Решение № 115 от 26.04.2023, Районен съд - Момчилград
- Съд
- Районен съд - Момчилград
- Дело
- Гражданско дело 586/2022
- Вид
- Решение № 115
- Подписан
- 26.04.2023
- Състав
- Сунай Юсеин Осман
Цитирани разпоредби
- чл.219 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.52 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.108 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.4 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.4 ал.1 т.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл. 60 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.60 ал.1 · Кодекс за социално осигуряване
- чл.155 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.173 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.200 · Кодекс на труда
- чл.200 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.201 ал.2 · Кодекс на труда
- чл.212 · Кодекс на труда
- чл.358 ал.2 т.2 · Кодекс на труда
- чл.123 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 309 и сл. · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 115 гр. Момчилград, 26.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОМЧИЛГРАД, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Сунай Юс. Осман при участието на секретаря Анита Кр. Дочева като разгледа докладваното от Сунай Юс. Осман Гражданско дело № 20225150100586 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.200 ал.1 от КТ.
Настоящото производство е образувано по искова молба от М. А. К. с ЕГН- **********, Е. И. М. с ЕГН- **********, Е. И. А. с ЕГН- **********, и Б. И. Х. с ЕГН- **********, чрез адв.М.Ч. от АК- Кърджали, са предявена против „*****” ООД- с.Чорбаджийско, общ.Кирково, ЕИК*******, представлявано от управителя М. А. Х., с правно основание чл.200 ал.1 от КТ вр. чл.86 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 750 000 лева /по 150 000 лева за всеки ищец/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпилата смърт поради трудова злополука на техен близък родственик- съпруг и баща И. С. К. на 19.06.2017г., ведно със лихва за забава, считано от 19.06.2017г. до окончателното изплащане на сума.
Ищците твърдят, че са наследници на И. С. К., б.ж. на с.Пашинци, общ.Крумовград, починал на 19.06.2017г. в резултат на трудова злополука, станала на 19.06.2017г. по време на работа в ответното дружество- „*****“ ООД- с.Чорбаджийско, като Първата-М., била негова съпруга, а- Е., Е. и Б.- са негови дъщери. Техният наследодател И. С. К. е починал на 19.06.2017г., по време на работа и по повод изпълнение на трудовите си задължения, като „секач“ към „*****“ООД в с.Пашинци, общ.Крумовград. Смъртта му е настъпила от множество вътрешни травми, причинени от паднало дърво в обект за дърводобив № 1746-С, отдел 672, подотдел „А“, находящ се в землището на с.Пашинци, общ.Крумовград, стопанисван от ответника „*****“ ООД, където последният е осъществявал търговската си дейност по добив на дървесина и дървен материал.
1
В исковата молба се посочва, че с Решение № 2153-08-77/13.11.2017г. на ТП НОИ- Кърджали, производството по установяване характера на злополуката е било спряно на основание, образувано в РП- Кърджали, Досъдебно производство №125/18г. по описа на РП- Момчилград. С Решение № 2153-08-103/13.05.2021г. на ТП НОИ Кърджали, административното производство за установяване характера на злополуката е било възобновено, и Решение е влязло в законна сила на 08.07.2022г., след оспорването му по съдебен ред в производството по адм.д. № 147/21г. по описа на АС- Кърджали /адм.д. № 1624/22г. по описа на ВАС, шесто отделение/. С Разпореждане №5104-08-21/18.08.2022г. на ТП НОИ- Кърджали, станалата на 19.06.2017г. с наследодателят ни И. К., злополука е призната за трудова злополука по см. на чл.55 от КСО. Разпореждането е влязло в законна сила.
Ищците заявяват, че в резултата на загубата на техният съпруг и баща, за тях са настъпиха увреждания от неимуществен характер, изразяващи се в постоянни душевни болки, мъки и страдания от загубатаму, ранно лишаване от съпружеска и бащина обич, лишаване от единствена подкрепа и увреждане на психическото ни и физическо здраве, възникнало в резултат на преживяванията от настъпилата му смърт в сравнително ранна за починалият възраст. Приживе всички били много привързани към него, а и той към тях, поради което всички те преживяли тежко ранната му и внезапна смърт.
