Решение № 5988 от 30.12.2019, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№ гр. Варна, 30.12.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в открито съдебно заседание, проведено на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КРИСТИАНА

КРЪСТЕВА при участието на секретаря

Светла Радойкова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. №6524/2019година по описа на Варненски районен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба от „Ф.Т.Г.“ ЕООД, ЕИК ***и седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя ***, чрез пълномощника му ***срещу *** ЕАД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление ***, „ЕКСПО 2000“, бул. „Никола Вапцаров“ №55, ет.2, с която е предявен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество следната сума, за която е издадена заповед за изпълнение от 18.02.2019г. по ч.гр.д.№ 7765/2019г. по описа на Районен съд гр.София, а именно: сумата от 235/двеста тридесет и пет/лева, представляваща обезщетение за имуществена вреда под формата на разноски за процесуално представителство на ***по изпълнително дело № *** на ЧСИ ***, рег.№ ***, прехвърлено от *** на ищцовото дружество с договор за цесия от 29.08.2018г., ведно със законната лихва от 07.02.2019г. до изплащане на вземането.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:

Въз основа на подадено от ищеца заявление за издаване на заповед за парично задължение по чл.410 ГПК било образувано ч.гр.д.№ 7765/2019г. по описа на Районен съд гр.София и издадена заповед за изпълнение срещу ответника. В срока по чл.414, ал.2 ГПК постъпило възражение от ответника срещу дължимостта на сумата по заповедта за изпълнение, което породило у ищеца правен интерес от предявяване на иск за установяване дължимостта на вземането.

По заявление на ответника по чл.417 ГПК било образувано ч.гр.д.№ 12735/2011г. по описа на ВРС срещу длъжниците

***“ ЕООД, ***. Съдът издал заповед за изпълнение №

7518/30.08.2011г. въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист.

На 16.09.2011г. по молба на ответника било образувано изпълнително дело № *** срещу ***. За да защити своите права и интереси в изпълнителното производство ***заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 235 лева за процесуално представителство и защита.

От подробното и внимателно запознаване с изпълнителното дело процесуалният представител на *** установил, че е налице период от над две години, пред които взискателят е бездействал и на

09.08.2018г. подал молба до ЧСИ *** за прекратяване на изпълнителното дело по отношение на ***на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. На 20.08.2019г. съдебния изпълнител връчил на процесуалния представител на длъжника постановление за прекратяване на изпълнителното производство.

Ищецът поддържа, че направените в изпълнителното производство разходи в размер на 235лева се явявали необходим разход във връзка със защитата на правата и законните интереси на ***, като заплащането на адвокатското възнаграждение било в пряка причинна връзка с факта на воденото срещу длъжника изпълнително дело. С това в полза на *** възникнало парично вземане в размер на 235лева, представляващо претърпени от нея имуществени вреди под формата на заплатено адвокатско възнаграждение по изпълнително дело № ***.

С договор за покупка и прехвърляне на вземания от

29.08.2018г. ***прехвърлила на ищцовото дружество процесното вземане. Ответната банка била уведомена за извършената цесия и получила възможност да заплати доброволно сумата с покана, получена на 25.09.2018г., но не се възползвала от тази възможност..

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като процесуално недопустим, а изложените в исковата молба твърдения се определят като необосновани, недоказани и неправилни. Искът бил недопустим, тъй като ищецът не притежавал активна процесуална легитимация. Ответникът поддържа, че договорът за цесия не е произвел транслативен ефект и правото на вземане не е преминало в правната сфера на ищеца, поради което и дружеството не се легитимирало като негов носител. Предмет на цесионна сделка можело да са само съществуващи вземания, а не бъдещи и това било условие за действителност на договора за цесия, което в случая не било изпълнено.

Твърди, че по изп. дело № 852/2011г. по описа на ЧСИ *** *** не били искани и предприемани действия по принудително събиране на вземането от страна ***)“ ЕАД срещу длъжника в изпълнителното производство *** Поддържа, че не са налице елементите на фактическия състав, пораждащ правоотношението на гражданската отговорност – правонарушение и причинени от него вреди. Поведението на ответника в изпълнителното производство не можело да се квалифицира като правонарушение и не било противоправно. Също така липсвала причинна връзка между поведението на ответника и твърдения от ищеца противоправен резултат – причинени имуществени вреди въз основа на обстоятелството, че е имало необходимост от защита и процесуално представителство. След настъпилата перемпция ответникът не извършвал действия, с които да поиска събиране на вземанията по изпълнителното производство. Моли за прекратяване на производството по делото, а в евентуалност отхвърляне на исковата претенция като неоснователна и присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание ищцовото дружество, чрез проц. представител поддържа изложеното в исковата молба и претендира присъждане на разноски. Ответника не се явява и не изпраща представител.

СЪДЪТ, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

На 30.08.2011г. по ч.гр.д.№

12735/2011г. по описа на ВРС са издадени Заповед № 7518 за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист, с които „*** и ***са осъдени да заплатят солидарно на *** ЕАД вземания произтичащи от договор за кредитен лимит по международни банкови от 30.07.2008г. /л.4-5/.

По молба на ответника от

16.09.2011г. е образувано изпълнително дело № 852/2011г. по описа на ****, вкл. срещу ***, като една от посочените длъжници /л.6/.

Кичка Кръстева Манчева, чрез адв. Р.Д. *** е подала молба до *** с искане за прекратяване на изпълнително дело № 20117170400852 спрямо нея /л.7/.

