Решение № 866 от 22.07.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 866 гр. София, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Мария Яначкова

Десислава Б. Николова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско дело № 20231000502488 по описа за 2023 година

Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.№ 74531 /10.08.2023 г. ( по регистратурата на СГС ) на ищцата В. П. П. от град София чрез пълномощника й – адвокат В. В. от САК срещу решение № 4422 от 9.08.2023 г. на СГС, I – 18- ти състав по гр.д.№ 6278/2022 г., отхвърлящо предявените от нея „главен“ и „ евентуален “ иск за суми в размер от 37 889,98 лева и 18 944,99 лева, дължими от ответника във вътрешните отношения с ищцата като солидарни длъжници по договор за потребителски кредит от 23.12.2016 г. , сключен по време на фактическото съпружеско съжителство поради използване на сумата по кредита за негови лични нужди и издължаването от ищцата на пълния размер на кредита и „ втори евентуален иск“ по член 59 от ЗЗД за сумата от 5 000 лева - част от кредита , която ищцата предоставила на ответника за закупуване на лек автомобил за нуждите на двамата и детето.

С въззивната жалба се оспорва изводът в решението, че ответникът е поръчител на ищцата - кредитополучател по договора за потребителски кредит, вместо правилното – солидарен длъжник. Прави се оплакване за 1 допуснати процесуални нарушения – необсъждане твърденията на ищцата за нуждите, за които е отпуснат и използван кредитът и събраните за тях свидетелски показания , разноречието в които следва да бъде решено в полза на показанията на посочената от ищцата свидетелката Й. като еднозначни, последователни и кореспондиращи с останалите доказателства.

В срока по член 263,ал.1 от ГПК въззиваемият Е. Е. Х. от град София отговаря чрез пълномощника си – адвокат Л. Г. , че въззивната жалба е неоснователна . Излага съображения от тълкуване на договора и посочена относима съдебна практика, че ответникът има качеството на поръчител и доводи за недоказване на твърдяното от ищцата разходване на средствата от кредита за ремонтни дейности и закупуване на лек автомобил .

При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията във въззивната жалба, доводите в отговора, изразените в откритото съдебно заседание становища от процесуалните представители и съобразно член 269 от ГПК , въззивният съд намира, че то е валидно, но недопустимо в частта по „ евентуалните искове“ , а в останалата част допустимо, отчасти неправилно и правилно .

В исковата молба с вх.№ 37564 /15.06.2022 г. ( по регистратурата на СГС ) , поправена във въззивното производство по указания в разпореждане № 4328 от 1.11.2023 г. с молба с вх.№ 24513/1.11.2023 г. са изложени твърдения, че страните са били във фактическо съпружеско съжителство в периода 20122018 г. и имат родено от него едно дете ; установили се да живеят в недовършената къща, собственост на родителите на ответника в град *** ,ул. „ ***“ № *** ; на 23.12.2016 г. сключили като кредитополучател и солидарен длъжник с „РАЙФЙЗЕНБАНК“ договор за потребителски кредит с намерение да финансират ремонта на къщата и преустройването й в място, годно да задоволява жилищните им нужди ; сумата на отпуснатия кредит е 30 945 лева, а подлежащата на връщане сума е 37 889,98 лева ; средствата от кредита са използвани за лични нужди на ответника по следния начин : 7 526,90 лева за погасяване на задължения по изтегления от ищцата през 2012 г. кредит, който вече послужил за строително-монтажни работи по къщата на родителите му; 5 000 лева за заплащане на част от цената на закупения от ответника лек автомобил „ Волксваген Пасат“ с ДКН ****** и 17 473,10 лева за извършване на нови строително – монтажни работи на четвъртия етаж : первази на 2 терасите ; подмяна на дървената дограма с нова ПВЦ – дограма; до подаване на исковата молба ищцата е внесла в издължаване на кредита сума в общ размер от 30 055,76 лева и продължава да прави вноски .

Въз основа на тези твърдения са формулирани петитуми на : „ главен иск“ за осъждане на ответника да заплати сума в размер от 37 889,98 лева – пълната стойност на дълга и кумулативно съединени помежду си „ евентуални искове“ за осъждане на ответника да заплати половината от горната сума в размер от 18 944,99 лева и сумата в размер от 5 000 лева – предадена му от ищцата в 2017 г. за закупуване на автомобил , чието ползване от партньорите и детето станало невъзможно по причина на раздялата .

