Решение № 13432 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13432 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20251110100444 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с предявен от „Венков Инженеринг“ ООД, ЕИК 131451059 срещу Ю. О. Ю., ЕГН ********** осъдителен иск с правна квалификация чл. 221, ал. 2 КТ, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата о т 477,04 евро (933,00 лева), представляваща обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 КТ за неспазен срок на предизвестие от ответника при прекратяване на трудовия му договор с „Венков Инженеринг“ ООД на основание дисциплинарно уволнение, наложено със Заповед № 1485/11.09.2024 г. на работодателя, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 03.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че по силата на трудов договор № 2060 от 02.07.2024 г. е бил в трудово правоотношение с ответника Ю. О. Ю., в рамките на което правоотношение ответникът е заемал длъжността „оператор, пътностроителни машини“, като договорът е бил сключен за неопределен срок с уговорено месечно брутно трудово възнаграждение в размер на 933 лева.

Посочва, че по време на трудовото правоотношение ответникът извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неявяване на работа в интервала от 07.07.2024 г. до 12.07.2024г. включително, без да бъдат 1 дадени каквито и да е оправдания и/или обективни пречки за неявяването на работа от същия. На 10.09.2024 г. чрез ЧСИ М.Ц., peг. № 840 при КЧСИ му е било връчено искане за даване на писмени обяснения по чл. 193, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) заради продължилото от същия неявяване на работа повече от два последователни работни дни, а на 02.10.2024 г. на чрез ЧСИ М.Ц., peг. № 840 при КЧСИ му е била връчена заповед № 1485/11.09.2024 г. за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ и за прекратяване на трудовото правоотношение. Твърди, че договореният между ищеца и ответника срок на предизвестие по трудовия договор е 30 дни. С оглед гореизложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначение му особен представител, с който оспорва предявените искове. Твърди, че не е бил уведомен, че следва да се яви на работа в период 07.07.2024 г. до 12.07.2024 г., съответно, че е следвало да бъде на работа по график в периода. Твърди, че не са му били поискали писмени обяснения при прекратяването на трудовия договор. Счита, че издадената заповед за налагане на дисциплинарно наказание е незаконосъобразна.

Твърди, че при уважаване на иска би се достигнало до двойното санкциониране за едно и също извършено нарушение. Моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа и правна страна:

Основателността на исковата претенция по чл. 221, ал. 2 КТ е обусловена от установяване кумулативното наличие на следните предпоставки (юридически факти): 1. прекратяване на трудовото правоотношение при условията на чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ – дисциплинарно уволнение; 2. размера на брутното трудово възнаграждение на работника/ служителя за последния пълен отработен месец от ищеца; 3. срок на предизвестието.

От приетия трудов договор № 2060/02.07.2024 г., сключен между ищеца като работодател и ответника като работник/ служител, се установява, че 2 между страните по делото е възникнало валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ответникът е заемал при ищеца длъжността „Оператор, пътно-строителни машини“ с код по НКПД: 83422008.

Уговорено е основното месечно трудово възнаграждение на работника/ служителя да бъде в размер на 933,00 лева, както и срок на предизвестието за прекратяване на безсрочния трудов договор от 30 дни (чл. 1, 5 и 7 от договора).

Съгласно приетата Заповед № 1485/11.09.2024 г., издадена от ищеца, посоченото трудово правоотношение е прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, вр. чл. 187, т. 1 и чл. 190, ал. 1, т. 2, във вр. с .чл. 188, т. 3 КТ, тъй като на ответника е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че същият не се е явил на работа в продължение на 5 работни дни в периода от 08.07.2024 г. до 12.07.2024 г.

Видно от Протокол за удостоверяване връчване на книжа от 08.10.2024 г., съставен от ЧСИ М.Ц. заповедта за уволнение е връчена на ответника на 02.10.2024 г. при условията на чл. 47 ГПК. От представения протокол се установява, че процедурата по чл. 47 ГПК е изпълнена надлежно.

