Решение № 19473 от 26.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19473 гр. София, 26.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20231110133611 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

1. Предмет на делото

Образувано е по искова молба на Д. Б. Г. срещу П. П. В., с която са предявени претенции за осъждане на ответника да заплати на ищцата 5001 лева – обезщетение за неимуществени вреди – страдания, нанесени от публикувано на 01.02.2023 г. в соценкаалната мрежа „фейсбук“ от ответника изказване със следното съдържание: „Достатъчно е да погледнеш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Х., за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд“, ведно със законната лихва от 01.02.2023 г. до изплащане на сумата.

С оглед на обществения интерес от изхода на делото и принципния въпрос за границите на свободата на словото, мотивите на съда са резюмирани в края на съдебния акт.

2. Позиции на страните

2.1. Ищцата

В исковата молба ищцата твърди, че е от село (населено място), общ. Л., като съпругът , с когото сключила брак през 1939 г., е бил офицер в българската армия от 1941 г. до 1944 г. Твърди, че след като съпругът се завърнал в

България, на 05.10.1944 г. бил извикан от представители на Отечествения фронт в кметството на селото „за справка“, като не се върнал. Излага 1 твърдения, че съпругът бил обявен за починал на 11.07.1946 г. като безследно изчезнал, а с постановление от 01.04.1953 г. пенсията на бащата на ищцата била прекратена, тъй като нейният съпруг бил офицер в армията на Царство България. Ищцата и синът били следени от „Държавна сигурност“ и не им било позволявано професионално и образователно развитие. Излага твърдения, че се почувствала силно обидена от прочетената публикация на ответника, който оправдавал съществуването на Народния съд от 1945 г.

(според ищцата – висша форма на репресия на режима на Българската комунистическа партия, от който семейството ѝ е пострадало), макар че това е престъпно явление, което било прието в обществото еднозначно като такова.

Ищцата била възмутена от становището на ответника, направено на деня за почитане на жертвите на престъпленията на комунистическия режим в България, което възприела лично – че случилото се с нейното семейство като резултат от действията на властите непосредствено след края на Втората световна война, е трябвало да стане. Смята, че е отдавна установена, вкл. със закон, негативната оценка на комунистическия режим. Поради това иска осъждане на ответника да обезщети страданията чрез заплащане на посочената сума.

2.2. Ответникът

В законоустановения срок е подаден отговор (в два документа от един и същи ден) от ответника – П. П. В., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа, че изказването не може да се смята за противоправно. Отбелязва, че българската държава е била задължена да създаде институцията на Народния съд. Излага твърдение, че това била институция за защита на интересите на народа и интерпретацията на ищцата не била правилна. Твърди се, че няма законово основание за осъждане на мнението на ответника. Излагат се твърдения, че изграденият от ищцата морален образ на ответника няма нищо общо с обществената му деятелност, тъй като той през 1988 г. е бил задържан за изписване на думите „Гюргево – не“ на вратата на военното издателство, а през 1989 г. е бил обвиняем и за „подривна дейност в армията“, докато е отбивал военната си служба.

Признава се, че забраната за накърняване на личното достойнство със слово се свежда до отговорност за неверни факти, данни с негативен подтекст, както и данни, които засягат лични граждански и човешки права. поддържа се, че правата на ищцата не са засегнати от думите на ответника. Оспорва се и изказването да е насочено към ищцата, както и да има причинна връзка между обсъждания от ответника Народен съд и случилото се със семейството на ищцата, която няма близки, съдени от Народния съд. Поддържа, че изказването не засяга пряко достойнството на ищцата и обективно не е в състояние да я увреди, както и че същото като оценка (форма на мнение) не може да се определя като вярно или не. Поддържа също така, че мнението е оценка за разграбилите България след 1989 г., както и че не може да бъде възприет като засягащ хора, които не са или нямат близки, осъдени от Народния съд.

