Определение № 37452 от 13.10.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 19688/2026
- Вид
- Определение № 37452
- Подписан
- 13.10.2026
- В сила
- 13.10.2026
- Състав
- БОЯН ГЕОРГИЕВ БОЯДЖИЕВ
Други актове по делото
- Разпореждане № 85206 от 13.07.2026 · ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
- Разпореждане № 88860 от 21.07.2026 · ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
- Разпореждане № 96526 от 10.08.2026 · ПЛАМЕН ИВАНОВ ШУМКОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 127, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 147 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 95 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 96, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 97 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 37452 гр. София, 13.10.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ като разгледа докладваното от БОЯН Г. БОЯДЖИЕВ Гражданско дело № 20261110119688 по описа за 2026 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Образувано е по искова молба на *** срещу ***., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 3 ГПК за заплащане на сумата от 1 129,96 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди от твърдяно недобросъвестно образуване на изпълнително дело № *** по описа на ЧСИ Милен Бъзински, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане.
На ответницата е изпратен препис от исковата молба и приложенията. В срока по чл.
131, ал. 1 ГПК чрез адв. ***. е подаден отговор, с който искът е оспорен изцяло по основание и размер.
Предявеният иск е процесуално допустим и подлежи на разглеждане по реда на общия исков процес.
Представените от страните писмени доказателства са допустими, относими към спорните обстоятелства и необходими за изясняване на делото и следва да бъдат приети.
Искането на ответника за приобщаване на книжа от гр. д. № 2909/2024 г. на СГС, следва да бъде уважено.
На основание чл. 140, ал. 3 ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, поради което съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.12.2026 г. от 09:50 часа, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба, като им указва, че при приключване на делото със съдебна спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, а спорът се разрешава окончателно.
1
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
ПРИЕМА представените с отговора на исковата молба писмени доказателства.
ДА СЕ ИЗИСКА гр. д. № 2909/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ГО, I-21 състав, за послужване, като след отпадане на необходимостта от ползването му същото ще бъде върнато.
ИЗГОТВЯ на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл. 146 ГПК следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
По чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК – обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът *** твърди, че с Решение № 2484/23.04.2025 г. по гр. д. № 2909/2024 г. по описа на Софийски градски съд е осъдена да заплати на ответницата ***. обезщетение за неимуществени вреди от 20 000 лв. (10 225,84 евро), заедно със законната лихва и разноски.
Решението е потвърдено с Решение № 1197/21.10.2025 г. по в. гр. д. № 1765/2025 г. на Софийски апелативен съд и е влязло в сила след приключване на касационното производство. Поддържа, че ответницата не е посочила банкова сметка по чл. 127, ал. 4 ГПК, с което е препятствала доброволното изпълнение на задължението. Излага, че с молби от 22.05.2026 г. до Софийския апелативен съд и от 27.05.2026 г. до Софийския градски съд е заявила готовност за доброволно плащане и е поискала кредиторката да предостави банкова сметка. С Разпореждане № 15326/01.06.2026 г. по гр. д. № 2909/2024 г. СГС указал на ***. да посочи банкова сметка за изпълнение на съдебното решение. Според ищеца въпреки предприетите от него действия и необходимостта от съдействие ответницата е пристъпила към принудително изпълнение. По изпълнителен лист от 27.05.2026 г. на 02.06.2026 г. било образувано изп. д. № *** по описа на ЧСИ Милен Бъзински, рег. № 838, като на 03.06.2026 г.
*** получила покана за доброволно изпълнение. Твърди, че по изпълнителното дело са начислени такса по т. 26 от Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ в размер на 1 105,42 евро и авансови такси в размер на 24,54 евро, или общо 1 129,96 евро, които е заплатила на 15.06.2026 г. по сметката на съдебния изпълнител. Сочи, че тези разноски са пряка и непосредствена имуществена вреда, причинена от недобросъвестното упражняване на правото на принудително изпълнение, в нарушение на чл. 3 ГПК. Поддържа, че непосочването на банкова сметка е обусловило забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД и приложимост на чл. 96, ал. 2 ЗЗД относно разноските, направени вследствие на тази забава.
Претендира разноските в исковото производство.