Искът по чл. 221, ал. 2 КТ има за цел да възмезди работодателя за това, че трудовото правоотношение е прекратено без предизвестие поради виновното поведение на работника или служителя.

Както бе посочено основната предпоставка е наличието на валидно наложено и неоспорено (или потвърдено от съда) дисциплинарно наказание „уволнение“. Отговорността на работника или служителя възниква от самия факт на дисциплинарното уволнение. По делото не се събраха доказателства, от които може да се установи, че законосъобразността на заповедта за уволнение е оспорена по съдебен ред.

В производството по иск на работодателя за заплащане на обезщетение при дисциплинарно уволнение съдът не може инцидентно (чрез възражение на работника) да проверява законосъобразността на заповедта за уволнение (така Решение № 313 от 21.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 201/2009 г., IV г. о., ГК).

Оспорването на законността на уволнението е самостоятелно субективно преобразуващо право на работника, което се упражнява чрез предявяване на специален конститутивен иск по чл. 344 КТ. Законът е 3 предвидил двумесечен давностен срок за предявяване на този иск, който съгласно чл. 358 от КТ започва да тече от деня на прекратяване на трудовото правоотношение.

Ако работникът не предяви иск за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна в законоустановения срок, заповедта за дисциплинарно уволнение се стабилизира и поражда своите правни последици. В такъв случай, при разглеждане на иск на работодателя за обезщетение, съдът единствено констатира факта на уволнението, без да има правомощието да навлиза в преценка относно спазването на процедурата, изискванията за форма или тежестта на извършеното дисциплинарно нарушение.

В случая срокът по чл. 358 КТ е изтекъл на 03.01.2025 г. и от този момент заповедта за уволнение се е стабилизирала.

Различна е хипотезата, при която работодателят е предявил своя иск като насрещен в рамките на вече образувано съдебно производство по иск на работника за отмяна на уволнението. В този случай съдът разглежда законосъобразността на заповедта по същество. Съгласно съдебната практика, изразена в Решение № 247 от 23.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 960/2010 г., III г. о., ГК, основателността на иска на работодателя зависи изцяло от наличието на дисциплинарно уволнение. Щом дисциплинарното уволнение бъде отменено като незаконно в това производство, отпада и задължението за обезщетение, а искът се отхвърля поради липса на основния елемент от състава на правната норма. Настоящият случай обаче не е такъв.

На следващо място, от представения трудов договор се установи, че същият е сключен като безсрочен. В този случай на основание чл. 221, ал. 2 КТ работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието. В разглеждания случай, съгласно клаузата на чл. 7 от трудовия договор срокът на предизвестието е 30 дни, а месечното трудово възнаграждение на работника/ служителя възлиза на 933,00 лева.

Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция се явява изцяло основателна, установена както по своето основание, така и по размер и следва да се уважи.

По отношение на разноските:

4

При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има само ищецът. Същият претендира и доказва разноски в общ размер на 434,60 евро.

Така мотивиран, Съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Ю. О. Ю., ЕГН ********** на основание чл. 221, ал. 2 КТ ДА ЗАПЛАТИ на „Венков Инженеринг“ ООД, ЕИК 131451059, следните суми, а именно: сумата о т 477,04 евро (933,00 лева), представляваща обезщетение на основание чл. 221, ал. 2 КТ за неспазен срок на предизвестие от ответника при прекратяване на трудовия му договор с „Венков Инженеринг“ ООД на основание дисциплинарно уволнение, наложено със Заповед № 1485/11.09.2024 г. на работодателя, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 03.01.2025 г., до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл. 78, ал.

1 ГПК сумата от 434,60 евро, представляваща разноски в настоящото производство.

ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв. С.Р.С., от САК, личен № ************** в качеството й на особен представител на ответника сумата от 204,52 евро, съгласно внесения от ищеца депозит и ДА СЕ ИЗДАДЕ разходен касов ордер.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от получаването на препис от същото.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5