Решение № 35 от 29.02.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Разлог, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН В. СТОИЛОВ при участието на секретаря Е. Г. Ч., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от КРИСТИЯН СТОИЛОВ, Адм. нак. дело №

20231240200469 по описа за 2023 година

Производството е по чл.58д и сл. от ЗАНН. Делото е образувано по жалба от Х.Ц.Ю., ЕГН*, с адрес в г.Р., о.Р., у.„Г.Ф.“№25, против НП №23-0331-000294 от 31.05.2023 г. на н-ка на РУ-Р. към ОД на МВР-Б., с което на жалбоподателя са наложени 3 броя адм. наказания „глоба“ общо на 80,00 лева, на основание чл.183, ал.2, пр.2 от ЗДвП, чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП и чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП.

Иска се отмяна на НП, като се сочат допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и недоказаност на нарушението. Твърди се, че констатациите, съдържащи се в АУАН, както и в последвалото НП, не отговарят на обективната действителност.

В ОСЗ жалбоподателят, чрез своя процесуален представител адв. Д., поддържа изложеното в жалбата, като претендира присъждане на деловодни разноски. От АУАН и НП, както и от показанията на разпитаните в ОСЗ свидетели не се доказвало по безспорен начин, че на посочената в НП дата, час и място жалбоподателят е нарушил правилата за движение по пътищата. Установило се по делото от свидетелски показания и от обясненията на жалбоподателя, че на мястото, за което се твърди, че е извършил нарушението, са се осъществявали разтоварителни работи, поради което, при подаден сигнал от неизвестно лице, жалбоподателят е преминал направо през кръговото движение.

АНО не изпраща представител. С придружителното писмо, с което е депозирана жалбата в съда, се прави искане обжалваното НП да бъде потвърдено. На основание чл.63, ал.4 от ЗАНН, прави възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, заплатено от жалбоподателя.

Като разгледа събраните по делото писмени и устни доказателства при условията на чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът прие за установено следното:

На 21.05.2023 г. по у.„Е.Й.“ в г.Р., в посока на движение от А.-Р. към бензиностанция „Л.“, жалбоподателят Х.Ю. управлявал т. а., марка и модел „Р.К.“, с рег.№*, собственост на Й.Г.Б.

В района на кръстовище с кръгова организация, при трайно монтирани знаци Г9 „Преминаване отдясно на знака“ и Г-12 „кръгово движение“, водачът на автомобила не е съобразил поведението си с описаните пътни знаци, като е продължил направо по у.„Е.Й.“, навлизайки в лентата за насрещно движещите се автомобили в кръстовището. Според констатациите на АНО, Х.Ю. не е използвал обезопасителен колан, с който било оборудвано МПС, като водачът не е носел и СУ на МПС от съответната категория.

1

Поради тази причина, в присъствието на жалбоподателят, бил съставен АУАН №855806 от 21.05.2023 г., серия GA от А К. – мл.автокотрольор в РУ-Р., в присъствието на колегата му Р.Ю., който е отбелязан като свидетел при установяване на нарушението.

Актът бил връчен лично на жалбоподателя срещу подпис, като последният не се е възползвал от правото си на възражение.

Въз основа на акта е съставено и обжалваното НП №23-0331-000294 от 31.05.2023 г. от н-ка на РУ-Р., в което са отразени фактическите констатации, обективирани в АУАН.

В обстоятелствената част на НП е отразено, че жалбоподателят е извършил 3 броя нарушения – на основание чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП му е наложено адм. наказание „глоба“ от 20.00 лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП; на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП му е наложено адм. наказание „глоба“ от 50.00 лв. за нарушение по чл.137а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.183, ал.1, т.2 от ЗДвП му е наложено адм. наказание „глоба“ от 10.00 лв. за нарушение по чл.100, ал.1, т.3 от ЗДвП.

Видно от представената по делото справка за нарушител, жалбоподателят е лице, което многобройни пъти е нарушавал разпоредбите на ЗДвП, т.е. същият проявява трайна тенденция към незачитане на установените правила за законосъобразно и безопасно движение по пътищата.

По делото са разпитани свидетелите А.К. и Р.Ю. – служители на РУ-Р., от показанията на които се установява, че през м.05.2023 г. спрели жалбоподателят малко след кръговото движение, образувано от улиците „Е.Й.“ и „А.С.“ в г.Р., като жалбоподателят управлявал посоченото МПС, което не било негова собственост. Същият навлязъл в насрещното движение, като поради този факт бил спрян от служителите със звуков и светлинен сигнал.

След като го спрели, служителите на РУ-Р. установили посочените в акта нарушения.

Свидетелите установили, че Ю. е бил без поставен обезопасителен колан, като същият не е представил и СУ на МПС. Свидетелят К. споделя, че преки свидетели на установените нарушения били както той, така и неговите колеги Р.Ю. и А.Ц.

В хода на съдебното следствие е разпитан и свидетелят В.К., според който на процесното кръгово движение, в момента в който жалбоподателят е преминал през него, се осъществявали разтоварни дейности за детска площадка в близост, където имало строителни работи. На място имало човек, който махал на Х.Ю. да премине през насрещното платно за движение, като при осъществената маневра от страна на жалбоподателя, същият бил възприет от движещия се зад него патрулен автомобил и бил спрян.

