Решение № 1522 от 10.12.2025, Районен съд - Пазарджик
- Съд
- Районен съд - Пазарджик
- Дело
- Гражданско дело 144/2025
- Вид
- Решение № 1522
- Подписан
- 10.12.2025
- В сила
- 22.01.2026
- Състав
- Димитър Чардаков
Други актове по делото
- Протокол № 1345 от 11.07.2025 · Димитър Чардаков
- Протокол № 1764 от 13.10.2025 · Димитър Чардаков
- Протокол № 2104 от 21.11.2025 · Димитър Чардаков
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.146, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.212 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.26 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55, ал.1, предл.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.10а · Закон за потребителския кредит
- чл.10а, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 10а, ал. 2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.16, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл.22 · Закон за потребителския кредит
- чл.23 · Закон за потребителския кредит
- чл.29 · Закон за потребителския кредит
- чл.9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- §1, т.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1522 гр. Пазарджик, 10.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Димитър Чардаков при участието на секретаря Десислава Буюклиева като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело № 20255220100144 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.22 ЗПК и чл.26 ЗЗД, както и осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД.
Ищецът Н. Л. Г., ЕГН: **********, настоящ адрес: ** твърди, че на 09.12.2022 г. е сключил договор за потребителски кредит с ответника „**я“ ЕООД, ЕИК: **, седалище и адрес на управление: гр. **. Твърди, че по този договор е получил от ответника потребителски кредит в размер на 3500 лв. с фиксирана годишна лихва от 24 % и ГПР от 51 %. Твърди, че въз основа на клауза от договора ответникът е начислил такса за разглеждане на искането в размер на 1215.09 лв. Поддържа, че договорът за кредит е нищожен или поне е нищожна клаузата за заплащане на таксата. Нищожността на договора се претендира на основание чл.22 ЗПК поради нарушаването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, който задължава кредитора да посочи в него начина за формиране на годишния процент на разходите по кредита. Поддържа, че нарушението е довело до липса на яснота за потребителя кои разходи са включени в ГПР по конкретния кредит. Освен това поддържа, че неправилно кредиторът не е включил в ГПР дължимата такса за разглеждане, която в действителност 1 представлява „скрито“ оскъпяване на кредита. Твърди, че ако таксата беше включена, размерът на ГПР би надхвърлил прага по чл.19, ал.4 ЗПК.
Иска от съда да обяви договора за нищожен или евентуално да обяви за нищожна клаузата от него, които го задължава да заплати на ответника таксата за разглеждане на искането. На основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД претендира от ответника да му върне сумата от 1486.41 лв. /след допуснато изменение на иска/, която е заплатил в повече от чистата стойност на кредита.
Претендира разноски.
Ответникът не оспорва сключването на договора за кредит и предоставянето на кредита. Счита иска за недопустим поради липса на правен интерес от неговото предявяване, тъй като ищецът е могъл да се откаже от договора в срока по чл.29 ЗПК.
Оспорва иска при твърдение, че договорът има съдържанието по чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като в него са посочени: размера на кредита, годишния лихвен процент, годишния процент на разходите, размера на таксата за разглеждане и размера на общо дължимата сума от потребителя. Посочен е начинът за формиране на годишния лихвен процент и годишния процент на разходите, тъй като при конкретния кредит ГПР включва договорната лихва и таксата за разглеждане.
Твърди, че таксата за разглеждане на искането не е свързана с управлението или усвояването на кредита. Същата се дължи за покриване разходите на кредитора, свързани с анализа на риска и оценка на кредитоспособността на кредитополучателя. Освен това клаузата е индивидуално уговорена и не подлежи на преценка за неравноправност.
