Решение № 241 от 14.07.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 363/2026
- Вид
- Решение № 241
- Подписан
- 14.07.2026
- Състав
- Красимира Райчева, Карамфила Тодорова, Доротея Кехайова
Цитирани разпоредби
- чл.19, ал.1 · Закон за здравословни и безопасни условия на труд
- чл. 127, ал.1, т.3 · Кодекс на труда
- чл. 127, ал.1, т.4 · Кодекс на труда
- чл.61, ал.1 · Кодекс на труда
- чл.62, ал. 3 · Кодекс на труда
- чл. 122 · Наказателен кодекс
- чл. 122, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 123 · Наказателен кодекс
- чл. 123, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 123, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл.304 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 334, т. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 335, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 241 гр. София, 14.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Красимира Райчева
Членове:
Карамфила Тодорова
Доротея Кехайова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора Павел Ем. Панов като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261000600363 по описа за 2026 година за да се произнесе прие следното:
Производството е въззивно, по реда на глава 21-ва НПК, второ поред.
Образувано е по въззивен протест на прокурор при Окръжна прокуратура - Перник, и въззивна жалба на частните обвинители - В. В., И. В. и Й. С., чрез повереника - адв. Е. Е., срещу присъда № 13 от 06.11.2025г., постановена по нохд № 550/2024 на Окръжен съд – Перник.
С присъдата съдът е признал подс. Р. С., подс. Р. С. и подс. К. И. за невиновни за това н а 30.10.2021 г. в гр. Перник, в кв. „Изток“, местността „Ладовица“, в склад за строителни материали на „Снабстрой“ ООД, в условията на независимо съпричинителство помежду си, като управители на „Снабстрой“ ООД гр. Перник и работодатели, да са причинили по непредпазливост смъртта на С. Й. В., от гр.Перник, като смъртта е настъпила на ********г., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като всеки от тях нарушил: чл.61, ал.1 от КТ, чл.62, ал. 3 от КТ, чл. 127, ал.1, т.3 от КТ, чл. 127, ал.1, т.4 от КТ, чл.19, ал.1 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд, чл.3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите, чл.35 от Наредба №7 от 23.09.1999г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия 1 на труд на работните места и при използване на работно оборудване, чл.38 от Наредба №7 от 23.09.1999 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия, а подс. К. И., освен посочените норми, нарушил и: чл.10, ал. 3 от Наредба №РД-07-2 от 16.12.2009г. за условията и реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите и след деянието са направили всичко зависещо от тях за спасяване на пострадалия – осигурили парични средства за лечение, спомогнали за настаняване в лечебно заведение и осигурили специализиран транспорт, поради което и на основание чл.304 от НПК ги оправдал изцяло по повдигнато им обвинение за престъпление по чл.123, ал.4, пр. 1, във вр. с ал.1 от НК.
С протеста прокурорът поддържа доводи, че по делото са събрани доказателства за извършени от подсъдимите нарушения на специални норми.
Намира, че съдът не е анализирал доказателствата в пълния им обем. Оспорва извода на съда - че подсъдимите не са субекти на престъплението, тъй като упражняваната от тях дейност на управители на дружеството не е правнорегламентирана и не е източник на повишена опасност. Обратно на този извод, аргументира, позовавайки се на закона и задължителна съдебна практика, че подсъдимите се явяват субекти на престъплението като субекти на задълженията по специалните норми. Изразява несъгласие с доводите на съда за фактически извършените от пострадалия действия с порталната врата, които попадали извън задълженията му. Оспорва и извода, че вменените нарушения на норми на Кодекса на труда не са в причинно-следствена връзка с резултата.
Релевира, че процесната портална врата била изградена без скица и без поставени обезопасяващи приспособления срещу излизане от релсите и падане. Възразява и срещу извода на съда, че при нормално боравене с вратата ограничителят не би бил преодолян, че вратата не е сложно техническо съоръжение и съоръжение с риск. Позовава се на нормата на чл. 38 от Наредба № 7 от 23.09.1999г., че плъзгащите врати трябва да имат обезопасяващи приспособления срещу излизане от релсите и падане. Изразява несъгласие и с довода, че прекомерната сила има значение за безопасното боравене с вратата, като обосновава, че сигурността й не може да зависи от употребената сила при отваряне и затваряне. Представя аргументи, че вратата не е била технически изправна, поради което е без значение приложената сила при боравене с нея.
