Решение № 141 от 05.06.2023, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. *****, 05.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – *****, V-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Никола Д. Дойчев при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Никола Д. Дойчев Гражданско дело № 20213130101796 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото се образува по предявен от Х. Н. А. ревандикационен иск по чл. 108 от ЗС, за приемане за установено по отношение на А. И. М., че ищцата е собственик на следните недвижими имоти:

Дворно място, цялото с площ от 900 кв.м., съставляващо УПИ № IV-128 в кв. 8 по плана на с. *********, при граници – дере, улица и поземлени имоти № VIII-128, № III-127 и № IX-128, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда, гараж и стопанска постройка, придобити по наследяване от Н.Х.К.

Дворно място, цялото с площ 790 кв.м., включено в УПИ №VI-6 в кв. 1 по плана на селото, при граници – улица и поземлени имоти №II и № V-7, придобит на основание договор за покупко-продажба от 27.05.1987 г., обективиран в НА № 163, том I, нот.д. № 288/1987 г. по описа на РС-*****, както и ответницата да се осъди да предаде владението върху гореописаните имоти. Моли се и за отмяна на издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт № 124, том VI, рег. № 7640, дело № 1055/2016 г. по описа на нотариус И.К. и нотариален акт № 123, том VI, рег.

№ 7636, дело № 1054/2016 г. по описа на нотариус И.К..

1

Ищцата ангажира гласни и писмени доказателства.

Ищцата твърди, че предоставя през 2001 г. за ползване процесните имоти на М. М. и А. М., като единственият насрещен ангажимент, който поемат е за заплащане на годишния данък върху имотите. В тази връзка ищцата твърди, че ответниците не могат да придобият имотите по давност, тъй като са държатели на същия, поради което моли за уважаване на предявения ревандикационен иск. Излага подробни съображения в исковата молба и уточнителните молби.

Ответницата А. И. М. депозира писмен отговор в срок чрез пълномощник. Оспорва основателността на претенцията. Процесуалният представител посочва, че ответницата и съпругът й започват да ползват имотите от 2001 г., като през цялото време до смъртта на М. М., съответно до момента за А. М., имотите се ползват от тях като техни, грижат се за тях, плащат техните данъци, като намерението за своене се демонстрира през всички години. Заявява, че през всички тези години нито ищцата, нито нейни роднини посещават имота, като счита, че те са дезинтересирани от имота.

Излагат се подробни съображения в писмения отговор. Моли се за отхвърляне на иска. Претендират се разноски.

В о.с.з. исковата претенция се поддържа от ищцата. Моли се за уважаването й. Претендира разноски. Ответницата поддържа писмения отговор. Моли за отхвърляне на исковата молба. Претендира разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени по отделно и в съвкупност, съдът намира предявения иск за собственост за основателен по следните съображения:

От представения по делото договор за покупко-продажба от 27.05.1987 г., обективиран в НА № 163, том I, нот.дело № 288/1987 г. по описа на Провадийския районен съд се установява, че ищцата Х. Н. А. закупува Дворно място, цялото с площ от 790.00 кв.м., включен в УПИ № VI-6 в кв. 1 по плана на с. *********, при съседи: улица, площад, река и С.К..

По отношение на другия процесен имот – дворно място от 900.00 кв.м., отреден за УПИ IV-128, кв.8 по плана на с. *********, при граници на парцела: улица, А.К.Ц., К.К.К. и С.Х.Р., същият се закупува на 03.03.1977 г. от бащата на ищцата Н.Х.К., за която сделка се съставя НА № 32, том I, дело № 86/1977 г. по описа на Девненския районен съд. По делото няма спор, че 2 след придобиване на собствеността, върху имота се изграждат жилищна сграда, гараж и стопанска постройка.

Видно от удостоверение за наследници, издадено от Община *****, Н.Х.К. почива на 12.11.1989 г., съпругата му Ц.П.К. почива на 04.07.2020 г., като единствен единствен техен наследник към момента е дъщеря им – ищцата Х. Н. А..

Х. А. заминава със семейството си за Америка, поради което през 20002001 г. допуска М. Ж. М. и съпругата му А. И. М. да ползват процесните два имота.

