Акт № 53 от 30.04.2020, Районен съд - Луковит

Р Е Ш Е Н И Е

№ …. гр.

Луковит, 30.04.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЛУКОВИТСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЦИСЛАВ ВЪЛЧЕВ

При секретаря: С. Т. като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 551 по описа на съда за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод подадена искова молба от Ц.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адвокат В. ***, против ОД на МВР – Ловеч, с адрес за призоваване: гр.Ловеч, ул. „С. К. “ № *, с която е предявен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 179, ал. 1 ЗМВР.

В исковата молба се излагат твърдения, че ищецът е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от 22.00 - 06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, съгласно разпоредбата на чл.

187, ал. 3 от ЗМВР. Сочи се, че на основание чл. 187, ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. От месец септември 2016 г. до настоящия момент са издавани протоколи от Директора на ОД на МВР - Ловеч и графици от Началник РУ - Луковит за дежурствата и отчитане на положения труд при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време, времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.

Твърди се, че в процесния период от 01.09.2016 г.до 01.09.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. /обн., ДВ, бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./, като в нея липсва изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен. Такъв алгоритъм предходно е бил предвиден в Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014 г., но в размер от 0.143 /чл.

31, ал. 2 от Наредбата/. Съгласно цитираната разпоредба на Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014 г. при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 06,00 часа за отчетния период се умножава по 0,143.

Тази Наредба е отменена с приемане на Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, която от своя страна е отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело № 5450/ 2016г. Сочи се, че едва на 02.08.2016 г. е обнародвана Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., поради което следва да се приеме, че до този момент е действала Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014 г. В Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. липсва изрична разпоредба, съответстваща на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за преобразуване на часовете положен нощен труд. Твърди се, че липсата на такава норма не следва да се възприема като законова забрана за преизчисляване на положените от служители на МВР часове нощен труд в дневен. Налице е празнота в уредбата на реда за организацията и разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерство на вътрешните работи. В случая при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ от 26.01.2007г./. В съответствие с чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Предвид липсата на норма в специалните нормативни актове, която изрично да изключва приложението на методика за преобразуване на нощните часове в дневни при отчитане на отработеното време, считам че чл. 9, ал. 2 НСОРЗ намира приложение по отношение на държавните служители в МВР .

Такава забрана за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент 1,143 по отношение на полицейските служители липсва, а и би била противоконституционна тъй като би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от другите държавни служители - по отношение на заплащането на допълнителни възнаграждения.

В исковата молба са изложени твърдения, че за процесния период - 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г. ищецът е положил нощен труд, както следва: За 2016 г. – общо 206 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 235,458 часа.; за 2017 г. - общо 792 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 905,256 часа; За 2018г. - общо 600 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 685,8 часа и за 2019 г. - общо 408 часа нощен труд, който преобразуван към дневен е 466,344 часа.

Отправя се молба до съда да постанови решение, с което да осъди ответника ОД на МВР - Ловеч, да заплати на ищеца следните суми: На основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл.179, ал. 1 ЗМВР сумата в размер на 1910,47 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен такъв за периода 01.09.2016 г. – 01.09.2019 г., ведно със законната лихва върху цялата сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането. На основание чл.86 от ЗЗД сумата в размер на 250 лева, представляваща мораторна лихва върху възнагражденията за положен извънреден труд вследствие преобразуване на нощен към дневен труд, за периода 01.10.2016 г. – 01.09.2019 г.

С исковата молба ищецът не представя писмени доказателства, като отправя доказателствено искане да бъде задължен ответникът да представи: заверени копия от графици за дежурства или справки за положен нощен труд за периода 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г., заповедта за назначаването на ищеца на длъжност „Полицай“, група "Охранителна полиция" при РУ МВР - Луковит, както и евентуално заповеди за преназначаване за процесния период от време, длъжностна характеристика, както и справка за трудовото възнаграждение на ответника за процесния период, с разбивка по пера.

В месечния срок по чл. 131 ГПК от страна ответника, чрез процесуален представител – главен юрисконсулт Р.Р. е депозиран отговор, с който се оспорва основателността на иска. Сочи се, че статута на служителите на МВР е регламентиран в глава седма, раздел първи на МВР, съгласно разпоредбата на чл. 142 от ЗМВР / изм. – ДВ, бр. 14 от 2015 г., в сила от 01.04.2015 г./.

