Решение № 1143 от 21.11.2022, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1143 гр. Бургас, 21.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Радостина П. Петкова

Йорданка Г. Майска при участието на секретаря Жанета Д. Граматикова като разгледа докладваното от Йорданка Г. Майска Въззивно гражданско дело № 20222100501305 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от въззивна жалба от М. М. Г. с ЕГН********** и Л. Г. Д. с ЕГН-**********, двамата с адрес в гр. Б., ул.С. П. Е. № **, ет.

*, ап. * против решение № 1346/23.06.2022г. по гр.д.№ 7163/2021г. по описа на РСБургас.

С обжалваното решение е прието за установено по отношение въззивниците, че П. Г. Д. с ЕГН-********** и В. Г. Д. с ЕГН-**********, са носители на вещно правото на ползване върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** с административен адрес: гр. Бургас, ул.С. П. Е. № **, ет. *, аппартамент - десен, на площ от 86 кв.м., с прилежащи части: изба- юг, таванско помещение и сервизни помещения в западното крило, и съответните общи части на сградата; двамата въззивници на осн.чл.108 ЗС са осъдени да предадат владението върху процесния апартамент на въззиваемите; на осн.чл. чл.59 ЗЗД всеки един от двамата от въззивници е осъден да заплати на всеки един от двамата въззиваеми сумата от 1 578,80лв., с която неоснователно се е обогатил за негова сметка, поради ползването на процесния апартамент - СОС с идентификатор *** за периода от 23.05.2020 г. до 11.10.2021 г., ведно със законната лихва за забава върху горната сума от датата на подаване на исковата молба - 12.10.2021 г., до окончателното й изплащане.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно като постановено при неправилно тълкуване и в противоречие на събраните по делото доказателства. Счита се за неправилен и необоснован извода на съда, че въззиваемите са придобили процесния имот на основание дарение от своите родители, тъй като липсвали твърдения и подкрепящи ги доказателства, че това дарение е нищожно, унищожено, 1 развалено или отменено. В тази връзка се твръди, че това дарение е нищожно, тъй като с него дарителите през 1983г. са заобикоЛ. закона –чл.7, ал.1 от ЗСГ. За тези твръдения въззивниците ответници са представили писмени доказателства – нотариален акт, с който установяват, че дарителите през 1981г. са придобили втори имот в кв.Лозово, поради което, за да избегнат последиците по чл.8, ал.1 от ЗСГ-процесният имот да бъде продаден от народния съвет, са го дарили на синовете си. На следващо место се намира неправилен и извода на съда, че въззивниците ответници не са придобили апартамента по давностно владение, като се твърди, че този извод е основан на неправилно кредитиране на свидетелски показания. Твърди, че неправилно съдът е преценил като основани на субективни възприятия и противоречащи на житейската логика и съответно не са кредитирани показанията на сочените от въззивниците двама свидетели, а в същото време са неправилно кредитирани показанията на свидетелите на насрещната страна, които се считат за вътрушно противоречиви и невярни, като в тази връзка е направен подробен анализ на събраните по делото гласни доказателства.

Предвид изложението за неоснователност на главния иск се счита за неоснователна и претенцията по чл.59 ЗЗД.

Моли, атакуваното решение да бъде отменено, като се постанови ново такова по същество, с което да бъдат отхвърлени като неоснователни предявените искови претенции против въззивниците и претендират и сторените разноски в двете съдебни инстанции.

С въззивната жалба са направени следните доказателствени искания: за справка в имотен регистър по партидата на процесния апартамент да вписан отказ, включително и по чл.100 ЗС; да се изиска в цялост писмен отговор от въззиваемия В.

