Решение № 4415 от 03.11.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4415 гр. Пловдив, 03.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Огняна Анг. Димитрова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20225330106038 по описа за 2022 година

Съдът е сезиран с искова молба от Й. Т. Т. против „Лайт Кредит“ ООД, ЕИК 201015391, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Полет“ № 1, представлявано от управителя Ж.Д.И., с която е предявен установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните бил подписан Договор за заем № ********* от 18.12.2014 г., по силата на който ищцата получила сумата от 85 000 лева, с договорено възнаграждение в размер на 3% месечно, която сума следвало да върне на 84 равни месечни вноски, всяка от по 2782.32 лева, считано от 18.01.2015 г. до 18.12.2021 г. За обезпечаване на вземането в полза на ответника, ищцата учредила ипотека върху свой собствен недвижим имот.

Твърди, че в продължение на една година, ищцата заплащала своевременно задълженията си по заема. По – конкретно, сочи, че в периода от 24.03.2015 г. – 16.12.2015 г. е заплатила на ответника претендираната искова сума в общ размер на 24 900 лева за дължима възнаградителна лихва по Договора за заем от 18.12.2014 г.

На 08.12.2015г. ищцата подписала договор със „Си Финанс Груп“ ЕООД, като с него бил рефинансиран договора за заем сключен с ответника.

Счита клаузата, определяща начина на формиране на лихвения процент да е нищожна, поради противоречие с чл.143, вр. чл.146, ал.1 ЗЗП. Клаузата била нищожна, тъй като позволявала заемодателят произволно да формира лихвите, по този начин договорът противоречал на морала. Излага и, че договорната възнаградителна лихва е нищожна и поради противоречието й с добрите нрави, като надвишаваща двукратния размер на законната лихва – за обезпечени кредити. Твърди още, че по силата на договора – чл. 8, ал. 1 била фиксирана възнаградителна лихва в размер на 3 % месечно, а ГПР, посочен в чл. 8, ал.

7, е 42.52 %, без да е посочено как била формирана същата. По този начин, потребителят бил поставен в положение да не знае колко точно е оскъпяването на кредита му. Твърди, че 1 посоченият лихвен процент надвишава два и три пъти законната, тъй като липсва яснота по смисъла на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Твърди се, че с влязло в сила Решение № 261108 от 07.04.2021г., постановено по гр. дело № 17752/2019г. по описа на Районен съд - Пловдив ответното дружество било осъдено да заплати сумата от 1250 лева, предявена частично от сумата 30 090.80 лева, представляваща сума, получена без основание от ответника по клауза за възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит № ********* от 18.12.2014 . В мотивите на соченото съдебно решение, съдът обявил договора за кредит за недействителен на основание чл. 22 ЗПК.

Ищцата подала заявление по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 2587/2022 г. по описа на ПРС, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 24900 лева – предявена частично от общо дължима сума от 30 090.80 лева, която е била предявена с частичен иск за сумата от 1250 лева като платена сума по клауза за възнаградителна лихва при начална липса на основание по Договор за заем № ********* от 18.12.2014 г., сключен с „Лайт Кредит“ ООД, съгласно влязло в сила съдебно решение № 261108/07.04.2021 г. по гр.д. № 17752/2019 г. по описа на ПРС, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на възражението в съда – 24.04.2022 г. до окончателното й изплащане, ведно с разноски.

В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, постъпило възражение за недължимост, поради което за ищеца се породил правен интерес да инициира настоящия процес с предявяване на установителния иск в срока по чл. 415 ГПК.

С оглед изложеното от съда се иска да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 24 900 лева – заплатена по нищожна клауза за възнаградителна лихва по договор за паричен заем № ********* от 18.12.2014 г. за периода 24.03.2015 – 16.12.2015 г., представляваща частично вземане от общо дължима сума в размер на 30 090.80 лева, ведно със законна лихва върху сумата от дата на исковата молба – 28.04.2022г. до окончателното й изплащане.

Претендират се сторените в заповедното и в настоящото производство разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника „Лайт Кредит“ ООД, с който оспорва предявения иск. Сочи, че не ставало ясно как точно е формирана сумата от 24900 лева, от какво точно е формирана и за какъв период. Счита, че липсва идентитет между петитума на искова молба и издадената заповед. Не спори, че между страните бил сключен договор за заем № ********* от 18.12.2014г., по силата на който ищцата получила в заем сумата от 85 000 лева, с договорно възнаграждение в размер на 3 % месечно. Не спори, че за обезпечаване на кредита ищцата е учредила договорна ипотека върху свой недвижим имот. Не оспорва и твърдението, че е налице влязло в сила Решение № 261108 от 07.04.2021г., по гр.дело № 17752/2019 г. по описа на РС-Пловдив, с което „Лайт Кредит ” ООД е осъдено да заплати по предявен частичен иск сумата от 1250 лева, представляваща част от платена при начална липса на основание.

Оспорва всички останали твърдения на ищеца, като неоснователни и неотговарящи на действителното фактическо и правно положение. Оспорва обстоятелството ищцата да е предявявала иск за сумата от 30 090.80 лева, за която сума бил предявен частичен иск за сумата от 1250 лева. С постановеното решение по гр.дело № 17752/2019 г. и влязъл в сила съдебен акт бил уважен осъдителен иск за недължимо платена сума в размер на 1250 лева, като единствено за тази сума била формирана сила на присъдено нещо за недължимост на същата. Сочи, че неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В процесния случай договорът за заем бил индивидуално уговорен. Счита за неоснователни твърденията за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва, като противоречаща на добрите нрави. Сочи, че не съществувала законова пречка 2 възнaградителната лихва да е над размера на законната. Уговорената лихва представлявала имотна облага за предоставянето и ползването на заетата сума. С уговорения размер на всички разходи, сред които е и размера на възнаградителната лихва, не се надминавала максималната граница, предвидена в закона, а именно 50 %. Надвишаването на този процент водел до нищожност на клаузата.

