Решение № 4713 от 19.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4713 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова при участието на секретаря ДАЙАНА АНТ. АНТОВА като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20241110165160 по описа за 2024 година

Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І "Производство пред първата инстанция".

Образувано е по искова молба вх. № 350224/01.11.2024 г. на А. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ......................... ет. 4, срещу „.................“ АД, ЕИК ................. със седалище и адрес на управление: гр. ....................... с която са предявени за разглеждане установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 и ал. 5 ЗПК, чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № ..................... г., евентуално за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 29 от договора за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.

В исковата молба се излагат фактически твърдения, че на 05.12.2023 г. между „.................“ АД – като заемодател, и А. Г. А. – като заемополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ..................... г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 350,00 лева, срещу насрещно задължение на заемополучателя да я върне в срок до 30 дни от датата на получаването й. В договора били уговорени годишен процент на разходите /ГПР/ в размер на 42,58 %, годишен лихвен процент /ГЛП/ за кредита в размер на 36,00 %. Съгласно чл. 19 страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на редица изисквания, предвидени в Общите условия на заемодателя, или с банкова гаранция в полза на „.................“ АД. В чл. 29 от договора страните уговорили, че при неизпълнение на задължението му по чл. 19, заемополучателят дължи заплащане на заемодателя на неустойка, платима разсрочено заедно с погасителните вноски, с което общият размер на задълженията му по договора възлизал на 455,00 лева, в това число начислената му неустойка по чл. 29 в размер на 99,00 лева. Навежда правни съображения, че договорът за кредит е нищожен поради неспазване на предвидената в закона форма. Посочва, че договорът за кредит е нищожен поради липса на съществен елемент от неговото съдържание, а именно – ГПР. В тази връзка сочи, че в договора за заем не се съдържа информация за приложимия ГПР, доколкото 1 същият е посочен само като процент, но без да са посочени основните данни, послужили за неговото изчисляване. Счита, че посоченият в договора размер на ГПР не отговаря на действителния такъв, който в случая бил над максимално установения праг, предвиден в императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Излага аргументи, че клаузата на чл. 29, предвиждаща заплащането на неустойка при непредоставяне на обезпечение, е нищожна поради липса на предмет, доколкото заемателят бил в обективна невъзможност да изпълни задълженията си, евентуално с нея ответникът заобикаля закона, както и, че е неравноправна. Намира я за нищожна и като накърняваща добрите нрави, защото неустойката излиза извън присъщите й функции и е неясно какви точно вреди на кредитора би покрила. Излага, че по съществото си тя е скрита възнаградителната лихва, поради което посоченият в договора ГПР не съответства на действително прилагания. Счита, че договорът за заем е нищожен поради нищожност на уговорената лихва – поради протИ.речие на последната с добрите нрави предвид изключително високият й размер. Моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове. Признава се факта, че на 05.12.2023 г. между „.................“ АД – като заемодател, и А. Г. А. – като заемополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ..................... г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 350,00 лева, което задължение било изпълнено от заемодателя на 05.12.2023 г. чрез плащане на „в брой“. Развиват се подробни съображения, че договорът за кредит от разстояние е сключен при спазване на всички законови изисквания, като не са налице наведените от ищеца основания за нищожност на договора и в частност – на процесната клауза. Моли се за отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а и се установява от приетите като писмени доказателства Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние, с № ..................... г., че между „.................“ АД – като заемодател, и А. Г. А. – като заемополучател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит от 350,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да върне предоставената му сума в срок до 30 дни от получаване, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36,00 % и годишен процент на разходите от 42,58 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя към датата на сключване на договора възлиза на 360,50 лева.

Съгласно чл. 19.1. от договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, в срок до 3 дни от подписването му, заемателят следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, ИЛИ да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 19.2. от договора третото лице-поръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

В чл. 29.1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на уговореното в чл. 19 заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като страните се съгласяват, че неговото непредоставяне причинява на заедмодателя вреди в размера на 2 договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок обезпечението. Съгласно чл. 29.2. страните се съгласяват, че в случай, че настъпи дължимостта на неустойката, потребителят се задължава да заплаща периодично начислената му неустойка, заедно с всяка погасителна вноска. В чл. 29.3. е уговорено, че неустойката се дължи само за периода на непредоставяне на обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 19, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 13, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

От приложения по делото Погасителен план се установява, че общо дължимата сума по договора за кредит, включваща главница + лихва + неустойка в случай, че не е било осигурено обезпечение, възлиза на 455,00 лева, от която неустойката е в размер на разликата между общо дължимата сума и главницата + лихва, т. е. 455,00 – 360,50, или 94,50 лева.

От изслушаното и прието без възражения на страните в срока по чл. 200, ал. 3, изр. 2 ГПК експертно заключение на вещото лице И. Д. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/, което преценено по реда на 202 ГПК районният съд кредитира като обективно и компетентно изготвено от специалист в съответната област, се установява, че в изпълнение на процесния договор за кредит заемателят е извършил плащане на сума в общ размер от 455,00 лева, разпределена от заемодателя за погасяване на следните задължения: 350,00 лева – главница, 10,50 лева – лихва, 94,50 лева – неустойка. Съгласно констатациите на вещото лице процесният договор е бил напълно погасен предсрочно на 08.12.2023 г., като в посочения в него ГПР от 42,58 % са включени само главница и възнаградителна лихва, като при включване в ГПР на уговорената в чл.

29 неустойка, то ГПР би бил в размер на 2 333,91 %.

С проекта на доклад, обективиран в Определение № 3548/22.01.2025 г., и обявен за окончателен в проведеното на 12.03.2025 г. открито съдебно заседание при липса на възражения на страните, Софийски районен съд е отделил, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ на 05.12.2023 г. между „.................“ АД – като заемодател, и А. Г. А. – като заемополучател, е бил сключен договор за потребителски кредит от разстояние № ..................... г., по силата на който заемодателят се е задължил да предостави на заемополучателя сумата в размер на 350,00 лева, срещу насрещно задължение на заемополучателя да я върне в срок до 30 дни от датата на получаването й. Със същото определение съдът е уведомил страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с предявени за разглеждане при условията на обективно евентуално съединяване искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 19, ал.

4 и ал. 5 ЗПК, чл. 10, чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 33 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, евентуално чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП, вр. чл. 146 ЗЗП за прогласяване на недействителността на договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия № ..................... г., евентуално за прогласяване недействителността на клаузата на чл. 29 от договора за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение.

В разглеждания случай ищецът релевира различни основания за нищожност на процесния договор за потребителски кредит, евентуално на отделни клаузи от него. Съгласно практиката на ВКС, която настоящият състав споделя, когато е предявен иск за прогласяване недействителността на сделка, а в обстоятелствената част на исковата молба са заявени повече от едно от законовите основания за недействителност, съдът е длъжен да съобрази, че е сезиран с множество обективно съединени искове – при един петитум ищецът е заявил множество основания за прогласяване недействителността на сделката. С оглед основанията на всеки един от исковете, същите следва да се разгледат при условията на евентуалност в поредността, произтичаща от естеството на 3 въведеното основание – от най-тежкото към най-лекото / в този смисъл Решение № 40/07.04.2020 г. по гр. д. № 2383/2019 г. по описа на ВКС, III г. о./.

Разпечатката съдържа 21 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42bdd8b8-a525-490e-8cee-0e7322c724b3