Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 528 от 14.10.2019, Административен съд - Плевен

Съд
Административен съд - Плевен
Дело
Административно дело 1104/2019
Вид
Решение № 528
Подписан
14.10.2019
В сила
14.10.2019
Състав
КАТЯ ВЕСЕЛИНОВА АРАБАДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143, ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • §1а, т.4, б.в · Закон за държавната собственост
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.37, ал.1 · Закон за правната помощ

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 528 гр.Плевен, 14.10.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд - гр.Плевен, V-ти състав, в публично съдебно заседание на десети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав: Председател: Катя Арабаджиева

При секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдията административно дело №1104 по описа на Административен съд – Плевен за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по жалба от „С.И.Г." ООД със седалище и адрес на управление, гр. Сливен, п.к.8800, *** , вписано в Търговския регистър при Агенцията по вписвания с ЕИК119676011, представлявано от управителя С.И.С., чрез гл. юрисконсулт Е.Х., против Решение № 508/26.08.2019 г.на Министерски сьвет за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на АМ „Хемус", участък 122+260 до км 139+340, включително пътен възел „Плевен" на територията на областите Ловеч и Плевен. Претендира се изменение на оспореното РМС № 508/26.08.2019г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на АМ „Хемус", участък 122+260 до км 139+340, включително пътен възел „Плевен" на територията на областите Ловеч и Плевен, В ЧАСТТА относно определената пазарна стойност на частта от отчуждените имоти, собственост на дружеството, както следва: 1. ПИ с идентификатор *** представляващ НИВА, IV категория, в местността „ОСЕНОВЕЦ", находящ се в землището на с.Николаево, община Плевен, ЕКАТТЕ 51620, с обща площ 5,956 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 4,139 дка и цена на обезщетението в размер на 1053 лв.; 2. ПИ с идентификатор *** представляващ НИВА, III категория, в местността „ПЕЧЕНЯКА", находящ се в землището на с.Бохот, община Плевен, ЕКАТТЕ 05921, с обща площ 22,984 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 2,732 дка и цена на обезщетението в размер на 2089 лв. Претендира се изменение на оспореното решение в частта относно определената пазарна стойност на частта от отчуждените имоти, собственост на дружеството. Твърди в жалбата, че определената оценка не представлява равностойно парично обезщетение за отчуждаваните части от имотите, тъй като не съответства нито на Наредбата за условията и реда за установяване на текущи пазарни цени на земеделските имоти, нито се доближава до пазарната цена на земеделските земи в землището на с.Николаево и с.Бохот, обл.Плевенска.

Твърди, че и двата процесни имота са закупени през 2011 и 2012 год. на стойност по 420 лева, съответно по 560 лева за декар, оттогава са изминали 8 години и цените на имотите в този район, както и в страната като цяло са се повишили, като размерът им в различните региони на тази област надвишава 950-1000 рева за декар. Счита, че неправилно е ползван редът по чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС за определяне на пазарната стойност на отчуждената част от имотите. Този ред се ползва в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната Служба по вписванията. В заключение моли съда да измени Решение №508/26.08.2019 год. на МС в частта относно определената пазарна стойност на частта от отчуждените имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда, за изграждане на АМ”Хемус”, участък 122+260 до км 139+340, включително пътен възел „Плевен" на територията на областите Ловеч и Плевен, В ЧАСТТА относно определената пазарна стойност на частта от отчуждените имоти, собственост на дружеството. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Постъпила е писмена молба с вх.№4950/9.10.2019 год. от пълномощника на дружеството, в която заявява, че поддържа подадената жалба. Сочи, че от заключението на ВЛ се установява, че формално са изпълнени изискванията на закона, но взетите при определяне на оценката нотариални актове-пазарни аналози, отразяват сделки на цени, близко до данъчната оценка на имотите и не отразяват реалната пазарна цена при продажба на земеделски земи в процесните землища. Счита определеното обезщетение за несъразмерно ниско поради остарялата нормативна база за определяне на обезщетението при принудително отчуждаване на земеделски земи за държавни нужди и същото не отразява реалната пазарна цена при продажба на земеделски земи. Моли за изменение на решението на МС в частта на определената пазарна стойност на частта от отчуждените ПИ.

Ответникът-Министерски съвет, в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата и административната преписка в съда, е изразил подробно писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Развива подробни съображения за законосъобразност на решението на МС в оспорената част като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона.

В съдебно заседание ответникът се представлява от правен съветник с юридическо образование Г.с пълномощно на л.405 от делото, моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди решението на

Министерски съвет в обжалваната част като правилно и законосъобразно. Позовава се на изготвеното заключение на вещото лице , че размерът на обезщетението е изготвен при спазване на изискванията на

ЗДС, оценката, която вещото лице е определило за размера на двата имота, потвърждава оценката на административния орган, поради което счита жалбата за недоказана. Моли съда да не кредитира вариант 1 от изготвеното заключение, т.к. вещото лице е ползвало неотносими пазарни аналози - сделки извън едногодишния период съгласно §1а т.2 от ДР на ЗДС, както и сделки с имоти, които се намират освен в землището на с.Николаево и в други землища. Всички тези имоти са продадени с обща цена и не може да бъде определена осреднена пазарна цена за имотите само в землището на с.Николаево, така както изисква параграф 1а т.2 от ДР. За имота, който се намира в с.Бохот тези пазарни аналози, представени от жалбоподателя, също са ползвани при изготвяне на вариант 1, но нито един от тях не касае сделки с имот в землището на с.Бохот. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна-Министерство на регионалното развитие и благоустройството, е представила писмени становища с вх.№4775/1.10.2019 год. и вх.№4979/10.10.2019 год, в които оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС в оспорената част за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение-за правилно определен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна-Министерство на финансите, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата.

