Решение № 3123 от 09.05.2017, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. С., 09.05.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, І г.о.,

8 с-в в открито заседание на шести октомври, през две хиляди и шестнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря

Евгения Гачева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. №

7999 по описа за 2013г., за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 49 от ЗЗД във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът А.П.Д. твърди, че той лично претърпял значителни неимуществените вреди, които настъпили като последица от неправомерното поведение на служители на ответника В.А.гр. С.. Ищецът твърди, че след като на 25.05.2008г. при битов инцидент претърпял травма на главата и след консултация с медицински специалисти от други посочени в исковата молба здравни заведения, при описаните в исковата молба обстоятелства - бил насочен и транспортиран от екип на Центъра за спешна медицинска помощ- към дежурното звено за спешна медицинска помощ на ответника, Воненномедицинска академия – С., където бил приет на 10.06.2008г. Твърди се, че ищецът бил приет за диагностика и лечение в Неврологично отделение на В.А.- МБАЛ, но по време на приема и лечението му длъжностните лица при ответника не изпълнили служебните си задължения и нарушили добрата медицинска практика, защото още на следващия ден - 11.06.2008г. ищецът бил изписан от В.А.- С.. При изписването бил третиран с препарат, поставен с инжекция, без да бъде проведено наблюдение за въздействието на препарата и бил транспортиран до дома си със специализиран автомобил - линейка на същото здравно заведение, но без насоки за последващо лечение.

Поставената непосредствено преди изписването му инжекционен разтвор предизвикал влошаване на състоянието му (неадекватност, неконтактност, а в последствие неподвижност и безсъзнателност). При изложените фактически твърдения, ищецът твърди, че в следствие на неправомерното поведение на длъжностните лица при ответника, изразяващо се в следните действия/ бездействия Ø отказ да осъществят необходимите медицински изследвания (лумбална пункция),

Ø фактически отказ да се осъществи необходимото лечение;

Ø дехоспитализиране на ищеца при липса на обективни предпоставки за това;

Ø неизпълнение на задължението да се предостави епикриза и предписание за последващо лечение, в момента на дехоспитализацията;

Ø третиране с препарат, който обективно довел до влошаване на здравословното състояние на ищеца непосредствено преди дехоспиталицазията, било предизвикано настъпването на вредоносен резултат, изразяващ се в неблагоприятно развитие в здравословното състояние на ищеца, източник на болки, страдания, неудобства, негативно повлияване, предпоставящо към тежка инвалидизация.

При изложените фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 30 000 лева, заедно с мораторна лихва в размер на сумата от 17 038, 57 лева, изчислена за периода от датата на увреждането - 11.06.2008г. до 11.06.2013г., заедно със законната лихва върху посочената сума на главницата, изчислена за периода от датата на предявяването на иска до окончателното плащане. При благоприятен изход на процеса, ищецът претендира за осъждане на ответника, да му заплати направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника В.А.- МБАЛ, по съображения, подробно изложени в подадения отговор.

Чрез процесуалния си представител, ответникът поддържа становище за липса на противоправно поведение на длъжностните лица на ответника, предвид обективното здравословно състояние на ищеца към момента на постъпването му, причините за настъпването на това здравословно състояние и обективните предпоставки за осъществяване на диагностика и лечение. Поддържа се становище и за липса на твърдяната от ищеца причинно- следствена връзка между релевирания от вредоносния резултат и поведението на служителите на ответника. Диагностиката на състоянието на ищеца била осъществена, адекватно, съобразно добрата медицинска практика, но състоянието на пациента и наличните данни за предишни лечения в същото здравно заведение не позволявали, а и не налагали той да бъде подложен на други (извън фактически осъществените) медицински изследвания. При това, близките на ищеца отказали той да бъде приет за лечение срещу заплащане, а обстоятелството, че ищецът не попадал в категорията на нормативно установения специфичен контингент на това здравно заведение- не позволявало престоят му при различни от посочените условия. При изложените в отговора на исковата молба фактически твърдения, ответникът моли за отхвърляне на предявените искове, поради тяхната неоснователност. Претендира и за присъждане на направените съдебни разноски.

