Определение № 96 от 10.02.2026, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно търговско дело 59/2026
- Вид
- Определение № 96
- Подписан
- 10.02.2026
- В сила
- 10.02.2026
- Състав
- Иван Иванов , Михаил Малчев, Васил Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал.4, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 13, ал. 1, т. 19, б. "а" · Закон за Комисията по финансов надзор
- чл.13, т.19, б. "а" · Закон за Комисията по финансов надзор
- чл.1, ал.2, т. 2 · Закон за Комисията по финансов надзор
- чл. 29, ал. 1 · Закон за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел
- чл. 19, ал. 4 · Кодекс за застраховането
- чл. 178, ал. 2 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 96 гр. София, 10.02.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 6-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Иван Иванов
Членове:
Васил Василев
Михаил Малчев като разгледа докладваното от Иван Иванов Въззивно частно търговско дело № 20261001000059 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частната жалба на Комисията за финансов надзор - гр. София, срещу определение № 116 от 9.01.2026 г. по т.д. № 2265/ 2025 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 21 състав, с което на основание чл. 130 от ГПК е върната искова молба с вх.№ 139510/ 20.11.2025 г. на Комисия за финансов надзор - гр. София.
Твърденията са, че определението е неправилно поради нарушение на закона. Правният интерес на комисията е обоснован с нормата на чл. 13, ал. 1, т. 19, б. „а“ от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН), която я легитимирала да предяви иск за установяване несъществуване на вписано обстоятелство, когато счита че са налице предпоставките за това. В тази особена хипотеза не било необходимо установяване на интерес по смисъла на чл. 124, ал. 1 от ГПК, тъй като същият се презумирал - ищецът бил надзорен орган, в чиито правомощия освен чисто административните по своето естество действия било включено и предявяването на граждански/търговски искове на основание посочената разпоредба. В случая приложима била нормата на чл. 124, ал. 4, изр. второ от ГПК - ищецът бил трето лице (държавен орган), комуто било предоставено правомощието да предяви иск без да е необходимо да установява наличието на правен интерес. Увеличението на капитала на застрахователя имало пряко отношение към осъществяването на неговата дейност, при което той акумулирал значителни по размер активи и съществувала възможност да бъдат засегнати интересите на неограничен кръг ползватели на застрахователни услуги, затова и обществения интерес от предявяването на настоящия иск имал предимство пред частния интерес на ответника от вписване на несъществуващо обстоятелство.
1
Неправилно съдът приел, че комисията имала правомощие да предяви иск без да е необходимо да доказва наличие на правен интерес само по отношение на публично дружество - поднадзорно лице. Предявеният иск бил за установяване несъществуването на вписано обстоятелство, а не иск за отмяна на решение на орган на дружеството, с оглед на което паралелът, който съдът правел бел не само неотносим, а и неточен.
Изложени са доводи и за това, че застрахователят не бил публично дружество, но неговите акциите били поименни и безналични, в съответствие с чл. 19, ал. 4 от КЗ, и издаването им и разпореждането с тях се извършвало по реда на Закона за публично предлагане на ценни книжа (ЗППЦК). На основание чл. 127, ал. 1 от ЗППЦ те имали действие от регистрацията им в централния регистър на ценни книжа, а към 20.10.2025г. не са били осъществени особените изисквания на специалния ЗППЦК, към който препращала разпоредбата на чл.
178, ал. 2 от ТЗ.
В по - нататъшното изложение са посочени факти и обстоятелства, осъществили се след 20.10.2025 г. - датата на провеждане на общото събрание на акционерите, въз основа на чиито решения е вписано атакуваното обстоятелство, които са неотносими към повдигнатия с частната въззивна жалба спор относно допустимостта на иска.
Молбата към съда е да отмени определението и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия.
Съдът съобрази следното.
На основание чл. 13, ал. 1, т.19. б. ,.а“ от Закона за Комисията за финансов надзор (ЗКФН) Комисията за финансов надзор - гр. София предявила срещу „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД - гр. София иск по реда на чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ с искане да бъде признато за установено, че с вписване № 20251112113756, извършено по заявление № 20251106141754/ 6.11.2025 г., допълнено със заявление № 20251110090240/ 10.11.2025 г., е било вписано несъществуващо обстоятелство - увеличение на капитала на дружеството до размер на 55 800 000 лева посредством емитиране на нови 5 500 000 броя безналични акции с право на глас с номинална стойност 1 лев всяка една акция, от парична вноска в размер на 5 500 000 лева, направена от новия акционер Т. Т. К..
Ищецът твърдял, че вписването е било извършено въз основа на решение на общото събрание на акционерите от 20.10.2025 г., каквото реално не било проведено - били налице единствено документи, подписани от лица без надлежно учредена представителна власт, целящи да създадат
-3- привидната обстановка на реално проведено общо събрание на акционерите. В подкрепа на основателността на иска били изложени твърдения за нарушения на устава на дружеството 2 и на императивни разпоредби на нормативни актове.
