Решение № 11243 от 11.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11243 гр. София, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВА при участието на секретаря ЕД като разгледа докладваното от ВА Гражданско дело № 20231110169657 по описа за 2023 година

РЕШЕНИЕ

11.06.2024 г., гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I I Г. О., 156-ти състав, в открито публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВА при секретаря ЕД, като разгледа докладваното от съдия ВА гр. дело № 69657/2023 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Подадена е искова молба от „СКБГ“ ЕООД срещу „ЖС“ ООД, чрез клона „ЖС“ ООД – клон София, като се твърди, че страните се намирали по Договор за изработка и монтаж на горещопоцинковани метални конструкции, доставка и монтаж на улуци от 07.03.2022 г.

Поддържа, че е изпълнил задълженията си по договора, като ответника бил приел изпълнението, но било останало незаплатено възнаграждение в размер на сумата от 7341,44 лева, за което била налице и надлежно издадена фактура. Инвокира доводи, че ответника бил изпаднал в забава, която била настъпила при получаването на фактурата, поради което за периода от 20.07.2023 г. до 11.09.2023 г. била дължима сумата от 144,47 лева. Излага съображения, че е издадена заповед за изпълнение, но длъжникът бил подал възражение, поради което имал правен интерес от подаването на иск за установяване на вземането. Иска 1 да бъде признато за установено, че ответникът дължи претендираните суми, както и присъждането на деловодни разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, като се сочи, че претенциите са процесуално допустими, но неоснователни. Твърди, че страните се намирали в облигационни отношения, като на ответника била възложена работа за покриване на перголи на кота +11,82 м, кота 1492, м и кота +17,92 м, която била уговорена за съответен обект. Поддържа, че уговорената цена била ориентировъчно, около 73414,44 лева без ДДС.

Навежда доводи, че е заплатил дължимата сума съобразно уговореното, което аргументира подробно. Излага съображения, че работата е трябвало да започне на 10.03.2022 г. – съгласно договореното, но на 18.03.2022 г. ответника бил уведомил ищеца, че работата трябва да бъде временно спрЯ., поради необходимост от оценка от инженер конструктор.

Сочи, че е имал готовност за работа още от 07.04.2022 г. Развива подробни съображения по изпълнението на задълженията от ищеца с извод за неточно изпълнение в темпорален аспект. Твърди, че с оглед неточното изпълнение ответника дължал неустойка, която била уговорена по договора, като вземанията между страните били погасени чрез извършено извънсъдебно прихващане за сумата претендирана от ищеца. Евентуално сочи, че иска да бъде извършено съдебно прихващане със същата сума. Инвокира доводи за неоснователно на претенцията за главница, като сочи, че с оглед обратното действие на прихващането не се дължала и мораторна лихва. Иска отхвърляне на претенцията, като при условията на евентуалност прави възражение за прихващане с вземането за неустойка в размер на 7341,44 лева. Претендира разноски.

С Протоколно определение от 15.04.2024 г., съдът е приел за съвместно разглеждане направено възражение за прихващане със сумата от 7341,44 лева, представляващи мораторна неустойка за периода от 26.05.2022 г. до 19.07.2023 г.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С оглед твърденията на ищеца в исковата молба, за да бъде основателен иска на изпълнителя по чл. 266, ал. 1 ЗЗД срещу възложителя, следва да са в обективната действителност да са се осъществили и да са доказани следните материални предпоставки (юридически факти): 1. наличието на действително правоотношение по договор за изработка с твърдения от ищец предмет; 2. изпълнителят да е осъществил точно в качествено, количествено и времево отношение, по проекта на възложителя, уговорените работи и да е предал изработеното на възложителя, като ответникът да е приел изработената работа и 3. в случай че не е уговорен срок за изпълнение, макар и уговореното възнаграждение по договора за изработка да става изискуемо в момента на приемане на работата, възложителят да е бил поканен да заплати изцяло уговореното възнаграждение за приетата работа – той изпада в забава едва след получаване на покана. Тъй като изпълнителят е длъжен да приеме извършената работата, съгласно договора и като я прегледа, да направи всички възражения за неправилно изпълнение, като ако не ги направи работата се счита приета – арг. чл. 264 ЗЗД. Ето защо, при възражение за недостатъци тежестта за доказване е на изпълнителя.

Представен е Договор от 07.03.2022 г., сключен между „ЖС“ ООД, чрез „ЖС“ ООД – клон София от една страна, в качеството на възложител и „СКБГ“ ЕООД от друга страна, в качеството на изпълнител. По силата на договора възложителят възлага, а изпълнителят приема да изпълни: горещопоцинкована метална конструкция, съгласно предоставени чертежи, боядисване цвят RAL на метална конструкция, доставка и монтаж на улуци и водосточни тръби от пластифицирана лаМа в цвят по R A L , покриване на метална 2 конструкция с 5 мм прозрачен поликарбонат, включително обработка на дейтала към стена на посочен в договора обект. От своя страна възложителят е приел да заплати на изпълнителя уговорената цена от 73414,44 лева, която е уточнена между страните по единични цени в Приложение № 1 към договора.

Според уговореното в договора заплащането се извършва поетапно, съобразни уговореното в II, т. 2 от договора.

Съгласно клаузата на III. 2. от договора, сроковете и последователността на изпълнение на описаните доставно-монтажни дейности, предмет на договора са:

- производство и монтаж на метална конструкция 20 (двадесет) работни дни, считано от датата на платения аванс;

- монтаж на поликарбоната и окомплектоване 10 (десет) работни дни, считано на плащането на втори аванс по II, т. 2 и т. 3 от договора. При необходимост от срок над оставка за поликарбоната към дадения момент, срокът за монтаж се увеличава със срока за доставката;

- предмета на договора се счита за завършен на датата, на която е подписан приемопредавателния протокол за всички изпълнени от изпълнителя видове работи по приложение № 1, като същите са приети без забележки и дефекти;

- сроковете по т. 2 се удължават при условия на липса на фронт за работа по вина на възложителя, с толкова дни, с колкото е било възпрепятствано изпълнението на договора.

