Решение № 281 от 10.05.2024, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Велико Търново, 10.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодорина Д.а при участието на секретаря Валентина В. Чаушева като разгледа докладваното от Теодорина Д.а Гражданско дело № 20224100100197 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ - за присъждане на застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени вреди, по Договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно с искане за присъждане на законна лихва по чл. 86 ЗЗД.

Ищцата Р. И. П. твърди, че на 23.05.2018 г. около 9:45на общински път VTR1232 КМ.00+950 водачът А. Я. С. при управление на МПС лек автомобил БВМ 520И с рег. № ... в посока от с. Раданово към гр. Полски Тръмбеш на прав участък непосредствено след десен завой губи контрол над управлявания от нея автомобил, като удря насрещно движещата се велосипедистка С. Й.ова П., майка на ищцата. В резултат на това ПТП на С. П. са причинени несъвместими с живота травми и въпреки проведеното високоспециализирано лечение тя починала. С влязла в сила присъда по НОХД № 95/2021г. по описа на ВТОС С. била призната за виновна и осъдена за извършена от нея престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал.1 пр. 3 НК вр. чл.

20, ал.1 ЗДвП-присъда № 2 от 24.02.2022г. Ищцата твърди, че вследствие на настъпилата при описаното ПТП смърт на майка й С. Й.ова П. е претърпяла неимуществени вреди. Твърди, че са били изключително близки и привързани като майка и дъщеря, връзката им била хармонична и била белязана с много любов, взаимна подкрепа, силна емоционална привързаност. Смъртта на С. П. се отразило изключително отрицателно въздействие върху психиката на ищцата. Тежката загуба довела до промяна в живота й, тя загубила своята опора в живота, ограничила 1 социалните си контакти, тъй като нямало кой да й помага в отглеждането на сина й страдащ от хронично заболяване. Ищцата твърди, че е предявила претенция пред застрахователя по реда на чл. 380 от КЗ на 02.01.2020г., но до извънсъдебно споразумение и плащане на обезщетение не се стигнало. Предвид изложеното моли съда да ги призовем с ответника и след като докаже основателността на иска, да бъде постановено решение, с което ответника да бъде осъден да й заплати сумата от 100 000 лв. – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната и лихва от 02.01.21020 година до окончателното плащане. Претендира и разноските по делото.

ОТВЕТИНКЪТ ЗД „Лев Инс“ АД, в срока по чл. 131 от ГПК е представил писмен отговор. Оспорва предявения иск по основание и изцяло по размер. Оспорва твърденията на ищцата за близки отношения със загиналата С. П. и претърпените неимуществени вреди вследствие на нейната смърт от описаното ПТП. Оспорва механизма и причинно-следствената връзка между настъпилото ПТП последвалата смъртта на С. П. и твърдените от ищцата неимуществени вреди. Излага твърдения за принос на загиналата П. в причинените й телесни увреждания, довели до летален изход. Твърди, че същата не е спазила изискванията на чл. 79 ЗДвП – била е без предпазни средства, не е била снабдена със светлоотразителна жилетка, велосипедът не е имал светлоотразителни знаци. Твърди, че велосипедистът не се е движил в крайна дясна част на платното за движение. Не е била внимателна. Счита, че загиналата П. е допринесла с 50% за своето увреждане. Предвид това моли съда да постанови решение, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен, евентуално да бъде намален размерът на обезщетенията с оглед направеното възражение за допринасяне на пострадалата за своето увреждане. Претендира разноски.

Третото лице помагач на страната на ответника А. Я. С. редовно призована за съдебно заседание не се явява и не взема становище по предявения иск..

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните по делото, събраните писмени и гласни доказателства и ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Видно от приложеното НОХД № 95/2021 година по описа на Окръжен съд – Велико Търново е постановена присъда № 2 от 24.02.2022 година, влязла в сила на 14.03.2022 година, с която А. Я. С. е призната за виновна, че на 23.05.2018 г., около 09:45 часа, в землището на гр. Полски Тръмбеш, на общински път VTR-1232 /гр.