Счита, че се налице основанията за ангажиране на наказателната отговорност на тримата подсъдими за вмененото престъпление по чл. 123, ал. 4 НК. Прави искане на основание чл. 334, т. 2 НПК да се отмени първоинстанционната присъда и вместо нея да се постанови нова, с която подсъдимите да бъдат признати за виновни по предявеното обвинение.
С въззивната жалба на частните обвинители се прави искане за отмяна на присъдата и вместо нея - постановяване на нова, с която подсъдимите се признаят за виновни по обвинението.
2
С молба от 20.01.2026г., подписана от повереника и лично от частните обвинители, на основание чл. 324, ал. 2 вр. ал. 1 НПК, въззивната жалба е оттеглена. С определение № 308 от 03.04.2026г., влязло в сила като необжалвано, въззивният съд е прекратил производство пред себе си в частта на въззивната жалба.
В съдебно заседание пред апелативния съд прокурорът не поддържа протеста. Намира присъдата за правилна и законосъобразна. Аргументира се с действията на пострадалия - това, че по време на инцидента блъскал крилото на порталната врата в обратна посока, с което нарушил основни експлоатационни правила за работа с такова съоръжение. Изразява съмнение и дали се касае за правнорегламентирана дейност, източник на повишена опасност. Позовава се на съдебно-техническа експертиза, че вратата била технически изправна и че е разполагала с обезопасяващи приспособления.
Счита, че действително има допуснати нарушения на трудовото законодателство, но инцидентът не означава съставомерно поведение по смисъла на чл. 123 НК.
Частните обвинители, редовно призовани, не се явяват и не вземат отделно отношение по съществото на делото. Представляват се от повереника.
Повереникът на частните обвинители, предвид оттеглянето на въззивната жалба, не представя доводи срещу присъдата. Предоставя на съда преценката за нейната законосъобразност. Счита, че променената теза на прокурора в съдебно заседание - да не поддържа протеста, почива на рационални аргументи.
Защитникът на подсъдимите моли присъдата да се потвърди като правилна, законосъобразна и обстойно мотивирана. Изразява съгласие с доводите на прокурора, че допуснатите нарушения на Кодекса на труда не са в причинна връзка с резултата. Твърди, че подсъдимите не са били длъжни и не са могли да предвидят, че вследствие поведението на пострадалия ще настъпи такъв резултат. Моли да се съобрази и това, че подсъдимите са направили всичко необходимо, за да помогнат на пострадалия и на близките му.
Подсъдимите в лична защита поддържат казаното от защитника.
В последна дума молят присъдата да се потвърди.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и като сам провери изцяло правилността на присъдата, съгласно чл. 314 НПК - независимо от основанията, посочени от страните, намери следното:
Протестът е неоснователен. Присъдата е законосъобразна и правилна.
За да я постанови, първостепенният съд е изяснил надлежно фактите от значение за правилното решаване на делото. Събрал е релевантните и необходими доказателства, които е подложил на вярна оценка, според действителното съдържание на съответните източници, съобразени както поотделно, така и в тяхната съвкупност. Въз основа на всички доказателства е 3 съставил верни фактически изводи (с едно изключение - относно механизма на откачване на вратата). В допълнение на проведеното от първия съд изследване на обстоятелствата, въззивната инстанция приобщи единствено дадени от подсъдимите обяснения в досъдебното производство, които касаят оказана от тях помощ за лечение на подсъдимия. Тези доказателства не се отразяват на приетата от първия съд фактическа обстановка като правилно установена по съществените факти, включително и по фактите – предмет на обясненията.
Установява се от фактическа страна следното:
И тримата подсъдими - Р. С., Р. С. и К. И. са управители на дружеството „Снабстрой“ ООД, гр. Перник от 04.03.2008г.
