Решение № 252 от 25.02.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Плевен, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Анг. Маринска Ангелова при участието на секретаря Калина В. Д. като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско дело № 20254430106020 по описа за 2025 година

Пред ПлРС е депозирана искова молба от ЗАД „АРМЕЕЦ“, ЕИК******, чрез юрк. Н. К., против АГЕНЦИЯ ”ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА”, гр. *****, ЕИК******, с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл.410, ал.1, т.3, вр. т.1 от КЗ, вр чл. 86, ал.1 от ЗЗД, за признаване за установено спрямо ответника, че същият дължи сумата от 1225,01лв.главница, съставляваща заплатено застрахователно обезщетение по регресна претенция №******* и сумата от 452,96лв.- лихва за забава, за периода 12.02.2022-12.02.2025г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното изплащане на сумата. Твърди се, че на 30.04.2020г, около 18,15 часа, на републикански път Е83, с посока на движение от гр. ****, към гр. *****, на около 200 метра преди отбивката за гр. *****, лек автомобил ***, модел ****, рег.№******** е попаднал в необезопасено и необозначено препятствие на пътното платно - дупка с остри ръбове, с приблизителни размери 110 см дължина, 80см ширина и 9 см. дълбочина, в резултат на което е настъпило ПТП с материални щети- увреждане по предната част на автомобила. Твърди се, е увреденият автомобил е застрахован по имуществена застраховка Каско на МПС, с полица №******, със срок на валидност 06.01.2020-05.01.2025г.

Посочва се, че на 05.05.2020г. е подадено уведомление- декларация по щета по 1 застраховка КАСКО, от лицето, управлявало автомобила. Посочва се, че въз основа на така подаденото уведомление е образувана ликвидационна преписка по щета №*******. Твърди се, че стойността на ремонтните дейности и вложените материали за възстановяване на увредения автомобил са в размер на 1215,01лв, съобразно издадената фактура от автосервиз. Твърди се, че сумата е заплатена от страна на ищеца в полза на застрахованото лице на 29.07.2020г., вкл. 10лв. ликвидационни разходи. Твърди се, че до ответника е изпратена регресна покана, получена на 31.08.2020г, за заплащане доброволно сумата, но същата не е заплатена. Твърди се, че на основание чл.

30 от ЗП, републиканските пътища се стопанисват и поддържат от ответника.

Твърди се, че с плащането на застрахователното обезщетение, застрахователя е встъпил в правата на увреденото лице против причинителя на вредата.

Претендират се разноски. Представят се писмени доказателства.

В срока по чл.133 от ГПК, ответникът АГЕНЦИЯ ”ПЪТНА

ИНФРАСТРУКТУРА”, гр. *****, чрез юрк. С. Т.- В., изразява становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че не се установява причинно- следствена връзка между ПТП и твърдените вреди. Оспорва се описаният в ИМ механизъм на осъществяване на ПТП.

Съдът, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

По делото безспорно се установява факта на издаване на заповед з за изпълнение № 5806/2502.2025г. по ч. гр.д.№8591/2025г. по описа на СРС.

По делото безспорно се установява, видно от представените застрахователна полица №******/03.01.2020г. и Общите условия към договора, факта на сключването и съществуването на договор за застраховка “Каско” и „Злополука“, със страни: УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ ЕАД и ищецъткато застраховател, въз основа на който е застрахован- пълно Каско, всички рискове- лек автомобил, марка ***, модел ****, рег.№********, със срок на действие на застраховката 06.01.2020-05.01.2025г.

Установява се също, че до застрахователя е депозирано уведомлениедекларация за щета по застраховката Каско, от 05.05.2020г, за настъпило застрахователно събитие на 30.04.2020г., ок.18,15 часа, по път гр. **** , посока гр. *****, преди отбивката за гр. *****. Установява се, че по депозираното уведомление е образувана щета №*******. Установява се, че до 2 автосервиз М.П, от страна на застрахователя, е изпратено възлагателно писмо, за извършване на ремонт на автомобила. Установява се също, че ремонтът на автомобила е извършен. Установява се, видно от представеният доклад по щета, че е дадена оценка на щетата от 1215,01лв; видно от представеното с ИМ платежно нареждане от 29.07.2020г, се установява, че сумата е преведена, в полза на сервиза, въз основа на издадена фактура на същата стойност.

По делото се установява също изпращането на регресна покана до ответника, чрез директора на Областно пътно управление Плевен, за заплащане на сумата от 1225,01лв.- съставляваща заплатено застрахователно обезщетение в полза на увреденото лице, в седмодневен срок от получаване на поканата. Поканата е връчена на 31.08.2020г.- по пощата. По делото няма представени доказателства, от страна на ответника, за заплащане на сумата /вкл. и след срока за доброволно изпълнение/.