2

2.3. В съдебното заседание. Писмени бележки

В съдебното заседание странните поддържат доводите си от исковата молба и отговора. Представителят на ищцата адв. В. акцентира върху това, че предходната бунтарска деятелност на ответника няма значение, защото той в качеството си на журналист системно възхвалява комунистическия режим и засилва скръбта на неговите жертви като ищцата. Ищцата акцентира върху това, че тоталитарният режим е обявен за престъпен, действията му – за противозаконни, и възхвалите на ответника носят негативна морална, но и законова оценка. Поддържа, че ищцата е в напреднала възраст и споменаването на травмата от убийството на съпруга винаги се отразява тежко. Посочва, че ответникът има системна дейност на възхваляване на комунистическия режим, макар че твърди, че е бил преследван от него.

Поддържа, че изказването на ответника носи незаконосъобразни внушения и накърнява личното достойнство на действителните жертви. Отрича делото да е плод на политически внушения, като сочи, че сам е потърсен от ищцата и сина им, които се чувстват особено уязвени от подобен тип изказвания.

Ответникът заявява в лична защита, че изказването му няма общо с паметта за комунистическия режим, а е отговор на актуални събития и тенденции в обществото и цели неговото уволнение от Българското национално радио чрез политически организирана акция. Представителят на ответника – адв.

Коритска поддържа липса на противоправност на изказването, което не е насочено към ищцата.

Ответникът е представил писмени бележки, в които доразвиват възраженията му. В бележките на ответника, представени от негово име от адв. С., същият поддържа това, че критиката му е насочена не към ищцата, а представлява исторически паралел на събитията от 1944 г. с дейността на личност, която той възприема като „новобогаташ“. Поддържа се, че липсва пряка насоченост за увреждане на ищцата, поради което същата няма право на обезщетение за вреди, тъй като изказването е насочено към друга тематика. Поддържа се, че основното внушение на изказването е било насочено към паралел на действителността и обяснение на мотивите на хората да създадат и одобряват дейността на Народния съд през 1944 г., и същото изказване не е насочено към репресиите на комунистическата партия. Подчертава се, че изказването е само съждение, не съдържа твърдение за факти, няма обиден или клеветнически характер и поради това не е противоправно. Поддържа се, че изказването е защитено от свободата на словото, защото е в обществен контекст, не цели възхваляване на комунистическия режим, а описание на основанията за съществуване на Народен съд през 1944 г. и е в контекста на обществен дебат, а освен това се поддържа, че не е журналистическа реч, защото е поставено в профил в соценкаална мрежа, който е достъпен само за абонати на профила на ответника. Поддържа се и липса на причинноследствена връзка между изказването и положението на ищцата и семейството си, което не е засегнато от присъда на Народния съд. В личните си бележки ответникът отново акцентира върху политическото значение на делото, както и върху това, че според неговия прочит на доказателствата 3 отрицателното отношение на ищцата не е породено пряко от неговия текст, а от преразказ, който е бил значително украсен и ищцата е възприела.

3. Установени факти

Като разгледа доказателствата по делото, съдът намира следното от фактическа страна:

3.1. Безспорни факти

С определението си за насрочване на делото от 28.09.2023 г. съдът е отделил като безспорни между страните следните факти: че ответникът публикувал в личния си профил във „Фейсбук“ на 01.02.2023 г. следния текст:

„Достатъчно е да погледнеш само десетина минути някой нахален и неумен богаташ като Х., за да разбереш защо е трябвало да има Народен съд“, и е отделил като общоизвестен факт (страните не са оспорили това), че ответникът упражнява от десетилетия професията журналист, като сега работи в Българското национално радио.

3.2. Относно страданията на ищцата след 1944 г.

Съгласно представеното на лист 16 от делото в препис Определение от 18.07.1946 г. по частно гражданско дело № 295/1946 г. на Л.ския областен съд, Г. И. Г. е обявен за безследно изчезнал с дата на предполагаема смърт 06.10.1944 г.

Съгласно представено на лист 17 от делото в препис Постановление № 392/1953 г. на Окръжния пенсионен съвет – (град), от 01.04.1953 г. е прекратена земеделската пенсия на Б. З. Г. – баща на ищцата, защото бил кулак.

