващото се справедливо по размер и претендира допълнително присъденото от съда да бъде намалено като завишено и несъответстващо на причинените увреждания. Касационният жалбоподател сочи, че неправилно съдът е кредитирал показанията на свидетел, който е заинтересован от спора, както и че са недоказани психическите травми на ищеца. В проведеното пред ВКС открито съдебно заседание не изпраща представител и не изразява становище.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото с оглед доводите на страните и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че процесното ПТП е настъпило на 03.05.2022г. в област Пловдив, като товарен автомобил „Ивеко”, peг. № РВ 0552 КН, управляван от Йовко Гаджев, е навлязъл в лентата за насрещно движение и е ударил лекия автомобил „БМВ”, peг. № СА 3349 ВТ, в който пътник е бил пострадалият О. Б. Ш.. САС е изложил, че посочените първоначално травми на ищеца са фрактура на дясно рамо и фрактура на ребро. Въззивният съд е приел, че не се спори относно застраховането на гражданската отговорност на виновния водач при ответното дружество, както и че „Застрахователно Акционерно Дружество ДаллБогг:

Живот и Здраве“ АД е заплатило на О. Б. Ш. извънсъдебно сумата от 20 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди.

Въззивният съд е приел, че съгласно удостоверение изх. № 661/10.06.2022 г., издадено от МБАЛ „Лозенец“ ЕАД, О. Б. Ш. работи в болница „Лозенец“ на длъжност лекар анестезия и реанимация. Въззивният съд е кредитирал показанията на двамата свидетели – водачите на автомобилите и конкретно на Никола Йорданов, който е посочил, че ищецът е бил с поставен предпазен колан. САС е обсъдил и показанията на свидетелите Даниела Дачева, близка семейна приятелка, и Адриян Райков, приятел на 2 ищеца, от които е установил, че О. Ш. е претърпял операция и четири месеца е бил в болнични, ходел на рехабилитация, приемал болкоуспокоителни, не можел да се обслужва сам. След инцидента се затворил в себе си, ограничил социалните си контакти.

САС е счел въз основа на заключението на комплексната експертиза, че в резултат на ПТП ищецът Ш. е получил подробно описаните увреждания / мозъчно сътресение, счупване на ребро, множество контузии и др./, като основната травма е фрактурата на дясната ръка. Според кредитираната експертиза на пострадалия е направена операция, извършени са кръвна репозиция и налагане на фиксираща метална остеосинтеза. За лечението на счупването на раменната кост се е наложила имобилизация за около два месеца. САС е приел, че според вещите лица пълно възстановяване не може да има след такива увреждания, като последиците от травмата се изразяват в намаляване силата и/или броя на движенията, периодични болки при смяна на времето, функциолеза при натоварване на ръката. САС е отчел и че съгласно заключението на допълнителната съдебно-медицинска експертиза ищецът е диагностициран на 07.05.2022г. в болнично заведение с малък перикарден излив, но според вещото лице не е възможно този излив да е във връзка с гръдната травма от ПТП, а е болестно обусловен, неспецифичен възпалителен процес на перикарда, който не е с травматична генеза. Диагностицирано е и наличие на дълбока венозна тромбоза на ляв долен крайник, като принципно при травма на левия долен крайник и ляво коляно е възможно това да е довело до намалена подвижност и увреждане на съдов ендотел, с което да се предизвика или усложни съществуваща тромбоза. Посочено е, че има флексионни контрактури на дясната ръка в раменна и лакетна става за повече от три месеца, както и че не е отстранена остеосинтезата, което би наложило допълнителна операция. САС е приел, че при отчитане тежестта на травмата на дясната ръка и протеклия възстановителен процес, може да се направи извод, че е възможно функционално възстановяване и подобрение на състоянието на ищеца с възвръщане, макар и не на 100%, на нормалната сила и обем на движение н ръката.

Въззивният съд, отчитайки претърпените травми от ищеца, продължителността на възстановителния процес, икономическите условия към датата на ПТП – май 2022г. е приел, че сумата от 55 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 ЗЗД за претърпените неимуществени вреди от ищеца. Счел е за неоснователно възражението на ищеца, че не следва да бъде приспадано от тази сума изплатеното обезщетение от 20 000 лв., като е посочил, че ответникът се е позовал на този факт и той следва да бъде съобразен. По подробно изложените съображения, съдът е изложил, че е неоснователен доводът за съпричиняване на уврежданията от ищеца поради непоставен обезопасителен колан. Предвид горното е приел, че за неимуществени вреди на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 35 000 лв., а искът за разликата до пълния предявен размер от 40 000 лв. - да бъде отхвърлен.

