Определение № 2626 от 05.11.2025, Районен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2626 гр. Бургас, 05.11.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анита Хр. Велева

Съдебни

М. НИКОЛОВА заседатели: Я. СОТИРОВА при участието на секретаря Николета Вл. Хаджиева в присъствието на прокурора Д. Ив. Ц. като разгледа докладваното от Анита Хр. Велева Частно наказателно дело № 20252120203837 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК, вр. чл. 25, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1, и е образувано по повод постъпило предложение на Районна прокуратура - Бургас за определяне на общо наказание на основание чл. 25, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 23, ал. 1, НК спрямо посочените в предложението осъждания на И. А. Й. ЕГН **********.

Прокурорът настоява кумулацията да бъде извършена, в съответствие с параметрите в изготвеното предложение, като излага обстойно и задълбочени аргументи, мотивиращи предложеното увеличение на общото наказание.

Адв. М.В., назначена от съда за служебен защитник на осъдения, настоява кумулацията, да бъде извършена между изброените в предложението осъждания, като настоява да не бъде приложен чл.

24 НК в посочения в предложението размер.

Осъденият И. А. Й. моли „съдът да му намали присъдата“.

Прегледът на събраните доказателствени материали обуславя извод за следните фактически изводи :

И. А. Й. ЕГН ********** видимо от приложената по делото справка за съдимост върху личността му е въздействано с методите и средствата на наказателната репресия многократно.

Предмет на настоящото производство за определяне на едно общо наказание са наложените наказания по следните осъждания:

1. С Определение за одобряване на споразумение, в сила от 18.02.2025 г. по НОХД №489/2025 г. на РС-Бургас, е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.195,ал.1, т.7 вр.чл.194,ал.1 вр.чл.28,ал.1, НК като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, определено за изтърпяване при първоначален общ режим.

Деянието извършено в периода от 06.01.2025 г. Споразумението влиза в сила на 18.02.2025 година.

2.С Определение, в сила от 17.10.2025 г. по НОХД № 3330/2025 г.на БРС е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК. за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, определено за изтърпяване при първоначален общ режим.

Деянието е извършено в периода от 19.12.2024 г. Споразумението влиза в сила на 17.10.2025 година.

1

При така изяснените обстоятелства от фактическа страна, БРС счита, че осъденото лице е осъществило противоправните посегателства, предмет на двете цитирани осъждания, преди да е бил осъден с влязла в сила присъда, за което и да е от тях, преди датата 18.02.2025 г., на която е влязло в сила първото в хронологичен порядък осъждане с определение за одобряване на споразумение по НОХД 489/2025 г. по описа на Районен съд -Бургас.

В разпоредбата на чл. 23, ал. 1 НК се съдържа предписание, указващо на съда,че след като определи наказание за всяко престъпление отделно,следва да наложи най-тежкото сред индивидуализираните наказания, като се имат предвид наказания, които са от един и същи вид. При избор на конкретен вариант за групиране, съдът следва да се ръководи от указанията дадени в Постановление № 4 от 28.VI.1965 г. по н. д. № 2/65 г. на Пленума на ВС , съгласно което – при множество различни варианти, съдът следва да избере този, който е най-благоприятен за осъденото лице. В конкретния случай предложеният от БРП вариант за групиране се явява не само найблагоприятен, но и единственият правилен подход при приложението на чл.23 и чл.25 НК, като при него се формира една кумулативна верига, включваща всички две осъждания.

Не е спорно, че с двете осъждания, предмет на обсъждане в настоящото производство, на осъденото лице са налагани еднакви по вид наказания „лишаване от свобода“ за осъществени от него престъпления, които по своите естество и обективна съставомерност оформят извод за наличие на еднородна реална съвкупност- престъпления против собствеността, „кражба“.

Несъмнено и най-тежкото наказание, сред наложените за престъпленията в съвкупността, което следва да се определи и наложи на осъдения е наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, наложено на Й. по НОХД 489/2025 г. по описа на РС-Бургас.

В случая в контекста на преценката на съда относно приложението на чл.24 НК следва да бъдат съобразени постулираните ръководни критерии, дадени в Решение № 207 от 3.01.2018 г. на ВКС по н. д. № 1094/2017 г., III н. о., НК, При разрешаването на въпроса за необходимостта от приложение на чл. 24 от НК, съдът следва да преценява цялостната престъпна дейност на привлеченото към наказателна отговорност лице и личната му обществена опасност в този контекст, обществената опасност и броя на включените в съвкупността деяния, тяхната последователност, времето, начина, подбудите и мотивите за извършването им, вида /евентуално стойността/ на засегнатите обекти и настъпилите общественоопасни последици.

В конкретния случай, настоящият състав счита, че спрямо осъдения И. Й. А. не е необходимо да се увеличи определеното общо най-тежко наказание, доколкото в процесната кумулативна група отсъства количествено натрупване на осъждания – касае се единствено за 2 осъждания.

