Определение № 657 от 16.03.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 657 гр. Пловдив, 15.03.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно частно гражданско дело № 20225300503099 по описа за 2022 година

Производството е по чл.423 от ГПК.

Постъпило е възражение с вх.№ 271055/04.10.22г.,депозирано от Н. Г. П.,ЕГН-********** с адрес: гр.П., ул.“В.Л.“№ 248 и местожителство във ФРГ., чрез процесуалния представител адв.М.

Б.,съдебен адрес: гр.П., ул.“Д. Г. В.“ №2,ет.1,офис 7 против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 3453/08.04.2013г.,постановена по ч.гр.д.№ 4358/2013г.,по описа на Районен съд – Пловдив,21 гр.с.,издадена в полза на “Макс телеком“ООД,ЕИК-121261531,чието вземане е цедирано на „Макс колект“ЕООД,ЕИК-175332042.

Във възражението се твърди, че Н. Г. П. не знае да е бил длъжник по изп.дело,не знае срещу него да има издадена заповед за изпълнение,като не е получавал някакви съобщения или уведомления за каквото и да било съдебно или изпълнително производство нито лично,нито чрез друго лице,както и покана за доброволно изпълнение.В началото на м.09.22г.при опит да бракува стар автомобил разбрал,че същият е запориран,поради което упълномощил адвокат,който установил след проучване,че има образувано изп.д.№1177/15г.по описа на ЧСИ К.Павлов срещу Н.

П..Едва на 08.09.22г.след запознаване с изп.дело пълномощникът на молителя го уведомил за образуваното срещу него дело и това била датата,на която П. за първи път узнал,че срещу него има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.Моли да се приеме,че настоящото възражение с правно основание чл.423,ал.1,т.1 от ГПК е подадено в едномесечен срок от узнаване на заповедта за изпълнение.Претендира се адвокатско възнаграждение за оказано безплатно процесуално представителство.Прави се възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна възнаграждение в случай,че не е съобразено с минимумите по НМРАВ № 1/04г.

Насрещната страна - „Макс колект“ЕООД,ЕИК-175332042,чрез процесуалния представител юрисконсулт С.П. оспорва възражението като недопустимо, а по същество като неоснователно,по съображения изложени в депозирания отговор.

Пловдивският окръжен съд,след преценка на доказателствата към делото, доводите и съображенията на страните,намира за установено следното:

Разпоредбата на чл.423,ал.1 от ГПК регламентира четири отделни хипотези,при наличието на които длъжникът може да направи възражение пред въззивния съд в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение. В настоящия случай длъжникът твърди, че заповедта не му 1 е връчена надлежно от заповедния съд, като се позовава на хипотезата на чл.423,ал. 1,т. 1 от ГПК Предвиденият обаче от законодателя едномесечен срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на длъжника да релевира доводи,свързани с хипотезите, уредени в чл.423, ал.1 от ГПК и съответно да сезира въззивния съд с възражение по смисъла на сочения текст срещу издадената заповед за изпълнение.

В настоящият случай молителят твърди,че е узнал за заповедта за изпълнение, издадена по ч.гр.д.№ 4558/13г. на ПдРС, едва в началото на м.септември 2022г.при опит да бракува стар автомобил и ангажиране на адвокат да установи има ли заведени изп.дела против него.В едномесечен срок от датата, на която пълномощникът му адв. Б. се е запознала с изпълнително дело № 1177/15г.по описа на ЧСИ К.Павлов- 08.09.2022г.,е депозирала настоящото възражение пред Районен съд гр.Пловдив,а именно на 04.10.2022г.Като доказателство е представено исканезаявка за достъп до изп.дело от адв.Б. на 08.09.22г.с оглед установяване на твърдението,че датата на която е узнал длъжникът,че срещу него има образувано изп.д.№ 1177/15г.по описа на ЧСИ Павлов,въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 4358/13г.на ПдРС, е именно 08.09.2019г.

От друга страна,от ответника по възражението – цесионерът,придобил вземането чрез цесия от заявителя,в чиято полза е издадена Заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК по гр.д.№ 4358/13г.по описа на ПдРС,(за което дело са налице данни,че е унищожено поради изтичане на предвидените срокове за съхранение),иска да се изиска изпълнителното дело,от което да се установи,че длъжникът е уведомен за заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК много по-рано,с ПДИ по изпълнителното дело,връчена по реда на чл.47 от ГПК след извършена справка за постоянен и настоящ адрес на П.,копие от която справка се представя с отговора на възражението.

От самото приложено изп.д.№ 1177/15г.е видно,че ЧСИ е направил справка на 20.04.15г.,от която е видно,че Н. П. има един и същ постоянен и настоящ адрес-гр.П.,ул.“П.“№44,ет.1,ап.3 от 2002г.На този адрес е изпратена и ПДИ,която е връчена редовно по реда на чл.47 от ГПК на 30.07.15г.

При тези данни, настоящият съдебен състав приема,че Н. Г. П. е бил надлежно уведомен за образувано срещу него изпълнително производство по изпълнително дело № 1177/15г.още към 30.07.2015г.

С оглед гореизложеното,именно датата 30.07.15г.следва да се свърже с началото както на срока по чл.414,ал.2 от ГПК за подаване на възражение, така и на срока по чл.423,ал.1 от ГПК за подаване до въззивния съд на възражение срещу заповедта за изпълнение.Доколкото възражението,предмет на разглеждане,е депозирано на 04.10.2022г. т.е. след изтичане на законоустановения в чл.423,ал.1 от ГПК едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение,то съдът намира,че възражението се явява недопустимо и като такова следва да бъде оставено без разглеждане.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ възражение с вх.№ 271055/04.10.22г.,депозирано от Н. Г.

П.,ЕГН-********** с адрес: гр.П., ул.“В.Л.“№ 248 и местожителство във ФРГ., чрез процесуалния представител адв.М. Б.,съдебен адрес: гр.П., ул.“Д. Г. В.“ №2, ет.1 , офис 7 против Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 3453/08.04.2013г.,постановена по ч.гр.д.№ 4358/2013г., по описа на Районен съд – Пловдив,21 гр.с., издадена в полза на “Макс телеком“ООД,ЕИК-121261531,чието вземане е цедирано на „Макс колект“ЕООД,ЕИК-175332042, като недопустимо.

ПРЕКРАТЯВА производството по ч.гр.д.№ 3099/2022г.по описа на ПдОС,5-ти гр.с.

Определението подлежи на обжалване пред ПдАС в едноседмичен срок от съобщаването 2 му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3