Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1959 от 31.12.2020, Административен съд - Варна

Съд
Административен съд - Варна
Дело
Административно дело 1881/2020
Вид
Решение № 1959
Подписан
31.12.2020
В сила
28.01.2021
Състав
ГЕРГАНА ДИМИТРОВА СТОЯНОВА

Цитирани разпоредби

Р Е Ш

Е Н И Е

№…………….. .................................... 2020 година, гр.ВАРНА

В И М

Е Т О Н А

Н А Р О

Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГЕРГАНА

СТОЯНОВА

В съдебно заседание, проведено на 16.12.2020 г. при на секретар Камелия Александрова разгледа докладваното от председателя административно дело № 1881/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и следващите от ДОПК.

Образувано е по жалба на И.К.З. ***-АУ-5572/01.06.2018 г., издадено на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК от инспектор в Дирекция „Местни данъци“ при община Варна, с който на лицето са установени задължения по ЗМДТ - данък върху недвижим имот и върху превозните средства в общ размер от 1199.31 лв. главница и лихви в размер от 152.32 лв.

Твърди се, че пред директора на Дирекция „Местни данъци“ при община Варна на 30.04.2020 г. е депозирана жалба срещу Акт № МД-АУ-5572/01.06.2018 за установяване на задължения по декларация, като в законоустановения срок от компетентния орган отговор не е получен, което е счетено от жалбоподателя за мълчаливо потвърждаване на акта.

Както в жалбата до Директора на

Дирекция „Местни данъци и такси“ така и тази, инициирала настоящото съдебно производство макар и бланкетно, изложени са възражения за съществено нарушение на материалния закон, на които се основава твърдението за незаконосъобразно издаден Акт за установяване на задължения по декларация.

Твърди се , че визираните в Акта недвижими имоти и превозни средства не са били собственост на оспорващия. Отделно от изложеното в хода по същество се изтъква и че описаните в оспорения АУЗ имоти и тези, не са идни и същи с тези, описани в доказателствата, приложени в административната преписка.

Въз основа на изложеното е формиран петитум с искане за отмяна на оспорения АУЗ № МД-АУ-5572/01.06.2018 г. Претендира се за присъждане като разноска внесената държавна такса.

Ответникът чрез процесуалния си представител оспорва жалбата, счита оспорения АУЗД за правилно и законосъобразно издаден, основаващ се на подадената от дружеството декларация. Счита, че въпреки доказателствата, представени в хода на съдебното производство за отчуждаване на процесните автомобили, предвид непредставянето им пред данъчната администрация. Счита, че облагането следва да се прекрати след прекратяване на регистрацията им в КАТ. Въз основа на изложеното моли съда да потвърди Акта.

Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

След като обсъди оплакванията в жалбата, писмените доказателства по делото, становищата на страните, въз основа на съвкупната им преценка и с оглед нормата на чл. 160 от ДОПК, съдът приема за установено следното:

По допустимостта на жалбата:

Съгласно чл. 4, ал.1, изр.2 от ЗМДТ, актовете, с които се установяват местните данъци, какъвто безспорно е оспореният акт, се обжалват по реда на ДОПК. Настоящата жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 156, ал.1 от ДОПК от надлежна страна с установен правена интерес.

Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.

Фактите по случая са следните:

С АУЗ № № МД-АУ-5572/01.06.2018 издаден от Н.Н.- инспектор в Дирекция „МТ““ при община Варна на основание чл. 107, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл. 4, ал.1 от ЗМДТ, на И.К.З. са установени задължения по ЗМДТ

- данък недвижими имоти и данък превозни средства за 2016 г. и 2017 г. включително, съгласно декларации по чл. 14 и по чл. 54 от ЗМДТ, както следва:

1. 3/6 ид. части от недв. имот

(сграда) в гр.Варна, р-н Приморски, ул.“Прилеп“ №3, ап.78, ет.5;

2. Недвижим имот в гр.Варна, р-н

Приморски, ул. „П**

3. лек автомобил

„Нисан Терано“ мощност 109, рег.№***, №*, двигател № *, рама № *, година на производство 1992 г.;

4. лек автомобил „Хонда, мощност 4.00, рег.№**, двигател № **, рама № *, година на производство 1996 г.;

5.лек автомобил ВАЗ, модел 2105, мощност 47.00, рег.№ **, рама №* двигател № * *, година на производство 1985 г.;

6. лек автомобил

„Нисан Патрол“ , мощност 74.00, рег.№ **, двигател №*, рама № *

Актът се обосновава на данните от извършената проверка и декларация №

**********/30.08.2017 г. по чл. 14 от ЗМДТ, подадена от Ж.Д. П.; по чл. 54 от ЗМДТ; декларация по чл. 14 от ЗМДТ №49-3-3216/30.05.1998 г., подадена от И.З., както и декларации по чл. 54 от ЗМДТ подадени също от З.: № 28-6279/21.10.2002 г. ;№ 03041257/25.08.2003 г.; декларация № 614078/0.01 с неясна година (записано 01.01.1800г.) ; декларация № 2359/05.10.2007 г.

