Решение № 1394 от 11.08.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1394 гр. Пловдив, 11.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иван Г. Бекяров при участието на секретаря Христина Ал. Борисова като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно наказателно дело № 20235330200200 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 92-02-292 от 30.11.2022 г., издадено от Изпълнителния директор на Агенция по вписванията, с което на „***“ ЕООД с ЕИК *** на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП) е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1000 лв. за нарушение на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП.

В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на НП. Аргументите се свързват с липсата на нарушение, доколкото задължението на дружеството е свързано с вписването на обстоятелства, а това не се е осъществило поради постановен отказ, изпълнението на задължението на дружеството жалбоподател от действителното вписване на обстоятелствата, както и приложението на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски. В допълнително писмено становище се посочва, че са налице процесуални нарушения, доколкото по преписката са съставени два акта за установяване на административно нарушение. В съдебно заседание представител на дружеството допълва възраженията с липсата на вписване на ново обстоятелство по партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ, както и че промяната в обстоятелствата има действие за третите лица от вписването на обстоятелствата.

Въззиваемата страна е взела подробно писмено становище по спора, с което счита жалбата за неоснователна. Моли да се приеме обжалвания акт за законосъобразен, в който смисъл излага съображенията си за доказване на всички елементи от обективна и субективна страна на нарушението, включително и по квалификацията на нарушението. Поради горното моли да се потвърди постановлението. Прави възражение за евентуална прекомерност на разноските за адвокат на жалбоподателя. Претендират се разноски за представителство от юрисконсулт. В проведените открити съдебни заседания въззиваемата страна не 1 изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:

Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:

От фактическа страна съдът установи следното:

Дружеството „***“ ЕООД се управлява от П. С. Д. и Д. Г. – заедно и поотделно.

То било със седалище гр. Пловдив и било с адрес на управление ***. Едноличен собственик на капитала било чуждестранно юридическо лице – „***“ ЛКК с идентификация ***, държава – *** с управител и член (собственик) М. В. М..

Дружеството било учредено на 17.10.2019 г.

На 31.08.2022 г. по партидата на дружеството в информационната система на Търговски регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел (ТРРЮЛНЦ) е подадено заявление № 20220831103808 за вписване на следните обстоятелства – промяна на седалището и адреса на управление на дружеството, което е съпътствано с промяна в учредителния акт на дружеството само в тази връзка и приемане на нов учредителен акт, доколкото седалището и адреса на дружеството са били посочени в учредителния акт.

Това било провокирано от решение на едноличния собственик на капитала, взето на 29.08.2022 г. По така подаденото заявление от длъжностното лице по регистрацията били дадени указания № 20220831103808 от 01.09.2022 г. Поради неизпълнение на указанията бил постановен отказ с № 20220831103808-2 от 07.09.2022 г. Аргументите на длъжностното лице за постановяване на отказа и даването на указания са свързани с липсата на апостил върху удостоверението за актуално състояние на чуждестранното юридическо лице, собственик на капитала на дружеството, отсъствието от съдържанието на актуалното състояние на идентификационен номер на чуждестранното юридическо лице и в крайна сметка неизпълнение на указанията.

С докладна записка с рег. № 92-02-292 от 07.09.2022 г. длъжностно лице по регистрацията сигнализирало директора на дирекция „ПОЧРД“ към Агенция по вписванията, доколкото преценило, че има нарушение на чл. 63, ал. 1-7 от ЗМИП по повод постановяването на отказ по заявлението на дружеството. За случая е съставен констативен протокол № 92-02-292 от 13.09.2022 г., в който е дадено заключение, че не е спазен срокът по чл. 63, ал. 3 от ЗМИП вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

За констатираното бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 92-02-292 от 23.09.2022 г. за нарушение на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ за това, че не са заявени за вписване посочените обстоятелства относно действителните собственици на дружеството до 05.09.2022 г. в ТРРЮЛНЦ на дружеството жалбоподател. Актът е съставен и връчен на същата дата на единия от управителите П. Д., от когото не са постъпили възражения.

По същата преписка е съставен АУАН № 92-02-292 от 04.10.2022 г. за същото нарушение със същото съдържание и връчен след съставянето му на другия управител Д. Г., който също не направил възражения.

Въз основана акт № 92-02-292 от 23.10.2022 г. е издадено обжалваното наказателно постановление, с което на дружеството жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл. 118, ал. 1, т. 2 от ЗМИП за нарушение на чл. 63, ал. 3 от ЗМИП вр. чл. 6, ал. 2 от ЗТРРЮЛНЦ.

Със заявление А4 с вх. № 20221003174526 към ТРРЮЛНЦ все пак били вписани 2 цитираните по-горе промени относно седалището и адреса на управление на дружеството, придружени с новия учредителен акт, като същите били вписани с рег.

