Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 889 от 28.06.2023, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 894/2023
Вид
Решение № 889
Подписан
28.06.2023
Състав
Красимир Машев, Петя Алексиева, Златина Рубиева

Цитирани разпоредби

  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258-чл.273 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.2, ал.1, т.3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл.4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 7 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 137 · Закон за съдебната власт
  • чл. 130, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 131, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
  • чл. 142, ал. 2, т. 6 · Наказателен кодекс
  • чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
  • чл. 216, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 246 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 288, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 889 гр. София, 28.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Машев

Членове:

Златина Рубиева

Петя Алексиева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело № 20231000500894 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-чл.273 от ГПК.

С Решение № 367 от 23.01.2023 г., постановено по гр.д. № 8262/2021 г., Софийски градски съд, І-16 състав е осъдил Прокуратурата на РБ да заплати на В. М. М. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, за което ищецът е оправдан с влязла в сила присъда от 25.02.2019 г. по н.о.х.д. № 7695/2010 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав, ведно със законната лихва, считано от 04.03.2020 г. до окончателното плащане на главницата, като е отхвърлил искът за горницата над 20 000 лв. до пълния предявен размер от 70 000 лв.

Срещу така постановеното решение и в неговата осъдителна част е постъпила в срок въззивна жалба от ответника Прокуратурата на Република България.

Поддържа се, че в обжалваната си част решението е порочно, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа се, че съдът не е 1 обсъдил в мотивите си коя вреда се явява в причинна връзка с дейността на органите на Прокуратурата, не е посочил значението им за техния размер и не е дал отговор защо именно сумата от 20 000 лв. е приета за справедлива обезвреда. Твърди се, че съдът не е съобразил чл.4 от ЗОДОВ, а присъденото обезщетение не е определено в съответствие с критериите за справедливост.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение и постанови друго, с което да отхвърли изцяло исковата претенция на ищеца, алтернативно да намали същата като завишена.

В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК са постъпили два отговора с идентично съдържание от въззиваемата страна - ищецът в първоинстанционното производство В. М. М. чрез процесуалните му представители адвокат В. и адвокат Д., и двамата с надлежно учредена представителна власт с пълномощно представено по делото на първоинстанционния съд /л.10/.

Въззиваемият ищец чрез своите процесуални представители оспорва въззивната жалба като неоснователна и поддържа, че решението в обжалваната му част е законосъобразно и правилно. Моли съда да потвърди решението в обжалваната му част. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

С оглед така очертания предмет на настоящото въззивно производство, Решение № 367 от 23.01.2023 г., постановено по гр.д. № 8262/2021 г., Софийски градски съд, І-16 състав и в отхвърлителната му част за сумата над присъдената сума от 20 000 лв. до претендирата от 70 000 лв., ведно със законната лихва от 04.03.2020 г. е влязло в сила 18.02.2023 г. като необжалвано.

В открито съдебно заседание въззивникът-ответник чрез процесуалния си представител моли съда да постанови решение, с което да отмени първоинстанционното решение като неправилно и незаконосъобразно, евентуално да намали присъдения размер на обезщетението до аналогичен такъв от други дела по сходни случаи.

В открито съдебно заседание въззиваемият ищец В. М. чрез своите процесуални представители моли съда да остави без уважение въззивната 2 жалба на ответника по подробно изложените в отговора съображения и да потвърди решението в обжалваната му част. Моли да бъде присъдено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.

Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

Софийски градски съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ предявен от В. М. М. против Прокуратурата на Република България за обезщетяване на причинените му неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпления, за които е оправдан с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 7695/2010 г. по описа на СРС, І-ви състав От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства, които не са спорни между страните, а и във въззивната жалба не се съдържат оплаквания относно приетите от първоинстанционния съд за доказани правнорелевантни факти:

На 06.08.2008 г. с Постановление на Софийска военно-окръжна прокуратура (СВОП) по пр.пр. № 1863/2008 г., е образувано досъдебно производство срещу виновни длъжностни лица от СД „Полиция“ - МВР, които на 30.07.2008 г. около 16.35 ч. в гр. София, на ул. „Оборище", пред кафе „Но нейм", в качеството си на длъжностни лица, по повод изпълнение на службата си: причинили на Д. К. С. от гр. *** лека телесна повреда престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 от НК и противозаконно лишили от свобода Д. К. С. от гр. ***, въпреки че същият се е представил като народен представител в Европейския парламент - престъпление по чл.

142а, ал. 2, пр. 2, вр. чл. 142, ал. 2, т. 6 от НК.

С постановление от 10.10.2008 г. на прокурор от СВОП, на основание чл. 216, ал. 1 от НПК от материалите по ДП са отделени в ново ДП (№ XVI19/2008 г., по описа на СВОП) доказателствени материали, касаещи извършено от неустановени полицейски служители от СДВР престъпление, причинили леки телесни повреди на народни представители, както и на граждански лица - престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 2, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

С постановление от 28.11.2008 г. по ДП № XV-5/2008 г., по описа на 3

СВОП, ищецът В. М. е привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 142а, ал. 2, пр. 1 и пр.2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Определена е мярка за неотклонение гаранция „Парична гаранция" в размер на 400 лв. и му е предявено обвинението. С определение № 434/12.12.2008 г. по ч.н.д. № 434/2008 г., по описа на СРС мярката за неотклонение е отменена и спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение „Подписка". На 09.12.2008 г. е предявено разследването на ищеца В. М..

На 18.12.2008 г. в Софийски военен съд е внесено ДП № XV-5/2008 г., по описа на СВОП, ведно с обвинителен акт срещу ищеца В. М. М., въз основа на което е образувано н.о.х.д. № 141/2008 г., по описа на Софийски военен съд. С разпореждане от 29.12.2008 г. на съдията-докладчик, съдебното производство по образуваното наказателно дело е прекратено и делото е върнато на СВОП за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в неясноти при изготвяне на обвинителния акт и не предявяване на всички материали по разследването на пострадалото лице.

С постановление от 10.01.2009 г. на прокурор в СВОП, на основание параграф 29 от ЗИДНПК, в сила от 27.12.2008 г., ДП № XV-5/2008 г., по описа на Софийска военно-окръжна прокуратура е изпратено по компетентност на Софийска районна прокуратура, където на 03.02.2009 г. е заведена пр.пр. № М-116/2009 г.

С писмо от 16.02.2009 г. на прокурор при СРП пр.пр. № М-116/2009 г., по описа на СРП е върната на Софийска военно-окръжна прокуратура, с оглед Методически указания на главния прокурор от 03.02.2008 г., съобразно които не приключилите към 27.12.2008 г. досъдебни производства се довършват от прокуратурата, пред която са били висящи. На 20.02.2009 г. разследването отново е предявено на ищеца М. и неговия защитник.

На 14.03.3009 г., на основание чл. 246 от НПК повторно е внесен обвинителен акт срещу ищеца, въз основа на който е образувано н.о.х.д. № 2923/2009 г., по описа на CPC, НО, 1-ви състав, по което е насрочено открито съдебно заседание на 22.10.2009 г., в което съдът и след като е констатирал служебно допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.

288, т. 1 НПК, които са довели до накърняване правото на защита на обв. В.

М., прекратява производството по образуваното наказателно дело и го изпраща на СРП за отстраняване на посочените процесуални нарушения. С 4 постановление от 10.11.2009 г. прокурор при СРП частично прекратява наказателното производство по пр. пр. № М-116/2009 г., по описа на СРП досежно предявеното на обвиняемия В. М. М. и на други двама обвиняеми обвинение за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 1 от НК, във връзка квалифициращия признак, че пострадалото лице е бил представител на обществеността при или по повод изпълнение на неговите функции. По жалба на пострадалия Д. С., с определение от 05.01.2010 г. по н.ч.д. № И-4095, по описа на СРС за 2009 г., НО, 111 състав, постановлението е отменено и делото е върнато на прокурора за изпълнение на указанията, дадени в мотивите на акта на съда. С постановление от 31.03.3010 г. на СРП производството е спряно и възобновено с постановление от 01.04.2010 г.

