Решение № 836 от 09.09.2025, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 836 гр. Стара Загора, 09.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VII-МИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Свилен Жеков при участието на секретаря Маргарита Огн. Николова като разгледа докладваното от Свилен Жеков Гражданско дело № 20245530105577 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 310 - 317 вр. чл. 103 - 257 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Ищцата В. Ц. Д. твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника „Дива фарм“ ЕООД от ******** г., по силата на Трудов договор № 1/******** г. /изменен с допълнително споразумение от ******* г./, като е работела на длъжност „***********“, до деня на незаконното й уволнение ****** г. в месечно възнаграждение 2655,00 лв. Твърди, че с посоченото допълнително споразумение изменили клаузата за срок на договора и същият станал безсрочен. В справка на НАП от 11.11.2024 г. пишело, че трудовият договор бил безсрочен. Изяснява, че с допълнителното споразумение от ******* г. било променено мястото на работа, тъй като от 09.07.2024 г. отворила врати нова ******* и поради това ищцата щяла да работи 6 часа в новата ******* и два часа в старата такава. Твърди, че и в двете аптеки подписала допълнително споразумение с нов изпитателен срок от ******* г. до 17.11.2024 г., което се случило на ********** г. и три четири дни по-късно.

1

На 01.10.2024 г. не била допусната до работа, тъй като трудовото й правоотношение било прекратено. Твърди нищожност на заповед за уволнение от ****** г., тъй като трудовият й договор бил безсрочен считано от ******* г. Не била на работа до 01.04.2025 г. Допълнително сочи, че на ****** г. двама служители на ответника дошли до дома й да й връчат заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, но тя отказала да я подпише и въпреки това отишла на работа на 01.10.2024 г.

Моли, съдът да постанови решение, с което да отмени атакуваната заповед като незаконосъобразна и да й присъди обезщетение за период от шест месеца по 2968,00 лв. на месец.

Ответникът в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подал отговор на исковата молба, като заема позиция за допустимост и неоснователност на исковете.

Оспорва твърденията на ищцата, като счита, че същите не отговаряли на истината. Признава, че ищцата е била назначена на трудов договор №1 с дата ********г. с клауза за изпитване със срок шест месеца. Считано от ******г трудовия договор бил прекратен, като срокът за изпитване на този трудов договор изтичал на 01.10.2024г. Ищцата е била назначена на длъжност „***********“, като според изискванията на Районна здравна осигурителна каса било необходимо изрично записване мястото на работа с оглед извършването на дейност по отпускане на лекарства по здравна каса. В чл.1 от трудовия договор било записано място на работа: ******* кв. *********, ********* ****. Тъй като фирмата открила нов обект находящ се гр.

************, кв. „*******“, ул. „********* и ищцата е следвало да полага труд и в двата обекта на фирмата на длъжност „***********“ и се е наложило подписването на допълнително споразумение към трудовия договор с промяна мястото на работа, като се добавяло новото място на работа в ******* „ДИВА ФАРМ 2“. Други условия от трудовият договор не били променени с допълнителното споразумение, като по същество не била налице промяна в задълженията на ищцата по длъжностна характеристика преди и след тази дата. Допълнителното споразумение било подписано лично от ищцата, като на *******г., видно от същото, В. Д. е получила копие от допълнителното споразумение, заверено уведомление и длъжностна характеристика. В този смисъл ищцата е била уведомена за тази промяна, която обаче не касаела срока на договора. Съгласно чл.335 КТ трудовият договор на ищцата бил 2 прекратен на основание чл.71, ал.1 КТ със Заповед №3 с дата ******г., като поради отказа на ищцата да получи заповедта, върху документа са посочени двама свидетели, които с подписите си са удостоверили отказа.

