Решение № 417 от 10.06.2026, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Бургас, 10.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Г. Карастанчева

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Пламена К. Георгиева Върбанова при участието на секретаря Ани Р. Цветанова като разгледа докладваното от Пламена К. Георгиева Върбанова Въззивно гражданско дело № 20262100500559 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.258 ГПК и сл. и е образувано по въззивна жалба с вх.№ 10829/03.11.2025г., предявена от „Инве Строй - 46" ЕООД, ЕИК 202511757, със седалище и адрес на управление: общ. Несебър, гр. Свети Влас, ***, представлявано от Кирил Стоичков Петков, чрез адвокат Николай Руневски от Софийска адвокатска колегия с адрес в град София, ***А, ет. 3, ап. 7, **********, против Решение № 338/09.10.2025г. , постановено по гр.д.№ 516/2024г. по описа на РС-Несебър, в частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от ищеца, сега въззивник „Инве Строй - 46" ЕООД срещу ответницата З. И. К..

Във въззивната жалба се твърди, че районният съд правилно е възприел изложените от ищеца претенции, както и основната част от фактите по делото, но е достигнал до погрешни правни изводи.Сочи, че по делото ставало ясно,че с процесната сделка,обективирана в нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ****, дело № ****/20**г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, е направен опит за прехвърляне на реална част от имота. Ответникът К., действаща чрез *** си, очевидно се възприемала като приобретател на реална част от парцела, отговаряща на квадратурата по сделката, при това ясно картирана, оградена, извършва СМР. Въззивникът заявява,че смесване на квадратура и идеални части в предмета на нотариалната сделка създавала дотолкова неясно описание на вида на престацията, че не позволявал да се определи какъв е предмета на сделката. В този смисъл с така описания предмет на подобна сделка, изразяваща се в смешение на идеални и реални части, имотът 1 практически бил изваден от гражданския оборот, тъй като последващ преобретател на една или друга част не би знаел какво точно купува. На второ място сочи, че сделката не била постигнала желания ефект и от двете страни.

Свидетелят К., макар и пълномощник при продажбата, гледал на имота като собствен, оградил реално частта на имота, която смятал за негова и развивал на обособената част бизнес-дейности. Отделно, в качеството си на пълномощник,К. договарял условията на сделката, водил преговорите, присъствал е на изповядването й и по тази причина собствената му представа за ефекта й бил от основно значение при изследването волята на страните.Станало ясно от показанията му,че той направил замервания с помощта на експерти, оградил с ажурни пана реалната си част и съответно е започнал да облагородява въпросния реално ограден имот в рамките на цялото УПИ.Въззивникът намира, че намеренията на ищеца били ясно установени в приложените към делото разделителен протокол, нотариална покана и становищата му по настоящото дело.Моли постановяване на решение,с което се отмени първоинстанционното решение и се постанови друго, с което се уважи главният иск за нищожността на сделката, а в случай, че БОС приеме порокът на сделката за не толкова тежък, да се уважи евентуалния иск за унищожаемост; претендира разноски.

Препис от въззивната жалба е изпратен за писмен отговор на въззиваемата К., която чрез процесуалния си представител адв. Силвия Цветкова, депозира отговор с вх.№ 3329/17.03.2026г. на НРС.Заявява становище за неоснователност на въззивната жалба, като намира постановеното решение за правилно , обосновано и законосъобразно и моли потвърждаването му. Заявява подробни съображения за валидността на договора за покупко-продажба, сключен между страните, като сочи, че в тази насока било заявено и признание от ищеца в изпратено през месец юни 2023г. писмено уведомление до К., приложено като доказателство и към исковата молба/ цитира абзац от стр. 2-ра на посочения документ/.Намира, че валидността на сделката се установявала и от преддоговорните отношения между страните.Освен това К. не била с формирано мнение, че закупува реална част от имот, а единствено, че купува идеални части от имота и с направеното разпределение й се предоставя възможността да стопанисва и ползва (лично и чрез трети лица) дял II идеални части от имота, върху който имало басейн и пространство около него, съгласно проект за реално ползване, неразделна част от нотариалния акт.На следващо място въззиваемата анализира предмета на сделката, обективирана в нотариалния акт и сочи, че той бил напълно допустим по закон и ясно индивидуализиран.Намира за неоснователно твърдението на въззивника, че страните всъщност целели прехвърляне на реална част от имота, за което излага подробни съображения и аргументи. Посочването в нотариалния акт на наличието на проект за разпределение на реално ползване на незастроената част от ПИ, което ще се изрази в реално ползване на дял, имало за цел да улесни изпълнението на нотариалния акт като избегне спорове - каква точно част от имота има право да ползва придобилият съсобственост върху идеални части от него приобретател и да го отграничи от останалите части от имота, които имат 2 право да ползват другите съсобственици.Излага съображения и анализ на показанията на свидетелите, разпитани по делото, както и сочи, че след като ответницата З. К. закупува процесните идеални части от поземления имот, същата заедно с помощта на *** си - М. К., ги облагородява, като поставя ниски ажурни метални пана, с множество отвори за преминаване, които са с цел защита на растителността около басейна и опазване здравето и живота на плажуващите хора, с оглед паркиращите в непосредствена близост автомобили. Такова било желанието и на управителя на ищцовото дружествода се поддържат тези общи идеални части от имота в лицеприятен вид, за да не търпи критики от обитателите.Заявява съображения по иска за отмяна на нотариалния акт, като цитира практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г., а именно: На отмяна по реда на чл.537, ал.2 ГПК подлежат само констативни нотариални актове, c които се удостоверява право на собственост върху недвижим имот, не и тези удостоверяващи сделки, с които се прехвърля, изменя или прекратява вещно право върху недвижим имот.Заявява съображения и доводи относно правилността на първоинстанционното решение.Моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, като на въззиваемата се присъдят направените по делото разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Предявен е главен иск с правно основание чл.26,ал.2,предл.1-во ЗЗД и евентуален иск по чл.28 ЗЗД.