На 26.04.2010 г. с постановление от същата дата на следовател при СлО - СГП по ДП № 49/2010 г., по описа на СГП-СлО, пр. пр. № М-116/2009 г., по описа на СРП, ищецът В. М. за втори път е привлечен като обвиняем за извършени престъпления по:

1. престъпление по чл. 142а, ал. 2, пр. 1 и пр. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. от НК и

2. по чл. 131, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. чл. 130, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

След приключване на разследването и внасяне на обвинителен акт, на 21.06.2010 г. е образувано н.о.х.д. № 7695, по описа на СРС за 2010 г., НО, 1 състав.

По така образуваното наказателно дело са проведени открити съдебни заседания, както следва:

1 . на 16.09.2010 г., по време на което пострадалият е конституиран в качеството на частен обвинител и граждански ищец, приети са за съвместно разглеждане предявените срещу подсъдимите граждански искове, 2 . на 23.05.2013 г. , поради неявяване на съдебен заседател и с оглед невъзможността му да продължи да участва по делото съдът е отменил определението си за даване ход на делото и за даване ход на съдебното следствие, преповторил е извършените процесуални действия, 3 . на 06.11.2014 г. съдът е дал ход на делото и е отменил протоколно определение от 23.05.2013 г., с което е даден ход на съдебното следствие поради това, че е настъпила промяна в състава, като разглеждането на делото е започнало от начало.

5

Производството по делото е приключило на 25.02.2019 г., когато съдът е постановил оправдателна присъда.

По въззивна жалба на частния обвинител и граждански ищец, на 19.12.2019 г. е образувано в.н.о.х.д. № 5251/2019 г., по описа на СГС, НО, 2ри въззивен състав, по което е проведено едно открито съдебно заседание на 19.02.2020 г. С решение № 181 от 04.03.2020 г. е потвърдена в обжалваната част постановената от CPC оправдателна присъда.

С приетото по делото споразумение от 03.08.2020 г. с рег. № 93-00-242 от 19.08.2020 г. на МП и платежно нареждане от 24.08.2020 г., се установява, че на ищеца е заплатена сума в размер на 4 900 лв., представляваща обезщетение за нарушаване на правото на разглеждане и решаване в разумен срок на н.о.х.д. № 7695/2010 г. по описа на СРС, НО, 1-ви състав.

За установяване на търпените от ищеца неимуществени вреди, пред първоинстанционния съд са събрани показанията на неговия брат И. М. М., който установява, че В. бил силно стресиран от случилото се и от образуваното срещу него наказателно производство. Установява, че преди всяко предстоящо съдебно заседание много се притеснявал, постоянно се оплаквал че не може да спи и го боли главата. Имало множество публикации, включително и така озаглавена: „Мутра в униформа“. В този момент ищецът работел полицай, охранителна полиция СДВР и това му се отразило. Заради това, че е подсъдим му било отказано преместване в Национална служба „Гранична полиция“, както и участие в конкурси за израстване в кариерата. В личен план ищецът се затворил в себе си, чувствал се обиден. При едно от поредните заседания през 2016 г. ищецът получил остър миокардит и бил в болница във Враца, след което се възстановявал около година. След всяко съдебно заседание ищецът бил зле. След като бил оправдан и по негово желание, бил преместен в Главна дирекция „Жандармерия“, защото се чувствал обиден от всичко, което се случило в СДВР. Ищецът се притеснявал, че ще бъде осъден и вкаран в затвора, уволнен дисциплинарно и няма да може да си обслужва кредита.