Ответникът оспорил исковете като неоснователни , заявил възражения, че се е задължил като поръчител в обезпечаване изпълнението на задълженията на ищцата по договора за потребителски кредит ; средствата са изразходвани не за посочените от ищцата нужди, а за нейни лични нужди : погасяване на задълженията й по други договори за кредит , заплащане на консултации, прегледи и хирургична пластична операция за уголемяване на гърди и на нейни и на детето почивки в страната и чужбина ; строително – монтажните работи по къщата са финансирани със средства от отпуснати на ответника на 25.07.2013 г. ; 30.09.2013 г. и 17.05.2016 г. кредити в размери от:

7 091,04 лева ; 4 254,62 лева и 30 945 лева и със средства от още един отпуснат на 27.11.2018 г. кредит в размер от 34 547,70 лева .

Основанието и искането на „ главния “ иск за всичко платено е еднакво с основанието и искането на „ евентуалния “ иск за половината от платеното .

Дали ответникът се е облагодетелствал от пълния размер на кредита или от по – малка част , това има значение при наличие на другите материалноправни предпоставки за обема на отговорността му по член 127, ал.2 от ЗЗД, претендирана с „ главния “ иск . Евентуалният иск е недопустим в съгласие с член 126, ал.1 от ГПК. Като го е разгледал, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение. То следва в тази част да бъде обезсилено и производството по него – прекратено – член 270,ал.1,изр.1 от ГПК . Допустим е другият предявен като евентуален иск, правилно квалифициран по член 59,ал.1 от ЗЗД .

За да отхвърли исковете, първоинстанционният съд е приел, че в договора страните са обозначени : ищцата като „ кредитополучател“ и 3 ответникът като „ съдлъжник“ , но от тълкуването на уговорките по член 1-3, 5.3., 5.4., 5.5. ,4.3,изр.2, 4.7., 4.8. ,4.9., 5.7., 5.7.3 и 5.7.4 поотделно и във връзка една с друга следва, че ответникът не се е задължил като кредитополучател, а като поръчител, който в това си качество не би могъл да се възползва от престацията на банката - кредитор. С оглед това основание за възникване на солидарността с плащането на сумите в полза на банката не е възникнало у ищцата регресно право по член 127,ал.2 от ЗЗД спрямо ответника .

По делото е установено, че на 23.12.2016 г. между ищцата като кредитополучател и ответника като съдлъжник, а двамата като солидарни длъжници при условията на член 121 и следващите от ЗЗД , от една страна и „ РАЙФАЙЗЕНБАНК“, от друга страна, е сключен, при общи условия договор за потребителски кредит № 1612161996910190, по който банката е отпуснала кредит в размер на 30 945 лева за потребителски нужди. Той е усвоен по посочената в него сметка на ищцата – кредитополучател . Уговорено е, че кредитът се погасява на анюитетни вноски , включващи главница, лихва, комисионни и евентуално наказателна надбавка и разноски , всяка от които е дължима на 15 –то число на съответния месец , считано от 15.01.2017 г. до 15.12.2023 г. съгласно погасителен план – член 5.1. и член 5.2. Според член 6 двамата се задължили да погасяват всички дължими суми в срок съгласно условията на договора – член 6.1. , в т.ч. при служебно събиране на вземанията от банката от всякакви авоари на всеки от тях при нея, както и от лихвата по открит при банката депозит на кредитополучателката и от главницата по открити депозити на всеки един от двамата – член 5.5 и член 5.5.1.

Съдържанието на тези уговорки е ясно и не налага тълкуване . То сочи, че по изричното съгласие на страните по договора ищцата и ответникът са поели задължения за връщане на кредита и на него съответстват вземания на банката срещу всеки един от тях за плащане на пълния му размер. Клаузите относно допустимите способи за банката да събира дълга от сметки, авоари и депозити на всеки един от тях потвърждават извода, че са съдлъжници.