Д. по гр.д.№ 1925/2021г. по описа на БОС, тъй като въззивниците не са могли своевременно да узнаят за него и да го представят пред първоинстанционния съд и са го получили след приключване на съдебното дирене; да се извърши и приложи справка в търговски регистър дали на името на св.М. А. е имало вписано търговско дружество действащо в периода 2000г. – 2010г., тъй като последния в показанията си е твърдял за негов бизнес с офиси и магазини в този период; да се извърши справка в имотния регистър дали св.М. А. е придобивал офиси и магазини.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор против въззивната жалба от въззиваемите П. Д. и В. Д., заявен чрез упълномощения процесуален представител адв. В. Грънчева от БАК, който последната се оспорва като неоснователна. Изложени са подробни съображения съпроводени с преглед и анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства в подкрепа на изводите на съда по същество на спора, че са налице предпоставките за уважаване на претенциите. Направено е искане за потвърждаване на обжалваното решение. Посочва се, че процесният апартамент е бил собственост на двамата въззиваеми считано от 1983г., когато са го призобили по силата на дарение до 2019г., когато те са го продали на трето лице, като са си запазили вещното право на ползване пожизнено и безвъзмездно. Именно в защита на това си вещно право на ползване въззиваемите са предявили пред БРС исковата си претенция против въззивниците. Счита, че възражението, с което се оспорва валидността на договора за дарение е първо преклудирано по време, т.к. е следвало да бъде направено с отговора на исковата моба, а не с въззивната жалба, и второ неотносимо, тъй като за да предявят исковата си претенция въззиваемите са посочили, че черпя правата си на ползватели по договора за покупко-продажба от 2019г.. Твърди се също така, че въззиваемите са живели в процесния апартамент до 2020г., заедно с въззивниците-техни с. и п., като след разпоредителната сделка въззивниците са отказали да напуснат апартамента и към момента не допускат никой в жилището, въпреки, че то е продадено на трето лице.

Посочва се, че въззивниците ответници са живели и живеят в апартамента без правно 2 основание, като са били допуснати от въззиваемите ищци поради близките родствени отношения- въззивницата е с. на въззиваемите, а въззивника – техен п. и син на въззивницата. Твърди се, че през цялото време на съвместното съжителство в апартамента въззиваемите не са оспорвали правото на собственост върху жилището на въззиваемите и не са предявявали претенции в тази връзка, а това съвместно същителство поради близките родствени връзки е представлявало според обстоятелствата незначително безпокойство за собствениците и е било извършвано с тяхно съгласие. Позовават се на събрани писмени и гласни доказателства, включително и на изявления на въззивницата пред държавни органи, относно това, че макар въззивниците да са живели в апартамента и да го обитават и към момента, те никога не са имали съзнанието, че той е техен. В тази връзка е направен собствен анализ на доказателствения материал по делото. По отношение уважените претенции за заплащане на обезщетение за лишаване от парвото на ползване на въззиваемите се посочва, че в дадения четиринадесетдневен срок от връчване на нотариалната покана въззивниците не са напуснали жилището и го обитават и към момента, с което лишават въззиваемите да упражняват правото си на ползване, поради което дължат обезщетение, чиито размер е установен с кредитираното от съда заключение по съдебно-икономическата експертиза. Молят, представените писмени доказателства към въззивната жалба и сторените с нея доказателствени искания да не бъдат допускани поради настъпила преклузия, навеждат че същите са съществували към приключване съдебното дирене пред първа инстанция и липсват изложени обстоятелства, обективни причини, подкрепени с доказателства, въпреки че насрещната страна е положила дължимата грижа за добро водене на делото не е могла да се снабди с тях. В случай, че бъдат допуснати е направено възражение по чл.183 ГПК. Не ангажират нови доказателства, нямат доказателствени искания. Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в законовия срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирано лице, имащо правен интерес от обжалването, и съдържа необходимите реквизити по чл. 260, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4 и 7 ГПК и чл. 261, т. 1 и 4 ГПК, поради което е процесуално допустима.

С обжалваното решение районният съд се е произнесъл по субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС, вр.чл.111 ЗС и чл.59 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционното производство е образувано по искова молба от П. Г. Д. с ЕГН-********** и В. Г. Д. с ЕГН-********** против Л. Г. Д. с ЕГН-********** и М.