Съгласно Заповед № УТ-1/ 14.06.2010г. на управител на „Снабстрой“ ООД, на подс. К. И. било възложено да изпълнява функциите и задачите на отговорник по здравословни и безопасни условия на труд. Подс. И. бил преминал ежегодно обучение по правила за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като лице определено да провежда инструктажите.
Дружеството „Снабстрой“ ООД притежавало обект - склад за търговия на едро със строителни материали в гр. Перник, кв. „Изток“, местност „Ладовица“. Складът бил заобиколен от масивна ограда, като за вход и изход служела двукрила, плъзгаща се врата. Двете крила на вратата били изпълнени от метален профил и ламарина, с габаритни размери: дължина 7м и височина 2м. Крилата, за да се затворят, се придвижвали в противоположни посоки, едно срещу друго. И обратно, за да се отворят се раздалечавали в срещуположни посоки. В долната си част те се плъзгали по ролки върху метална релса, а в горната част били поставени други четири пластмасови ролки за направляване. Отстрани на вратата били поставени два метални ограничителя (рамка с ролки), които я държали изправена и предотвратявали нейното падане на земята. Движението на всяко крило по релсата било ограничено с метална скоба с диаметър 8 мм., заварена върху нея, така че, когато крилото достигнело до скобата, вратата била затворена и не можела да продължи своя ход, а ограничителите я държали изправена. Отварянето и затварянето на двете крила ставало ръчно, чрез бутане и дърпане с неголямо усилие.
Към момента на процесния инцидент вратата била в изправно състояние и не се нуждаела от специална поддръжка.
Пострадалият С. В. от 2007г. работел в обекта като пазач, без трудов договор. Задълженията му били да наблюдава на монитор в помещението – портиерна, изображенията от камерите за видеонаблюдение, да извършва физически обход и сигнализира при констатирани нарушения.
На 29 срещу 30.10.2021г. С. В. бил на работа, нощна смяна. На 30.10.2021г. малко преди 7.30 ч., св. М. М., работник в склада - водач на мотокар, пристигнал на работното си място. Порталната врата била затворена.
Св. М. М. слязъл от автомобила си и отворил лявото крило на вратата. Качил 4 се в колата и влязъл с нея в склада, за да я паркира в дъното на двора.
През това време пострадалият С. В. излязъл от помещението на охраната и отишъл до вратата да я затвори. Хванал дясното й крило, гледано отвън навътре и започнал да го дърпа към отвореното пространство, без да прецени, че дърпа грешното крило, което се намирало в затворено положение, стопирано от металния ограничител и което, в нормалния случай и при нормално приложена сила, нямало как да се придвижи повече от това.
Отвореното малко преди това от св. М. М. крило било другото – лявото, което и трябвало да се върне в обратно положение, за да се затвори вратата. В опит да затвори вече затвореното дясно крило, пострадалият дърпал силно. Св. М.
М. видял погрешните усилия на пострадалия и му извикал да спре. От приложената от пострадалия сила крилото преодоляло наличния ограничител на релсата (но ограничителят не се е счупил, както е приел първият съд), излязло от горните ролки, наклонило се и паднало към пострадалия, който паднал на земята по гръб.
При падането вратата затиснала глезена на единия крак на пострадалия.
Св. М. М. се втурнал към С. В., за да му помогне и преместил вратата от крака му.
На мястото на инцидента дошли и намиращите се наблизо свидетели В.
В. и С. Ф.. Тримата – св. М. М., св. В. В. и св. С. Ф. изправили пострадалия и го внесли в портиерната.
Пострадалият бил настанен за лечение първоначално в МБАЛ „Р.Ангелова“ в гр. Перник, а по-късно на същия ден - в УМБАЛСМ „Пирогов“ ЕАД, гр. София, където престоял от 30.10.2021 г. до ******** г., на която дата починал.
След инцидента подсъдимите оказали оперативна и финансова помощ на пострадалия за лечение. Преместването на пострадалия от болницата в Перник в болница „Пирогов“ станало със съдействието на подс. Р. С., който с личния си автомобил закарал дъщерята и зетя на пострадалия (св. Й. С. и св.
Разпечатката съдържа 45 от 157 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42c9e083-728a-4f92-bb6d-c11201b81e09