Решение № 5107 от 17.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5107 гр. Пловдив, 17.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20235330113353 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правна квалификация чл. 357 от Кодекса на труда, вр. с чл. 358, ал. 1, т. 2, чл. от Кодекса на труда, вр. с чл. 188, т. 2 от КТ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Г. А. Т., с ЕГН:

**********, от гр. П.в, ул. „********“ № ***, ап. ***, чрез адв. Б. М., със съд. адрес: гр. П., ул.

„********‘“ № ****, ет. ***, ст. ***, срещу “Летище Пловдив” ЕАД, с ЕИК 115007069, със седалище и адрес на управление: с. Крумово, общ. Родопи, обл. Пловдив, представлявано от изпълнителния директор К. П. за отмяна на наложеното на ищеца със Заповед № ********* . на К.

П. дисциплинарно наказание „**************”.

Ищецът твърди, че работи по трудово правоотношение с ответника на длъжност „*************” по тр. договор от ******* г. и ДС към него от ******** г.

Ищецът твърди работното му време да било на смени, като редовно работодателят налагал на работниците и служителите да работят извънредно. Полаганият извънреден труд не бил отчитан от работодателя, и многократно бил увеличаван чрез задължаване да остават на работа часове, след като смяната им е приключила. Тези часове не били отчитани, заплащани или компенсирани по никакъв начин. Твърдяло се, че работят при сумирано изчисляване на работното време, което се твърди от ищеца да е невярно и неоснователно. Никога не им е бил връчван документ, че работното време се изчислява сумирано, това не било отразено в тр. им договори, нито в графиците за полагания труд, не им било връчвано друго, освен график за работа на смени.

Били задължавани да полагат изв. труд – часове след изтичане на смяната, без заповед, който не се заплащал. Никога не била връчвана заповед за промяна в работното време за съответния ден, или 1 такава, че се задължават да останат след работа, за да полагат извънреден труд. Ищецът многократно повдигал този въпрос пред работодателя, но същият бил оставян без последствия.

Била му връчена заповед № ************* г. на К. П. като работодател, с която му се налагало дисциплинарно наказание „************”. Нарушението, описано в нея било, че е напуснал преждевременно работа на ******* г., че раб. му време за този ден е било от ******* часа, че полет ****** има закъснение и че той трябва да се обработи при условията на чл. 144, т. 6 от КТ, тоест да се довърши работния процес извън работно време, а ищецът е напуснал работното си място в часа, в който е свършвала смяната му по принцип – 00:00 часа.

Твърди се тази заповед да е незаконосъобразна.

На първо място ищецът признава в периода *********** г. да е бил в законоустановен отпуск, поради което прави изявлението с оглед разпоредбата на чл. 194, ал. 3 от КТ.

Досежно незаконосъобразността на наложената заповед, ищецът сочи, че от формална страна, не е спазен чл. 193 от КТ, което е абсолютно основание за отмяна. На *********г. му били поискани обяснения, но те не били свързани с нарушението, за което е наказан, и наложеното му дисциплинарно наказание. За процесното нарушение обяснения не са искани, поради което счита заповедта за незаконосъобразна само на това основание.

По същество сочи, че на *********г. съгл. графика за работа смяната му е била от 14:00 до 23:00 часа, като ищецът е работил до 00:00 часа. Твърди съгласно графика да няма смяна, започваща в 15:00 часа и завършваща в полунощ, както е посочено в заповедта. Неоснователно било налагането на наказание за това, че си е тръгнал един час след края на смяната и не е останал повече на работа. Същият е работил един час повече от законоустановеното му работно време.

Оспорва на дататa ********* г., в рамките на посоченото време за закъснение на полет, да е имало предвиден полет ****, който е пристигнал, трябва да пристигне или се обработва за излитане.

Твърди, че посочените в заповедта разпоредби, основание за полагане на извънреден труд, на чл. 144 т. 6 от КТ , и довършване на работния процес извън работно време, са две различни основания на чл. 144 КТ, които нямат общо една с друга, че Летище Пловдив не е организация с установена сезонна работа, на посочената дата е нямало полет *****, чиято обработка да е започнала и да се е налагало да се довърши извън работното време, както и че не е издавана и не му е връчвана заповед за полагане на изв. труд.

Ето защо моли обжалваната заповед да се отмени, претендира разноски.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, от изп. директор К.

П. Със същия се взема становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск.

Твърди се изложеното от ищеца в исковата молба да не отговаря на действителното положение, като се оспорват твърденията да не е работил при сумирано изчисляване на работното време, да не е извършил соченото нарушение на тр. дисциплина, да не е имало такъв полет за обработка, чл. 144, т. 6 КТ да маркира усилена сезонна работа и да не са му искани обяснения преди налагане на наказанието.

Сочи се, че в предприятието на работодателя е установено сумирано изчисляване на раб. време на определени групи работници, сред които попада и ищецът, като се прилагал тримесечен период на отчитане. Твърди се преждевременното напускане на работа от страна на ищеца, както и подаването на исковата молба с горепосочените твърдения, да се дължи на 2 незнание и незачитане на законите Република България, като работодателят цитира чл. 142, ал. 2 КТ, чл. 9а и 9б от Наредбата за работно време, почивките и отпуските от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Твърди се с оглед нормативната уредба, и при въведено сумирано отчитане работното време на тримесечие, за ищеца да е нямало как да се установи полагал ли е извънреден труд или не, преди това тримесечие да е изтекло.

