Решение № 499 от 07.07.2026, Районен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 499 гр. Благоевград, 07.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:

Катя Сукалинска при участието на секретаря Елица Яв. Педова като разгледа докладваното от Катя Сукалинска Гражданско дело № 20261210100772 по описа за 2026 година

Производството по настоящото гр.д.№772/2026г. по описа на Районен съд- Благоевград е образувано по искова молба на Б. Д. Х., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр.Б , чрез адвокат А. Д., срещу „Стик Кредит“ АД, ЕИК 202557159, седалище и адрес гр.Шумен, пл.„Оборище“ №13Б, представлявано от С Н Т .

В исковата молба се твърди, че на 03.12.2025г. между ищцата Б. Д. Х. и ответното дружество „Стик Кредит“ АД е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №1574268/03.12.2025г. в съответствие със Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/, по силата на който кредиторът се задължава да предостави на потребителя потребителски кредит под формата на кредитна линия, при следните условия съгласно чл.1: общ размер на максимално разрешения лимит по кредитната линия 1000 лв./511.29 евро, представляващ максималния размер на главницата, който може да бъде усвоен по време на действие на договора за кредит; размер на първия транш по кредитната линия - 1000 лв./511.29 евро, представляващ размера на предоставената главница към датата на сключване на договора; лихвен процент по кредита - 36%; ГПР - 42.58%; обща сума, дължима от потребителя по първия отпуснат транш към момента на сключване на договора за кредит - 1030 лв./526.63 евро; срок за погасяване на първия транш - 30 дни; лихвен процент, който се прилага при просрочени плащания - 10%; обезпечения - да - поръчител или банкова гаранция.

Сочи се, че съгласно чл.17, ал.1 от Договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от сключване на договора да: 1) осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД и в полза на кредитора, или 2) предостави банкова гаранция. Съгласно чл.17, ал.2 от Договора третото лице-поръчител, както и банковата гаранция трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ. Навежда се, че при подаване на онлайн заявката за кредит потребителят на практика няма избор дали да избере обезпечение или не, като договор с предвидено обезпечение се генерира автоматично.

По силата на чл.27, ал.1 от Договора, в случай, че потребителят не изпълни задължението си по чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение. Твърди се, че в погасителния план изначално е включена дължимата неустойка в размер на 178.95 евро.

Твърди се, че към настоящия момент ищцата е погасила задължението си по процесния договор посредством рефинансирането му с Договор за потребителски кредит 1

№1602393/07.01.2026г.

Твърди, че Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №1574268/03.12.2025г. е недействителен на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК, като се излагат подробни съображения в тази насока, в т.ч., че изпълнението на задължението за предоставяне на обезпечение е неотменимо условие за сключване на договора, но е практически невъзможно при посочените условия; вземането за неустойка представлява скрито възнаграждение за кредитора и е следвало да бъде включено в ГПР; в договора не е посочено кои точно разходи формират ГПР; че записването в договора на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП; че не е посочен лихвен процент на ден в нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК.

С оглед на горното, се иска от съда да прогласи за недействителен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №1574268/03.12.2025г., сключен между Б.

Д. Х. в качеството на кредитополучател и „Стик Кредит‘“ АД в качеството на кредитодател, на основание чл.22 от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и т.20 от ЗПК във връзка с чл.26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, поради противоречие със закона.

В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на предявения главен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, е предявен евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.27 от Договора на основание противоречие със закона поради неравноправен характер - чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143, ал.2, т.5 във вр. с чл.146, ал.1 от ЗЗП; евентуално поради накърняване на добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД. В тази връзка се твърди, че неустоечната клауза противоречи на чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП доколкото задължава потребителя при неизпълнение на негово задължение да заплати необосновано висока неустойка, като се настоява, че клаузата не е индивидуално уговорена.

Уговорената неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции, поради което противоречала на добрите нрави.

В условията на евентуалност, в случай на отхвърляне на предявения главен иск за прогласяване нищожността на договора за кредит, е предявен евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата на чл.1, ал.5 от Договора, на основание чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, поради противоречието й с добрите нрави. Настоява се, че клаузата за договорна лихва нахвърля повече от три пъти размера на законната лихва, поради което е нищожна като накърняваща добрите нрави.

Твърди се, че ищцата е платила по процесния договор за кредит сума в общ размер от 705.58 евро. Предвид недействителността на договора за кредит, на основание чл.23 от ЗПК потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита - в случая 1000 лв. или 511.29 евро, поради което ответното дружество било получило без правно основание сумата от 194.29 евро, която подлежала на връщане.

