Решение № 4012 от 06.06.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е

Гр.София, 06.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети май през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

ЧЛЕНОВЕ: АНЕЛИЯ

МАРКОВА

Мл.с. ВЕЛИЗАР КОСТАДИНОВ

При секретаря НИНА СВЕТОСЛАВОВА сложи за разглеждане докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 2913 по описа за 2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258-273 ГПК /въззивно обжалване/.

С решение № ІІ-126-184 от 04.11.2016 г. Софийски районен съд, ІІ г.о, 126 състав, по гражданско дело № 70269 по описа за 2014 г. ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във връзка с чл.55, ал.1,предл.3 във връзка с чл.87 ЗЗД, че „С.“ АД дължи на ищеца – “А.Д.м.“

ЕООД въз основа на договори за цесия за сумите, представляваща подлежаща на връщане цена, платена по предварителни договори за покупко-продажба, както следва:

1-

10350 лв. относно ап.№ 702 по договор с Н. Й.Д.;

2-

6382 лв. относно ап. № 604 В по договор със З.А. Л.;

3-

6536,38 лв. относно ап.№ 602 А по договор с Я.Ф.К.;

4-

8634,99 лв. относно ап.№ 603 А по договор с Я.Ф.К.;

5-

6538,34 лв. относно ап.№ 504 В по договор с Я.Ф.К.;

6-

16586 лв. относно ап.№ 504 В по договор с П. А. П.;

7-

14 662 лв. относно ап.№

501 А по договор с Д. И. М.;

8-

20710,11 лв. относно ап.№ 703 Б по договор с Л. С. Д..

Главниците са присъдени ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковете- 02.10.2014 г. до погасяването на задълженията.

ОТХВЪРЛЯ предявените искове, както следва:

1-

По отношение на ап.504 В за разликата над 16586 до 17710 лв.;

2-

За сумата от 11189,30 лв. относно ап.№ 602 Б по договор с Х.Н.Х.;

3-

За сумата от 11369 лв. относно ап.№ 504 Б по договор с Х.Н.Х.;

4-

За сумата от 75559,28 лв. относно ап.№ 503 В по договор с А.В.Г.;

5-

За сумата от 15120 лв. относно ап.№ 603 В по договор с А.В.Г.;

6-

За сумата от 12040 лв. относно ап.№ 402 А по договор с И.К.А.;

7-

За сумата от 6014,18 лв. относно ап.№ 404 В по договор със С.К.Т.;

8-

За сумата от 12028 лв. относно ап.№ 704 В по договор със С.К.Т.;

9-

За сумата от 17 987,77 лв. относно ап.№ 304 В по договор със С.К.Т..

По разноските:

ОСЪЖДА ответника да заплати на ищеца направените по делото разноски, както следва: в размер на 3247, 62лв. В заповедното производство и сумата 1873,40 лв.- в исковото производство, съобразно уважената част от исковете.

Със същото решение е обезсилена заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по гр.д.№ 53302 по описа за 2014 г. на СРС, 126 състав, в частта относно сумата 8 627 лв., платена съгласно фактура от 28.05.2011 г. по предварителен договор за покупко-продажба от 26.05.2011 г., сключен с Павел Ангелов Петков.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел, че е доказано сключването на процесните предварителни договори за покупко-продажба. Установило се и сключването на договорите за цесия. Същите макар и наименовани „новационни“ по своя правен характер били цесионни договори. По отношение на Я.Ф.К.не се представило такова споразумение, но наличието на такова не се оспорвало с отговора по исковата молба.Изпълнено било изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД.

Ответникът комуто била доказателствената тежест не установил да е изпълнил задълженията си по договорите с физическите лица. Налице били предпоставките на чл.87, ал.2 ЗЗД за разваляне на предварителните договори. С нот.покана, получена от ответника на 19.03.2014 г. ищецът отправил волеизявление за развалянето на 22 от предварителните договори за покупко-продажба на недвижими имоти, находящи се в сграда на адрес: гр.София, ул.“*****“ № 15.

Прието е, че е ирелевантно по спора, че ответникът се е отказал от договорите, тъй като не се претендирали последиците от отказа му. Дори да не се приемело, че развалянето е настъпило по силата на нот.покана, то исковата молба представлявала такова волеизявление. Следвало да се отбележи, че не били развалени споразуменията за встъпване на ищеца в правата и задълженията на възложителите/купувачи. Затова и не следвало да се обсъжда довода за правото на ищеца да даде подходящ срок за изпълнение на задълженията. Установило се, че ищецът не е дал такъв срок. Ответникът по делото не изразил готовност да изпълни. Ищецът дал възможност за сключване на спогодба, каквато страните не постигнали. При това положение бездействието на ответника водело до разваляне на догооврите с обратна сила.

От заключението на вещото лице, което СРС е кредитирал, се установявало действителното внасяне на сумити от страна на купувачите. В частта, в която претенциите са отхвърлени е прието, че от заключението не се установило плащането.

Срещу така постановеното решение са подадени въззивни жалби от:

1-„А.Д.М.“ ЕООД, ищец пред СРС.Решението се обжалва в частта, в която претенциите му са отхвърлени като неоснователни, както следва:

1-

Разпечатката съдържа 60 от 146 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42cd6cd4-11e0-441c-b0f6-4505d3c97eaf