С исковата молба ищецът моли ответницата да бъде осъдена да му заплати сумата от 1 129,96 евро – обезщетение за твърдените имуществени вреди от недобросъвестно образуваното изпълнително производство, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
Ответницата ***. оспорва иска изцяло. Твърди, че въз основа на Решение № 2484/23.04.2025 г. на СГС, потвърдено с Решение № 1197/21.10.2025 г. на САС, и след недопускане на касационно обжалване с Определение № 2598/18.05.2026 г. по к. гр. д. № 2
1304/2026 г. на ВКС разполагала с влязъл в сила изпълняем съдебен акт. Поддържа, че в хода на предходния исков процес *** не е отправяла предложения за доброволно изпълнение, а след приключването му ответницата е поискала издаването на изпълнителен лист с молба от 26.05.2026 г., който бил издаден на 27.05.2026 г. Според ответницата изпълнителното дело е образувано по нейна молба от 02.06.2026 г., преди тя да е получила разпореждането на СГС от 01.06.2026 г. за предоставяне на банкова сметка, връчено на процесуалния й представител едва на 08.06.2026 г., и преди да е узнала за изразеното от Общината желание за доброволно плащане. Сочи, че на 15.06.2026 г. чрез адвоката си е предоставила банкова сметка и че в разпореждането на СГС е отбелязано, че длъжникът може да изпълни и по друг начин.
Оспорва наличието на забава на кредитора по чл. 95 ЗЗД, като поддържа, че липсва отправено до нея надлежно предложение за реално изпълнение, а длъжникът не е предприел други допустими способи за изпълнение, включително действия по чл. 97 ЗЗД. Излага, че самото сезиране на съда с молба за банкова сметка не представлява покана за плащане, достигнала до кредитора. Поддържа, че е упражнила признатото й от закона право на принудително изпълнение и че образуването на изпълнително дело по изпълнителен лист не съставлява само по себе си противоправно деяние. Оспорва наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, включително противоправно поведение, вина, вреди и причинна връзка, както и твърдението, че процесните такси са възникнали вследствие на нейни недобросъвестни действия. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски за производството, включително за адвокатска защита.
По чл. 146, ал. 1, т. 2 ГПК – правна квалификация:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 3 ГПК за обезщетяване на твърдени имуществени вреди от злоупотреба с процесуалното право на принудително изпълнение, в размер на 1 129,96 евро, ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателното изплащане.
По чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК – признати факти и обстоятелства, които не се нуждаят от доказване:
Между страните не се спори, че по гр. д. № 2909/2024 г. на СГС е постановено осъдително решение в полза на ***. срещу ***, че решението е потвърдено от Софийския апелативен съд и е окончателно, както и че по молба на ***. е образувано изп. д. № *** по описа на ЧСИ Милен Бъзински.
По чл. 146, ал. 1, т. 5 и ал. 2 ГПК – доказателствена тежест и указания:
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е при условията на пълно и главно доказване да установи твърдяното противоправно поведение на ответницата, състоящо се в недобросъвестно упражняване на процесуалното право да поиска принудително изпълнение, конкретните действия или бездействия, от които извежда злоупотребата с право по смисъла на чл. 3 ГПК, настъпването на претендираните имуществени вреди, техния действителен размер от 1 129,96 евро и пряката причинноследствена връзка между това поведение и възникването на разноските по изпълнителното 3 дело.
В тежест на ищеца е да докаже и положителните факти, с които обосновава твърдяната забава на кредитора: конкретното предложение за доброволно изпълнение, възможността да се осъществи надлежно изпълнение, необходимостта от съдействие на кредитора, предприетите действия за получаването му, достигането на релевантните изявления до ответницата и отказа или неоказването на необходимо съдействие, както и хронологията на тези обстоятелства с образуването на изпълнителното дело.
Съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината на причинителя на вредите се предполага при доказаност на останалите елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. В тежест на ответницата е да обори тази презумпция, ако се позовава на липса на вина, и да установи положителните обстоятелства, на които основава възраженията си, включително твърдените дати на издаване на изпълнителния лист и образуване на изпълнителното дело, момента, в който е узнала за предприетите от длъжника действия и за разпореждането на СГС, както и предоставянето на банкова сметка чрез процесуалния й представител.
УКАЗВА на страните най-късно в първото съдебно заседание да изразят становище по доклада и доказателствените указания и да предприемат съответните процесуални действия, като при непосочване и непредставяне на доказателства съобразно дадените указания губят възможността да сторят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че могат да използват процедура по медиация за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че най-късно в първото открито съдебно заседание може да изрази становище по отговора, да посочи и представи доказателства във връзка с направените оспорвания и възражения, както и да оспори истинността на евентуално представени с отговора писмени доказателства.
УКАЗВА НА ИЩЕЦА, че ако не се яви в първото заседание, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответницата може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение.
На страните да се връчи препис от настоящото определение. На ищеца да се връчи препис от отговора на исковата молба с приложенията. На ответницата съобщенията да се връчват чрез адв. ***. на посочения съдебен адрес: гр. ***.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4
5