Относно искането за заплащане на обезщетение, счита че същото е неоснователно, тъй като трудовият договор на ищцата бил прекратен законосъобразно, а твърдението, че същата е била уволнена и следва да й бъде заплатено обезщетение е ирелевантно. Счита, че трудовият договор между страните не следвало да се счита сключен за неопределено време, тъй като в срока по чл.71 същият е прекратен от работодателя, в чиято полза е уговорен срока на изпитване. Това обуславя и законосъобразността на прекратяването на този трудов договор и недължимостта на обезщетението претендирано от ищцата. Дължимото парично обезщетение за неизползвания 10 дни платен годишен отпуск дължим при прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 1169,70 лв. било начислено в платежна ведомост за месец Септември 2024г.

Оспорва представеният от ищцата документ Допълнително споразумение към трудов договор №1/********г като неавтентичен. Видно от същият в т.2 е посочено, че „...новата длъжност ще се изпълнява за неопределено време, считано от *******г..“, като на същото липсвал печат на фирма „Дива Фарм“ ЕООД, а подписът на работодател не е изписан от лицето Т. Д. В., което било установено с графическа експертиза по ДП №*********/2024г. по описа на РУ *******, представляващи пр.

№******/2024г. по описа на РП Стара Загора, ТО-*******. Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, въз основа на приложимото право намери за установено следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове отмяна на незаконно уволнение, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

С доклада по делото на основание чл. 312, ал. 1, т. 2 ГПК вр. чл. 146, ал.

1, т. 4 ГПК беше обявено за безспорно между страните, че са в трудово 3 правоотношение по силата на трудов договор № 1/******** г. и справка /така и трудов договор № 1/******** г., вкл. справка, л. 76 и 105, също 78 от делото/, което е било прекратено от ответника на основание чл. 71, ал. 1 КТ на ****** г. /така и заповед № 3/****** г., л. 81 и л. 111 от делото, вкл. справка, л. 82 и 110 от делото/, че ищцата не е работила 6 месеца след прекратяване на трудовото правоотношение и че брутното възнаграждение на ищцата от последния отработен месец преди уволнението е в размер на 2968,81 лева /така и отчет по сметка №5, изготвен на 23.01.2025г. от „Ю. Б.“ АД, удостоверение за декларирани данни, издадено от НАП на 10.06.2025г., справка за трудови договори на В. Д., оригинал на трудова книжка /л. 132-135 от делото/.

Представено е и становище от „Инспекция по труда“ /л. 28-30/ след извършена проверка при работодателя и постановление за спиране на досъдебно производство, вкл. протокол за доброволно предаване и разписка /л. 83-85 от делото и л. 114-117 от делото/, от които се установява, че подписите за работодател под допълнително споразумение от ******* г. към трудов договор № 1/******** г. не са изпълнени от Т. Д. В.. С оглед принципа на непосредственост по искане на ответника бе назначена съдебно-почеркова експертиза /л. 136-152 от делото/, от чието заключение също се установи, че подписите за работодател в представеното допълнително споразумение /л. 98 от делото, копие на л. 106 от делото/ не са изпълнени от Т. В..

Приети като писмени доказателства са трудовото досие на ищцата съдържащо Заявление за постъпване на работа от дата ********г., Карта за предварителен медицински преглед от дата **********г., Диплома за завършено висше образование №*******/*********г., Декларация на основание чл.7 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016г., в сила от 25 май 2018г. от дата ******г., Трудов договор №1/********г., Допълнително споразумение към трудов договор №1/********г. от *******г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с входящ №********** /********г., Заповед №*******г., Заповед №*******г., Справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62, ал.5 от Кодекса на труда с входящ №***********/*********г., Заповед №3/******г., Молба до управителя на „Дива Фарм“ ЕООД с дата *******г. с резолюция от ******г., Разходен касов ордер от дата ********г., Разходен касов ордер от дата ********г., също 4

Постановление за спиране на наказателно производство на РП – Стара Загора №******/2024г. от дата ********г., Разписка на РУ - гр. ******* към МВР от дата *********г., Протокол за доброволно предаване от дата **********г., от които се установяват обстоятелства по постъпване на работа на ищцата, нейното образование, сключването на трудов договор и допълнителни споразумения към него и регистрирането му в НАП, наложени две дисциплинарни наказания на ищцата, изплатени на ищцата обезщетения по трудовото правоотношение и развитие на наказателното производство.