Последните две декларации не се откриха в съдържанието на административната преписка, не се и представиха във връзка с указаната тежест на доказване и предоставената за това възможност.

Задълженото лице е запознато със съдържанието на

Акта, обжалва го изцяло пред Директора на

Дирекция "МД" в община Варна с депозирана по пощата жалба, регистрирана с вх.№ МД-Т20002365ВН/07.05.2020 г. , като се позовава на промяна на собствеността върху процесните недвижими имоти и превозни средства. В установения законов срок от директора на дирекция “МД“ не е последвало изрично произнасяне, което според чл. 156, ал.5 обективира мълчаливо потвърждаване на АУЗ № МД-АУ-5572/01.06.2018 предмет на съдебната проверка в настоящото съдебно производство.

Представената по делото заповед № 1172/26.04.2017 г, издадена от кмета на община Варна на основание чл. 44, ал.1 т.2 от ЗМСМА във връзка с чл. 4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, в която на позиция 2.7.3 е посочено името на Н.Х. Н.– издател на процесния АУЗ,с оглед цитираните законови разпоредби води до извода, че Актът е издаден от надлежно оправомощен орган в кръга на неговите правомощия, същият е действителен.

С разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, законодателят е предвидил, че установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. При наличието на горната разпоредба, съдът е задължен при извършваната от него проверка за съответствието на обжалвания административния акт с материалния закон да съобрази всички факти и обстоятелства имащи значение за правилното разрешаване на спора. Новите факти от значение за делото по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически и доказателствени факти, които са от значение за решаване на делото.

Спорът между страните е концентриран върху факта на настъпила промяна на собствеността върху процесните недвижими имоти и автомобили, момента на настъпването и значението му при преценката на чл. 53 от ЗМДТ.

Такъв довод се изтъква многократно от оспорващия както при административното обжалване на Акта , така и пред настоящия съд.

Във връзка с изясняване на тези нови факти по инициатива на оспорващия по делото бяха представени писмени документи във връзка с очертания по-горе основен спор.

Видно от представените и приети по делото доказателства – договор за продажба на лек автомобил от 18.08.2003 г. с нотариална заверка на подписа Рег.

№ 10288/19.08.2003 г. на нотариус Д.С.рег. № 192 на Нотариалната камара относно продажбата на л.а. „Нисан“, модел „Терано“ рег. № ***, с посочени рама и шаси; Договор за продажба на лек автомобил от 16.06.1999 г. с нотариална заверка на подписа от същата дата на нотариус Ш.рег. № 2864 от 16.06.1999 г. относно продажбата на л.а. „ВАЗ“ рег. № **, договор от 17.12.2007 г.за продажба на мотопед марка „Хонда“, рама

№ *, двигател № 1059547 , както и справка-удостоверение за периода 11.11.2010 г. до 07.12.2020 г. , изготвена от нотариус Т.М.рег. № * в Нотариалната камара относно изповядан пред него договор за продажба на МПС „Нисан“, модел „Патрол“, рег. № ***на 11.11.2010 г. е налице промяна в собствеността на процесните превозни средства, която е настъпила много преди извършване на проверката и съставяне на АУЗ – предмет на съдебен контрол.

Тези данни не се обориха по надлежния процесуален ред от ответника.

Удостоверението, издадено от сектор „ПП“ при ОД на МВР Варна е официален свидетелстващ документ и има формална и обвързваща доказателствена сила спрямо всички за обективираното в него изявление относно съществуването или не на факти и обстоятелства от действителността, но както се посочи и по горе съгласно разпоредбата на чл. 142 от АПК, съдът се съобразява с новонастъпили факти от значение за делото след издаването на акта. Следва да се отбележи, че в случая това не са съвсем новонастъпили факти, а такива, чието публично достояние е настъпило след издаване на Акта и имащи съществено значение при правното разрешение на спора.

Относно описаните в АУЗ № № МД-АУ-5572/01.06.2018 г. два недвижими имота съдът установи следното:

Съгласно

НА № *, том *, дело * от ** г. за замяна на недвижим имот Д.И. З.и К.П. З. прехвърлят на сина си И.К.З. собствения си недв. имот - ап. * находящ се на 9-ти етаж в жилищна сграда, построена върху държавна земя на ул. „**, в гр. Варна, 5-ти подрайон.

Получават в замяна собственият на И.З. недв. имот - ап. *, находящ се на 5-ти етаж в жилищна сграда, построена върху държавна земя, на ул. „**, в гр.Варна, 5-ти подрайон.

Видно от съдържанието на АУЗ № МД-АУ-5572/01.06.2018 г. недвижимите имоти, за които оспорващия е възприет като собственик и съответно като задължено лице, са на административни адреси, различни от тези, посочени в коментирания нотариален акт.

Така на позиция едно от Акта е посочен недвижим имот на ул. „Прилеп“ № 3, представляващ ап. *, ет.*, с отразяване относно обема на собствеността- 3/6 ид.части.; на позиция четири е посочен недв.имот на ул.“**-ти.