Полски Тръмбеш – с. Раданово, км. 0+950, при управление на лек автомобил – марка „БМВ 520 И“, с рег. № ..., собственост на Ясен Ангелов Г., нарушила правилата за движение – чл. 20, ал. 1 от ЗДвП като не контролирала непрекъснато пътното превозно средство, което управлявала, напуснала собствената си лента за движение, преминала в насрещната такава в режим на странично занасяне и пресякла траекторията на велосипед „Атлас“, в следствие на което по непредпазливост причинила смъртта на С.

2

Й.ова П. с ЕГН ********** ..., общ. Полски Тръмбеш и й е наложено наказание за извършено от нея престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“, във вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 20, ал. 1 от ЗДвП лишаване от свобода за срок от две години и на основание чл. 343г НК – наказание две години лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено на основание чл. 66, ал.1 от НК за срок от три години.

Съгласно чл. 300 от ГПК така постановената влязла в сила присъда е задължителна за гражданския съд, който разглежда последиците от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Ето защо съдът приема за неоснователни наведените от ответника възражения относно механизма на настъпилото ПТП, липсата на причинно следствена връзка между настъпилото ПТП и смъртта на С. Й.ова П., причините за смъртта, противоправността на деянието и вината на прекия причинител на вредата Адрияна С..

С оглед горното и съгласно разпределението на доказателствената тежест в хода на настоящия процес спорни обстоятелства се явяват вредата, нейния характер и интензитет, наличието на застрахователно правоотношение, въз основа на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите със застраховател ответника по делото, предявяване на претенцията по реда на чл. 380 от КЗ, а доколкото ответникът е направил възражение за допринасяне от страна на пострадалата С. П. за смъртта си, това обстоятелство също подлежи на установяване в процеса.

От изслушаната по делото комплексна авто-техническа и медицинска експертиза се установяват следните допълнителни обстоятелства, извън тези за които е приложима нормата на чл. 300 от НПК: Пътнотранспортното произшествие на 23.05.2018 година , настъпило около 9:45 часа на общински път направление гр.

Полски Тръмбеш – с. Раданово в светлата част на денонощието при ясно слънчево време, добра видимост, на прав участък непосредствено след десен завой по посока гр.

Полски Тръмбеш, на платно с двупосочна организация на движението, без разделителна линия с обща ширина 5,70 м., едрозърнеста асфалтова покривкаq сух асфалт. Управляваният от С. лек автомобил се е движел в посока от с. Раданово към град Полски Тръмбеш, а след нея се е движил лек автомобил управляван от Х. Г..

Лекият автомобил, управляван от С. се разминава в завоя с лек автомобил, управляван от Й. Р./разпитан като свидетел по настоящото дело/, който преди това е задминал велосипеда, управляван от С. П.. Пострадалата велосипедистка се е движил в правия участък след автомобил Опел Астра, управляван от св. Р. в посока към село Раданово в зоната на десния край на платното за движение. При тази конфигурация на ППС и широчината на платното за движение, като се спазват дистанциите, е било възможно безопасното разминаване едновременно на движещите се велосипед Атлас, л.а Опел Астра и л. а. БМВ 520И, управляван от С.. Лекият автомобил БМВ 520И, управляван от 3 водача му, по време на движението си е навлязъл чрез занасяне в полагащата се за движение на велосипеда пътна лента и е имал техническа възможност да се движи в полагаща му се пътна лента със скоростта, с която се е движил /70,9км.ч/ при преодоляване на кривата без занасяне и като не допуска навлизане в срещуположната лента. Водачът на лекия автомобил БМВ допуска странично занасяне с навлизане в западната пътна лента, преминава през западния ръб на пътя, заорава в тревната площ, навлиза отново в западната пътна лента и в процес на странично занасяне на автомобила пресича траекторията на движещия се от гр. Полски Тръмбеш към с.

Раданово от север на юг велосипед Атлас, управляван от С. Й.ова П., в резултат на което настъпва удар между двете ППС. Ударът е челен за лекия автомобил, нецентрален, кос, с предна челна лява част, предна броня, преден капак и страничен кос със дясна предна част, предна вилка на велосипеда. Водачът на велосипеда като преминава над предния капак на автомобила пада на пътното платно, а велосипедът е отхвърлен в посока север.