Първата ищца М. К. посочва, че смъртта на съпруг си и до сега страдала от необратима психическа травма, настъпила в резултат от загубата, т.к. приживе със съпругът си изпитвали много силна съпружеска обич и взаимна привързаност, като никога не били се разделяли и всеки е разчитал на другия и заедно са изгледали децата си. От 20г. била с увредено увредено общо здраве и страдала от заболяване- захарен диабет, а през 2012г. е претърпяла мозъчен инфаркт, в резултат на което здравето й се влоши и в резултат на това страдала и от бъбречна болест и редица други усложнения от претърпения инсулт, а основни грижи за нея е полага нейният съпруг. Той се грижел за нея, обслужвал и й помагал в домакинството и тя разчитала изцяло на неговата помощ и подкрепа, без която понастоящем е била с още повлошено здраве, предвид липсата на неговите грижи. След смъртта на И., вече не изпитвала чувства като радост, спокойствие и мотивация и станала неконтактна и, затворена в себе си, като страняла от всички и от децата си.
Заявява, че преди не е била такава. В резултат на смъртта на съпругът й било увредено психическото и физическото й здраве в необратими граници.
Всичко това нямало да се случи, ако съпругът й е жив респ., ако бил продължил да полага грижи за нея и да поддържа до старини.
Другите ищци- дъщерите Е., Е. и Б. на починалият И. К., заявяват, че също преживяли тежко загубата на баща си, и поради внезапната и неочаквана за тях смърт, също преживяли сериозни увреди на психическото ни и физическо здраве. Загубили завинаги опората, давана от баща им още от деца, били лишени от бащина обич и опора, на която винаги още от малки са разчитали. Приживе били силно привързани едни към други и докато и трите да изградят семейства, живеели всички в едно домакинство и се поддържали взаимно. След като се отделили в отделни домакинства, връзката им не е била 2 прекъсната. Всяка седмица го посещавали в домът му, а през останалото време ежедневно се чували по телефона. Така е било и дена на смъртта му.
Постоянно се притеснявал за тях- дали са здрави, спокойни и дали имат нужда от нещо. Такъв бил още от когато били малки и такъв продължил да бъде до смъртта си. Той живееше за нас, за да се чувстваме ние-семейството му добре. Изпитвал много силна родителска обич към тях- дъщери си, а и те изпитвали същото към него-техният баща. Вестта за внезапната му смърт ги заварила неподготвени, като едната от тях- Б. си спомняла че в деня на смъртта му, рано сутринта разговаряла с него по телефона, а той я уверил, че е добре и полага грижи за майка им.
След смъртта на баща си трите дъщери в състояние на шок за продължителен период от време. И до сега не можели, а и не искали да приемат, че го няма. Не можели да приемат факта, че занапред няма да се виждат, както и че занапред няма да може да разчитате на него в трудни моменти. Посочва, че приживе, когато имали лични проблеми, винаги първо споделяли с баща си, а той им давал ценни съвети как да постъпят в определена ситуация., и така е било винаги- и като малки, и като пораснали.
Смъртта му обаче, ги лишила от това чувство на бащина опора, и от там и до сега се чувствали беззащитни в трудни за тях моменти. Преживяли стрес и силни негативни вълнения, в резултат на внезапната и неочаквана загуба на техният баща баща.
В исковата молба се посочва, че страдайки от загубата на баща си и виждайки и майка им как страда и трите ищци- Е., Е. и Б., били в състояние на безизходица и безсилие да се справят със ситуацията. И това нямало да се случи, ако баща им бил останал жив, а това щяло да бъде така, ако ответното дружество преди инцидента е положило грижа на добър стопанин и предприело действия по обезопасяване на работното му място и контрол на действията на работниците. Заявяват, че ответникът- „*****“ООД, в производството по адм.д. № 147/21 г. по описа на АС- Кърджали, навеждал твърдения, че в деня на злополуката, баща им е бил в платен годишен отпуск и дори представил молба подписана от него в тази насока, която молба в течение на производството се установило, чрез графологична експертиза, че не е била подписана от баща им И. К.. За тях всички, болките и страданията от загубата на съпруг и баща били и понастоящем съпроводени от постоянно разстройство на психическото здраве и мисли по загубата му. За тях тези болки и страдания продължавали и до днес.