Твърди се,че за процесното нарушение се установявало, че съгласно доклад на супервайер в отдел сигурност, на дата ****** г. ищецът е бил на смяна в периода 15:00 часа – 00:00 часа. От доклада се установявало каква е смяната по график. Самият ищец в своите обяснения от ****** г., дадени по повод нарушението, твърдял, че е изпълнил всички свои задължения във връзка с полет ***** , с което признавал, че такъв полет е имало. Същевременно твърдял и, че не са му искани и не е давал обяснения, а сам представял дадените такива по повод наложеното наказание.

С оглед на горното, моли да се отхвърли иска.

В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си поддържа иска и моли да се уважи, претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът депозира писмена молба, с която моли искът да се отхвърли.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

За да бъде уважен искът предявеният иск да бъде отменена заповедта за налагане на дисциплинарното наказание “************” като незаконосъобразна е необходимо ищецът да установи, че е работил по трудово правоотношение с ответното дружество и че с оспорената заповед му е наложено дисциплинарно наказание “**************”. Оттук насетне в тежест на ответника е да установи, че дисциплинарното наказание е законосъобразно наложено, а именно че заповедта е издадена от лице, носител на работодателската власт, че същата притежава изискуемите от закона реквизити, че ищецът е извършил посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина и че същото е извършено виновно; че тежестта на нарушението съответства на тежестта на наказанието, че процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е спазена и наказанието е наложено в предвидените в разпоредбата на чл. 194 от КТ срокове.

В настоящия случай между страните не се спори, и от представените по делото писмени доказателства – ДС от ******** г. към тр. договор от ******** г., и самият тр. договор от ********* г., се установява, че ищецът Г. Т. работи по тр. правоотношение с ответното летище на длъжност „************* „*********** - отдел „*********“, по безсрочен тр. договор с определено и с тр. договор, и с ДС работно време – 8 часа дневно, уговорено ОМВ и ДТВ за ТСПО и др.

Установява се, че със заповед № ************* г., издадена от К. П. – изп. директор на ответника, е наложено наказание „***********“ на работника Г. А. Т. на длъжност „*********“ в ‚летище Пловдив“ ЕАД. В същата е посочено,. че наказанието се налага въз основа на доклад вх.

№ *************г., от който се установило, че работникът Г. А. Т. от отдел „*********“ в Летище Пловдив ЕАД е извършил следното: на ******** г. при продължителност на работната му смяна от 15:00 часа до 00;00 часа поради закъснение на полет ***** и „обработването му в условията на чл.

144, т. 6 от КТ, а именно – довършване на работния процес в извънработно време“, като се сочи, че лицето е напуснало работа в 00:00 часа и е оставило колегите си в работната смяна, които са 3 довършили обработката на полета без него. Посочено е, че деянието представлява нарушение на тр. дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ – преждевременно напускане на работа, поради което и на осн. чл. 186 от Кт, 188, т. 2 от КТ и 195, ал. 1 КТ, като е посочено, че са спазени изискванията на чл. 189, 193, ал. 1 и 194 КТ, му е наложено наказанието.

Ищецът е представил утвърден график за работа на смени с подписи на Ц. Г., ръководител отдел сигурност, в който са посочени смените с кодове. Графикът е за периода ********* г. В графика са посочени смените на Г. Т., *********, под № ***, като на дата **** г. същият е бил на смяна **** – с работно време от 14:00 часа до 23:00 часа. В графика е посочено, че той трябва да работи при месечна норма от 168 часа, като в различните дни е на различни видове смени, най-дългата от които е 12 часа. В графика със *** са обозначени смените от 18:00 часа до 06:00 часа сутринта, като на такава смяна за това денонощие е трябвало да работи само колегата му С. И. В смяна *** са били още двама колеги на ищеца – Д. К. и С. Т. Всички така посочени служители са на длъжност „**********“.

Представено е от ищеца искане за даване на обяснения, изходящо на ******* г., в което е посочено, че от ищеца се искат писмени обяснения за това, защо на ******** г. при обработка на полет ***** е напуснал работното си място, преди обработката да е завършена, и без да уведоми присъстващия супервайзор Х. С. Даден е триседмичен срок за представяне на обяснения. Ищецът е представил и дадените от него по този повод на ******** г. обяснения, в които сочи, че на ****** г. е изработил по график възложеното му за работната смяна, както и че в писмото, с което му се искат обяснения, са изложени недостоверни твърдения – че е напуснал работното си място, преди да е завършена обработка, тъй като е изпълнил всички свои задължения по обработка на полет *****, които включват обработка на всички пътници, като сочи какви видове проверки няма право да извършва, както и че е присъствал на цялата обработка на пътници. Сочи, че колегата му С. е на работа до 16:00 часа, а обработката е приключила в 00:00 часа, а друг служител с надзорни функции няма, като сочи, че не се спазва графика.

Работодателят представя Заповед от ******* . за въвеждане сумарно изчисляване работното време на следните категории служители – ********* – **********, ************ **********, и др., и е определен 3м. период на отчитане, като е разпоредено служителите да се запознаят със заповедта.

Представя и доклад от Х. С., отдел ********, в който е посочено, че на ******* г. по време на обработка на полет ****** за ****** е било обявено, че полетът ще се забави и ще пристигне на летище Пловдив доста по-късно от планираното. Това налагало оставане служителите след края на работната им смяна, тъй като дейността по обработката не можела да бъде завършена. Ето защо уведомява, че служителят Г. А. Т. си тръгнал преждевременно без основателна причина и без да уведоми него като старши служител на смяна, като счита, че с това Т. е нарушил чл. 142, ал. 6 от КТ. Твърди за процесния ден смяната им да е била 9-часова, от 15 до 00:00 часа, да не е надвишила максимално допустимата продължителност от 12 часа при сумарно изчисляване на работното време, и че с действията си Т. е уронил престижа на дружеството.