Отказът на настоящия състав от упражняване правомощията по чл.24 НК е обоснован при съобразяване на темпоралния фактор, а именно - кратък времеви интервал между извършването на деянията в съвкупността /на 19.12.2024 г. деянието по НОХД 3330/25г. и на 06.01.2025 г. деянието по НОХД 489/2025г. на БРС/, а също и наличие на само едно предходно осъждане по НОХД 4525/2024г. на БРС. Действително, не може да бъде пренебрегнато и проявлението на квалифициращи обстоятелства по отношение на всяко от деянията против собствеността, в т.ч. квалификацията на всяко „в условията на повторност“, но предвид кратния времеви интервал на осъществяване на обхванатите в кумулативната група две деяния, в периода 19.12.2024г. – 06.01.2025г., при липса на данни за многократни предхождащи настоящата съвкупност осъждания, то разглежданата кумулативна група, сама по себе си не може да послужи за пълно обхващане и отразяване личността на осъдения. Предвид възрастта на осъдения към датата на деянията от съвкупността – 20 г., близка до прага на пълнолетието и сама по себе си характеризираща се с неукрепнал ценностен ориентир, незавършена докрай самокритичност и неспособност за напълно адаптиран към правни забрани самостоятелен живот, то данните от справката за съдимост не могат да се интерпретират като показател за трайно усвоена антисоциална насоченост в социалните и житейски навици на осъдения.

Единственото предходно осъждане извън кумулативната верига по НОХД 4525/2024г. на БРС, е било с отложено по реда на чл. 66 от НК наказание „лишаване от свобода“, което не подпомага извод за необходимо в аспекта на целите на специална или генералната превенция засилване на наказателната репресия в настоящото производство и по реда на чл. 24 от НК. Ето защо и едва след изтърпяване на ефективното общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ по настоящата кумулативна съвкупност, биха могли да се формират обективно обосновани изводи за успешно или липсващо позитивно реинтегриране в обществото и за наличие или липса на положителна 2 конструктивна динамика в поведението на Й..

От друга страна, съдът отчита и че по всяко от осъжданията, включени в кумулативната група, осъденият е поддържал процесуално поведение, подпомагащо разкриването на обективната истина, чрез самопризнания, обусловили ускорено развитие на наказателното производство по реда на диференцираната процедура Глава 29 НПК,съпътствани и с възстановяване на причинените имуществени вреди, което съставлява смекчаващо обстоятелство с реално значение.Не на последно място, съдът отчита и,че по време на осъществяване на деянията, включени в кумулативната група Й. все още не е изтърпявал ефективно наказание „лишаване от свобода“. Привеждането по реда на чл.68,ал.1 НК на наказанието лишаване от свобода за срок от 6 месеца по НОХД 4525/2024 г. на БРС е извършено едва с определение,в сила от 06.03.2025г. по НОХД489 /2025 г. на БРС.

Преди всичко при индивидуализация на наказанието, в т.ч. при приложението на чл.24 НК съдът извършва и една прогноза относно индивидуалните корективни потребности на съответния извършител на престъпленията и превантивни перспективи за поправяне,за укрепване функционирането на личността и за минимизиране потенциалните рискове от бъдещи форми на престъпно поведение. Без да се подценяват фундаментални ценности като защитата на правото на собственост и в тази връзка да се неглижира нуждата от строгост на санкционната реакция срещу посегателствата над тези ценности, съдът намира,че превантивната роля на наказанието не би била осъществима чрез механичното налагане на ненужно тежко наказание в т.ч. и по пътя на чл.24,ал.,1 НК. Следването на подобен подход обуславя риск от превръщане наказанието, в произволна мярка за възмездие, която в еднаква форма създава предпоставки за демотивиране на извършилия престъплението, и не благоприятства укрепването на правосъзнанието у останалите членове на обществото.

Ето защо, съдът намира, че само общото най-тежко наказание, в размер на 8 месеца „лишаване от свобода“ би било достатъчен и пропорционално отговор, адекватно отразяващ личната обществена опасност на осъдения и степента, тежестта и социалната укоримост на престъпленията, включени в съвкупността.

На основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ следва да се изтърпи при първоначален „общ“ режим

На основание чл. 25, ал. 2 от НК следва да се приспадне изтърпяното наказание „лишаване от свобода“ по всяко от осъжданията, включени в съвкупността.

На основание чл. 59 ,ал.1 и ал.2 от НК, следва да бъде приспаднат периодът на изтърпяване на МНО „Задържане под стража“, „Домашен арест“ или друго задържане по смисъла на ЗМВР, по което и да е от осъжданията, включени в съвкупността.

С тези мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОПРЕДЕЛЯ и НАЛАГА на осъдения И. А. Й. ЕГН ********** едно общо най-тежко наказание измежду наложените му по НОХД №489/2025 г. на РС-Бургас, по НОХД № 3330/2025 г на РСБургас, а именно 8 месеца „лишаване от свобода”.

ОПРЕДЕЛЯ на основание чл. 57, ал. 1, т.3 от ЗИНЗС така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ да се изтърпи при първоначален „ОБЩ“ режим.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ предложението на БРП за увеличаване на основание чл. 24,ал.1 НК така наложеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода” с 1 /един/ месец.

ПРИСПАДА на основание чл. 25, ал. 2 НК от така наложеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ изтърпяната от осъдения И. А. Й. ЕГН ********** до момента част от наказанието „Лишаване от свобода“ по всяко едно от осъжданията, включени в съвкупността.

ПРИСПАДА на основание чл. 59,ал.1 и ал.2 НК от така определеното общо най-тежко наказание „Лишаване от свобода“ времето, през което И. А. Й. ЕГН ********** е бил задържан по ЗМВР или НПК (по реда на чл. 64, ал. 2 НПК или е изтърпявал МНО „Задържане под стража“ или „Домашен арест“) във връзка с деянията, предмет на всяко едно от осъжданията, включени в съвкупността.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд - Бургас.

3

Председател: _______________________

Заседатели:

1. _______________________

2. _______________________

4