По делото не се спори, че впоследствие М. Ж. М. и А. И. М. се снабдяват с констативни нотариални актове за собственост на имотите, обективирани в № 123, том VI, рег. № 7636, дело № 1054/2016 г. по описа на нотариус И.К. и в № 124, том VI, рег. № 7640, дело № 1055/2016 г. по описа на нотариус И.К..

Съдът намира, че М. Ж. М. и А. И. М. не придобиват имот по давност имотите по следните съображения:

Владението е фактическа власт, която се осъществява спрямо вещта по отношение на другия собственик и ще е налице, само когато властта е „обявена“ и „видима“ за действителния собственик, за да може последният след като е наясно с анимуса на другия владеещия несобственик, да прецени дали да защити своите права и законни интереси.

В случая М. Ж. М. и А. И. М. започват да живеят в имота с позволението на ищцата. В този смисъл са показанията на свидетеля Д.К.Д. – „Х. е в Америка заедно със семейството си – всички са там. От 2000-2001 г. дядо М. и леля А. ползват имотите в с. *********. Те като дойдоха казаха, че синът им Ж. е бил треньор на А. и Н. – децата на Х., и са им дали ключовете да ползват къщата.“, както и на св. КрА. Г.М. – „ В тези имоти живяха дядо М. и баба С.. Те се грижеха за имота. Те не са купували имота.

Знам, че са ги пуснали да живеят там.“. Съдът кредитира изцяло показанията на тези свидетели, тъй като са местни жители на селото, познават много добре както имотите, така и страните по делото, в т.ч. покойния М. Ж.

М.. Ето защо следва изводът, че е нормално и логично да имат преки впечателения относно взаимоотношенията между страните по повод имотите.

Същевременно свидетелят Ж. М. Ж. – син на М. Ж. М. и А. И. М., 3 според настоящия съдебен състав, е пряко заинтересовен от изхода на делото, а и в нито една част от показанията си не посочва причината, поради която родителите му започват да ползват имота – „Не знам защо са започнали да живеят в тази къща…нямам представа дали родителите ми са купули имота в с. *********, знам само, че са го хареса ли. Не са ми споделяли.“.

Имайки предвид, че по думите на свидетеля всяка седмица посещава родителите си в с. *********, което предполага поддържане на близки отношения с тях, поставя под въпрос достоверността изявленията му за липса на знание относно основанието, на което родителите му започват да ползват имота. Другият свидетел В.Д., която е служител на св. Ж., също не дава информация в тази насока, което в случая е нормално, тъй като свидетелката посещава имота основно по поръчка на св. Ж., или по желание на родителите му, за да им носи хранителни продукти – „Започнах работа през 2007 г. във Фирмата. Аз съм посещавала имота почти всяка седмица, защото районът ми беше *****, *****, *****. С. ми се обаждаше по телефона, когато има нужда от нещо и аз винаги ходех.“.

Горното мотивира съдът да приеме, че М. Ж. М. и А. И. М. започват да ползват имотите, респективно да осъществяват фактическа власт, в качеството им на държатели, тоест без намерение за своене по силата постигната договорка за ползване на имотите без срок и без заплащане на определена цена. В тази връзка съдът приема, че между ищцата и М. Ж. М. и А. И. М. възниква облигационно правоотношение по безсрочен договор за заем за послужване, което изключва осъществяване на владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС.

В подкрепа на горното е и фактът, че всички в селото възприемат именно ищцата, а преди това нейните родители за собственици на имота, която е и основната причина всички в селото да откажат да участват, като свидетели, в проведената обстоятелстена проверка при издаване на констативния нотариален акт през 2016 г. – „ Дядо М. ме пита дали ще стана свидетел за издаване на нотариален акт. Те ходиха да питата цялото село…но никой в селото не се е съгласил. Аз им отказах да стана свидетел, защото с А. и Н. – децата на Х., сме пораснали заедно и как ще ги погледна като дойдат.“. В тази насока са и показанията на другия жител на селото – св. КрА. М. – „Никой от селото не се съгласи да тава свидетел, защото знаем, че къщата е на дядо К.“.

4

От това следва фактическият извод, че очевидно намерението за своене на М. Ж. М. и А. И. М. не се обективира по такъв начин, че да достигне до знанието на ищцата, или поне до жителите на селото.