Заинтересованата страна-Агенция „Пътна инфраструктура”-София, е депозирала писмен отговор с вх.№4747/30.09.2019 год., в който е взела становище за неоснователност на подадената жалба, за правилност и законосъобразност на решението на МС в оспорената част относно определената пазарна стойност на отчуждените имоти. В съдебно заседание АПИ се представлява от юрисконсулт В.с пълномощно на л.260 от делото, която моли съда отхвърли жалбата на „Ставен“ АД като неоснователна и да потвърди решението на Министерски съвет като правилно и законосъобразно. Относно паричното обезщетение за отчуждената част от имота твърди, че трасето на АМ „Хемус“ не преминава през урбанизирани територии, а само през земеделски и горски територии и в случая е приложима разпоредбата на пар. 1а т.4 б.б от ЗДС. Позовава се на заключението на ВЛ , като изразява становище, че е определено правилно равностойното парично обезщетение, което се потвърждава и от вещото лице.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Плевен, пети състав, като се запозна със становищата на страните, представените по делото доказателства и въз основа на приложимите законови разпоредби, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

С писма изх.№№

53-00-8693/30.08.2019 год. и 53-00-8691/30.08.2019 год. на л.14 и л.15 от делото , жалбоподателят е уведомен за оспореното решение за отчуждаване на двата процесни имота на дружеството. Писмата са получени от „С.И.Г.” ООД на 11.09.2019 год., видно от известие за доставяне на л.254 от делото, а жалбата е подадена на 19.09.2019 год. и е заведена с вх.№11.00-269, поради което се явява подадена в установения от чл.38, ал.2 от ЗДС 14-дневен срок за оспорване и от надлежна страна- адресат на акта, за който същият е неблагоприятен. Дружеството – жалбоподател е собственик на двата процесни имота, части от които се отчуждават с оспореното решение, видно от нотариални актове №147, том III, рег.№1278, дело №218 от 2012 год. и №59, том II, рег.№639, дело №122 от 2011 год. Следователно, жалбата е допустима за разглеждане.

По същество жалбата е неоснователна.

Съгласно чл. 34 а, ал. 1 ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите. Оспореното решение е постановено от компетентен орган-Министерски съвет, по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.

Оспореното решение е издадено в изискуемата от закона форма. С него са отчуждени имоти/части от имоти-частна собственост, видно от приложените на л.21-24 нотариални актове. Отчуждените имоти са предназначени за изграждането на национален обект-автомагистрала, обявена за национален обект с Решение №250/25.04.2013 год. на МС, приложено на л.85 от делото. Оспореното решение на МС има съдържанието, предвидено в чл. 34 б ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите.

Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на решението, посочени в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 ЗДС. Двамата министри- на финансите и на регионалното развитие и благоустройството, са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС –л.47 и сл., изготвен е и съвместен доклад от двамата министри. Решението е разгласено по реда на чл.34а, ал.3 от ЗДС, видно от приложените на л.294-305 от делото писмени доказателства. Предложението е било придружено с изискуемите от чл.34а, ал.4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила ПУП - парцеларен план, който предвижда изграждането на национален обект: "Автомагистрала "Хемус", участък от км. 122+260 до км. 139+340, включително пътен възел „Плевен”, в землището на с.Каленик, общ.Угърчин, с.Лисец, с.Баховица, с.Славяни, общ.Ловеч, с.Николаево и с.Бохот, общ.Плевен, обл.Плевен, който е одобрен с влезли в сила Заповед №РД-02-15-68/28.03.2019 год. и Заповед №РД-02-15-92/23.04.2019 год. на зам. министъра на РРБ. Последната цитирана заповед за одобряване на ПУП относно участъка от магистралата за землището на с.Николаево и с.Бохот, е влязла в сила на 15.05.2019 год. съгласно представеното удостоверително писмо №АУ13-12/16.05.2019 год. на л.255 от делото. В табличен вид на л.50 и сл. са представени имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците.

Приложена е и финансова обосновка на л.63-64 от делото. Налице е и оценка на имотите, извършена в административното производство от лицензиран оценител- л.72, гръб и сл. от делото. Неоснователно е възражението в жалбата, че при определяне на равностойното парично обезщетение е ползван редът по чл.32, ал.3, т.2 от ЗДС за определяне на пазарната стойност на отчуждената част от имотите. Видно от приложения на л.72 и сл. по делото Оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч.относно процесните имоти, е определено при осигурено удостоверение от Службата по вписванията, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл.32, ал.4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в СлВп, а именно- 8.05.2018-8.05.2019 год. Използваните от оценителя в административното производство като аналози пазарни сделки, са описани в таблици на л.78-гръб и л.79 от делото.