Определение № 215 от 14.09.2026, Районен съд - Кнежа

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 215 гр. Кнежа, 14.09.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КНЕЖА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Г. Тодоров като разгледа докладваното от Пламен Г. Тодоров Гражданско дело № 20261430100535 по описа за 2026 година за да се произнесе по искането за издаване на заповед за незабавна защита по чл.18 от Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/,взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на Л. Д. М. от гр.Кн.,обл.Пл.,с посочени ЕГН и адрес,лично и като майка на малолетната Г. С. Й.,с посочено ЕГН,срещу С. Г. Й. от с.Ч.,общ.

Д.,обл. Х.,с посочени ЕГН и адрес,с искане за защита по ЗЗДН и за издаване на заповед за незабавна защита. С молбата се твърди,че няколко дни преди 06.09.2026г. ответникът упражнявал психически натиск върху детето в телефонни разговори, а на 06.09.2026г.,след като пристигнал на адреса на майката в гр.Кнежа,придружен от полицейски служители, въпреки отказа на детето да тръгне с него, го отвел със себе си, като го дръпнал за ръката и го качил в автомобил.Твърди се още,че детето било силно разстроено, плачело и заявявало желание да остане при майката.

На това основание се иска незабавно налагане на мерки по ЗЗДН, включително временно определяне местоживеенето на детето при майката и фактическото му предаване на същата,както и ограничаване на контактите му с бащата.

Съгласно чл.18,ал.1 от ЗЗДН заповед за незабавна защита се издава,когато молбата съдържа данни за пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на пострадалото лице.

Производството по тази разпоредба има спешен и привременен характер и предполага наличие на данни,обосноваващи необходимостта от незабавна съдебна намеса преди разглеждането на молбата в открито съдебно заседание.

В настоящия случай съдът намира,че към момента на произнасянето не са налице достатъчно данни за такава опасност,която да налага издаване на заповед за незабавна защита и предприемане на поисканите незабавни мерки.

От представеното Решение №260134/26.07.2021г. по гр.д.№424/2021г. на Районен съд– гр.Димитровград се установява,че упражняването на родителските права спрямо малолетната Г. С. Й. е предоставено на бащата С. Г. Й.,като местоживеенето на детето е определено при него.На майката е определен режим на лични отношения с детето.

Следователно към настоящия момент съществува влязъл в сила съдебен акт, уреждащ местоживеенето на детето и упражняването на родителските права.

Действително разпоредбата на чл.5,ал.1,т.5 от ЗЗДН допуска като мярка за защита временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя,който не е извършил насилието,ако това не противоречи на интересите на детето.Наличието на по-рано постановен съдебен акт по спор за родителски права само по себе си не изключва 1 прилагането на такава мярка. Това обаче предполага към момента на произнасянето да са налице достатъчно данни,обосноваващи твърдяното домашно насилие и наличието на пряка,непосредствена или последваща опасност по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗЗДН.

В молбата се сочи конкретен инцидент от 06.09.2026г.,а молбата е подадена на 14.09.2026г. като за периода след твърдяното отвеждане на детето при бащата не са изложени конкретни факти за последващи действия на физическо насилие спрямо детето,нито са представени медицински документи или други обективни данни,които на този етап да подкрепят твърденията за настъпило физическо увреждане или за актуален непосредствен риск за живота или здравето му.

Твърденията относно състоянието на детето на 06.09.2026г. — плач, страх, болки в гърдите, затруднено дишане и силна емоционална реакция — подлежат на проверка в хода на производството.Същото се отнася до твърденията за предходни телефонни разговори и упражнен психически натиск. Тези обстоятелства следва да бъдат установени след събиране на поисканите от молителката доказателства — материалите от ДСП,РУ –гр.Кнежа,НС 112,свидетелските показания и при необходимост експертно заключение. Самата молителка е направила обширни доказателствени искания именно в тази насока.

При тази доказателствена ситуация съдът намира, че на настоящия ранен етап не може да се направи достатъчно обоснован извод за наличие на пряка, непосредствена или последваща опасност за живота или здравето на детето, която да налага още в закрито заседание незабавното му извеждане от дома на родителя, на когото с влязъл в сила съдебен акт са предоставени родителските права, и предаването му на другия родител.