Поради това е предявен в условията на кумулативност иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за осъждане на ответника „Стик Кредит“ АД да заплати на Б. Д. Х. сумата от 194.29 евро, представляваща платена без правно основание, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В отговора на исковата молба ответното дружество „Стик-Кредит“ АД оспорва предявения иск като неоснователен.

Твърди, че процесният договор за кредит е сключен от разстояние съгласно изискванията на ЗПФУР и ЗЕДЕУУ, по инициатива на ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на дружеството. След одобрение на подадената заявка от страна на кредитора, на посочената от ищеца електронна поща в заявката, му били изпратени проект на договора, погасителен план, СЕФ и ОУ, които съдържали предвидената в закона преддоговорна информация за желания кредит. След запознаване с всички условия, ищецът е натиснал бутона „подпис“, с което е изразил своето недвусмислено съгласие за сключване на договора. По този начин между страните бил сключен във формата на електронен документ Договор за потребителски кредит.

Изложени са подробни правни доводи за валидността на договора за кредит, като се настоява, че неустойката не следва да участва при формиране на ГПР. Изложени са правни съображения за валидност на договорната клауза, предвиждаща заплащането на процесната неустойка.

Твърди се, че кредитополучателят е разполагал с 14 дни, в които да упражни правото си 2 да се откаже от договора.

Отделно от това, се настоява, че ищецът е сключил множество договори, които съдържат уговорка за неустойка, поради което е бил наясно с условията на договора.

Прави възражение срещу присъждането на разноски в полза на ищеца, тъй като претендирането на разноски в множество заведени от ищеца дела с идентичен предмет, представлявало злоупотреба с право.

По изложените съображения се настоява за отхвърляне на исковите претенции като неоснователни.

В съдебно заседание страните, редовно призовани, не изпращат представители.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не е спорно, че на 03.12.2025г. между „Стик-Кредит“ АД като кредитор и Б.

Д. Х. като кредитополучател /потребител/ по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит предоставен от разстояние №1574268/03.12.2025г. при следните параметри на отпуснатия заем съгласно чл.1: общ размер на кредита - 1000 лв./511.29 евро, представляващ максималния размер на главницата, която може да бъде усвоена по време на действие на договора; размер на първия транш по кредитната линия - 1000 лв./511.29 евро, представляващ размера на предоставената главница към датата на сключване на договора; лихвен процент по кредита - 36% /т.5/; ГПР - 42.58% /т.6/; обща сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора - 1030 лв./526.63 евро; срок за погасяване на първия транш – 30 дни; лихвен процент, който се прилага при просрочени задължения - 10%; обезпечения - поръчител или банкова гаранция /т. 11/. Видно от представения Погасителен план към договора, кредитът следва да бъде погасен на 1 вноска с падежна дата – 02.01.2026г., като вноската включва главница – 1000 лв., договорна лихва – 30 лв., и неустойка по чл.45 от ОУ – 350 лв., общ размер на месечната вноска с неустойка – 1380 лв./705.58 евро.

Съгласно чл.17 от Договора в случай, че страните са уговорили обезпечение, потребителят следва в срок до 3 дни от подписване на настоящия договор да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл.138 и сл. от ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по настоящия договор, вкл. за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, или да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по настоящия договор /вкл. главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения, със срок на валидност на банковата гаранция най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Третото лице-поръчител, както и банковата гаранция следва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ /чл.20-22 от ОУ/ и да бъдат одобрени от кредитора.

По силата на чл.27 от Договора в случай, че потребителят не изпълни задължението си посочено в чл.17, същият дължи на кредитора неустойка в размер на 0.9% от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение, като неустойката се заплаща периодично заедно с всяка погасителна вноска.

Видно от Погасителния план, дължимата неустойка за непредставяне на обезпечение е 350 лв.

Не е спорно между страните, че кредитополучателят е усвоил изцяло заетата сума в размер на 1000 лв. От представената от кредитора справка /неоспорена от длъжника/ се установява, че по процесния договор за кредит длъжникът е извършил погашения в общ размер от 705.58 евро, от които: 511.29 евро – за главница; 15.34 евро – за договорна лихва;

178.95 евро – за неустойка. Не се спори, че сумата за неустойка не е включена в ГПР.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.22 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9.

Съдът намира, че в настоящия случай сключеният между страните договор за кредит е 3 недействителен на основание чл.22 във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, поради липса на съществени елементи от неговото съдържание. По силата на чл.11, ал.1, т.10 договорът следва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение №1 начин. С въвеждането на изискванията на чл.