Прави възражение за погасяване по давност на претендираната от ищеца, заплатена на ответника, сума от 24900 лева, в посочения в исковата молба, период.

Сочи, че с предявяването на частичен иск, прекъсване на давността настъпва само за онази част от вземането, която е предявена с исковата молба и за която частичният иск е уважен. В тази връзка се позовава на Тълкувателно решение № 3/2016 г. по тълк.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС.

С оглед изложеното, моли за отхвърляне на иска.

В отговора на исковата молба, ответникът прави възражение за прихващане между уважената искова претенция с ликвидно и изискуемо вземане на ответника, в качеството му на кредитор, по изпълнителни листове, до размера на по-малкото от тях, както следва:

11 000 лева – главница; 1957.43 лева – обезщетение за забава за периода 05.03.2019 г. – 04.11.2022г.; обезщетение за забава върху просрочената сума от 11 000 лева, считано от 05.11.2022г. до окончателното погасяване на сумата, дължими по изп. лист от 07.03.2019 г., издаден по ч.гр.д. № 3590/2019 г. по описа на ПРС; 350 лева разноски за адвокатско възнаграждение, дължими по изп. лист, издаден по гр.дело № 100203/21 г. по описа на Районен съд – Пловдив и 500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, дължими по изп. лист, издаден по гр.дело № 100202 /2021г. по описа на Районен съд – Пловдив.

С Определение № 2659/03.03.2023 г. е оставено без уважение искането на ответника „Лайт Кредит“ ООД за приемане за съвместно разглеждане в процеса на възражението му за прихващане, направено в отговора на исковата молба със сумата от 11 000 лева – главница; 1957.43 лева – обезщетение за забава за периода 05.03.2019 г. – 04.11.2022г.; обезщетение за забава върху просрочената сума от 11 000 лева, считано от 05.11.2022г. до окончателното погасяване на сумата, дължими по изп. лист от 07.03.2019 г., издаден по ч.гр.д. № 3590/2019 г. по описа на ПРС; 350 лева разноски за адвокатско възнаграждение, дължими по изп. лист, издаден по гр.дело № 100203/21 г. по описа на Районен съд – Пловдив и 500 лева – разноски за адвокатско възнаграждение, дължими по изп. лист, издаден по гр.дело № 100202 /2021г. по описа на Районен съд – Пловдив . Същото не е предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

Видно от приложеното ч.гр.д. № 2587/2022 г. по описа на ПРС, ХVІІ гр.с. в полза на ищеца е издадена Заповед № 1380/28.02.2022 г. за изпълнение по чл. 410 ГПК, поправена с Определение № 7423/09.07.2022 г. срещу ответното дружество, за следните суми: 24 900 лева – предявена частично от общо дължима сума от 30 090.80 лева, която е била предявена с частичен иск за сумата от 1250 лева като платена сума по клауза за възнаградителна лихва при начална липса на основание по договор за заем № *********/18.12.2014 г., сключен с „Лайт Кредит“ ООД – гр. Пловдив, съгласно влязло в сила съдебно решение № 261108/07.04.2021 г. по гр.д. № 17752/2019 г. по описа на ПРС, ведно със законна лихва върху сумата от дата на исковата молба – 28.04.2022г. до окончателното й изплащане, както и на разноски по заповедното дело.

Срещу заповедта за изпълнение било подадено възражение от длъжника, поради което за ищеца се породил правен интерес да предяви настоящия установителен иск в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК.

3

Искът е предявен в преклузивния едномесечен срок, поради което същият е допустим, тъй като е предявен в срок, имащ за предмет същото вземане.

Възраженията в Отговора на исковата молба по редовността на предявения иск, не се споделят. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК.

Изложени са ясни и конкретни обстоятелства, на които се основава претенцията.

Предявеният иск съответства на вземането по заповедта за изпълнение.

Относно неговата основателност, съдът намира следното:

За успешното провеждане на предявения иск, в тежест на ищеца е да докаже онези положителни факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, като докаже: плащане на сумата 24 900 лева – предявена частично от общо дължима сума от 30 090.80 лева – за възнаградителна лихва по договор за заем № *********/18.12.2014 г., която е била предявена с частичен иск за сумата от 1 250 лева като платена сума по клауза за възнаградителна лихва при начална липса на основание по договор за заем № *********/18.12.2014 г., за което има влязло в законна сила решение № 261108/07.04.2021 г. по гр.дело № 17752/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив. Предвид направеното възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи и настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената в закона погасителна давност.

В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи такива положителни факти, които изключват твърденията в исковата молба, в т.ч. правопогасителното си възражение - че е изтекла предвидената в закона погасителна давност за вземанията на ищеца.

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал.1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е сключен договор за заем № ********* от 18.12.2014г., по силата на който ищцата получила сумата от 85 000 лева, с договорено възнаграждение в размер на 3% месечно, за което ищцата учредила договорна ипотека върху свой недвижим имот, както и че е налице влязло в сила съдебно решение № 261108/07.04.2021г. по гр.дело № 17752/2019 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1250 лева, предявена като частичен иск – платена възнаградителна лихва по договора за заем № ********* от 18.12.2014 г. /виж Определение по чл. 140 ГПК № 2659/03.03.2023 г./.