В тази насока са и обясненията, които жалбоподателят е дал в ОЗ. Той твърди, че преминал през насрещното платно, тъй като „едно момче от общината, от тези, които разтоварват строителните материали, махаше настоятелно да мина, за да не става задръстване и аз минах“. Нямало е поставен знак за промяна в реда на движение, като след спиране от полицейските служители, жалбоподателят си свалил колана и отишъл при патрулната кола, където му бил съставен акта.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата въз основа на която е образувано настоящото производство, е депозирана от активно легитимирано лице. Жалбата е процесуално допустима, подадена в 14-дневния срок (НП е връчено на 06.07.2023 г., жалбата е подадена на 18.07.2023 г.).

Не се спори между страните, че Х.Ц.Ю. е лице, управлявало МПС, марка и модел „Р.К.“, с рег.№*, собственост на Й.Г.Б. на процесната дата и че същото е спряно за проверка от свидетелите по делото. Лицето, съставило акта, има правомощията да установява нарушения и да съставя АУАН, видно от представения препис от Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г., издадена от министъра на ВР.

Адм. нак. производство е проведено съобразно законовите срокове, като не се установяват съществени нарушения на процесуалните правила.

1. Относно нарушението на чл.6, т.1 от ЗДвП:

В тази част на нНП в хода на адм. нак. производство не са били допуснати съществени 2 процесуални нарушения. Съставен е акт за установяване на адм. нарушение, който формално отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В инструктивния срок е следвало произнасяне на АНО по въпроса за реализиране на адм. нак. отговорност. Издаденото НП е съобразено с изискванията за минимално съдържимото по смисъла на чл.57 от ЗАНН.

Формулирано е адм. обвинение, което съдържа лимитирано очертан кръг от факти.

При възприетата и посочена по-горе фактология, съдът счете че в случая Х.Ю. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.

Съгласно чл.6, т.1 от ЗДвП, участниците в движението съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка. Въпреки наличието на пътен знак Г9 „Преминаване отдясно на знака“ и Г-12 „Кръгово движение“, жалбоподателят е навлязъл в лентата за насрещно движещите се автомобили в кръстовището, като не се е съобразил с предписанието на пътните знаци, с което е осъществил състава на нарушението.

Въпреки твърденията на жалбоподателя, че било налице препятствие в неговото платно за движение, същото не се установи от събраните по делото доказателства. Дори да се приеме, че е налице такова препятствие и движението в лентата не е обективно възможно, преминаването през насрещното платно за движение би било законосъобразно единствено при наличие на поставена съответна сигнализация, изразяваща се в поставяне на пътен знак Ж16 „Преминаване в платното за насрещно движение“, за наличието на който не са наведени дори доводи от страна на жалбоподателя. Съдът кредитира изцяло показанията на разпитаните в съдебно заседание трима свидетели, както и обясненията на самия нарушител, който не оспорва, че е преминал през насрещното пътно платно.

Съгласно чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП, се наказва с глоба от 20.00 лева водач, който не спазва правилата за разположение на ППС върху платното за движение. Видно от санкционната норма, за осъществяване на нарушението не е от значение дали водачът е собственик на автомобила или не. Без значение също така е дали същият е осъществил маневра поради наличие на външни причини, които са го накарали да постъпи по конкретен начин.

Основното при това нарушение е наличието на пътни знаци, които са регламентирали начинът на движение на автомобила и неговото разположение върху платното за движение, както и липсата на друг вид маркировка или знак, които да регламентират извършената маневра.

Съдът счита, че НП в частта му, визираща нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП и наложеното за това нарушение наказание глоба от 20.00 лева, е обосновано.

На основание чл.189, ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. От това следва, че фактическата обстановка, описана в АУАН, има обвързваща доказателствена сила, докато не бъде оборена от жалбоподателя с всички допустими доказателствени средства. Жалбоподателят не е направил конкретни доказателствени искания до съда, поради което не успя да обори презумираната от закона доказателствена сила на констатациите в АУАН, възпроизведени и в НП.

Съдът не приема възражението на въззивника, посочено във ВЖ, че фактическата обстановка не отговаря на действителната, защото то бе опровергано от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля при установяване на нарушението, а и въззивникът не представи доказателства в подкрепа на това възражение. Съдът не кредитира обясненията на жалбоподателят, тъй като същите представляват защитна позиция, която не е подкрепена с никакви доказателства.

Размерът на глобата е фиксиран в ЗДвП, поради което не следва да се обсъжда възможността за изменението му.

2. По отношение на нарушението по т.2 от НП, същото правилно е квалифицирано по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, която норма въвежда задължение за водачите на МПС от категории 3

M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Извършването на нарушението е установено по несъмнен начин, което се потвърждава от презумптивната доказателствена сила на АУАН, необорена с други доказателствени източници, както и гласните доказателства, събрани посредством показанията на актосъставителя и свидетелят по АУАН.

Установи се, че актосъставителят и свидетелят лично и от непосредствена близост са възприели факта на нарушението. Нарушението правилно е съотнесено към относимата санкционна разпоредба – чл.183, ал.4, т.7 пр.1 от ЗДвП, която предвижда глоба в абсолютно определен размер от 50,00 лева за водач, който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. Жалбоподателят не попада в някоя от категориите лица, посочени в ал.2 на чл.137а от ЗДвП, тъй като не се ангажираха такива доказателства.

3. По отношение административното нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП.

По отношение на жалбоподателя Х.Ю., в обжалваното НП е ангажирана отговорността му и за нарушение по чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП - непредставено СУМПС по време на проверка.

Съдът намира разглежданото нарушение за осъществено от жалбоподателя, доколкото доказателства, формиращи изводи в обратна насока, не се ангажираха по делото. Съгласно цитираната законова разпоредба към настоящия момент, с оглед разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, водачът на МПС е длъжен да носи СУМПС от съответната категория.