Отделно от горното, от гласните доказателства от свидетелите Д.Д. и КрА. М., съдът приема за доказано, че М. Ж. М. и А. И. М. не са правили ремонти по построените в едното дворно място сграда. Свидетелят Д.Д. заявява, че през последните 20 години няма промени в този имоти, а св. М. – „М. и А. не са правили ремонт и подобрения по този имот. Не е сменяна дограма и не са измазвали имота. Вратите, всичко си е от дядо К..“.

Съдът не кредитира показанията на св. Ж., че в незастроеноито дворно място се сеят домати, краставици, лук, чесън, плодни дръвчета поради заинтересоваността му от изхода на делото, като дори и да са достоверни от части, според настоящия съдебен състав, не са достатъчни да се приеме, че са израз на своене, тъй като е нормално да се извличат плодове от имотите, които са дадени за ползване от ищцата.

Всичко гореизложено мотивира съдът да приеме, че ответницата не доказва възраженията си за придобиване на имота чрез упражняване на явно и непрекъснато давностно владение в продължение на поне 10 години.

Основната причина е липсата на ясни и недвусмислени действия от страна на М. Ж. М. и А. И. М., които да са израз на желанието им да станат собственици на имотите въпреки правата на ищцата. Ползването на имотите през годините не е достатъчно, за да придобиването им по давност, тъй като фактическата власт се придобива от М. Ж. М. и А. И. М. в качеството им на държатели, възоснова на възникнало заемно правоотношение.

Ищцата е собственик на имотите, като същата доказва основанието на възникване на собствеността за всеки отделен имот.

На основание договор за покупко-продажба от 27.05.1987 г., обективиран в НА № 163, том I, нот.дело № 288/1987 г. по описа на Провадийския районен съд ищцата е собственик на дворно място, цялото с площ от 790.00 кв.м., включен в УПИ № VI-6 в кв. 1 по плана на с.

*********, при съседи: улица, площад, река и С.К..

По отношение на другия процесен имот – дворно място от 900.00 кв.м., отреден за УПИ IV-128, кв.8 по плана на с. *********, при граници на парцела: улица, А.К.Ц., К.К.К. и С.Х.Р., ведно с построените в това дворно 5 място жилищна сграда на два етажа със застроена площ 80 кв.м., гараж със застроена площ 16.00 кв.м. и стопанска постройка на един етаж, се придобиват по наследство от ищцата от покойните й родители – Н.Х.К. и Ц.П.К..

Предвид изхода на спора ответницата следва да се осъди да заплати на ищцата направените от нея съдебно-деловодни разноски – 800.00 лева за адвокатско възнаграждение и 200.00 лева държавна такса Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. И. М.,

ЕГН:********** с адрес: гр. *****, ул. ****** № 78, че Х. Н. А., ЕГН:********** с адрес: гр. *****, район *****, ж.к. ***** 2 № 212, вх. 1, ет.

15, ап. 83, е собственик на следните недвижими имоти:

Дворно място, цялото с площ от 900 кв.м., съставляващо УПИ № IV-128 в кв. 8 по плана на с. *********, при граници – дере, улица и поземлени имоти № VIII-128, № III-127 и № IX-128, ведно с построените в това дворно място жилищна сграда на два етажа със застроена площ 80 кв.м., гараж със застроена площ 16.00 кв.м. и стопанска постройка на един етаж, придобити по наследство от Н.

Х.К., ЕГН: ********** и Ц.П.К.,

ЕГН:**********;

Дворно място, цялото с площ 790 кв.м., включено в УПИ №VI-6 в кв. 1 по плана на селото, при граници – улица и поземлени имоти №II и № V-7, придобит на основание договор за покупко-продажба от 27.05.1987 г., обективиран в НА № 163, том I, нот.д. № 288/1987 г. по описа на РС-*****.

ОСЪЖДА А. И. М., ЕГН:********** с адрес: гр. *****, ул. ****** № 78 да предаде владението върху гореописаните имоти на А. И. М., ЕГН:********** с адрес: гр. *****, ул. ****** № 78, че Х. Н. А., ЕГН:********** с адрес: гр. *****, район *****, ж.к. ***** 2 № 212, вх. 1, ет.