Твърди да е налице злоупотреба с право от страна на ищеца, тъй като той е могъл да се откаже от конкретния договор за кредит в срока по чл.29 ЗПК, но вместо това е изпълнил договора, след което е поискал да се обяви за нищожен. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл.212 ГПК ответникът„**я“ ЕООД е предявил насрещен иск по чл.23 ЗПК за осъждане на ищеца Н. Л. Г. да му заплати сумата от 1042.19 лв., представляваща непогасената част от главницата на кредита, ведно със законната лихва за забава от подаването на насрещната искова молба в съда на 24.03.2025 г. до плащането. Твърди, че в изпълнение на процесния договор за потребителски кредит е предал на ищеца сумата от 3500 2 лв., която подлежи на връщане. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задължението и претендира заплащане на непогасената част от главницата на кредита в размер на 1402.19 лв.
Ответникът по насрещния иск твърди че е заплатил на другата страна недължими такси и лихви по кредита в общ размер на 2474 лв., които подлежат на връщане. Предявил е възражение за прихващане между тази сума и вземането по насрещния иск, ако съдът го намери за основателен. Моли насрещният иск да бъде отхвърлен.
Съдът въз основа на доказателствата по делото и на закона прие за установено от фактическа и от правна страна следното:
Относно установителните искове:
Установителните искове са допустими, тъй като са предявени между страните по едно договорно правоотношение и при наличие на правен интерес за ищеца от търсената защита, доколкото при положително съдебно решение неговите правни последици ще рефлектират благоприятно върху патримониума на ищеца, който ще се освободи от задълженията по договора.
За основателността на иска ищецът следва да установи, че страните са сключили процесния договор за потребителски кредит, както и обстоятелствата, които опорочават договора. Съдът е длъжен да извърши служебна преценка за действителността на договора, съгласно ТР №1 от 27.04.2022 г. по т. д. №1/2020 г. на ВКС, ОСГТК, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства.
На основание чл.146, ал.1, т.4 ГПК съдът е обявил за безспорни и неподлежащи на доказване обстоятелствата, че страните са сключили процесния договор за кредит, в изпълнение на който ищецът е получил сумата от 3500 лв.
По делото е представен договор за кредит №L311445 от 09.12.2022 г., от който е видно, че същият е сключен между страните от разстояние, съгласно чл.6 ЗПФУР. С него ответното дружество се е задължило да предостави на ищеца потребителски кредит в размер на 3500 лв. за срок от 36 месеца срещу фиксирана годишна лихва от 24 %, възлизаща на 1391.93 лв. за целия срок на кредита. Уговорена е такса за разглеждане в размер на 1215.09 лв., дължима от потребителя в деня на сключване на договора, но платима 3 разсрочено на МПВ. Годишният процент на разходите по кредита е 51%.
Общата дължима сума от потребителя за погасяване на главницата и лихвата и таксата е 6107.02 лв., платима на 36 месечни погасителни вноски, съгласно приложен погасителен план.
Първият спорен въпрос е дали посоченият в договора годишният процент на разходите е определен правилно и дали надхвърля прага по чл.19, ал.4 ЗПК. Съгласно чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, общи разходи по кредита за потребителя това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.
При процесния кредит известните и предвидими разходи за потребителя към момента на сключване на договора се изразяват в заплащането на годишна договорна лихва в размер на 1391.93 лв. и еднократна такса за разглеждане в размер на 1215.09 лв. В този случай годишният процент на разходите, съгласно заключението на СИЕ е в размер на 50.11 %, който е с 0.89 % по-нисък от посочения в договора. Следователно възражението на ищеца, че таксата за разглеждане не е взета предвид при определянето на ГПР и че ако се вземе предвид размерът на ГПР ще надхвърли значително прага по чл.19, ал.4 ЗПК е неоснователно.
