Определение № 1090 от 15.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1090 гр. Пловдив, 14.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ в закрито заседание на четиринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Борис Д. Илиев

Мирела Г. Чипова като разгледа докладваното от Мирела Г. Чипова Въззивно частно гражданско дело № 20215300502361 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 и следващите, вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК:

131134023, подадена чрез пълномощника по делото юрисконсулт М.Н., против разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 6778 от 26.07.2021 г. по ч. гр. д. № 10571/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника В.А.К., ЕГН: **********, за сумата от 1244,10 лв., обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 05.08.2019 г. – 08.06.2021 г., и за разноските над уважения размер до претендирания.

В жалбата са изложени подробни оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане, като се отправя молба до въззивния съд за неговата отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за издаване на заповед за изпълнение за посочената сума и за сторените разноски в пълен размер.

Препис от жалбата не е връчван на длъжника съобразно правилото на чл. 413, ал. 2 ГПК.

Пловдивският окръжен съд, след като взе предвид наведените от жалбоподателя доводи и се запозна с представените по делото доказателства, 1 намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт , поради което същата е допустима.

Разгледана по същество, подадената частна неоснователна. Съображенията за това са следните: жалба се явява

Производството пред първата инстанция е образувано по подадено от „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника В.А.К. с предмет следните вземания, произтичащи от договор за потребителски кредит от 04.10.2018 г.: 4699,98 лв.

– главница, 1446,12 лв. – договорна лихва за периода 05.08.2019 г. – 05.05.2021 г., 1244,10 лв. – обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 05.08.2019 г. – 08.06.2021 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното ѝ плащане. Към заявлението е приложено копие от договора за потребителски кредит и извлечение от счетоводните книги на дружеството.

За да отхвърли заявлението в частта, с която се иска издаването на заповед за изпълнение за сумата от 1244,10 лв. – обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 05.08.2019 г. – 08.06.2021 г., районният съд е приел, че това обезщетение се дължи въз основа на уговорена в договора за потребителски кредит клауза, за която има обоснована вероятност да е неравноправна на основание чл. 145, ал. 2, т. 5 ЗЗП, тъй като с нея реално се заобикаля забраната на чл. 33, ал. 2 ЗПК.

Тези изводи на първоинстанционния съд са правилни. Съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК заповедният съд е длъжен служебно да извърши проверка дали искането на заявителя не противоречи на закона или на добрите нрави и дали същото не се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В настоящия случай претендираните със заявлението вземания се основават на договор за потребителски кредит, сключен с длъжника, по който последният има качеството потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП.

Ето защо съдът е процедирал правилно, като е извършил служебна проверка на клаузите на договора.

Претендираното от заявителя обезщетение за забава се основава на клаузата на чл. 9.4 от договора, съгласно която при просрочие потребителят дължи и лихва за просрочие в размер на законната лихва върху просрочената 2 сума за периода на просрочието. В уточняваща молба заявителят е посочил, че за срока на забавата на длъжника е начислено „допълнително възнаграждение“ в размер на договорната лихва върху просрочената главница и обезщетение за забавеното плащане в размер на законната лихва върху просроченото задължение, което представено като лихвен процент е 37,09% (27,09% договорна лихва и 10% законна лихва), като за срока на извънредното положение е начислявана единствено договорната лихва от 27,09%, но не и законната лихва от 10%. Посочената договорна клауза влиза в противоречие с разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗПК, съгласно която, когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. Правилото на закона е императивно и цели да предпази икономически по-слабата страна в правоотношенията с кредитодатели от клаузи, предвиждащи заплащането на обезщетение за забава в размери, по-високи от определената по реда на чл.

86, ал. 2 ЗЗД законна лихва. В тази насока правилни са и изводите на първоинстанционния съд за наличие на обоснована вероятност за неравноправност на основание чл. 145, ал. 2, т. 5 ЗЗП на клаузата по чл. 9.4 от договора. Посочената разпоредба забранява клаузи в потребителски договор да задължават потребителя, при неизпълнение на неговите задължения, да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая длъжникът се задължава при забавено изпълнение от негова страна да плати обезщетение значително по-голямо от посоченото в закона.

С оглед на изложеното, първоинстанционният съд правилно е отказал да издаде заповед за изпълнение за посочената сума, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК № 6778 от 26.07.2021 г. по ч. гр. д. № 10571/2021 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с което е отхвърлено заявлението на „ТИ БИ АЙ БАНК“ ЕАД, ЕИК: 131134023, за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу 3 длъжника В.А.К., ЕГН: **********, за сумата от 1244,10 лв., обезщетение за забава върху просрочената главница за периода 05.08.2019 г. – 08.06.2021 г., и за разноските над уважения размер до претендирания.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4