Решение № 1137 от 24.03.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. Варна, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110113196 по описа за 2025 година

Предявени са искове от В. В. М., с адрес в гр.В. срещу З. ЕООД, ЕИК ****, със седалище гр. Варна с правно основание чл. 344, ал.1, т.1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението по прекратено трудово правоотношение със Заповед № 507/22.12.2025г. и иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225 от КТ за заплащане на обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа за период от 22.12.2025 г. до 09.01.2026 г. за сумата от 696,24 евро /1361,73 лв./, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда-29.12.25г.

Ищецът, твърди че на 01.12.2025 година сключил с ответното дружество „З.“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: гр. В. трудов договор, по силата на който заемал длъжността „Специалист управление на човешките ресурси“ в производствената база на дружеството в гр. Балчик.

Сочи, че на 22.12.2025 година трудовото му правоотношение е прекратено едностранно от работодателя със заповед, копие на която не му е предоставена, на основание което не му е известно тъй, като не се е запознал със заповедта.

Подчертава, че уволнението му съвпада по време с обстоятелството, че бил отведен от полицейски органи във връзка с явяване като свидетел по досъдебно производство, по което не е обвиняема страна. Счита, че това обстоятелство няма никаква връзка с изпълнението на трудовите му задължения и не може да обоснове законосъобразно прекратяване на трудов договор.

Счита уволнението за незаконно, тъй както не са налице фактическите и правни предпоставки за прекратяване на трудовия договор, липсва реално и обосновано основание по Кодекса на труда и налице е нарушение на принципа за законосъобразност и защита на работника.

Моли съдът да постанови решение, с което да признае уволнението със за незаконно и същата бъде отменена и му се присъди и дължимото обезщетение.

В едномесечния срок за отговор ответникът изразява становище за 1 неоснователност на предявените искове.

Ответникът не оспорва, че са сключили безсрочен трудов договор № 6736/01.12.2025 г., по силата на който ищецът е назначен на длъжността „Специалист, управление на човешките ресурси“, с място на работа - „З." ЕООД, гр. Б..

Излага, че съгласно уговореното в договора, служителят е следвало да започне изпълнението на трудовите си задължения на 02.12.2025 г., като на същата дата той се е явил на работното си място. При сключването на процесния трудов договор, и по-конкретно в т. 3 от него, страните са уговорили изпитателен срок с продължителност шест месеца в полза на работодателя. В т.5 от договора е договорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1962 лв. Ответникът твърди, че в периода 18.12 - 19.12.2025 ищеца не се е явил на работа, без да посочи конкретна причина затова и да представи доказателства за оправдаване на отсъствието си. С оглед поведението на работника и в рамките на уговорения срок за изпитване, работодателят е упражнил правото си по чл. 71, ал. 1 от КТ, като е издал Заповед №507/22.12.2025г. за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 22.12.2025 г.

На 22.12.2025 г. ищецът се е явил на работа, в който ден заповедта му е връчена лично.

Ищецът се е подписал за получаването и на двата издадени екземпляра, но предвид развилата се ситуация с органите на реда и отвеждането му за разпит, е забравил своя екземпляр, което не може да се вмени във вина на работодателя. Излага фактология с последващо изпращане на заповедта до ищеца.

Ответникът възразява, че посочените от ищеца твърдения в исковата молба, че отвеждането му от полицейските органи причината за прекратяването на трудовото правоотношение не кореспондира с обективната истина.

Счита, че в процесния случай срокът за изпитване в полза на работодателя е започнал да тече на 02.12.2025 г., датата, на която ищецът е започнал фактическото изпълнение на трудовите си задължения. Към датата на издаване на Заповед №507/22.12.2025г. изпитателният срок не е бил изтекъл и трудовото правоотношение е прекратено законосъобразно в уговорения срок за изпитване в полза на работодателя.

Ответникът счита, че неоснователността на предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, точка 1 от Кодекса на труда, обуславя неоснователността и на исковете по точки 3 от същата алинея. Към настоящия момент ищецът не е претърпял вредите, които претендира, нито е налице доказателствена основа за настъпването им в претендирания размер.

Ищецът взима становище по отговора на ответника, като възразява, че в периода от 18.12.2015 година до 19.12.2025 година не е бил на работа, като не е предоставил на работодателя си документ, който да оправдава отсъствието му. Твърди, че на 18.12.2025г. е уведомил писмено прекия си ръководител, че има зъбобол и проблем със зъба, като в проведен разговор казал да го пуснат в неплатен или платен годишен отпуск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа и правна страна и прави следните правни изводи:

Не се спори между страните и се подкрепя и от събраните писмени доказателства, че ищецът е заемал длъжността „Специалист, управление на човешките ресурси“, с място на работа - „З." ЕООД, гр. Б., по безсрочен трудов договор № 6736/01.12.2025 г. с ответника и със Заповед №507/22.12.2025г. трудовото правоотношение е прекратено от работодателя в срока за изпитване.

В производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ – трудов спор за законността на извършено от работодателя уволнение, в тежест на ответника е да установи, че е упражнил законно извънсъдебно потестативното си право да прекрати едностранно трудовото правоотношение. В тежест на работодателя е да докаже, че доводите за незаконност на уволнението, въведени с исковата молба от ищеца, са неоснователни.