Съгласно чл.19, ал.4 ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно чл.1, ал.1 от Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по просрочени парични задължения, годишният размер на законната лихва за просрочени 4 парични задължения е равен на основния лихвен процент на Българската народна банка в сила от 1 януари, съответно от 1 юли, на текущата година плюс 10 процентни пункта. Процесният договор за кредит е сключен на 09.12.2022 г. Към 1 юли 2022 г. ОЛП е 0.00 %, респ. към 09.12.2022 г. размерът на законната лихва е 10.00 %, а максимално допустимият размер на ГПР по потребителски кредити е 50 %. Следователно действителният ГПР за процесния потребителски кредит съответства на посочения в договора и не превишава максимално допустимия размер по чл.19, ал.4 ЗПК. Отклонението от 0.1 % е незначително и не води до съществен порок на договора, до степен, която го прави недействителен. Изводът е, че изискването на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК и чл.19, ал.4 ЗПК не е нарушено.
Съгласно ТР №1 от 27.04.2022 г. по т. д. №1/2020 г. на ВКС, ОСГТК съдът дължи служебна проверка за наличието и на други основания за нищожност на договора, макар те да не са посочени от страните. Това налага да се провери действителността на клаузата за заплащане на лихва по кредита, тъй като тя е основен елемент на кредитната сделка и нейната недействителност би довела до нищожност на целия договор /по аргумент на противното от чл.26, ал.4 ЗЗД/.
Действителността на клаузата за заплащане на договорна лихва зависи от размера на лихвата и дали същата накърнява добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1 ЗЗД. Съществува съдебната практика, според която лихвата по необезпечени кредити накърнява добрите нрави, ако е по-висока от трикратния размер на законната лихва, която обаче е формирана преди приемането на чл.19, ал.4 ЗПК. Тази практика е неприложима спрямо догорите за потребителски кредит, сключени при действието на актуалната нормативна уредба. В този е Решение № 50086 от 21.12.2023 г. на ВКС по т. д.
№ 1027/2022 г., I т. о., ТК, в което е прието, че лихвен процент, който не надвишава пет пъти размера на законната лихва и не е определен в нарушение на императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, не накърнява добрите нрави.
Според същото решение, прилагането на общата норма на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД само по себе си не противоречи на материалния закон, но задаването като императив на конкретно съотношение между възнаграждението по договора и трикратния размер на законната лихва, без подобен максимален размер да е законодателно уреден и без да се преценят всички обстоятелства по договора, 5 е неправилно. В цитираното решение съдът е приел още, че след като годишният процент на разходите не надвишава установения максимален размер в чл.19, ал.4 ЗПК, то уговорката за лихвен процент, като част от този годишен процент на разходите, не е нищожна като накърняваща добрите нрави, съответно липсват основания за обявяване на целия договор за недействителен.
В настоящия случай годишният процент на разходите по кредита, формиран от разходите за договорна лихва и таксата за разглеждане на искането за кредит, не надвишава установения от закона максимален размер.
Следователно размерът на лихвата не накърнява добрите нрави. Не са налице посочените в исковата молба и служебно проверените от съда основания за нищожност на договора за кредит. Ето защо искът за недействителност на договора следва да се отхвърли.
С оглед неоснователността на главния установителен иск съдът дължи произнасяне по евентуалния установителен иск за недействителност на клаузата от договора за кредит, която задължава потребителя да заплати на кредитора такса за разглеждане на искането в размер на 1215.09 лв.
Процесната сделка представлява договор за потребителски кредит по чл.9, ал.1 ЗПК, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 ДР на ЗЗП. Ето защо клаузите на договора следва да са съобразени с изискванията на ЗПК и ЗЗП. Разпоредбата на чл.10а, ал.1 ЗПК дава право на кредитора да събира от потребителя такси и комисионни за предоставени допълнителни услуги във връзка с кредита. Събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на кредита е изрично забранено - чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Съгласно чл.16, ал.1 ЗПК, преди да сключи договора за кредит кредиторът е длъжен да оцени кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в т. ч. информация, получена от потребителя, и ако е необходимо, да извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите.
Разпечатката съдържа 33 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42cbd884-6f09-446d-9f6a-6f67ed4050f4