Решение № 73 от 14.11.2023, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Тутракан, 14.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Спас М. Стефанов при участието на секретаря Людмила Цв. Петрова като разгледа докладваното от Спас М. Стефанов Административно наказателно дело № 20233430200023 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 22-0362-000755 от 30.12.2022 г. на началник група в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, на Б. И. В., с ЕГН:

**********, от ***, за извършено нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени административно наказание „Глоба“ в размер на 1700 лв. и административно наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

НедоВ. от издаденото наказателно постановление е останал жалбоподателят Б. В., който го обжалва в срок, излагайки доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП. В с. з. жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Вместо него се явява надлежно упълномощен процесуален представител – адв. К. К. от ***. Прието е становище от последната, в което са изложени защитните доводи, обуславящи отмяната на НП, концентрирани най-вече в недоказаност на авторството на извършеното нарушение. Претендират се сторените в производството разноски.

Въззиваемата страна – началник група в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. Прието е 1 становище от надлежно упълномощен в хода на производството негов процесуален представител – В.А., гл. юрисконсулт при ОДМВР – Силистра, в което са посочени по бланкетен начин доводи за потвърждаване на НП.

Претендира се присъждане на разноски по делото.

Районна прокуратура – Силистра, Териториално отделение –Тутракан, редовно призована, не се представлява и не взима становище по спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Актосъставителят

Г.

Г. изпълнявал длъжността младши автоконтрольор, а свидетелите Н. П. и В. В. били младши инспектори в РУ – Тутракан при ОДМВР – Силистра.

На 14.03.2022 г. мл. автоконтрольор Ив. Л. – служител на РУ – Тутракан, осъществявал контрол на скоростта на движение на преминаващи моторни превозни средства в с. Зафирово, обл. Силистра, по ул. „Трети март“, с автоматизирано техническо средство TFR-1M № 593. Последното било разположено по ул. „Трети март“, в близост до ЗК „Атила Зафиров“, като било насочено в посока към гр. Силистра. На контрол посредством техническото средство подлежали превозните средства, движещи се в посока от гр. Силистра към гр. Русе.

В 10:14 ч. АТСС заснело товарен автомобил марка „Фолксваген“, модел „ЛТ 46“ с рег. № ***, движещ се със скорост 122 км/ч, при максимално допустима скорост за населено място 50 км/ч, въведена с пътен знак Д 11.

Нарушението било заснето от АТСС, което е видно от приложената разпечатка на снимка от клип № 17685, радар № 593. От последната са видни регистрационният номер на автомобила, неговата марка, скоростта и посоката му на движение, участъкът от пътя, по който се движи автомобилът, координатите на мястото, на което е позиционирано АТСС, датата и часът на извършване на нарушението, типът и индивидуалният номер на АТСС.

Установената стойност на превишение на скоростта, след приспадане на максимално допустимата грешка при измерване на скорост в полеви условия, се равнявала на 68 км/ч. Генериран бил Електронен фиш серия К № 5877827, с който било наложено наказание на законния представител на дружеството собственик на процесното МПС – тогавашния управител на „Фаворит – 98“ 2

ЕООД, ЕИК 104081986, със седалище и адрес на управление в гр. Велико Търново, а именно св. М. М.. ЕФ бил анулиран на основание чл. 189, ал. 4, изр. 1 от ЗДвП, тъй като бил незаконосъобразно издаден – нарушението било погрешно квалифицирано като такова по чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП (извършено извън населено място), а не по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, за което се предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС.

Впоследствие до началника на сектор „ПП“ при ОДМВР – Велико Търново било изпратено писмо с № УРИ 362р-7136/31.05.2022 г. по описа на РУ – Тутракан, с оглед установяване на водача, извършил процесното нарушение. Към писмото били приложени екземпляр на декларация по чл.

188 от ЗДвП, екземпляр на покана за съставяне на АУАН по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН и снимков материал по клип № 17685. В декларацията, попълнена на 28.09.2022 г. от св. М. М., било посочено, че на процесната дата МПС било управлявано от жалбоподателя Б. В.. Към нея било приложено копие на СУМПС № ***, издадено на 09.04.2014 г. Попълнената декларация и приложението към нея били върнати на началника на РУ – Тутракан посредством писмо с рег. № 1275р-7148/28.09.2022 г. по описа на ОДМВР – Велико Търново.