По делото, е изслушана СТАЕ, от заключението по която се установява следното: ВЛ е посочило, че в преписката по щетата и по делото не съществува протокол за ПТП, но е приложена уведомление -декларация и опис по щета, както и 9 бр. снимки, на които се виждат наличните пластични деформации по челната част на автомобила. ВЛ е посочило, че за да се получат наличните деформации по предната част на автомобила, е необходимо преминаване на гумите спрямо участък с низходяща денивелация спрямо основната пътна повърхност. Този участък трябва да е с широчина по-голяма от 30 см. и с дължина по-голяма от контактната повърхност на гумата с пътната настилка. ВЛ е посочило също, че при наличие на низходяща денивелация на асфалтовата настилка с широчина по-голяма от 30 см. и дължина по-голяма от контактното петно на гумата и дълбочина, съотносима с просвета на МПС, е технически възможно уврежданията по процесния автомобил ***, модел ****, да възникнат по начина, описан в материалите по делото и същите са в причинна връзка с реализираното ПТП. ВЛ е установило и реалната пазарна стойност на нанесените щети на процесния автомобил, при възстановяване в специализиран сервиз с нови части без овехтяване, в размер на сумата от 1191,72лв. ВЛ е посочило също, че съобразно материали по делото, обичайния размер на ликвидационните разходи по щета №******* на ищеца е в размер на 80 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна 3 страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.1, т.1 от КЗ, с изплащането на застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. В този случай в полза на застрахователя възниква едно регресно право да получи платената от него сума, което той може да упражни срещу прекия причинител на вредата, респ. срещу лицето, под чиято отговорност се намира - в случая- отв. АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА, която следва да поддържа пътищата от републиканската пътна мрежа в изправност, с необходимата маркировка и сигнализация. Съобразно нормата на чл.3, ал.2 от ЗП, Републикански пътища са автомагистралите, скоростните пътища и пътищата от първи, втори и трети клас, които осигуряват транспортни връзки от национално значение и образуват държавната пътна мрежа, като на основание чл.30, ал.1 от ЗП, АПИ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. В този смисъл, съдът намира, че задължение на АПИ е да поддържа републиканската пътна мрежа, в т.ч. и съответните пътни съоръжения, както и да отговоря в случаите на настъпили вреди от тях. При така установеното от фактическа страна, съдът намира за безспорно установен фактическият състав, водещ до основателност на заявената претенция с правно основание чл.410, ал.1, т.1 от КЗ. За да бъде уважен регресния иск на суброгиралия се в правата на застрахованото лице застраховател, е необходимо наличието, в кумулативна даденост, на следните предпоставки: съществуването на валидно застрахователно правоотношение, въз основа на договор за застраховка; наличие на изпълнение по договора от страна на застрахователя-извършване на плащане на застрахователното обезщетение на застрахованото лице, и наличие на отговорност на прекия причинител на вредите, респ. лицето , под чиято отговорност се намира.

Съдът намира, съобразно становището страните и събраните по доказателства, че е безспорно установено по делото наличието на застраховка „Каско”, спрямо увреденият лек автомобил ***, марка ***, модел ****, рег.№ ********, със застрахователна полица №******/03.01.2020г., валидна към датата на настъпване на ПТП. Съдът намира за безспорно установеносъобразно приетите по делото писмени доказателства, мястото на реализиране на ПТП- път от гр. **** в посока гр. *****, до отбивката за гр. *****, който се 4 явява част от републиканската пътна мрежа, стопанисвана от ответника.

Безспорно установен по делото е и факта на изплащане на застрахователното обезщетение. От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, в т.ч. и заключението по САТЕ, съдът намира за установени и факта на съществуването на неравност на пътното платно- дупка, и съответно реализирането на ПТП- попадането на процесния автомобил в описаната нервност, настъпването на щети и наличието на причинно- следствена връзка между ПТП и щетите. Съдът приема, че по делото не се установи ответникът да е изпълнил задължението си за ремонт и поддържане на пътя, което от своя страна е станало причина за настъпването на процесното ПТП и възникването на щетите по автомобила. В случая, мястото на ПТП, не е посещавано от органите на КАТ и съответно не е съставен протокол за ПТП, което е в съответствие с нормите на Наредба №Із-41/12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд, издадена въз основа на чл.125а от ЗДвП, съобразно която, не се посещават от органите на сектор ПП към МВР и не се съставят документи за повреди на МПС, които не са причинени от друго ППС. Съдът намира, че изложените в отговора на ИМ възражения от ответника, са неоснователни. По делото, съобразно заключението на ВЛ се установи наличието на причинно- следствена връзка между ПТП- попадане в неравност на пътното платно и вредата по застрахования автомобил..

По отношение на размерът на претенцията, съдът намира за установено следното: Размерът на сумата, платена на застрахованото лице, няма отношение към правоотношението застраховател- пряк причинител, респ.- в случая АПИ, като лице, под чиито надзор се намира републиканската пътна мрежа. Регресното право на платилия застраховател, има за основа именно плащането на сумата на увреденото лице-застрахован, и не зависи от съдържанието на застрахователното правоотношение между тях. Съобразно нормата на чл. 51, ал.1 от ЗЗД, на обезщетяване подлежат вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, без прилагане на обезценка. В случая сумата, посочена от ВЛ като стойност на щетите на процесния автомобил, при възстановяване в специализиран сервиз с нови части без овехтяване, сумата от 5

1191,72лв и 80лв.- ликвидациони разноски.- общо 1271,72лв.

По отношение на иска по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 86, ал.1 от ЗЗД.

Както бе посочено по- горе, по делото безспорно се установява факта на изпращане на регресна покана до ответника, за заплащане на сумата по образуваната щета *******; с поканата е даден 7-мо дневен срок за доброволно изпълнение. Поканата е връчена на ответника на 31.08.2020г., с което, предвид липсата на доброволно изпълнение, ответникът е изпаднал в забава на 08.09.2020г. В случая се претендира лихва за забава за периода 12.02.2022-12.02.2025г., която, служебно изчислена от съда, върху главницата от 1271,72лв., в размер на 455.43 лева.