Определение № 38313 от 18.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38313 гр. София, 18.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №

20261110100051 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

В условията на обективно и пасивно субективно съединяване са предявени осъдителни искове с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД (ведно с акцесорни претенции за законна лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане), както следва:

Осъдителен иск срещу „К..........“ ЕАД за заплащане на сумата в размер от 20,00 евро (съобразно уточнителна молба от м. април 2026 г., първоначално заявена в исковата молба в размер на 80,00 лева), представляваща заплатена възнаградителна лихва при начална липса на основание поради нищожност на Договор за потребителски кредит № ............/06.12.2021 г. на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143 ЗЗП;

Осъдителен иск срещу „А.........“ ЕООД за заплащане на сумата в размер от 100,00 евро (съобразно уточнителна молба от м. април 2026 г., първоначално заявена в исковата молба в размер на 400,00 лева), представляваща заплатено възнаграждение за поръчител при начална липса на основание поради нищожност на Договор за предоставяне на поръчителство от 06.12.2021 г. на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП.

Ищцата Р. Б. С. твърди, че на 06.12.2021 г. е сключила с първия ответник „К..........“ ЕАД Договор за потребителски кредит № ............/06.12.2021 г., по силата на който бил предоставен кредит в размер на 1000,00 лева. Излага, че съгласно чл. 4, ал. 1 от договора за обезпечаване на кредита е следвало да сключи договор за предоставяне на поръчителство с втория ответник „А.........“ ЕООД, какъвто е сключила на същата дата – 06.12.2021 г..

Поддържа, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като в него е посочена само абсолютна стойност на ГПР, без ясно разписана методика и конкретни компоненти за 1 формирането му. Твърди, че уговореното възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство съставлява общ разход по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, който е пряко свързан с кредитното правоотношение и е следвало да бъде включен в ГПР и ГЛП.

Излага доводи, че с невключването на това възнаграждение в ГПР се заобикаля императивното ограничение по чл. 19, ал. 4 ЗПК (ГПР да не надвишава пет пъти размера на законната лихва) и се осъществява заблуждаваща търговска практика по чл. 68д ЗЗП, обуславяща неравноправност на клаузите по чл. 143 и сл. ЗЗП. Посочва, че двамата ответници са свързани лица („К..........“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А.........“ ЕООД), поради което с договора за поръчителство не се цели реално обезпечаване на кредита, а скритото му оскъпяване и разпределяне на печалба в полза на кредитодателя.

По отношение на Договора за предоставяне на поръчителство от 06.12.2021 г. релевира доводи за неговата нищожност поради накърняване на добрите нрави по чл. 26, ал. 1, предл.

3 ЗЗД (предвид явната нееквивалентност на насрещните престации и оскъпяване на кредита с над 40% без реална насрещна услуга за потребителя), поради заобикаляне на закона по чл.

26, ал. 1, предл. 2 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, както и поради неравноправност на клаузите му съгласно чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП. Твърди, че по двата недействителни договора е заплатила недължимо съответно сумата от 20,00 евро (първоначално заявена като 80,00 лева) за възнаградителна лихва към „К..........“ ЕАД и сумата от 100,00 евро (първоначално заявена като 400,00 лева) за възнаграждение към „А.........“ ЕООД, чието връщане претендира на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответното дружество „К..........“ ЕАД, с който предявеният срещу него иск се оспорва по основание и размер. Ответникът не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ............/06.12.2021 г., усвояването на главницата от 1000,00 лева (511,29 евро) от ищцата, обезпечаването на вземането чрез договор за поръчителство с „А.........“ ЕООД, както и че договорът за кредит е погасен предсрочно (чрез рефинансиране на 30.03.2022 г.), поради което ищцата не е дължала и заплатила в цялост уговорената договорна лихва.

Оспорва ищцата да е заплатила сумата от 80,00 лева над главницата, като твърди и признава, че платената сума над главницата по договора за кредит възлиза на 35,15 евро (от които 25,94 евро погасена договорна лихва и 9,21 евро неразпределена сума). Излага правни доводи за действителност на договора за кредит, като поддържа, че единственият разход, формиращ ГПР от 21,93% (при фиксиран ГЛП от 20,00%), е договорната възнаградителна лихва. Твърди, че възнаграждението за поръчител не попада в легалната дефиниция за „общ разход по кредита“ по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, тъй като предоставянето на обезпечение не е задължително условие за отпускане на кредита (чл. 4, ал. 3 от договора и раздел III, т. 12 и т.