Обстоятелството,че детето е изразило нежелание да се върне при бащата и желание да остане при майката, само по себе си не е достатъчно на този етап да обоснове налагането на мярката по чл.5,ал.1,т.5 от ЗЗДН.

Причините за това поведение на детето, неговото актуално психоемоционално състояние,отношенията му с двамата родители,както и наличието или липсата на въздействие върху него от страна на някой от тях,следва да бъдат изяснени в състезателното производство след събиране на относимите доказателства.

Съдът съобразява и обстоятелството, че според изложеното в самата молба на 06.09.2026г.на място са присъствали полицейски служители и социален работник, като ситуацията между родителите и детето е продължила в продължение на няколко часа.

Това допълнително налага фактите относно случилото се да бъдат изяснени след изискване на официалната документация от съответните институции и изслушване на относимите доказателства, а не да се формира окончателен фактически извод единствено въз основа на едностранно изложените към настоящия момент твърдения.

Представената декларация по чл.9,ал.3 от ЗЗДН представлява предвидено в закона доказателствено средство и следва да бъде ценена наред с останалия доказателствен материал.

Съдържанието обаче възпроизвежда по същество изложените от молителката фактически твърдения и при конкретните обстоятелства не предоставя допълнителни обективни данни,от които самостоятелно да може да бъде изведена необходимост от незабавно фактическо преместване на детето и преуреждане на установеното с влязъл в сила съдебен акт местоживеене преди проверката на твърденията в открито съдебно заседание.

С последваща молба-допълнение молителката твърди, че в продължение на три дни телефонът на детето е изключен и тя не е имала възможност да разговаря с него,като към молбата е приложено копие от електронна кореспонденция.

Представеното копие съдържа единствено изходящи съобщения от страна на молителката, без видим отговор от насрещната страна и без достатъчно данни, позволяващи да се установят самоличността на адресата, пълнотата и автентичността на представената кореспонденция.

Поради това представеният материал удостоверява направени от молителката изявления 2 относно твърдяна липса на контакт с детето,но сам по себе си не установява нито причината за липсата на контакт,нито че същият е възпрепятстван от ответника, нито наличие на актуална опасност за живота или здравето на детето.

Посоченото обстоятелство може да бъде предмет на проверка и преценка в хода на производството наред с останалите доказателства,но не обосновава само по себе си необходимост от незабавно изменение на фактическото местоживеене на детето.

При съвкупната преценка на изложените в първоначалната молба и последващото допълнение обстоятелства съдът намира,че към настоящия момент липсват достатъчно данни,обосноваващи необходимостта от предприемане на исканите незабавни мерки по чл.18 от ЗЗДН.

Поради което искането за издаване на заповед за незабавна защита, включително за временно определяне местоживеенето на малолетната Г. С. Й. при майката и за незабавното фактическо предаване на същата, следва да бъде оставено без уважение.

Настоящият отказ не предрешава основателността на молбата за защита по ЗЗДН,която следва да бъде разгледана след събиране и обсъждане на относимите доказателства.

Определението не прегражда по-нататъшното развитие на производството, а законът не предвижда самостоятелното му обжалване. Наред с това съгласно чл.19,ал.1 от ЗЗДН заповед за незабавна защита може да бъде издадена при всяко положение на делото независимо от предходно постановен отказ,поради което молителката не е лишена от възможност за защита при установяване на нови обстоятелства или допълнителни данни за опасност.

Въз основа на изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Л. Д. М. от гр. Кн., обл. Пл., с посочени ЕГН и адрес, лично и като майка на малолетната Г. С. Й., с посочено ЕГН, срещу С. Г. Й. от с. Ч., общ. Д., обл. Х., с посочени ЕГН и адрес, за издаване на заповед за незабавна защита по чл.18 от ЗЗДН.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ,в рамките на поисканата незабавна защита, искането за временно определяне местоживеенето на малолетната Г. С. Й. при майката Л. Д. М. от гр.Кн.,обл.Пл.,с посочени ЕГН и адрес и за незабавното фактическо предаване на детето на същата.

ДЕЛОТО СЛЕДВА ДА ПРОДЪЛЖИ по реда на ЗЗДН за разглеждане на молбата по същество.

Определението по искането за незабавна защита не подлежи на самостоятелно обжалване.

Съдия при Районен съд – Кнежа: _______________________

3