Третото лице- подпомагащо ответника - ЗАД „А.” АД, оспорва допустимостта (поради не дееспособност на ищеца), а при условията на евентуалност и основателността на предявените искове (поради липсата на релевираните от ищеца предпоставки за деликтна отговорност). Поддържа становище, че обективното здравословно състояние на ищеца е било продиктувано от предишни негови заболявания. Прави възражение за изтекъл срок на погасителна давност по отношение на предявените претенции и на това самостоятелно основание моли за тяхното отхвърляне.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят и приетите в хода на съдебното дирене писмени доказателства /медицинска документация/ сочат, че за периода от 25.05.2008г. до 30.05.2008г. ищецът А.Д. е бил приет за лечение в МБАЛСМ „Пирогов“, в отделение по неврохирургия. Данните за лечението му са отразени в приета като доказателство Епикриза ИЗ № 15275/2008г.

Страните не спорят и приетите в хода на съдебното дирене писмени доказателства /медицинска документация/ сочат, че за периода от 30.05.2008г. до 11.06.2008г. ищецът А.Д. е бил приет за лечение в МБАЛ „Т.Б.- С.“, в отделение по неврохирургия. Данните за лечението му са отразени в приета като доказателство Епикриза ИЗ № 10177/2008г.

На 10.06.2008г. в 23,10 часа, ищецът А.Д. постъпва в спешен център на В.А.– С., където е транспортиран от МБАЛ „Т.Б.- С.“. На

11.06.2008г. А.Д. е изписан и след третиране с инжекционен разтвор на препарат е транспортиран с медицински автомобил на В.А.– С. до дома си.

Като доказателства по делото са приети медицински документи от различно естество- епикризи, резултати от томографски и други медицински изследвания, приложени на листове: 12-23, 45-58,

88-90, 249-296, които съдържат данни за здравословния статус на ищеца преди, по време и след процесния престой при ответника на 10-11.06.2008г.

В дадените пред съда показания, свидетелят М.Д.М. заявява, че към 10.06.2008г. се е намирала в служебно правоотношение с Център за спешна медицинска помощ – гр. С., и в това качество, като лекар и лице от придружаващ медицински екип е участвала в транспортирането на пациент, взет от хосписа на МБАЛ „Т.Б.- С.“. Свидетелката подчертава, че транспортният курс е бил по предварителна заявка на пациента т.нар. „платено извозване“, а планираната дестинация на пациента е била в МБАЛ „Св. Наум“. Свидетелката си спомня, че пациентът е бил в състояние, което затруднява транспортирането, тъй като е бил в съзнание, но неконтактен, а за да бъде качен в линейката бил завързан с чаршафи. Свидетелката си спомня, че у майката на пациента се намирали медицинска документация и зелена бланка – тип Медицинско направление-искане за провеждане на лечение, което свидетелката не може да идентифицира със сигурност сред приложената по делото медицинска документация. Свидетелката си спомня, че дежурният лекар в МБАЛ „Св. Наум“ отказал да приеме пациента и доколкото майката на пациента настоявала да се извърши медицинско изследване:

„лумбална пункция“, по молба на майката на пациента - самата свидетелка предприела инициатива, да се свърже със свои колеги от различни лечебни заведения на територията на гр. С., където тя (свидетелката) считала, че може да се осъществи подобно изследване. Понеже нямало кой да приеме пациента, след посещение в пет- шест болници , по инициатива на свидетелката („..като една моя н. за спасение“ цит.), по указание на свидетелката - линейката откарала Д. във В.А.– С., където в спешния център, самата свидетелка разговаряла с дежурния лекар невролог д-р Гелев. Той се съгласил да бъде „оставен“ пациента в отделение „Спешна терапия“. Свидетелката не си спомня, дали е коментиран факта, че пациентът ще бъде приет за лечение или не.

