Решение № 172 от 27.02.2025, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 172 гр. Сливен, 27.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светозар Д. Светиев при участието на секретаря Жанина Д. Бояджиева като разгледа докладваното от Светозар Д. Светиев Гражданско дело № 20242230103567 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която е предявена искова претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане.

Твърди се, че на 06.12.2022 г. ответникът е причинил на ищцата лека телесна повреда, за която е образувано НЧХД № 1/2023 г. на СлРС. Сочи се, че с присъдата по посоченото наказателно дело от частен характер ответникът е признат за виновен в това, че е причинил на ищцата лека телесна повреда като същият е освободен от наказателна отговорност на основание чл.78А от НК и му е наложено административно наказание глоба. Сочат се претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди и от съда се иска да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцата обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди в размер на 5000 лева за неимуществените и 12,12 лева за имуществените. Претендират се разноските по делото.

От страна на ответника, чрез пълномощник, е подаден отговор на исковата молба, като се изразява становище за нейната допустимост, но се оспорва основателността на исковата претенция. От съда се иска да отхвърли исковата претенция като неоснователна, а в случай че бъде преценено, че следва да се заплати обезщетение, се иска размера на обезщетението за неимуществени вреди да бъде намален като завишен. Претендират се разноските по делото.

В съдебно заседание ищцата се явява лично и с пълномощник. Исковата молба се поддържа и се моли за нейното уважаване. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.

1

Ответникът не се явява в съдебно заседание. Пълномощникът му поддържа отговора на исковата молба. Прави се възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.12.2022г. в гр.Сливен ответникът Н. Н. нанесъл на ищцата Г. К. лека телесна повреда, изразяваща се във временно разстройство на здравето, неопасно за живота. С деянието си ответникът осъществил състава на престъпление по чл.130, ал.1 от НК, за което с влязла в сила присъда по НЧХД №1/2023г. на СлРС бил признат за виновен и освободен от наказателна отговорност на основание чл.78А от НК и с налагане на административно наказание глоба.

Телесната повреда, причинена на ищцата представлява контузия на дясната очница с болезнен травматичен оток на тъканите в областта на очницата, кръвоизлив под конюктивата на дясната очна ябълка, повишено сълзотечение от окото, като болките и паренето се засилвали при опипване с ръка. За лечение на уврежданията ищцата заплатила за лекарствени препарати сумата 12,12 лева.

След инцидента в продължителен период от време ищцата изпитвала страх да излиза сама, ограничила контактите си и отложила част от сценичните си ангажименти.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства. Съдът кредитира допустимите, относими и неоспорени от страните писмени доказателства. На показанията на свидетелите бе дадена вяра, като взаимнодопълващи се и безпротиворечиви.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявената искова претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане е допустима, а разгледана по същество е частично основателна по размер за неимуществените вреди и изцяло за имуществените вреди.

Несъмнено от присъдата по НЧХД №1/2023г. на СлРС се установява, че на 06.12.2022г. ответникът Н. виновно и противоправно е причинил умишлено на ищцата лека телесна повреда. Влязлата в сила присъда е задължителна съгласно чл.300 от ГПК за настоящия съдебен състав относно авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, като пряка и непосредствена последица са причинени на ищцата неимуществени вреди, изразяващи се в причинените й травматични увреждания, а именно лека телесна повреда, в резултат на което тя е търпяла болки и страдания, а освен това е имала и неприятни психически изживявания и чувство за страх.

Причинени са и имуществени вреди, представляващи разходи за лекарства.

Поради това са налице всички елементи на състава на непозволеното увреждане по чл.45 от ЗЗД и е налице основание за ангажиране на деликтната отговорност на ответника за репарация на причинените на ищцата вреди.

2

В случая се касае за лека телесна повреда и предвид характера и степента на травматичното увреждане, периода на понасяне на болки и страдания, съдът намира, че справедлива репарация за причинените неимуществени вреди представлява сумата 3000 лева.

Предвид изложеното исковата претенция с правно основание чл.45 от ЗЗД следва да се уважи като се присъди сумата 3012,12 лева, представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, от която 3000 лева за неимуществени и 12,12 лева за имуществени вреди. В останалата част за разликата над уважения до пълния претендиран размер иска следва да се отхвърли като неоснователен.

Законна лихва не е претендирана, поради което с оглед забраната за присъждане свръхпетитум, съдът не следва да присъжда обезщетение за забавата.

По правилата на процеса ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на съдебната власт държавна такса в размер на 120,49 лева.

С оглед изхода на процеса на ищцата следва да се присъдят претендираните разноски за адвокатска защита, които съобразно уважения размер на иска възлизат на 360,58 лева, като не е налице прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение /600 лева/.

По правилата на процеса на ответника следва да се присъдят разноски по делото съобразно отхвърления размер на иска. Възражението на ищцовата страна за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е основателно, предвид фактическата и правна сложност на делото, като съдът намира, че следва да се приеме за адекватно възнаграждение в размер на сумата 800 лева, въз основа на която да се изчисли полагащото се възнаграждение съобразно отхвърления размер на иска. При това положение на ответника следва да се присъдят разноски в размер на сумата 319,23 лева.

В процесния случай съдът намира, че следва разноските на страните да се присъдят по компенсация, като на ищцата се присъди сумата 41,35 лева.

Ръководен от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА Н. Х. Н. с ЕГН-********** от *************************** ДА

ЗАПЛАТИ на

Г.

Ж.

К. с

ЕГН-********** от

***************************, както следва:

-сумата 3012,12 лева /три хиляди и дванадесет лева и 12 стотинки/, представляваща обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от непозволено увреждане, от която 3000 лева за неимуществени и 12,12 лева за имуществени вреди, причинени с деянието, описано в присъда по НЧХД №1/2023г. на СлРС;

-сумата 41,35 лева /четиридесет и един лева и 35 стотинки/, представляваща разноски по делото, присъдени при условията на 3 компенсация.

ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част за разликата над уважения до пълния претендиран размер като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСЪЖДА Н. Х. Н. с ЕГН-********** от *************************** ДА ЗАПЛАТИ в полза на съдебната власт по сметка на РС-Сливен държавна такса в размер на 120,49 лева /сто и двадесет лева и 49 стотинки/.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________ 4