Клаузите, предвиждащи само за ищцата възможност да получи при промяна на лихвата по реда на член 4.2 и член 4.2.1. нов погасителен план и веднъж годишно изпратен от банката, актуален погасителен план за дължимите по кредита вноски – член 4.3. , както и при поискване - безвъзмездно извлечения 4 от сметката, обслужваща кредита – член 4.7. , спадат към несъщественото съдържание на договора и нямат отношение към въпроса за основанието за възникване на солидарността . Уговорките, обуславящи начисляването на преференциална лихва при изпълнени от кредитополучателката конкретни условия, са осносими към размера на дължимата от всеки един от съдлъжниците възнаградителна лихва . Пропускът да се предвиди право на отказ от договора за „ съдлъжника“ Х., така както той е предвиден в член 5.7. за кредитополучателя П. е проявление на неравноправно третиране. А потребителската защита, с която несъмнено се ползва и той, го преодолява – Закон за защита на потребителите .

С оглед изложеното изводът на СГС, че ответникът се е задължил като поръчител , не съответства на обективното съдържание на договора . Щом той и ищцата са съдлъжници по силата на договора на потребителски кредит и не е спорно, че средствата от кредита са разходени , подлежат на доказване другите твърдени от ищцата факти : във вътрешните отношения ответникът дължи целия размер на кредита, тъй като средствата са отишли в негова ползав оборване на презумпцията за равна задълженост по член 127, ал.1 от ЗЗД и само ищцата е правила вноски по издължаване на кредита - решение № 211 от 23.07.2012 г. по гр.д.№ 177/2011 г. на IV г.о. на ВКС. Въпросът дали удовлетворената нужда е обща на партньорите или лична е фактически .

Въз основа на заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към датата на подаване на исковата молба – 15.06.2022 г. извършените от ищцата плащания към банката – кредитодател - се равняват общо на 29 347,24 лева .

Според свидетелствата на Е. Й., В. и Е. съжителствали в къщата на родителите му до 2018 г., когато настъпила раздялата и Е. се изнесъл от нея .

Свидетелката живяла в къщата съвместно със страните от началото на 2017 г. до месец ноември 2017 г. Знаела, че средствата от кредита били в „ шкафче“ , от там и двамата взимали пари . Свидетелката Й. била очевидец на ремонта, на : смяната на дограма и направата на первази . От споделените й от В. „ важни неща“ узнала, че средствата от кредита били използвани за строителни материали и ремонт, каквото било намерението на партньорите преди изтеглянето на кредита, а също за закупуването от Е. на лек автомобил „ Пасат“ и за рефинансиране на получен от В. кредит, използван отново „за 5 къщата“. Свидетелят Е. Х. Х. ( баща на ответника ) отрекъл ищцата да е участвала в ремонта със средства от кредита. Тя и синът му се нанесли на четвъртия етаж , преди да се роди на 20.10.2014 г. детето Д.. А преди това бащата го ремонтирал : „ стегнал “ една стая на етажа, направил ремонт на банята. Синът му закупил Пасата с пари от продажбата на притежавания от него автомобил „ Мерцедес“ и от получен от свидетеля заем. По делото са представени неоспорени от ищцата договор за продажба, сключен на 5.12.2016 г. от ответника Х. и трето лице с предмет употребявано МПС, нерегистрирано в страната, от внос от марка „ Фолксваген“ и модел „ Пасат“ и фактура № 2475 от същата дата за платена от ответника Е. цена за автомобила в брой в размер от 9 000 лева.

С оглед придобиването и заплащането на цената на автомобила на 5.12.2016 г., преди усвояването на кредита, изключено е, някаква част от него да е използвана в придобиването му . Свидетелствата на Й. за обратното са недостоверни . Друга част от свидетелствата й - за разходване на кредита за ремонт на къщата не се подкрепят от други доказателства и като основани само на казаното от ищцата, също не могат да се приемат като достоверни . Но дори част от процесния кредит от 2016 г. и рефинансираният кредит от 2012 г. да са вложени в ремонта, тези разходи не облагодетелстват ответника само, а двамата партньори - общо, тъй като така четвъртият етаж от къщата е приведен в годно да задоволява жилищните им нужди място.

Разпечатката съдържа 27 от 56 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/42bd7d8c-ed6f-40b5-9703-45bc9297e1cf