13 от ОУ предвиждат възможност за кандидатстване за необезпечен кредит), а договорът за предоставяне на поръчителство представлява договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, който се сключва в отделна електронна платформа след подписване на договора за кредит и размерът на възнаграждението по него не е известен на кредитодателя към момента на сключване на кредитния договор. Поддържа, че дори уговорката за възнаграждение по договора за 2 предоставяне на поръчителство да се приеме за недействителна, това не влече нищожност на договора за потребителски кредит. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски, като оспорва приложимостта на чл. 38 ЗАдв. и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба и от втория ответник „А.........“ ЕООД, с който предявеният срещу него иск се оспорва като неоснователен. Ответникът не оспорва сключването на Договор за потребителски кредит № ............/06.12.2021 г. (при главница от 1000,00 лева, срок от 13 месеца, фиксиран ГЛП от 20,00%, ГПР от 21,93% и общ размер на плащанията по погасителен план 1120,47 лева) и на Договор за предоставяне на поръчителство от 06.12.2021 г., както и предсрочното им прекратяване поради предсрочното погасяване на кредита. Оспорва твърдението на ищцата, че е заплатила сумата от 400,00 лева по договора за предоставяне на поръчителство, като твърди и признава, че платената от нея сума по този договор е в размер на 152,04 евро (платена на „К..........“ ЕАД и администрирана към „А.........“ ЕООД съгласно чл. 8, ал. 5 от договора). Поддържа, че процесният договор за предоставяне на поръчителство е действителен и има характер на договор за поръчка по чл. 280 ЗЗД, по който дружеството (вписано като финансова институция по чл. 3а ЗКИ) по занятие е поело риска да гарантира задълженията на потребителя пред кредитодателя срещу месечно възнаграждение от 74,34 лева (38,01 евро) за периода на действие на кредита. Излага твърдения относно механизма на електронно кандидатстване и подписване на договорите, като поддържа, че избирането на поръчител е доброволно, извършва се след подписване на договора за кредит чрез въвеждане на шестцифрен SMS код, не представлява задължителен разход по § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, не съставлява заблуждаваща търговска практика по чл. 68е ЗЗП, нито неравноправна клауза по чл. 143 ЗЗП, тъй като задълженията са ясно разграничени в две отделни таблици в Приложение № 1, а свързаността между двете дружества не засяга самостоятелната им правосубектност и търговска дейност. Моли за отхвърляне на иска и претендира разноски, като релевира възражения по чл. 38 ЗАдв. и за прекомерност на разноските на ищцата.

Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Предмет на делото са твърдените от ищцата материални субективни притезателни права с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД: срещу „К..........“ ЕАД за сумата от 20,00 евро (първоначално заявена в размер на 80,00 лева), представляваща престирана при начална липса на основание сума за лихва по Договор за потребителски кредит № ............/06.12.2021 г., чиято недействителност се поддържа като преюдициален въпрос на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 и предл. 2 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143 ЗЗП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане;

3 срещу „А.........“ ЕООД за сумата от 100,00 евро (първоначално заявена в размер на 400,00 лева), представляваща престирана при начална липса на основание сума за възнаграждение за поръчител по Договор за предоставяне на поръчителство от 06.12.2021 г., чиято недействителност се поддържа като преюдициален въпрос на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2 и предл. 3 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 146, ал. 1 вр. чл. 143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 ЗЗП, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Фактическият състав, който поражда правото на ищеца да иска връщане на престацията, включва следните елементи: 1) имуществено разместване между патримониума на две лица, т.е. даване, респективно получаване на някакво благо 2) при начална липса на основание за осъщественото имуществено разместване.

В тежест на ищеца по делото е в условията на пълно и главно доказване да установи факта на плащането на процесната сума, като в тежест на ответника остава да докаже наличието на правно основание, което да обосновава задържането на паричната престация. В този смисъл Решение № 369 от 18.06.2024 г. на ВКС по к. гр. д. № 3821/2023 г.;

Решение № 50143 от 1. 1. 2022г. На ВКС по гр. д. №4307/2021г., III г. о.,ГК; Постановление № 1 от 28.V.1979 г. по гр. д. № 1/79 г., Пленум на ВС.

В тежест на ответниците по делото, с оглед релевираните преюдициални възражения по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 ЗПК и чл. 146 вр. чл.

143 ЗЗП, е да установят в условията на пълно и главно доказване възникването на валидни облигационни правоотношения по Договор за потребителски кредит № ............/06.12.2021 г. и Договор за предоставяне на поръчителство от 06.12.2021 г., спазването на императивните изисквания на ЗПК при формиране и посочване на ГПР, както и твърденията си, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени и че сключването на договора за предоставяне на поръчителство не е било задължително условие за получаване на кредита при същите условия.

2. ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата:

1) че между ищцата и „К..........“ ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № ............/06.12.2021 г., по силата на който на ищцата е предоставена главница в размер на 1000,00 лева (511,29 евро) със срок на погасяване 13 месеца, при фиксиран ГЛП от 20,00%, посочен в договора ГПР от 21,93% и общ размер на плащанията по погасителен план 1120,47 лева;

2) че на 06.12.2021 г. между ищцата и „А.........“ ЕООД е сключен Договор за предоставяне на поръчителство за обезпечаване на задълженията по договора за кредит при уговорено месечно възнаграждение за поръчителя в размер на 74,34 лева (38,01 евро), което не е включено като разход при формирането на посочения в договора за потребителски кредит ГПР;

3) че двамата ответници са свързани лица, като „К..........“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „А.........“ ЕООД;

4

4) че задълженията по договора за кредит са погасени предсрочно (чрез рефинансиране на 30.03.2022 г.), като ищцата е извършила, а ответниците са получили плащания в общ размер на 698,48 евро, разпределени както следва: 511,29 евро главница и 35,15 евро сума над главницата в полза на „К..........“ ЕАД (25,94 евро договорна лихва и 9,21 евро неразпределена сума), както и 152,04 евро възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, администрирано от „К..........“ ЕАД в полза на „А.........“ ЕООД.

Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42c6eb73-5017-4060-a01e-a91f2cb38a0c