На 16.08.2018г. ЧСИ ***.№ *** е издала постановление за прекратяване на изпълнително дело № *** на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. В постановлението е посочено, че взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия по делото в продължение на две години, считано от 16.09.2011г. – датата на подаване на молбата за образуване на делото /л.8/.

С исковата молба е представен договор от 08.08.2018г. за правна защита и съдействие, с който ***възлага на адвокат Р.Д. да ѝ окаже правна защита и съдействие, изразяващо се в процесуално представителство и защита по изпълнително дело № 201171704852 срещу заплащане на адвокатски възнаграждение в размер на 235 лева /л.9/.

На 29.08.2018г. е сключен договор за цесия, по силата на който ***прехвърля на „Ф.т.г.“ ЕООД вземането си към *** ЕАД в размер на 235лева, представляващо претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело № *** /л.10/.

Като приложение към исковата молба е представено уведомление по чл.99 ЗЗД за извършената цесия.

Уведомлението е подписано от Р.Д.Д. като пълномощник на цедента ***. Уведомлението съдържа и покана за доброволно плащане от страна на цесионера „Ф.Т.Г.“ ЕООД, чрез същия пълномощник. Уведомлението е получено на 25.09.2018г. от представител на ответника /л.12-15/.

От ч.гр.д. № 7765/2019г. по описа на СРС се установява, че делото е образувано по заявление от ищеца от 07.02.2019г., на 18.02.2019г. и е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу ответника за сумата от 235 лева, представляваща разноски за процесуално представителство на ***по изпълнително дело № 20117170400852, ведно със законната лихва от 07.02.2019г. до изплащане на вземането. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника на 27.02.2019г. и на 11.03.2019г., в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение срещу дължимостта на вземането. Исковата претенция за установяване дължимостта на вземането е предявена в законоустановения едномесечен срок от уведомяване на заявителя, като пред заповедния съд е представено доказателство за това.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

Наличието на посочените положителни процесуални предпоставки за разглеждане на предявеният иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК бе установено от ч.гр.д. № 7765/2019г. по описа на СРС. В заявлението до заповедния съд подробно са описани всички твърдения, които по-късно са включени в исковата молба, а вземането е описано чрез описване на начина, по който са настъпили имуществени вреди за праводателя на заявителя.

Отговорността по чл.49 от ЗЗД има обезпечителна-гаранционна функция и настъпва, след като натовареното лице при или по повод изпълнение на възложената му работа, включително с бездействието си, причини виновно вреди на пострадалия. За да възникне тази отговорност, е необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки: вреди, причинени на пострадалия-ищец от лице, на което отговорният по чл.49 от ЗЗД е възложил някаква работа, които вреди да са причинени по повод на изпълнението/неизпълнението ѝ и по вина на изпълнителя, при наличието на причинна връзка между тях. Като на обезщетяване на подлежат всички вреди-имуществени и неимуществени, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.

Съдебната практика е трайна и еднозначна в отричане на възможността съдебният изпълнител да постанови принудително събиране на сторени от длъжника разноски. Като основание за това се сочи, че съдебният изпълнител не е правораздавателен орган, постановлението за разноски не е пряко изпълнително основание, по силата на което да се започне принудително изпълнение, и такава сила не му придадена от закона, както и че не е възможно прилагането по аналогия на разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК в този случай.

Процесуалното представителство на длъжника в изпълнителното производство от адвокат е призната и гарантирана от закона възможност за всеки участник в съдебно производство, с оглед пълното охраняване на интересите му. След като не съществува възможност, в рамките на изпълнителното дело, да бъдат присъдени в полза на длъжника, респективно репарирани направените от него разходи за възнаграждение на адвокат, то същите се явяват вреда, с която е намаляло имуществото му и са пряка и непосредствена последица от проведеното изпълнително производство.

В този смисъл единственият път за защита на длъжника е да претендира тези разходи по общия исков ред като обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, което прави исковата претенция процесуално допустима.

С доклада по делото на основание чл.146 ГПК е разпределена доказателствената тежест с оглед изложените от страните твърдения и за уважаване на предявения иск в тежест на ищеца е възложено да докаже при условията на пълно и главно доказване: валиден договор за цесия, с предмет съществуващо вземане към ответника в търсения размер; факта и момента на уведомяване на ответника от предишния кредитор за извършеното прехвърляне на вземането; наличието на противоправно деяние от страна на ответника - образуване на изпълнително производство; настъпилата вреда, т.е. че цедентът е заплатил процесното адвокатско възнаграждение по образуваното срещу него изпълнително производство; наличието на причинно-следствена връзка между факта на образуване на изпълнителното дело и вредоносния резултат- заплатения адвокатски хонорар; вид и размер на вредата.

От приетите по делото писмени доказателства се установява, че изпълнителното производство е образувано на 16.09.2011г. по молба на упълномощен представител на ответника и съдържа искане за предприемане на изпълнително действие спрямо *** т.е. тя е посочена като длъжник и искането е за образуване на изпълнително производство и спрямо нея като длъжник отговарящ солидарно за задълженията по изпълнителния лист. От постановлението за прекратяване на изпълнителното дело се установява, че взискателят не е поискал изпълнителни действия след тази дата, поради което и изпълнителното производство е прекратено по силата на закона. ***е отправила искане за прекратяване на изпълнителното дело спрямо нея на 09.08.2018г., чрез пълномощника си адв.Д.. За осъществената правна помощ и съдействие по изпълнително дело № *** ***е заплатила адвокатско възнаграждение в размер на 235 лева, платено в брой в деня на сключване на договора – 08.08.2018г.

Разпечатката съдържа 43 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42c2f434-6add-4fa0-8a02-f13e027154ee