В дадените пред съда показания, свидетелката И.А.Д.заявява, че е майка на ищеца и възприела непосредствено фактите, осъществили се на 10-11.2008г., тъй като придружавала ищеца при приемането и изписването му от В.А.– С.. Свидетелката заявява, че след битова травма на 25.05.20008г. ищецът постъпил в МБАЛСМ „Пирогов“, а след като бил изписан от това лечебно заведение – бил приет за лечение в МБАЛ „Т.Б.- С.“ от където бил изписан на 10.06.2008г. с указание и с направление да бъде извършена лумбална пункция. Тъй като линейката закъсняла, ищецът не постъпил в МБАЛ „Св. Наум“, но посетил инфекциозна болница, ІІ МБАЛ и Психодиспансер на ул. „Екзарх Йосиф“ гр. С., където му било отказано лечение. Свидетелката настояла синът й да бъде приет и отказала да се прибере с него в дома си, а едва след това настояване, синът й А. бил настанен в болнична стая, с указание, че може само да остане да пренощува и на следващия ден свидетелката следва да проведе разговор със завеждащия клиниката по психиатрия. Придружител на ищеца за през нощта бил бащата на А.. На следващия ден 11.06.2008г., на свидетелката било обяснено, че синът и не може да бъде приет за лечение, тъй като консилиум от лекари взел това решение. На свидетелката бил отказан пряк контакт с началника на В.А.– С. в същия ден, а при опита й да бъде настоятелна за прием на А., тя срещнала грубо отношение и било обяснено, че лично тя няма възможност да преценява и да вземе решение за прием на пациент. Същият ден на 11.06.2008г., А. бил изписан от В.А.– С., след като му била поставена инжекция. Служителите на ответника поставили инжекцията, след като синът на свидетелката отказал да напусне помещението на болничната стая, защото по нейна преценка - той също силно желаел да се лекува. Служителите на ответника се отнесли недружелюбно на проявеното упорство и поставили инжекцията без да обяснят какъв е препарата и какво е неговото действие, но осигурили транспортна линейка за извозване на пациента. На следващия ден и деня след него състоянието на А. се влошило, което принудило семейството да потърси съвет от други лекари, за да се възстанви състоянието на ищеца.

В дадените пред съда показания, свидетелят И. П.Д. заявява, че е брат на ищеца и поради това има преки впечатления от състоянието му. Към момента на разпита, състоянието на брата на свидетеля (ищеца А.Д.) не било добро- той не можел да се грижи сам за себе си. Можел само да се храни и да ходи до тоалетната сам. Разговарял рядко. Чвствал се непълноценен и споделял, че е „боклук,.. малко камъче“. Често губел мисълта си или не разговарял. Преди време А.Д. бил в по- добро състояние, бил приет да учи и изкарал успешно изпит за правоспособност на водач на МПС. След битовата травма на 25.05.2008г. състоянието на А.Д. рязко се влошило.

Заключението на изслушаната и приета петчленна съдебно медицинска експертиза в състав: проф д-р М.Т. (образна диагностика), доц. д-р В.В. (психиатрия), д-р Х.М. (неврохирургия), д-р С.С.

(неврология), д-р Б.С. (невролог) обосновава следните изводи за подлежащите на доказване факти:

Според наличната документация, А.П.Д. в миналото е преболедувал от туберкулозен менингит. Първи белези на психично разстройство са описани през 2004г., когато е повдигната хипотезата за психотично разстройство - параноидна шизофрения. Тази диагноза е била потвърдена при болничното изследване и лечение през ноември 2005-януари 2006 г. Важно е да се отбележи, че в интервала между болничното лечение през 2006 г. и психиатричното настаняване през юни 2008г. А.П.Д. е посещавал няколкократно ЦПЗС -С. град, вкл. е бил настаняван на принудително лечение по НК след антисоциална проява като невменяем поради психично заболяване. Тези обстоятелства още веднъж потвърждават наличието на хронично протичащо психично заболяване: параноидна шизофрения.

Разпечатката съдържа 32 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42c94976-8944-4c4d-ac3c-4109fcb91f0c