№ 20221007100442 в базата данни на регистъра. Редом с това било подадено и заявление Б7 вх. № 20221003172946, с което било изпълнено задължението за вписване на действителния собственик на дружеството, като по същото били изпълнени указания на длъжностното лице със заявление Ж1 с вх. № 20221006111321 и вписани с рег. № 20221007093946.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел В. Р. – актосъставител, както и от събраните и приобщени по съответния ред писмени доказателства, а именно – АУАН № 92-02-292 от 23.09.2022 г., АУАН № 92-02-292 от 04.10.2022 г., докладна записка № 92-02-292 от 07.09.2022 г., констативен протокол № 92-02-292 от 13.09.2022 г., разпечатка от партида на дружеството жалбоподател от ТРРЮЛНЦ, копие на протокол от общо събрание от 29.08.2022 г., заверени копия на информация за юридически субект в превод, учредителен акт на дружеството жалбоподател, указания № 20220831103808 от 01.09.2022 г., отказ № 20220831103808-2 от 07.09.2022 г., обяснителна записка, декларация за доходите на партньорството в ***, заверена с апостил, свидетелство за удостоверяване на истинността на факти, заверено с апостил.

Съдът оцени показанията на свидетеля като логични, непротиворечиви и съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Показанията на актосъставителя съответстват и на писмените доказателства по делото, а именно справка от партидата на дружеството в ТРРЮЛНЦ и документите представени от представителя на дружеството. Отделно не се спори по фактическата страна на спора, а възраженията са концентрирани по нарушаване на процесуалните правила и приложението на материалния закон. Поради тази причина им се и довери.

Относно приложението на процесуалните правила:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Не се констатираха нарушения на процедурата по съставянето на АУАН и НП, който да са съществени и да опорочават административнонаказателното производство и самите актове и да нарушават правата на нарушителя.

Както се прие от фактическа страна, са съставени два акта за установяване на административно нарушение. При прегледа на същите се установява, че те са абсолютно идентични откъм съдържание и единствените разлики се откриват в датата на съставянето им и лицето, представляващо дружеството жалбоподател и присъстващо в момента на съставянето им, тъй като дружеството се представлява и управлява от две лица, действащи заедно и поотделно. Едновременното съществуване на два акта обаче според настоящия съдебен състав не предпоставя абсолютен и автоматичен извод за съществено неотстранимо нарушение на процесуалните правила, което със сигурност да е ограничило правата на нарушителя. Всъщност преценката следва всякога да е казуална и с оглед на конкретните данни по делото – колко съществено е нарушението, кои права, по какъв и в каква степен са засегнати и едва тогава ще може да се прецени дали съставените два акта представляват основание за отмяна на обжалвания акт. Понеже актовете по същество са абсолютно идентични (за едни и същи обстоятелства и нарушение) дружеството не е било поставено пред невъзможност да възприема фактическата и правната рамка, за която в последствие ще му се ангажира административнонаказателната отговорност. Тази идентичност възпира и необходимостта от образуване на ново административнонаказателно производство въз основа на втория акт, тъй като би се нарушил принципа на „ne bis in idem“.

3

Изложеното до тук дава основание на съдебния състав да прецени, че действително е нарушение на процедурните правила издаването на два акта за установяване на административно нарушение. Този порок обаче не е съществен, т.е. не поставил дружеството жалбоподател чрез неговите органи в невъзможност да упражнят правото си на защита в пълен обем, включително и чрез осъзнаване на рамката на повдигнатото обвинение за извършване на административно нарушение. Затова следва да се приеме, че със съставянето на първоначалния по време АУАН редовно е поставено началото на административнонаказателното производство и именно той следва да се преценява с оглед на процесуалната му законосъобразност. Същевременно следва да се изтъкне, че процесуалните права на дружеството жалбоподател, като например правото му на възражение, се съобразиха и с втория съставен АУАН, доколкото отново е възникнало такова право.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени съществените обстоятелства, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице при спазване на процедурата за съставянето му по чл. 40 и 43 от ЗАНН. В същия е дадена правна квалификация на възприетото от актосъставителя нарушение. Актът е съставен в присъствието на свидетел и представител на дружеството жалбоподател, като му е предявен за запознаване и подписване, като не е възразил при връчването му. Спазени са условията жалбоподателят да може да възрази писмено срещу акта, което той не е сторил и в законоустановения 7-дневен срок от съставянето му.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. В съдържанието му се съдържат задължителните реквизити и не се откриват пороци, водещи до накърняване на правото на защита на наказаното лице.

Нарушението е описано надлежно в НП от фактическа страна, като административнонаказващият орган е посочил ясно и подробно в обстоятелствената част всичките му индивидуализиращи белези (време, място, авторство и обстоятелства, при които е извършено). Затова не може да се приеме, че е засегнато правото на защита на нарушителя и последният е имал пълната възможност да разбере за какво точно е ангажирана отговорността му – за недеклариране на изискуемата по закон информация относно действителните собственици на юридическо лице.