Решение № 1955 от 03.05.2023, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 4364/2022
- Вид
- Решение № 1955
- Подписан
- 03.05.2023
- В сила
- 18.11.2024
- Състав
- Тоско Петков Ангелов
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 50 · Закон за собствеността
РЕШЕНИЕ
№ 1955 гр. Пловдив, 03.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Тоско П. Ангелов при участието на секретаря Росица П. Марджева като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело № 20225330104364 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правна квалификация чл. 109 ЗС от С. Д. А. срещу Ю. и О. К.
Ищцата твърди, че е собственик на ПИ с идентификатор ***** в режим на СИО със съпругата си. В имота му попадала част от сграда изградена от ответниците.
Твърди, че същата му пречи да упражнява правото си на собственост, защото земята под нея нямало как да бъде ползвана, била в нарушение на отС.ията от граница и дома му, засенчвала двора и пречела на осъществяването на нови инвестиционни намерения.
Иска се премахването на сградата в частта попадаща в имота на ищеца. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорва претенцията.
Ответниците твърдят, че сградата е построена от предците на М. Л. преди одобряването на действащия рег. план. Сградата съществувала и по отменения план, поради което намират, че е отговаряла на строителните норми. Твърдят, че ищецът е дал съгласие за извършването на такъв тип застрояване. Сградата съществувала повече от 32 години. Изтъкват, че имотите били разделени с плана от 1978 г., но регулацията била приложена неправилно. Иска се отхвърляне на претенцията.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със 1 становищата на страните, съдът установява от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Нотариален акт за собственост на недвижим имот по обстоятелствена проверка от 1981 г. М. Л. е признат за собственик на парцел *** от 1520 кв.м. със застроената в него жилищна постройка с площ от 75 кв.м. и на дворно място- парцел *** от 1260 кв.м., с лятна кухня и стопанска постройка.
С нотариален акт от 1989 г. М. Л. и съпругата му Т. Л., продават на внучка си Т.
А. дворно място с лятна кухня и стопанска постройка, представляващо парцел *** от 1260 кв.м. Правата са прехвърлени по време на брака й с ищеца С. А. и са възникнали в режим на СИО.
С нотариален акт от 1990 г. Т. и С. А. продават на Ю. К. 1/2 ид.ч. от дворно място- парцел ****, заедно с 1/2 ид.ч. от построена в него стопанска постройка.
Прехвърлителите са си запазили правото на собственост върху 1/2 ид.ч. от земята и върху цялата лятна кухня.
С нотариален акт № **** г. Г. Л. и И. Л. прехвърлят на Т. А. и С. А. УПИ **** , ведно с 1/2 ид.ч. от построената в него масивна едноетажна жилищна сградата с призем с площ от 75 кв.м., срещу задължение за издръжка и гледане.
След това, предвид поредните номера, с нотариален акт № **** г. Т. ищеца С.
А. прехвърлят на Ю. К. останалата 1/2 ид.ч. от УПИ **** 1260 кв.м. заедно с 1/2 ид.ч. от построена в него стопанска постройка, ведно с построената в него лятна кухня, срещу задължение за издръжка и гледане в полза на трети лица. Правата са прехвърлени по време на брака й с ответника и са възникнали в режим на СИО.
Представена е и декларация с нотариална заверка на подписите от ищеца и съпругата му за това ответниците да извършат строителство на второстеленна постройка на допълващо застрояване- лятна кухня на вътрешната имотна граница, включително и в част от тяхното собствено дворно място.
От приетата по делото СТЕ се установява, че двата поземлени имота в момента съответстват на УПИ *** и УПИ *** по плана от 1978 г. Съгласно предходния план от 1932 г. е съществувал един парцел- ***. Регулацията от 1932 година била приложена, защото в следващия план от 1978 г. регулационните линии били заснети като имотни граници. От извлечението от регулационния план от 1932 г. се виждало, че на място на процесния обект е съществувала жилищна сграда с размери близки до се 2 съществуващата, която е била единствена за имота. На място се констатирало, че процесната сграда, представляваща лятна кухня, е разширена в южна посока и западна посока, преустроена е и понастоящем лятната кухня заедно с пристройките е обособена като жилищна сграда. Изготвена е комбинирана скица, в която е отразено разположението на сградата по плановете и съС.ието й в момента- приложение № 4.