По делото са разпитани и свидетелите М. Д. и Г. Т., които установяват обстоятелства по връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата. Свидетелите изясняват, че на ****** г. посетили дома/адреса на ищцата в гр. *******, за да й връчат процесната заповед № 3/****** г. Намерили ищцата й и казали, че са при нея, за да й връчат заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. първоначално ищцата не е искала да излезе, но след като отишла при тях й съобщили, че й предоставят заповед за прекратяване на трудовото правоотношение. ищцата спорела с тях, започнала да дърпа документите, но категорично отказала да подпише каквото и да е. Единствето ги е видяла. След краткия конфликт свидетелти се отдалечили от сградата и документите останали в тях.

При така установените факти съдът достига до следните правни изводи:

Старозагорски районен съд е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, вкл. с преюдициалния въпрос за валидността/действителността на клаузата въвеждаща срок за изпитване по чл. 71 КТ. Това възражение на ищцата е квалифицирано като преюдициален въпрос при липса на формулиран нарочен иск по отношение на тази клауза, като в случая обсъждането ще е едно и също без значение дали е предявен нарочен иск или възражение, така е намерило и отражение в още в разпореждането за връчване на исковата молба на ответника, вкл. в доклада по делото, като страните не са възразили на квалифицирането му като възражение /за допустимостта на неговото въвеждане с възражение вж. подробно решение № 147/28.11.2017 г. на ВКС по гр.д. № 5534/2016 г., III г.о. и решение № 161/08.05.2015 г. на ВКС по гр.д. № 4848/2014 г., III г.о./.

По иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ:

5

По иска за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, работодателят носи доказателствената тежест за установяване на възникването и надлежното упражняване на потестативното право едностранно да прекрати трудовото правоотношение със служителката на посоченото от него правно основание - чл. 71, ал. 1 КТ. Фактическият състав на прекратяването на трудовия договор за изпитване е облекчен и включва следните юридически факти/елементи: 1/ валидно сключен трудов договор със срок за изпитване; 2/ писмено едностранно волеизявление за прекратяване на трудовия договор в срока за изпитване; 3/ волеизявлението да изхожда от страната, в чиято полза е уговорката за изпитване; 4/ достигане на волеизявлението до другата страна в рамките на срока за изпитване, т.е. за законосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение, основано на чл. 71, ал. 1 КТ е необходимо да се установи, че работодателят е упражнил правото да прекрати трудовия договор на ищцата в рамките на срока по чл.70, ал.1 КТ, който в случая е 6-месечен.

С оглед процесуалното поведение на страните и доводите наведени в исковата молба и отговора на исковата молба настоящата инстанция намира, че страните не спорят, а и от доказателствата по делото се установяват следните обстоятелства: 1/ че са се намирали в трудово правоотношение, възникнало въз основа на сключен между тях трудов договор № 1/******** г. по силата на който „Дива фарм“ ЕООД в качеството на работодател, от една страна и В. Д. в качеството на служител, от друга страна, са уговорили, че работодателят възлага, а работникът приема да престира трудовата си сила на длъжността „*************“ с място на работа гр. ******* срещу заплащане на месечно трудово възнаграждение в размер на 2665,00 лева, а като основание за сключването на трудовия договор е посочен чл. 70, ал. 1 КТ вр. чл. 68, ал.1, т. 1 КТ; 2/ че са сключили допълнително споразумение /анекс/ от ******* г. към посочения трудов договор, като са добавили като място на работ още една ******* стопанисвана от ответника и са посочили, че изпитателния срок е от дата ********** г., 3/ трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 71, ал. 1 КТ със заповед № 3/****** г., считано от 01.10.2024 г.