Определение № 397 от 07.10.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 397 гр. Пловдив, 07.10.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско дело № 20255000500255 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 6142/18.07.2025 г. от М. М. Д. чрез процесуалния му представител адвокат Н. М. за изменение на решение № 137/14.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 255/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта, в която Х. О. Ч. е осъдена да му заплати разноски в размер на 4 000 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивното производство. Молителят счита, че решението в тази част е неправилно по подробно изложените в молбата съображения, поради което моли да бъде изменено решението в тази част и да бъде осъдена Х. О. Ч. да заплати на М. М. Д. допълнително 3 200 лв. с ДДС, представляващи разлика между първоначално присъдените с решението разноски за осъществено процесуално представителство по делото от 4 000 лв. и действително договорените и заплатени от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 7 200 лв. с ДДС. Не е взел конкретно становище по подадената от Х. Ч. молба по чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 6548/05.08.2025 г. от Х. О. Ч. чрез процесуалния й представител адвокат К. Р., в която изразява становище, че подадената от М. Д. молба по чл. 248 от ГПК е неоснователна, тъй като процесуалният представител на въззиваемия не се е явил в съдебното 1 заседание, не е взел становище по направеното от нея искане за отправяне на преюдициално запитване, а само дистанционно е пускал отговори и молби, поради което моли да бъде оставена без уважение молбата. Моли да бъде изменено постановеното по делото решение в частта на разноските, като не се присъждат изобщо такива за въззивното производство в полза на М. М. Д., тъй като не са представени доказателства за реалното им заплащане.

Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Настоящият състав приема, че молбите за допълване на постановеното по делото решение са подадени в предвидения в разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК срок, поради което те са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

От друга страна съдът намира, че двете подадени молби са неоснователни.

С решение № 137/14.07.2025 г., постановено по гр.д. № 255/2025 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, е потвърдено решение № 471/20.11.2024 г., постановено по гр.д. № 419/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта, в която Х. О. Ч. е осъдена да заплати на М. М. Д. 74 840 лв., представляващи част от неизпълненото й задължение за връщане на дадената й в заем сума от 100 000 лв., получени, както следва: 35 000 лв. на 07.02.2018 г. и 65 000 лв. на 17.02.2018 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на делото - 21.05.2024 г. до окончателното й изплащане, както и 8 995,60 лв. направени по делото разноски, а в останалата част решението е влязло в сила, като е отменил определение № 277/17.03.2025 г., постановено по гр.д. № 419/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, и вместо това е изменил цитираното решение на Окръжен съд – Хасково в частта за разноските, като е осъдил М. М. Д. да заплати на адвокат К. П. Р. от Адвокатска колегия – Пловдив 600 лв. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 от ЗА за оказана безплатно правна помощ на Х. О. Ч. в производството по гр.д. № 419/2024 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, оставил е без уважение искането на Х. О. Ч. за разсрочване изпълнението на решението по реда на чл. 241, ал. 1 от ГПК, осъдил е Х. О. Ч. да заплати на М. М. Д. 4 000 лв. разноски във въззивното производство под форма на заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС на процесуалния му представител адвокат Н. М. и е 2 осъдил М. М. Д. да заплати на Х. О. Ч. 15,40 лв.

Предмет на настоящото производство е посоченото решение само в частта, в която Х. О. Ч. е осъдена да заплати на М. М. Д. 4 000 лв. разноски във въззивното производство за заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат Н. М..

В мотивите на решението е прието, че предвид отхвърляне на жалбата, респ. уважаване на иска в приетия от съда размер, ответницата дължи на ищеца направените от него разноски във въззивното производство по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Неоснователно е възражението на ответницата за липса на доказателства за платено адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

Видно от договор за правна защита и съдействие от 23.05.2025 г. /л. 67 от настоящото дело/, М. Д. се е съгласил да заплати на адвокат Н. М. 7 200 лв. с ДДС за оказване на процесуално представителство по в.гр.д. № 255/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, като сумата е била заплатена в брой и това е отбелязано в договора, в която част той има характер на разписка за извършеното плащане.

В съдебно заседание на 25.06.2025 г. ответницата Ч. чрез процесуалния си представител адвокат К. Р. е направила възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В решението си съдът е посочил, че на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено възнаграждение в посочения размер, като се е съобразил с решение на Съда на Европейския съюз по дело С-438/2022 и неговата задължителна сила за всички съдилища в Република България /чл.

633 от ГПК/, последвалите актове на Върховния касационен съд, противоречието на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /с ново наименование Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/ на правото на Европейския съюз и поради това незадължителния й характер, цената на исковете, предмет на въззивното производство, уважените им размери, вида, фактическата и правна сложност на делото, извършените от процесуалния представител правни действия по него в настоящата инстанция, в т.ч. неявяването му в 3 единственото проведено съдебно заседание, продължителността на производството, без да се събират нови доказателства и без да са направени нови възражения, по които да има необходимост от становище, като при съобразяване с всички горепосочени фактори възнаграждението е определено правилно и няма основания за неговото коригиране.

Предвид гореизложените съображения съдът намира, че исканията на двете страни за изменение на решението в частта за разноските, касаещи присъдените за въззивното производство разноски на ищеца под форма на заплатено адвокатско възнаграждение на адвокат М., са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Ето защо съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6142/18.07.2025 г., подадена от М. М. Д. от гр. К., К. о., пл. Б, № ********, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. К, бул. Б. № **, ******* /чрез адвокат Н. М./ за изменение на решение № 137/14.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 255/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта, в която Х. О. Ч. е осъдена да заплати на М. М. Д. разноски в размер на 4 000,00 лв. /четири хиляди лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивното производство, с искане размерът му да бъде увеличен от 4 000,00 лв. /четири хиляди лева/ с ДДС на 7 200,00 лв. /седем хиляди и двеста лева/ с ДДС.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 6548/05.08.2025 г., подадена от Х. О. Ч. от гр. Х, ул. Г. *********, ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. П., бул. М. № *** партер /чрез адвокат К. Р./ за изменение на решение № 137/14.07.2025 г., постановено по в.гр.д. № 255/2025 г. по описа на Пловдивския апелативен съд, в частта, в която Х. О. Ч. е осъдена да заплати на М. М. Д. разноски в размер на 4 000,00 лв. /четири хиляди лева/, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение с ДДС за въззивното производство, с искане да не се присъждат изобщо разноски за въззивното производство в полза на М. М. Д..

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

4

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5