Не оспорва, че ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР, като неговите служебни правоотношение се уреждат единствено със ЗМВР. Изтъква, че в чл. 178, ал. 1 от ЗМВР изчерпателно са изброени допълнителните възнаграждения, които се заплащат на държавните служители, както и че съгласно разпоредбата на чл. 179, ал. 1 от ЗМВР на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен, за полагане на труд през нощта от 22.00 до 6.00 часа за полагане на труд на официални празници и за времето на разположение. Отбелязва, че действащата към посочения от ищеца времеви период е Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. за реда за организация и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивки на държавните служители в МВР.

Сочи, че в чл. 22, ал. 1 от същата е посочено какво се включва в отработеното време на служителите. Наред с това, в чл. 179, ал.4 от ЗМВР законодателят изрично е посочил, че „извън допълнителните възнаграждения по ал. 1 и по чл. 178, ал. 1 на държавните служители се изплащат и други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския съвет за държавните служители.

Счита, че за държавните служители – полицейски органи са неприложими нормите на общото законодателство, като ЗДСл и КТ, вкл. и НСОРЗ в частност чл. 9 на същата, като техният статут е уреден със специален закон. Твърди, че на полицейските органи им се заплаща цялата продължителност на съответната 12 – часова смяна, като н вея влизат и ползваните от служителя време за хранене, време за отдих и четири физиологични почивки, регламентирани със Заповед на Директора на ОДМВР – Ловеч.

Излага, че с направеното от ищеца искане се претендира заплащане по един допълнителен час – 13-ти /извънреден/ за всяко нощно дежурство, който де факто не е заработил, а е получил като е умножил 8 х 1.143 и към тези часове е прибавил 4 часа дневен труд, получавайки 13 часа отработени, при 12 часова смяна.

При така изложените съображения моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли иска. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лева съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С отговора се представят заверени копия от следните документи – Заповед № ****-***/ 02.04.2015 г. на Директора на ОД МВР – Ловеч;

Акт за встъпване в длъжност от 15.04.2015 г.; Протокол от 18.02.2016 г.;

Длъжностна характеристика; Заповед № ****-***/ 23.02.2018 г. на Директора на ОД МВР – Ловеч.

В съдебно заседание, ищецът редовно призован не взема лично участие. Представлява се от процесуален представител – адв. В. ***, която по същество намира иска за доказан по основание и размер и моли да бъде уважен по съображенията, изложени в исковата молба и имайки предвид направеното изменение на иска по реда на чл.214 от ГПК. Претендират се направените разноски, съгласно приложен списък по чл. 80 от ГПК. Представени са писмени бележки.

Ответникът ОД МВР – Ловеч, редовни призовани, се представлява от главен юрисконсулт Р.. Моли предявеният иск за се отхвърли като неоснователен и недоказан. В хода на устните състезания излага подробни съображения, като доразвива същите в писмени бележки.

От събраните по делото писмени доказателства се установяват безспорно следните факти:

По делото не е спорно, че за исковия период 01.09.2016 г. до 01.09.2019 г. страните са били обвързани от служебно правоотношение. Ищецът е заемал длъжността „Старши полицай”, група „Охранителна полиция” в РУ – Луковит при Областна дирекция на МВР – Ловеч, което се установява от приетите по делото като писмени доказателства - Акт за встъпване в длъжност от 15.04.2015 г. и Заповед № ****-***/ 02.04.2015 г. на Директора на ОД МВР – Ловеч, като основните му задължения са изрично посочени в приложената по делото длъжностна характеристика.

Страните не спорят, че ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, по предварително утвърден график, при сумарно изчисляване на работното време, като не е спорен също и фактът, че е полагал труд и през нощта – от 22.00 ч. до 06.00 часа.

Със Заповед № ****-***/ 23.02.2018 г. на Директора на ОД МВР - Ловеч е утвърден редът за разпределяне на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМВР. Със заповедта е разпоредено, че за служителите в РУ - Луковит, при ОД МВР Ловеч, извършващи дейност по опазване на обществения ред, работното време се организира на две смени по 12 часа – с начален и краен час на смените от 08.30 до 20.30 часа и от 20.30 до 08.30 часа), че тези служители ползват време за хранене от 30 минути, време за отдих – два пъти по 30 минути и четири физиологични почивки от по 10 минути, без прекъсване изпълнението на служебните си задължения. Не се спори, че в процесния период ищецът е работил на такива смени.

Не се спори от страните, че със Заповед № ****-***/ 28.10.2014 г. на Министъра на вътрешните работи е разпоредено за всеки отработен час през нощта или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лева, че същият размер е възприет и със следващата Заповед № ****-***/ 23.11.2017 г. на Министъра на вътрешните работи.