Посочва се също така, че след злополуката ответникът, в лицето на работодателя на техният наследодател, не е положил никакви грижи и не им оказал морална подкрепа. Считали, че чрез действията си наследодателят им не е допринесъл по никакъв начин за настъпване на вредата. Като служител в ответното дружество не е имал нарушения на трудовата дисциплина. Считали, че задължение на работодателя е било да осигури безопасни условия на труд, като в конкретния случай да обезопаси района на дърводобив по начин по който, ако това е било сторено, злополуката нямало да настъпи, а техният баща и съпруг щял да бъде жив. Ако това е било така и те нямало да търпят вреди, възникнали в резултат на злополуката, при която настъпи смъртта му и 3 на това основание, ответникът „*****“ ООД следвало да обезщетети причинените им вреди в пълният претендиран размер, който те оценявали на 750 000 лева. Предви изложеното и на основание чл.200 от КТ вр. чл.86 от ЗЗД, молят съда да постанови решение, с което да се осъди ответникът да ими заплати сумата в размер от по 150 000 лева, за всяка една от ищците поотделно, или, общо в размер на 750 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва за забава считано от 19.06.2017г.-датата на настъпването на смъртта до окончателното изплащане на сумите. Претендират разноски. Представят писмени доказателства.
В съдебно заседание, ищците се представляват от адв.М.Ч., която поддържа исковата молба по подробно изложените съображения в представената писмена защита. Претендира разноски.
Ответникът по иска- “*****“ ООД- с.Чорбаджийско, общ.Кирково, с пълномощник адв.Е. П. от АК-Кърджали, в представеният отговор н---ра иска за допустим, но неоснователен, като сочи, че е налице съпричиняване на вредоносният резултат от страна на починалото лице. Освен това, по време на събитието, загиналият работник е бил в отпуск, въпреки, че злополуката е била призната за трудова от ТП- НОИ- Кърджали, и поради и това е имало забрана за достъп до сечището в почивни и в неработни дни. Развива доводи, че посочената дата всички работници са били в отпуск, и двама от тяхпострадалият и още един, са отишли на обекта за дружеството за да добиват дърва за лични нужди, а не като работници на дружеството. Не били със съответните предпазни средства за защита, и не изпълнявали свои служебни задължения, като използваният моторен трион е бил лична собственост на единият от двата, които са били на обекта, и именно с този трион пострадалия е отрязал дървото, което е паднало върху него. Заявява, че двамата работника, в т.ч. и пострадалият не са били изпращани на този обект от дружеството, писмено или устно, и не изпълнявали работа за дружеството, и именно поради тези съображения Прокуратурата е прекратила ДП № 24/2017г. на ОСО при ОП- Кърджали. Изтъква, че възникналата злополука и причинените травматични увреждания на И. К., довели до смъртта му, не са настъпили при упражняване на трудова дейност по време на работа или пък в изпълнение на писмено или устно разпореждане на управителя на дружеството или прекия му ръководител.
Посочва, че настъпилият вредоносен резултат се дължи на на самоволното и неправомерно поведение на пострадалият И. К., и не е станал 4 при или по повод изпълнение на работа, възложена му от ответното дружество. В случая поведението на пострадалото лице изключвало отговорността на работодателя „*****“ООД, като посочва, че отговорността на работодателя по чл.200 от КТ е обективна и може да бъде изключена само при умишлено самоувреждане на пострадалия или при извършване на работа, която не е в интерес на работодателя. Развива доводи в насока, че дори и да е налице трудова злополука, установена с административен акт, в правомощията на гражданския съд е било да установи дали са налице предпоставките за изключване на отговорността на работодателя.
Алтернативно, счита, че ако се приеме наличието на отговорност на дружеството за самоволното поведение на пострадалия И. К., налице били предпоставки за приложението на разпоредбата на чл.201 ал.2 от КТ, т.к. пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност- самоволно и неправомерно е отишъл на дърводобивен обект, разработван от ответното на дружеството, за да добива дървесина без съответно разрешение и за лични нужди. Заявява, също така, че с представените по делото Решение №249/13.12.2021 г. по адм.дело №147/2021г. на Адм.съд-Кърджали /потвърдено с Решение № №6885/08.07.2022г. по адм.дело №1624/2022г. на ВАС/ било прието, че не е бил спазен реда за ползване на платен отпуск, поради се приемало, че на 19.06.2017г. пострадалия И. К. е бил на работа и е изпълнявал трудови функции в ответното дружество, въпреки че е добивал дърва за лични нужди.
Разпечатката съдържа 24 от 99 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42c0dda9-f26e-4686-984d-3fc2a2f935a7