Събрани са и гласни доказателствени средства, като от показанията на свидетеля Г. А. (*** на ищеца) се установява, че в съседство от около 30 години е съществувала лятна кухня до къщата, която била точно да началото на къщата. След това около 20152016 г. ответниците извършили ново строителство и продължили сградата до края на тяхната къща.
Свидетелката И. Л (***на ответницата) заявява, че къщата в която живее с ответницата е построена от дядото на съпруга й. Ремонти били извършвани от нея и съпруга й още през 1965 г., след което там живели свекърът и свекървата й.
Ответниците били извършили преустройства от южната страна на кухнята.
Показанията й на двамата свидетели преценени съгласно чл. 172 ГПК, предвид евентуалната им заинтересованост следва да бъдат кредитирани, защото не противоречат на останалите събраните доказателства.
От правна страна:
Според дадените с ТР № 4/6.11.2017 г. по т. д. № 4/2015 г., ОСГК разяснения, за уважаване на иска с правна квалификация чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже не само, че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействия, но и че това действие или бездействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС).
В случаите, при които естеството на извършените от ответника действия е такова, че е ясно, че с тях се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем, например действия в собствения на ищеца имот или поддържане създадени в резултат на такИ. действия съС.ия в имота, без наличие на облигационно, пълно или ограничено вещно право или сервитут върху този имот, то собственикът не е длъжен да доказва пречки за упражняване на правото си на собственост. Той не е длъжен да търпи в имота си каквито и да било действия, които се извършват без негово съгласие. Самото пряко въздействие върху имота му от лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява пречка за собственика да упражнява правото си.
В настоящия случай, с категоричност се установява, че част от сградата заснета по КК, разположена между точки 3, 4, 6, 7, 3 на Приложение 4 към СТЕ попада в имот 3 с идентификатор .****собственост на ищеца в режим на СИО. Следва да се отчете, че фактът на попадане на част от сградата в имота на ищеца (около 1.8 м. от границата), принципно е основание да се приеме, че е налице пречка за упражняване правото на ползване в пълен обем. Собственикът на терена е собственик и на пространството над него (доколкото то е необходимо за ползването на земята) и навлизането, погледнато самостоятелно, съставлява достатъчно основание да се приеме, че е налице неоснователно действие по смисъла на чл. 109 ЗС, пречещо на собственика, което той не е длъжен да търпи независимо от това дали ще застроява имота си и как. Такова навлизане в чужд имот винаги би съставлявало неоснователно действие, освен ако не е дадено съгласие за това. В този смисъл Решение № 1108 от 5.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 946/2009 г., I г. о., ГК.
Принципно не е невъзможно част от сграда, или отделни нейни елементи да попадат пространствено в имоти собственост на други лица, поради което, за да се даде правилен отговор на въпроса дали те подлежат на премахване или следва да бъдат търпени от носителя на материалното право, е необходимо да се изследват и причините довели до възникването на това съС.ие.
В такъв смисъл е практиката на ВКС, като с Решение № 243/23.10.2012 г. гр. д.
№ 197/2012 г. II гр. о. е разяснено, че трябва да има причинна връзка между пречките за упражняване правото на собственост на ищеца и поведението на ответника.
Негаторният осъдителен иск е средство за защита на правото на собственост във всички случаи, при които ответникът с поведението си създава или поддържа неоснователни пречки за спокойното упражняване на собственическите правомощия на ищеца. Осъдителният иск по чл. 109 ЗС обаче не може да бъде успешно проведен срещу ответник, който с поведението си само се ползва от създаденото съС.ие, след като същото не е възникнало от негово активно поведение, а от административен акт.
В такъв случай липсва причинна връзка между поведението на ответника и създаденото положение. В Решение № 122 от 6.06.2014 г. по гр. д. № 6600/2013 г., I г. о. е прието, че ако постройката (навлизаща в имота на ищеца) е изградена със съгласието на собственика на съседния имот и търпяна от него повече от 40 години, неговият правоприемник няма правото да иска премахването й.