С писмо рег. № УРИ 362р-13464/05.10.2022 г. по описа на РУ – Тутракан, адресирано до началника на с-р „ПП“ при ОДМВР – Русе, била изпратена покана по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН до жалбоподателя. Същата била получена от последния на 19.10.2022 г.

На 19.10.2022 г. актосъставителят Г. съставил в присъствие на нарушителя АУАН серия АД, № 697, бл. № 175760 за извършено от последния нарушение на чл. 21, ал. 1 във връзка с чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 6 от ЗДвП. Последното било квалифицирано като повторно, тъй като се установило, че с ЕФ серия К № 4017323/03.10.2020 г. и ЕФ серия К № 4766164/28.04.2021 г., влезли в сила на 27.07.2021 г., жалбоподателят бил наказан за извършени нарушения на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Като свидетели при съставянето на акта били привлечени св. Н. П. и св. В. В. – полицейски служители в РУ – Тутракан. Непосредствено след съставянето му, АУАН бил връчен на жалбоподателя, като последният възразил, че е нямал трудови правоотношения към датата на извършване на нарушението и посочил, че ще представи допълнителни възражения.

3

На 20.10.2022 г. жалбоподателят подал писмени такива с вх. № 3620003814/02.11.2022 г. по описа на РУ – Тутракан, доразвиващи изложеното от него твърдение, че не е управлявал процесното МПС, към които приложил актуалното си СУМПС № ***, издадено на 05.10.2022 г. Във връзка с подадените възражения, обусловили и провеждането на допълнителна проверка, на 13.12.2022 г. били снети писмени обяснения от св. Й. Д., заемаща длъжността „Експедитор стоки и товари“ във „Фаворит – 98“ ЕООД.

Същевременно св. М. представила разпечатка от комуникацията си, осъществена чрез мобилно приложение с потребител с наименование „***“, проведена на 14.06.2022 г. и 16.09.2022 г.

На 30.12.2022 г. АНО издал НП № 22-0362-000755, с което на основание чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 6 от ЗДвП наложил на жалбоподателя за извършено от последния нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП наказание глоба в размер на 1700 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца. Жалбоподателят получил екземпляр от НП на 18.01.2023 г.

Горната фактическа обстановка съдът извежда от събраните по делото доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите; з. к. на: писмо рег. № 362р-97/23 от 19.01.2023 г. по описа на Второ РУ – Русе; з. к. на писмо УРИ 362р-97/03.01.2023 г. по описа на РУ – Тутракан; з. к. на НП № 22-0362-000755/30.12.2022 г.; з. к. на АУАН № 679/19.10.2022 г. (серия АД бл.

№ 175760); з. к. на писмени обяснения от Й. П. Д.; з. к. на съобщения, изпратени по „Вайбър“; Възражение на Б. И. В.; з. к. на писмо рег. № 362р13464 от 20.10.2022 г. по описа на Второ РУ – Русе; з. к. на покана до Б. В. от 04.10.2022 г. за явяване в РУ – Тутракан; з. к. на връчена покана до Б. В. от 04.10л.2022 г. за явяване в РУ – Тутракан; з. к. на писмо УРИ 362р13464/05.10.2022 г. по описа на РУ – Тутракан; з. к. на СУМПС на Б. В.; з/ к. на писмо рег. № 1275р-7148/23.09.2022 г. по описа на ОДМВР – Велико Търново; з. к. на писмо УРИ 362р 7136/31.05.2022 г. по описа на РУ – Тутракан; з. к. на докладна записка УРИ 362р-7133/31.05.2022 г.; з. к. на ЕФ серия К № 5877827; клип № 17685/14.03.2022 г.; разпечатка за № на ЕФ 5877827; редакция на дейността; з. к. на Протокол за използване на АТСС TRF1-M 593; з. к. на Декларация по чл. 188 от ЗДвП; от М. М.; з. к. на известие за доставяне ИД PS 76000048QE A; справка АИС за собственик на 4