В клаузата на II. точка последна страните са договорили, че окончателното плащане, в размер на разликата между общата цена за изпълнение на работите в раздел 2 и 3 на Приложение № 1 към договора и приспаднатите авансови плащания за същия раздел действително извършени СМР се удостоверява с Акт образец 19.

Според договореното в VIII., т. 2 от договора, страните са се съгласили, че при забава и неизпълнение на възложите работи в договорения срок по вина на изпълнителя или при забава за даване на фронт на последващи СМР, той дължи на възложителя неустойка в размер на 1 % на календарен ден от стойността на договора, но не повече от 10 % от общата стойност по договора.

Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради което при липсата на оспорвания и доказателства за неговата неавтентичност, то последният обвързва страните във връзка с обективираните в него изявления и произтичащите от това права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.

В правилото на чл. 20 ЗЗД е предвидено, че при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите в практиката и добросъвестността.

Процесният договор по правната си същност носи характеристиката на договора за изработка. Договорът за изработка представлява едно двустранно, консенсуално, неформално, комутативно, възмездно, inter vivos съглашение, по силата на което едната страна, наречена изпълнител, се задължава да изработи нещо на свой риск и със свои средства, съгласно уговореното (поръчаното), а другата страна, наречена възложител, се задължава да приеме изработеното и да заплати уговореното за приетата работа възнаграждение.

Предмет на договор за изработка по чл. 258 и сл. ЗЗД може да е както постигането на определен резултат, така и създаването на нова вещ или изменението на вече съществуваща такава. Като договорът за изработка е действителен, дори и в него стойността на възложената работа да е определена ориентировъчно или да е определима.

Представен и неоспоре е по делото Акт обр. 19/ 19.07.2023 г. (л. 15 в кориците на 3 делото), като се установява, че ответника е приел извършени СМР посочени в акта обр. 19.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля АБ и свидетелят МК.

От казаното от свидетеля Б се изяснява, че работи при ищеца, като началник цех и монтажи. Запознат бил с договора за изработка и монтаж на перголи. Той ги бил произвеждал и ги монирал с колеги. Това било в сграда на 4-ти и 5-ти етаж и имало две козирки, които били на втория етаж. Установява, че методът на монтиране на перголите бил, че първо се изкопавало дупки в самата фасада, след това те залагали планки и заварявали железата. След това изчаквали, за да колегите им да възстановят фасадата и топлоизолацията, след което те се връщали, за да работят. Отново слагали железа, които обаче били обратно напречни, което отнемало време. Свидетелства, че тяхната работа отнемала един-два дни, а възстановяването на фасадата два-три дни, като едва след това се връщали да работят. Изяснява, че доколкото бил запознат офертата била болтова връзка, но ЖСП се били отказали и минали на вариант заварка, като само може да предполага причината. Заварката отнемало повече време, а болтова връзка била – произвеждал се болта, поставял се, стягало се и с това приключвало. Докато при другия вариант, цялото желязо го били качвали и носили на ръце, заварявало се, после се изпилвало, имало грундиране и боядисване. Свидетелства, че по време на работата имало множество прекъсвания, защото те били започнали да работят по проекта, като след това поликарбоната бил сменен и минали на термопанели, което налагало изменени на конструкцията, като тогава техният конструктор-проектант бил изменил цялата конструкция, за което трябвало допълнителни железа, което отнемало и време за изработка, защото трябвало да го поцинковат и да го върнат на обекта. Изяснява, че след това били дошли термопанели, които трябвало да ги монтират, но клиента, който бил собственик на апартамента казал, че не ги иска, което наложило да чакат доста време, за да се закупят съответните термопанели, след което ги монтирали. През това време се появили други проблеми – протекли терасите, което наложило изкъртване на плочките, поради което имало време през което не ходели да работят, тъй като терасите трябвало да бъдат възстановени, за да могат да стъпват на скелетата. Освен това имало собственици, които били предоставили ключове и те се съобразявали и работели при тях, но имало и такива при които се работело само в тяхно присъствие – отваряли им апартамента и седял да ги чака по цял ден. Свидетелства, че множество пъти не бил осигуряван достъп. При тези случаи те отивали на обекта, идвал М техникът, като им казвал, че можели да влязат в апартамент 20, но не можели да влязат в апартамент 21 и 22, а те нямали работа в апартамент 20, поради което си тръгвали.

Установява, че имали проблем със собственика, който ги карал да монтират и демонтират и ги чакали да отваря, за да се работи в негово присъствие, като бил променил всичко, което били направили. Сочи, примери с изработването на улуците, което отнемало време за преправяне. Освен това след промЯ.та от поликарбонат на термопанел се наложило да пуснат допълнителни ригели и ребра, за да може да се държи тежестта на панела, което също отнело доста време, тъй като при това конструкцията била поцинкована и отнемало време, за да се поцинкова, да се върне и боядиса, след което да го закарат на обекта. Сочи, че това технологично време било 2-3 седмици, което не можело да се избегне. Свидетелства, че на обекта били отишли началото на март, като започнали работа края на месец април, но работата се била проточила много. Изяснява, че имало и смЯ. на нашивки по детайлите, които били предоставени от инвеститора, тъй като не ставали. Имало удължаване на улуците, както и други метражи, което било натрупало много работа свързана с промените.