С Решение № 338/ 09.10.2025г. по гр.д.№ 516/2024г. по описа на РСНесебър е отхвърлен предявения от „Инве Строй - 46“ ЕООД против З. И.

К., иск за обявяване нищожността на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 09.05.2023г., обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ****, дело № ****/20**г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, поради невъзможен предмет и е отхвърлен предявения при условията на евентуалност иск от „Инве Строй 46“ ЕООД, ЕИК 202511757 против З. И. К. с ЕГН **********, за унищожаване поради грешка в предмета на договора за покупко-продажба на недвижим имот от 09.05.2023г., обективиран в нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ****, дело № ****/20**г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд. Със същото решение е оставен без разглеждане като недопустим, искът, предявен от „Инве Строй - 46“ ЕООД, ЕИК 202511757 против З. И. К. с ЕГН **********, за отмяна на нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ****, дело № ****/20**г. на нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, в която част решението не се обжалва и е влязло в законна сила.Присъдени са разноски на ответницата З. К., като с оглед изхода по спора е отхвърлено искането за разноски на ищцовото дружество.

Ищецът-въззивник в сезиралата БОС въззивна жалба излага същите 3 твърдения, които са изложени и в исковата молба: затова, че смесването на квадратура и идеални части в предмета на нотариалната сделка създавала дотолкова неясно описание на вида на престацията, че не позволявала да се определи какъв е предмета на сделката, но не изтъква никакви конкретни доводи,оплаквания и аргументи относно твърдяните погрешни изводи на районния съд, които според него довели до неправилност на обжалвания съдебен акт. В конкретния случай с двата нотариални акта, изповядани на 09.05.2023г. от Нотариус Стоян Ангелов , ответницата З. К. е закупила 431 кв.м. ид.ч. от имот № *** и 163кв.м.ид.ч. от съседния имот № ***, като във всеки от нотариалните актове за покупко-продажба страните са уговорили и описали реалното ползване на продадените идеални части.Изцяло неоснователно е твърдението на въззивника затова, че по този начин предмета на сделките оставал неясен до степен водещ до нищожност на същите сделки.

Невъзможността на предмета като основание за нищожност на договора може да бъде правна или фактическа. Съгласно разясненията, дадени в мотивите на Тълкувателно решение № 3/14 г. по тълк. дело № 3/14 г. на ОСГК на ВКС, „Фактическата невъзможност на предмета означава, че той не съществува в реалната действителност при сключване на сделката и не може да възникне според природните закони и с оглед нивото на развитие на науката, техниката и технологиите към момента на сделката, както и ако предметът е индивидуално определена вещ и тя е погинала преди постигане на съгласието. Налице е начална невъзможност на предмета. Правната невъзможност на предмета означава, че за неговото възникване или за разпореждането с него съществува непреодолима правна пречка. Правната пречка може да се изразява в нормативно уредени забрани за извършване на сделката или ограничения за обособяването на обекта.“ В конкретния случай не съществува законова забрана за прехвърляне на идеални части , като описването на прехвърляните идеални части няма пречка да се извърши с посочване на квадратните метри,които се прехвърлят като идеална част от общата площ на УПИ или като дробна част .Няма законова забрана или пречка страните по договора за продажба да уговорят при какви граници ще се ползват от приобретателя прехвърляните идеални части, поради което изцяло неоснователни са твърденията на въззивника за допуснато смешение на идеални части и реални части,което да води до нищожност на сделката поради невъзможен предмет.Във връзка с твърденията на въззивника за нищожност на сделките неясни са оплакванията му затова, че купувачът по сделките е действал чрез своя пълномощник и син К..

Във въззивната жалба не се твърдят и сочат конкретни пороци на първоинстанционното решение в частта, в която е разгледан и отхвърлен евентуалния иск за унищожаемост на сделките.Простото бланкетно сочене на основания за неправилност на един съдебен акт – незаконосъобразност, неправилност и противоречие с материалния закон и процесуалните норми, не са доводи по смисъла на чл. 269 ГПК, сезиращи въззивния съд да извърши проверка правилността на

4 обжалвания съдебен акт. В този смисъл е и константната съдебна практика, застъпена в решение № 255/11.07.2011г. по гр.д. 587/2010г., IV г.о. на ВКС, решение № 764/19.01.2011г. по гр.д. № 1645/2009г., IV г.о. на ВКС; решение № 702/05.01.2011г. по гр.д. № 1036/2009г., IV г.о. на ВКС; решение № 458/29.06.2010г. по гр.д. 1526/2009г. на ВКС, решение 272/05.07.2011г. по гр.д.

1047/2010г. на ВКС. Съобразно указанията на ВКС, дадени с т. 1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС единственото правомощие на въззивната инстанция при подадена бланкетна въззивна жалба е да извърши, и без да е сезирана с конкретен довод, проверка досежно правилното приложение от първоинстанционния съд на императивните материалноправни норми, относими към сезиралия съда спор. Другото изключение обхваща хипотезите, при които съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото - например при поставяне или отменяване на запрещение или на родените от брака ненавършили пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата и ползването на семейното жилище. Настоящият случай не попада в тези изключения.