С определение № 3641/19.12.2025г. по к.т.д. №1816/2025г. на ВКС, 1 т.о. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.

3

280, ал. 1, т. 1 ГПК по следния обобщен и уточнен въпрос: „За приложението на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди“.

По правния въпрос, обусловил допускането на въззивното решение до касационно обжалване, свързан с приложение на установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост при определяне на размера на дължимото обезщетение за причинени от непозволено увреждане неимуществени вреди в хипотезата на предявен пряк иск по чл. 432, ал. 1 КЗ и критериите, които съдът трябва да съобрази, са налице задължителни за съдилищата разрешения, дадени с ППВС № 4/1968г., и доразвити с трайната практика на ВКС, намерила израз в решения по чл. 290 ГПК, между които са решение № 93 от 23.06.2011 г. по т. д. № 566/2010 г. на ВКС, II т. о., решение № 158 от 28.12.2011 г. по т. д. № 157/2011 г. на ВКС, I т. о., и много други, според които актове понятието „справедливост” в нормата на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно, а е предпоставено от преценката на редица обективно съществуващи конкретни обстоятелства, специфични за всяко дело. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди. От значение за оценката на претърпените неимуществени вреди от причинени телесни увреждания на пострадалото лице са: характерът и тежестта на увреждането; начинът и обстоятелствата, при които е извършено; интензитетът и продължителността на търпените физически и емоционални болки и страдания; прогнозите за отзвучаването им; физическите и психическите последици от уврежданията; възрастта на пострадалия и социално – икономическите условия в страната към момента на деликта, ориентир за които са установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. Правнорелевантните общи и специфични за отделния спор факти и обстоятелства, които са от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, следва не само да се изброят, но и да бъдат обсъдени и анализирани в тяхната съвкупност. При преценка на размера на обезщетението следва да се отчетат и съобразят претърпените вреди и страдания, но и тези, които ще продължат да бъдат търпени от пострадалия във времето, тъй като продължаващите болки и страдания не са ново правопораждащо основание. Възприето е и разрешението, че при определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди съдът следва да отчита и обществено – икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, както и промените, намиращи отражение в нарастващите нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите /в този смисъл решение №66/03.07.2012г. по т.д.№619/2011г. на ВКС, II т.о., решение №242/12.01.2017г. по т.д.№3319/2015г. на ВКС, II т.о. и други/.

Съгласно практиката, обективирана в решение № 214 от 08.01.2019г. по гр.д.

№ 3921/2017г. на ВКС, ГК, ІV г.о., решение № 1 от 10.01.2024г. по т.д. № 2447/2022г. на ВКС, ТК, І т.о., решение № 169 от 14.11.2023г. по гр.д. № 4809/2022г. на ВКС, ГК, І г.о. и др., справедливостта изисква сходно разрешаване на аналогични случаи, като израз на общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за обезвреда на неимуществените вреди 4 от един и същи вид. Настоящият съдебен състав споделя изцяло горепосочената практика.

По същество на касационните жалби:

С оглед отговора на поставения въпрос касационната жалба, подадена от застрахователното дружество, се явява неоснователна. Не могат да бъдат споделени доводите на касатора – застраховател, че има допуснати нарушения на процесуалните правила от въззивния съд. САС е обсъдил подробно всички възражения на страните по жалбата и отговора, всички събрани по делото доказателства. В насрещната касационна жалба няма конкретни твърдения кои доводи са останали необсъдени. Оплакванията на застрахователя, че психическите травми на ищеца са останали недоказани са неоснователни, тъй като негативните последици за психичното здраве на ищеца са установени от събраните гласни доказателства / показанията на изслушаните свидетели/, а не може да се сподели съждението му, че задължително трябва да бъде налице медицинска документация за същите. Основните доводи по насрещната жалба, че определеното от въззивния съд обезщетение от 55 000 лв. се явява завишено по размер, несъобразено с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД и се явява средство за обогатяване са неоснователни, тъй като ищецът е претърпял няколко травматични увреди на ръката, от които са останали трайни последици и както е посочило вещото лице не се очаква пълно възстановяване на функциите на крайника. Неоснователни са и възраженията на застрахователя, че размерът на обезщетението е завишен с оглед общественоикономическите условия на живот в страната към момента на ПТП, размера на минималната работна заплата и равнището на БВП / брутния вътрешен продукт/ на глава от населението. Предвид гореизложеното жалбата на ответното застрахователно дружество се явява неоснователна.