М. Г. с ЕГН-********** , с която са предявени обективно кумулативно съединени искове по чл.108 ЗС, вр.чл.111 ЗС и по чл.59 ЗЗД, вр.чл.86 ЗЗД.

Ищците са отправили искане до съда да бъде прието за установено по отношение ответниците, че първите са носители на правото на ползване върху СОС с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас, представляващ апартамент на площ от 86кв.м., ведно с прилежащи части: изба- юг, таванско помещение и сервизни помещения в западното крило, както и съответните общи части на сградата, с административен адрес в гр. Бургас, ул. „Св. Патриарх Евтимий“ № **, ет. *, ап. д., както и последните двама да бъдат осъдени да предадат на ищците фактическа власт върху имота, като спрат и да извършват нетърпимите си действия, които извършват без правно основание.

Отправено е и искане всеки от двамата ответници да бъде осъден да заплати на всеки от двамата ищци сумата от 1 578,80лв., представляваща обезщетение за това, че 3 ответниците без правно основание са лишили ищците от правото им да ползват имота, считано от 23.05.2020г. до 11.10.2021г., ведно със законна лихва за забава върху горната главница от датата на депозиране на исковата молба - 12.10.2021г., до окончателното изплащане на задължението.

В исковата молба е посочено, че първата ответница е с. на ищците, а ответника е нейн син и съответно п. на ищците. През 1983г. процесния апартамент е дарен на двамата ищци от родителите на ищците и ответницата, като ищците не се противопоставили ответницата да продължи да го обитава, като разпредеЛ. ползването на спалните, а всекидневната и сервизните ползвали общо. Следкато ответницата се омъжила, продължила да живее в апартамента със съпруга си и сина си – втория ответник, а след развода – останала в имота само със сина си. Родителите на страните притежавали и къща с двор в кв.Л., гр.Б., който имот в последствие дарили на трите си деца – двамата ищци и ответрицата. Ищците обитавали имота до преди две години/до 2019г./ когато настъпило влошаване в отношенията им с ответниците от такава степен, че причинявали на ищците значително безпокойство, последните се принудили да продадат апартамента на трето лице, като си запазили вещното правото на ползване пожизнено и безвъзмездно. Уведомили с. си за извършената продажба, както и че следва да преустановят търпимите действия, които осъществяват по отношение апартамента, но така отношенията се влошили още повече, от страна на ответниците бил сменен патрона на входната врата на апартамента, с което бил ограничен достъпа на ищците до жилището и били сезирани различни органи. Така ищците изпратили до ответниците нотариална покана с искане последните да напуснат жилището в двуседмичен срок от връчването й, в противен случай дължат обезщетение за лишаването на ищците от право на ползване на апартамента.

В законния срок е постъпил писмен отговор от ответниците Л. Г. Д. и М. М. Г., с който се моли предявените претенции да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Твърди се, че ответницата е допусната и живее в имота благодарение на родителите си и на баба си и дядо си, а не по волята на братята си. Въведено е възражение за нищожност на дарението, извършено през 1983г. и възражение за изтекла в тяхна полза придобивна давност, тъй като са живели необезпокоявано в имота повече от 10 години, като са правили и множество разноски за поддържането на вещта. Поконкретно се твърди, че родителите са дарили имота на б. на ответницата за преодоляване на забраната, предвидена в действащия по това време ЗСГ, като волята на дарителите е била имуществото на семейството да остане и да се запази в рода. По отношение въведеното възражение за изтекла в полза на ответниците придобивна давност в отговора се твърди, че ответниците живеят самостоятелно в процесния апартамент от 2000г. , като ищците са престанали да го обитават от края на 1999г.. В тази връзка ответниците прекарали в апартамента телефон, интернет, през цялото време са поддържали апартамента к а т о извършвали ремонти в него от различно естество, освен това са участвали в ремонт на покрива на жилищната сграда, в която се намира жилището.