По настоящото дело, с категоричност се установява, че сградата, представляваща лятна кухня, без извършено след това допълнително застрояване на юг, съществува в пределите заснети в КК от 1932г. За този извод следва да се вземе предвид приетата по делото СТЕ, която след съпоставяне на плана от 1932 г. и 4 действащата в момента кадастрална карта дава заключение за почти пълно съответствие на външните стени на сградата. Констатираното разминаване от около 70-80 см. между зелената линия и линията по точки 4, 6 не може да обоснове допълнително пристрояване, защото не се установява да е било извършвано такова в тази част. Точно обратното, в показанията си и двамата разпитани свидетели говорят за извършвано пристояване на юг, като свидетелят на ищеца изрично заявява, че е имало лятна кухня до началото на къщата (жилищната сграда в имота на ищеца), която е била удължена покрай къщата и е стихнала до почти до нейния край.
Съпоставянето на тези показания с приложение № 4 към СТЕ разкрИ., че ново строителство е било извършено само в южна посока от съществувалата преди това лятна кухня, но не и на изток към жилищната сграда. Ето защо следва да се приеме, че външните граници на лятната кухня, не са претърпели промени в частта им към имота на ищеца.
При тези доказателства следва, че сградата с това разположение, е съществувала в имота още преди разделянето му. Тогава е съществувал един имот- парцел **** , в пределите на който е падала, както процесната постройка, така и изградената след това нова жилищна сградата и всички вещни права са принадлежали на едно и също лицеМ. Л., в режим на СИО със съпругата му Т. Г. Л. Едва с плана от 1978 г. се обособяват два отделни УПИ, чрез поставянето на регулационна линия по точки 2,8,7,6 на приложение № 2 към СТЕ. След като от общ имот са образувани два парцела, следва да се приеме, че одобреният към тази дата регулационен план е приложен и регулационната линия е станала имотна граница. Именно след настъпването на тази промяна се е стигнало до процесната ситуация, при което сградата попада в пределите на два отделни имота. След това през 1989 г. първоначалните собственици са прехвърлили правото на собственост върху имот с идентификатор .**** по КК (УПИ ***), ведно с процесната сграда, описана като лятна кухня, на Т. А., съпруга на ищецаС. А.. Той заедно със съпругата си е притежавал правото на собственост върху тази сградата, заедно с 1/2 ид.ч. от земята до 2006 г., когато след придобИ.нето на правото на собственост върху съседния имот УПИ ***, прехвърля правата върху лятна кухня и 1/2 ид.ч. от земята на ответниците.
При така развилите се обстоятелства не се установява, между поведението на ответниците, изразяващо се в поддържането на част от сградата и пречките за упражняване правото на собственост на ищеца, изразяващи се в навлизането на сградата в неговия имот, да има причинна връзка, която е необходим елемент за 5 основателност на претенцията. Навлизането не е в резултата на действия на ответниците, а следствие на проведената административна процедура за обособяване на самостоятелни имоти, от която се ползва и самият ищец. (Решение № 243/23.10.2012 г. гр. д. № 197/2012 г. II гр. о.) При изготвянето на плана от 1978 г., съществуващата на място сграда не е била взета предвид в реалните си размери, за да се избегне засичането й с имотната граница, но това съС.ие не е оспорвано от собствениците към онзи момент. Точно обратното, те са се съгласили с установеното положение, като са прехвърлили имот с идентификатор .****(УПИ ****) заедно с лятната кухня на Т. А., по време на брака й с ищеца. След това ищецът и съпругата му, като собственици на 1/2 ид.ч. от имот с идентификатор .****и на целия поземлен имот с идентификатор .****(предвид поредността на номерата на нотариалните актове от 2006 г.) са прехвърлили лятна кухня на ответницата. В тази хипотеза приложение намира чл. 63, ал. 2 ЗС и правото на собственост върху постройката е прехвърлено отделно от земята, върху която тя е изградена.