Съществувалото между страните валидно безсрочно трудово правоотношение е 2 прекратено със заповед № 507 от 22.12.2025 г., издадена от управителя на дружеството работодател, на основание чл. 71, ал. 1 КТ. При оспорване на законосъобразността на уволнителната заповед, работодателят на основание чл. 154, ал. 1 ГПК носи тежестта да проведе пълно и главно доказване на елементите от фактическия състав, представляващ прекратително основание – сключен трудов договор със срок за изпитване, в рамките на който страната, в полза на която е уговорен срокът, е обективирала едностранно волеизявление за прекратяване на правоотношението.

Съдът приема, че предпоставките, пораждащи правото на работодателя едностранно да прекрати трудовоправната връзка, са налице.

На 01.12.2025 г. страните постигнали съгласие за възникване на трудовото правоотношение, съществуващо помежду им, което обективирали в писмена форма. В т. 3 на договора предвидили клауза за изпитване годността на служителя да изпълнява трудовата функция, за срок от 6 месеца, изрично уговорен в полза на работодателя – З. ЕООД гр.Варна, която клауза е действителна и поражда съответните правни последици.

В рамките на срока за изпитване – на 22.12.2025 г.фв процесната заповед работодателят е обективирал едностранно волеизявление за прекратяване на трудовото правоотношение, което достигнало до служителя на същата дата, от който момент настъпват правопрекратителните му последици. Тези факти са безспорни между страните.

Сключването на договор със срок за изпитване предоставя на страната, в полза на която срокът е уговорен, потестативното субективно право да прекрати едностранно правната връзка, без да е необходимо проявление на някакви допълнителни факти и без да излага мотивите си. Правото е абсолютно дискреционно и упражняването му не подлежи на съдебен контрол, тъй като с прекратителното волеизявление работодателят дава отрицателна оценка на служителя от гледна точка годността му да изпълнява съответната длъжност, която оценка е по целесъобразност и не може да се проверява от съда. Характерът на договора със срок за изпитване изключва изследване на мотивите за прекратяването му, работодателят не може да бъде задължен да продължи трудовия договор с работник или служител, след като е преценил, че последният не е годен да изпълнява възложената работа и е упражнил правото си да прекрати договора в срока, за който страните предварително са се споразумели.

При оспорване на законосъобразността на уволнителната заповед, която закрепва волеизявление на работодател по реда на чл. 71, ал. 1 КТ, съдът преценява единствено породено ли е потестативното му право едностранно да прекрати трудовото правоотношение и упражнено ли е то в срока за изпитване, които кумулативни предпоставки в случая са налице.

С клаузата за срок за изпитване, включена в трудов договор се цели проверка на годността на работника за изпълняваната работа, като тази преценка е единствено и само на работодателя и не подлежи на съдебен контрол, поради което е ирелевантно твърдението на ищеца, че е изпълнявал трудовите си задължения и начина по които ги е изпълнявал.

С оглед на тези съображения съдът преценява, че заповедта за уволнение на ищцата М. е издадена при спазване изискванията на текстовете на КТ, посочени по-горе, поради което искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.

Предявеният иск за отмяна на уволнението като незаконно е неоснователен. При този изход на спора неоснователни е и иска с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225 от КТ за заплащане на обезщетение за времето през което ищецът е останал без работа или е бил зает по трудов договор на по-ниско платена работа за период от 22.12.2025 г. до 09.01.2026 г. за сумата от 696,24 евро /1361,73 лв./, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска в съда-29.12.25г.

3

На основание чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро, определено съобразно чл.78 ал.8 вр.с чл.25 от НЗПП.

Предвид изхода на спора и на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК държавна такса за разглеждане на иска в настоящия случай не следва да се определя.

По изложените съображения и на основание чл.235 от ГПК, съдът РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. М., ЕГН **********, с адрес в гр.В. срещу З. ЕООД, ЕИК **** със седалище гр. Варна иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението извършено със Заповед № 507 от 22.12.2025 г., като неоснователен.

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. В. М., ЕГН **********, с адрес в гр.В. срещу З. ЕООД, ЕИК **** със седалище гр.Варна иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ вр. с чл.225 от КТ за заплащане на обезщетение в размер на 696,24 евро /1361,73 лв./ за времето през което ищецът е останал без работа или е бил зает по трудов договор на по-ниско платена работа, но не повече от шест месеца, считано от за период от 22.12.2025 г. до 09.01.2026 г., ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, като неоснователен.

ОСЪЖДА В. В. М., ЕГН **********, с адрес в гр.В., апартамент 70 да заплати на З.

ЕООД, ЕИК **** със седалище гр.Варна сумата от 100 евро (сто евро), представляваща реализирани пред настоящата инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване с въззивна жалба пред ВОС в 2седмичен срок от датата на обявяването му-24.03.2026г., на основание чл. 315, ал. 2 ГПК.

РЕШЕНИЕТО да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 1137 гр. Варна, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 48 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Добрина Петрова при участието на секретаря Антоанета М. Атанасова като разгледа докладваното от Добрина Петрова Гражданско дело № 20253110113196 по описа за 2025 година