3.3. Узнаване на изказването на ответника от ищцата

В съдебното заседание на 25.10.2023 г. (на лист 139 – 140 от делото) е разпитан свидетелят Е. И. – син на ищцата, чиито показания съдът кредитира по реда на чл. 172 ГПК, като има предвид, че същите са подкрепени от писмените доказателства, представени от ищцата, и не се оборват от други доказателства по делото, и който свидетелства, че баща му Г. И. Г. е безследно изчезнал през 1944 г., когато е бил привикан за справка в полицията, и повече свидетелят никога не е имал данни за него. Живеел с ищцата като самотна майка и със своя дядо, който е бил обявен за „кулак“.

Дава показания, че са го смятали за роднина на „ликвидиран от народната власт“. Свидетелства, че не знае каква е била дейността на баща му като офицер през Втората световна война, както и че братовчед на баща му – партизанин, не е успял да намери последния през октомври 1944 г., а властите в селото отказали да предоставят каквато и да е информация. Дава показания, че като ученик е бил наричан „враг на народа“ и не е бил приеман в младежките организации, свързани с БКП – като пионер и член на 4

Димитровския комсомолски младежки съюз (ДКМС). Свидетелства, че познава ответника като водещ от БНР, и че на 01.02.2023 г., когато той, майка му и други жертви на режима се събирали да почетат репресираните от режима на БКП в периода 1944 – 1989 г., рочел публикацията на ответника за Народния съд в соценкаалната мрежа „Фейсбук“ на същата дата.

Свидетелства, че след това отишъл при ищцата, която живее в дом за възрастни хора в кв. „Дървеница“ в София, и казал, че ответникът иска нов Народен съд, като предал думите му. Ищцата се разплакала, като казала, че отново се отнасят унизително с паметта на мъжа , и била разстроена с часове. Дава показания, че съпругът на ищцата не е бил съден от никакъв съд, което за нея създавало допълнителна тревожност, защото за осъдените поне се знаело как са умрели, докато за съпруга нямало никаква информация.

Свидетелства, че е прочел публикацията на ответника сам и е запомнил името на Х. и това, че се иска нов Народен съд, което предал на майка си. Дава показания, че е преразказал същата на ищцата, но няма спомен за точните си думи, а за публикацията на ответника разбрал при използване на собствения си профил в соценкаалната мрежа „Фейсбук“.

Ответникът признава в заседанието на 25.10.2023 г. (на лист 138 от делото), че профилът му в посочената соценкаална мрежа е публичен.

3.4. Други позиции на ответника по темата в медиите

Представени са от ищцата извадки от електронното издание „Клуб Ζ“ от 09.09.2017 г. за изказване на ответника, с което същият иска нов „народен съд“ за „българския политически, икономически и медиен“ елит, както и от статия в електронната енциклопедия „Уикипедия“ за ответника, в която е посочено, че поне три пъти същият е бил обвиняван от други журналисти и медийни личности в разпространяване на дезинформация в предаването си – през 2014 г. и 2022 г.

3.5. Политически действия на ответника през 1987 – 1989 г.

В съдебното заседание на 25.10.2023 г. (на лист 140 – 142 от делото) е разпитана свидетелката на ответника Л.М. – първа братовчедка на ответника, чиито показания съдът кредитира по реда на чл. 172 ГПК, тъй като не се оборват от други доказателства по делото и са подкрепени от данни от публикации в пресата, която свидетелства, че през 1987 г. ответникът имал опозиционни виждания срещу политиките на Българската комунистическа партия, като задно със съучениците си в НГДЕК публикувал критични статии на табло в училището (стенвестник), на конференция на ДКМС заявил публично, че има култ към личността и не е съгласен с това, че написал на стена в София „Гюргево – не“ като протест срещу обгазяването на Русе от химически комбинат в Румъния, и че е бил арестуван, докато е бил в казармата, за разпространение на опозиционни позиви срещу властта и политиките на БКП. Дава показания, че не знае за други публикации на ответника за Народния съд освен тази от 01.02.2023 г.