Решение № 16 от 12.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Благоевград, 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

РОСИЦА ВЕЛКОВА

Миглена Кавалова при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20251200501123 по описа за 2025 година намери за установено следното:

Въззивното производство е образувано по въззивна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в *********, ЕИК 175074752, представлявано от законния си представител срещу Решение №270 от 01.08.2025 г. по гр.д.№332/2025г. по описа на РС – гр. Петрич. Развива се по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Същата отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна.

В предвидения по чл. 263, ал.1 от ГПК двуседмичен срок за отговор е депозиран такъв.

Не се правят доказателствени искания от страните пред въззивната инстанция.

Страните по делото са редовно и своевременно призовани за откритото съдебно заседание в настоящето производство, но не са се явили. И двете страни са представили писмени становища.

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от надлежна страна и срещу съдебен актове, подлежащ на въззивен инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След извършване на служебната проверка по чл. 269 ГПК въззивният съд намира, че 1 обжалваното решение е валидно и допустимо. По съществото си то е и правилно.

С атакуваното решение са отхвърлени исковете за договорна (възнаградителна) лихва, мораторна лихва и възнаграждения за допълнителни услуги, като е уважена само главницата в размер на невърнатата чиста стойност на кредита.

Въззивният съд, за да се произнесе извърши преглед на фактите, доказателствата и правната уредба, включително анализ на мотивите на първоинстанционния съд и излага следните допълнителни самостоятелни аргументи:

Между страните е сключен Договор за потребителски кредит № 40009237602 от 28.04.2022 г., по който „Профи Кредит България“ ЕООД е предоставил на Х. Б. Е. кредит в размер на 4 000 лв., а реално усвоената сума възлиза на 3 863,20 лв., след приспадане на сума за застраховка живот.

По сметка на въззиваемата са извършени доброволни плащания в размер на 1 880,10 лв., като остава непогасена сума 1 983,10 лв., представляваща невърнатата чиста стойност на кредита. Договорът предвижда годишен лихвен процент 41%, годишен процент на разходите (ГПР) 49,11%, срок 36 месеца и пакет от допълнителни услуги („Фаст“ и „Флекси“) с обща цена 4 000 лв., подлежащи на погасяване чрез месечни вноски.

Договорът за потребителски кредит съдържа признаците на договор по чл. 9 ЗПК.

Въззиваемата е физическо лице, действало като потребител, а въззивника е търговско дружество, предоставящо кредити, включително потребителски.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ясно и конкретно посочване на годишния процент на разходите (ГПР) и начина, по който се формира, съгласно методиката от Приложение № 1 към закона. Целта е потребителят да получи максимално точна и прозрачна информация за общите разходи, за да може да направи информиран икономически избор дали да сключи кредита.

В конкретния случай договорът посочва цифровото изражение на ГПР и общата сума за погасяване, но не съдържа подробен алгоритъм за формиране на ГПР и конкретните компоненти, включени в него. Формулировките са общи и бланкетни, което не удовлетворява императива на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и води до недействителност на договора по чл. 22 ЗПК.

Съгласно чл. 23 ЗПК при недействителност на договора потребителят дължи единствено чистата стойност на кредита, без договорна и мораторна лихва, както и без плащания за допълнителни услуги. Този режим е транспониран в националното право по Директива 2008/48/ЕО, която изисква системата от санкции при нарушаване на правилата за защита на потребителите да бъде ефективна, пропорционална и възпираща. Присъждането на лихви или допълнителни услуги би нарушило целта на закона и директивата, като лишава санкцията от възпиращ ефект и би поставило потребителя в по-неблагоприятно положение, което е недопустимо по смисъла на преамбюлните разпоредби на директивата.

Анализът на отделните елементи на договора показва следното:

2

Главницата представлява реално усвоената сума, като се приспадат извършените доброволни плащания. Резултатът е непогасена сума 1 983,10 лв., която е законно дължима от въззиваемата.

Договорната лихва и мораторната лихва не могат да бъдат присъждани, тъй като договорът не отговаря на изискванията на чл. 11 ЗПК, а начисляването на тези лихви би противоречало на целта на чл. 23 ЗПК и на директивата за защита на потребителя.

Допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“ също не могат да се присъждат, защото тяхната дължимост е обвързана с недействителния договор и липсата на прозрачност на ГПР.

Въз основа на горното въззивният съд счита, че решението на Районен съд – гр. Петрич е правилно и следва да се потвърди в обжалваната му част.

С оглед изхода от обжалването, на въззиваемата страна жалбоподателят дължи направените разноски, които са направени и доказани по основание и размер. Такива са направени и поискани в размер на 480лв. за адвокатско възнаграждение и следва да се присъдят независимо от въведеното възражение за прекомерност, доколкото адвокатът на въззиваемата е извършил значителна правна работа чрез писмените становища – отговор на ВЖ и писмени бележки за съществото на спора, което оправдава присъждането на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. в размер на 480 лв. с ДДС за въззивното производство, тъй като са достатъчни за пълното изясняване на фактите и правното основание на спора.

Водим от гореизложеното, БлОС

РЕШИ:

Потвърждава Решение №270 от 01.08.2025 г. по гр.д.№332/2025г. по описа на РС – гр.

Петрич, в обжалваната му част.

Осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр.

София, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ЕИК 175074752, представлявано от законния си представител, да заплати на Х. Б. Е., с адрес на местоживеене в гр. Петрич, ул.

„Македония“ № 20, ЕГН **********, съдебни разноски за въззивното производство за дължимо адвокатско възнаграждение, в размер на 480 (четиристотин осемдесет) лв. с ДДС/ 245,43 евро/, съобразно изхода на спора и списък по чл. 80 ГПК.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3