В обжалваното определение съдът приел, че искът е предявен при липсата на правен интерес, доколкото резултата от увеличението на капитала, което за застрахователни дружества било допустимо само чрез парична вноска, можело да бъде „единствено положителен в посока увеличаване на имуществото на дружеството и охраняване интересите на застрахованите лица“, какъвто единствено бил защитимият публичен интерес, за който комисията следяла в качеството си на надзорен орган. Според съда разпоредбата на чл.13, т.19, б. „а“ от ЗКФН не дерогирала правилата на чл.29 от ЗТТРЛЮНЦ и чл.124, ал.1 от ГПК относно изискването за обосноваване на правен интерес от търсената защита чрез установителен иск, тъй като не изключвала императивните правила относно абсолютните процесуални предпоставки за упражняване на правото на иск. Изтъкнал, освен това, че изложените твърдения били ненадлежни на заявения петитум, тъй като всички касаели незаконосъобразност на решението за увеличение на капитала, което единствено подлежало на вписване.
Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав в обхвата на правомощията по чл. 278 от ГПК съобрази следното.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в установения в закона срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.
Оплакването във връзка с незаконосъобразността на обжалвания акт намира за основателно.
Исковете по чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ за установяване на недопустимо или нищожно вписване, или вписване на несъществуващо обстоятелство, се разглеждат по специален процесуален ред, като предметът на доказване е очертан в т. 3 от Тълкувателно решение № 1 от 6.12.2002 г. по тълк.д. № 1/ 2002 г. на ВКС, ОСГК, чиито разяснения са приложими и при действието на ГПК (обн. ДВ, бр. 59 от 20.07.2027 г., в сила от 1.03.2008 г.), тъй като действащата правна уредба не се различава принципно от режима на чл. 97, ал.1 и 3 от ГПК (отм.) (решение № 160 от 2.10.2013 г. по т.д. № 752/ 2012 г. на ВКС, ІІ т.о.).
Те са отрицателни установителни искове, при които наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за тяхната допустимост - вписаните обстоятелства, които са предмет на иска, трябва да накърняват по някакъв начин субективни материални права на ищеца. Общото правило е, че активно легитимирано лице е заинтересовано лице, което не е било страна в охранителното производство (т.е. трето лице за регистърното производство). Според последователната практика на касационната инстанция преценката за наличие на активна процесуална легитимация е винаги конкретна и 3 е обусловена от твърденията за засегнати съществуващи реални права и търсената защита и кумулативно - от възможността като последица при успешно провеждане на иска, да се постигне целеното изменение на съществуващото правно положение на ищеца. (решение № 311 от 6.02.2019 г. по т.д. № 2742/ 2017 г. на ВКС, ІІ т.о.)
В конкретния случай предмет на исковата молба е обявяването за несъществуващо на вписаното на 11.11.2025 г. по партидата на ответника в търговския регистър увеличение на капитала на дружеството, което е „факт с правно значение“ по смисъла на чл. 124, ал.4, изр. второ от ГПК. Според възприетото в доктрината становище тъй като исковете по чл. 124, ал.
4, изр. второ от ГПК следва да са изрично предвидени в съответна правна разпоредба, изискването за обосноваване на правен интерес е по - лесно постижимо чрез посочването на качеството, в което лицето предявява такъв иск, и правната разпоредба, която го предвижда.
Това откроява една от разликите с установителния иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, при който ищецът дължи по - детайлна обстановка на правния си интерес. (Градинарова, Т., М.Първанов, Св.Калинова, М.Малчев, А.Пунев. Искова защита в гражданския процес.
Анализ на съдебната практика. София : ИК Труд и право, 2025 , с. 325) Искът с правно основание чл. 29, ал. 1 от ЗТРРЮЛНЦ е предявен от Комисията за финансов надзор, която по силата на чл.1, ал.2, т. 2 от ЗКФН упражнява финансов надзор на дейността на застрахователите съгласно Кодекса за застраховането, във връзка с което има правомощието по чл.13, ал. 1, т. 19, б. „а“ - по предложение на ресорния заместникпредседател да предявява искове за установяване на недопустимост или нищожност на вписвания в търговския регистър, както и за несъществуване на вписано обстоятелство.
Следователно искът е процесуално допустим, тъй като активната процесуална легитимация на ищеца е „предвидена в закон“, по смисъла на чл. 124, ал.4, пр. второ от ГПК, и обосноваването на правен интерес от воденето на иска не е необходимо.
В обобщение на казаното до тук настоящия състав на въззивната инстанция приема, че първостепенният съд е приложил неправилно
-5- процесуалната норма и е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия.
По изложените съображения Софийският апелативен съд, търговско отделение, шести състав
4
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 116 от 9.01.2026 г. по т.д. № 2265/ 2025 г. на Софийския градски съд, търговско отделение, VІ - 21 състав, с което искова молба с вх.№ 139510/ 20.11.2025 г. на Комисия за финансов надзор- гр. София е върната на основание чл. 130 от ГПК.
ВРЪЩА ДЕЛОТО на Софийския градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5