Решение № 5636 от 07.11.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5636 гр. София, 06.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Петър Теодосиев

Членове:

Петя Георгиева

Светослав Василев като разгледа докладваното от Петър Теодосиев Въззивно гражданско дело № 20231100510046 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, образувано по жалба, подадена от „Е.М.“ ЕООД срещу постановление относно разноските, обективирано в съобщение с изх.

№39728/06.07.2023г. по изп.д. №20238380402187 на ЧСИ с рег. №838, с което съдебният изпълнител е оставил без уважение възражение на жалбоподателя (длъжник по изпълнителното дело) срещу приетите за събиране по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер 400,00 лв. и такси за изпълнителното производство в общ размер 90,00 лв.

Възраженията в жалбата са, че липсват основания за възлагане на разноските за изпълнителното производство в тежест на длъжника, тъй като за плащане на сумата по изпълнителния лист на адреса на кредитора С.В.П. е изпратен пощенски паричен превод преди образуване на изпълнителното дело, а самият кредитор не е посочил друг адрес или банкова сметка за плащане на вземането по изпълнителния лист.

Пълномощникът на взискателя С.В.П. оспорва жалбата със съображения, че пощенският паричен превод не е изпратен на надлежен адрес на взискателя, преводът е изпратен след образуване на изпълнителното дело, а от съдържанието на писмото за превода не става ясно, че същият се извършва за плащане на задълженията на „Е.М.“ ЕООД по процесния изпълнителен лист.

Видно от книжата по изпълнителното дело, същото е образувано първоначално под №20238790400745 на ЧСИ с рег. №879 по молба от 27.04.2023г. и въз основа на изпълнителен лист от 10.01.2023г., издаден по ч.гр.д. №9507/2022г. на РС-Пловдив в полза на С.В.П. срещу „Е.М.“ ЕООД за сумата 300,00 лв. – съдебни разноски.

С поканата за доброволно изпълнение до длъжника, съставена на 10.05.2023г., съдебният изпълнител е приел за събиране по изпълнителното дело разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер 400,00 лв. и такси за изпълнителното производство в общ размер 90,00 лв.

1

С възражение от 19.05.2023г. длъжникът е оспорил задълженията си за посочените разноски и е заявил искане разноските да останат в тежест на взискателя, като е представил доказателства, че за сумата по изпълнителния лист е изпратен пощенски паричен превод до взискателя.

На 29.05.2023г. изпълнителното дело е препратено на основание чл. 427, ал. 5 ГПК и е преобразувано под №20238380402187 на ЧСИ с рег. №838.

Със съобщение с изх. №39728/06.07.2023г., издадено по изп.д. №20238380402187 на ЧСИ с рег. №838, длъжникът е уведомен, че по възражението му от 19.05.2023г. срещу приетите за събиране разноски е постановен отказ.

Жалбата срещу този отказ (акт относно разноските по смисъла на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК) е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество се явява и основателна.

Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1, вр. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК в случаите, при които сумата по изпълнителния лист е платена или внесена за взискателя преди образуване на изпълнителното производство, длъжникът не отговаря за разноските по изпълнението.

От представените от длъжника доказателства се установява, че на 13.04.2023г. (тоест преди образуване на процесното изпълнително дело) на взискателя С.В.П. е изпратен пощенски паричен превод на сумата 300,00 лв., който е върнат като непотърсен от адресата на 03.05.2023г. (тоест след образуване на процесното изпълнително дело).

В съставеното за пощенския превод известие за доставяне изрично е посочено, че сумата се превежда за разноски по ч.гр.д. №9507/2022г. на РС-Пловдив (тоест за вземането по процесния изпълнителен лист), поради което възраженията на взискателя в отговора срещу подадената жалба, че от писмото не става ясно основанието на паричния превод и връзката му с вземането по изпълнителния лист, се явяват неоснователни.

Пощенският паричен превод е изпратен на адрес гр. Пловдив, ул. *******0, който се установява от извършената от съда справка от НБД, че е регистриран като постоянен адрес на взискателя С.В.П. от 19.07.2012г., а като настоящ адрес – от 19.05.2011г., поради което неоснователни са и възраженията на взискателя, че съобщението за пощенския превод не е връчено на надлежен адрес.

По изложените съображения обжалваният акт на съдебния изпълнител относно разноските, обективиран в съобщението с изх. №39728/06.07.2023г., е незаконосъобразен (постановен в нарушение на чл. 79, ал. 1, т. 1, вр. чл. 433, ал. 1, т. 1 ГПК) и подлежи на отмяна като последица от подадената жалба от длъжника, вместо което бъдат постановени последици, съответни на дължимите от съдебния изпълнител по подаденото възражение от длъжника срещу разноските за изпълнителното дело, приети за събиране с поканата за доброволно изпълнение.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановлението относно разноските, обективирано в съобщение с изх.

№39728/06.07.2023г. по изп.д. №20238380402187 на ЧСИ с рег. №838, вместо което 2

ОТМЕНЯ поканата за доброволно изпълнение с изх. №12239/10.05.2023г. по изп.д.

№20238790400745 на ЧСИ с рег. №879 (преобразувано в изп.д. №20238380402187 на ЧСИ с рег.

№838) в частта й, с която са възложени в тежест на длъжника „Е.М.“ ЕООД разноски за адвокатско възнаграждение на взискателя в размер 400,00 лв. и такси за изпълнителното производство в общ размер 90,00 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3