МПС рег. № ***; з. к. на данни от Търговски регистър от 16.03.2022 г.; бланка декларация по чл. 188 от ЗДвП; з. к. на Докладна записка УРИ 362р17440/21.12.2022 г.; з. к. на служебна бележка от с-р „ЧР“ при ОДМВР – Силистра; з. к. на Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на министъра на МВР; з. к. на справка картон на водача на Б. И. В.; з. к. на справка АИС регистрация; з. к. на списък с намерени фишове серия К № 4017323 и серия К № 4766164, влезли в сила на 27.07.2021 г.; писмо вх. № 1878/2023 г. по описа на ОДМВР – Русе, с-р „ПП“; з. к. на ЕФ серия К № 4017323 и ЕФ серия К № 4766164; Клип № 17685, радар 593 от 14.03.2022 г. в 10:14:26 ч. на хартиен и електронен носител; справка за актуално състояние на трудовите договори на Б. В.; з. к. на 2 бр. разходни ордери от 12.03.2022 г. и 14.03.2022 г.; з. к. на Фактура № 6300011716/12.03.2022 г. и Фактура № 6300011775/14.03.2022 г.

Съдът кредитира показанията на разпитаните полицейски служители, но тяхната доказателствена стойност е висока единствено в частта, касаеща надлежното образуване на настоящото производство, доколкото те не са в състояние (по обективни причини) да свидетелстват по спорния в процеса въпрос относно авторството на нарушението.

Показанията на св. Й. Д. и св. М. М. съдът кредитира и им придава висока доказателствена стойност поради следните причини. На първо място, към момента на провеждане на разпитите им те не се намират в трудови правоотношения с дружеството собственик на МПС, което изключва хипотетичната възможност да са предубедени или да свидетелстват под каквато и да е форма на натиск. На второ място, техните показания се подплатяват от приетите като писмени доказателства заверени копия на 2 бр. разходни ордери от 12.03.2022 г. и 14.03.2022 г., Фактура № 6300011716/12.03.2022 г. и Фактура № 6300011775/14.03.2022 г., както и от разпечатката от комуникацията на св. М., осъществена чрез мобилно приложение с потребител с наименование „***“, проведена на 14.06.2022 г. и 16.09.2022 г. Тук е мястото да се отбележи, че доказателствата в наказателния (следователно и в административнонаказателния) процес не се ползват с предварително определена доказателствена сила – арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК, и че употребяването им от съда с оглед установяване на обективната истина не се обуславя от желанието на която и да е от страните (в противовес на изложеното в молбата за даване ход на делото с вх. № 3939/18.09.2022 г. на процесуалния представител на жалбоподателя). Във връзка с това следва да се 5 постави акцент, че разходните ордери и фактурите не са пряко доказателство, че жалбоподателят е извършил процесното нарушение, а косвено такова, тъй като разколебават защитната версия, домогваща се да убеди съда, че в този период последният не е работил към дружеството собственик на МПС, съответно – не е възможно да е извършил нарушението. Необходимо е да се добави и това, че липсата на трудов договор, на което се позовават и жалбоподателят, и процесуалният му представител, не води от само себе си до липса на престиран труд (въпреки че неминуемо представлява нарушение на Кодекса на труда) и не е в състояние да неутрализира съвкупния доказателствен материал (посочените писмени доказателства и показанията на свидетелките Д. и М.).

Съдът кредитира като достоверни показанията на св. Т. Н., въпреки че е налице предпоставка за предубеденост от негова страна (същият към момента е управител на дружеството собственик на МПС). Доколкото обаче изложеното от него кореспондира напълно с вече кредитираните показания на св. Д. и св. М., то за съда не остава друга възможност освен да цени и неговите като достоверни.

Показанията на св. Д. М. съдът оценява като недостоверни, тъй като, от една страна, свидетелят е предубеден (намира се в нескрити приятелски отношения с жалбоподателя), а от друга – твърденията му са твърде абстрактни (от 3 години всеки понеделник бил с жалбоподателя да разнася автомобили) и неподплатени с обективни находки по делото (за разлика от кредитираните свидетелски показания), което ги превръща в голословия.

Разпечатката съдържа 36 от 68 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42c7d1e1-cc85-4a57-9ea8-892798b72e19