Същата експертиза сочи, че С. П. е получила тежки травми, несъвместими с живота – тежка съчетана травма глава – шия –гърди -крайници; остра обемна кръвозагуба на фона на контузия на сърцето; субарахноидален мозъчен кръвоизлив и други по-леки, в резултат на които и въпреки оказаната високоспециализирана и навременна медицинска помощ, няколко часа по-късно е починала. Тежките травматични увреждания в дясната половина на тялото на пострадалата – шийна травма, дясната раменна става, дясно бедро и дясна подбедрица, определят първоначален контакт с лекия автомобил с дясната половина от внезапен удар и притискане, довели и причинили констатираните тежки увреждания. Всички останали увреждания по тялото са от последващия придаден инерционен момент на падащото тяло и триене о терена. Оборудването на велосипеда – поставена каска, налична действаща спирачна система, не могат да предпазят настъпилите тежки несъвместими с живота травматични наранявания, които при настъпилото ПТП са довели до леталния изход за управляващата велосипеда С. П.. Експертизата сочи, че пострадалата показва нормални възрастови изменения във вътрешните органи, но без патологични болестни изменения или състояния, които да са довели до влошено здравословно състояние, повлияващо на управлението на велосипеда.

Разпитани в съдебно заседание вещите лица и. А. и д. Г. поддържат и потвърждават писменото заключение. Съдът изцяло кредитира това заключение като пълно компетентно и неоспорено от страните. Същото кореспондира и с останалите събрани по делото доказателства. Заключението е дадено включително и след изслушване на свидетелите Р., Г.а и В.. Свидетелят Р. сочи, че се е движил в посока гр.

Полски Тръмбеш – с. Раданово зад велосипеда и го е задминал с леко отклонение на ляво. Със лекият автомобил, управляван от С. се разминал в завоя като се отдръпнал в дясно управлявания от него л.а. Апел Астра, защото л.а. БМВ идвал срещу него, който 4 не могъл да вземе завоя и след разминаването чул удар след като вече минал завоя. В последствие се върнал, за да види какво се е случило, тогава видял, че е блъсната велосипедистката. От показанията на свидетелите Р.В. – син на ищцата и внук на пострадалата С. П. и М. Г.а – съседка на починалата С. П. се установява, че пострадалата макар и на възраст 77 години е била в много добро здравословно състояние, сама се е грижила за себе си и за къщата и дворното място. Обработвало го е, отглеждала зеленчуци, отглеждала е животни. Често е пътувала до гр. Полски Тръмбеш като се е предвижвала с велосипеда. Била е жизнена и енергична жена.

Помагала е на ищцата, както в отглеждането на децата – св. В. и неговия болен брат, така и когато те вече са били пораснали. Докато ищцата е била на работа починалата С.

П. е помагала за грижите по болния брат на св. В. и син на ищцата. В същия ден на настъпилото ПТП С. П. е ходила до гр. Полски Тръмбеш да си купи цветя за градината, които били поставени в щайга на багажника на велосипеда. Според вещото лице инж.

А. този товар нито е нарушавал равновесието на велосипеда, нито е бил с такова тегло, че да затруднява неговото управление. От показанията на свидетелите В. и Г.а се установяват и какви са били взаимоотношенията между ищцата и пострадалата С. П. като майка и дъщеря. Двете са били изключително близки и в много добри, сърдечни и топли отношения. Никога не са имали спречквания и не са се карали. Взаимно са си помагали и са разчитали една на друга във всякакъв житейски аспект. Докато ищцата е живеела в гр. Велико Търново ежеседмично събота и неделя е пребивавала в село Раданово при майка си. След настъпилата внезапна смърт на С. П. ищцата заживяла в дома на майка си в село Раданово и отказвала да се върне в гр. Велико Търново. Тежко преживява загубата й, често говори на майка си, изпитва мъка и тъгува непрекъснато.