Решение № 438 от 25.08.2026, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. Дупница, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мирослав Р. Саневски при участието на секретаря ЛИЛИ К. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Мирослав Р. Саневски Гражданско дело № 20261510102649 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

А. Р. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, е предявила срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес: гр. София, район „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София” №1, сгр.15, вх.А, ет.4, отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищцата твърди, че на 03.08.2007г. тя и Р.С.Я., като солидарни длъжници, сключили с „Българска пощенска банка“ АД Договор за потребителски кредит № FL 279202, по силата на който банката им дала в заем сумата от 20 000.00 лв. (10 225.84 евро), платими на 120 месечни вноски и краен падеж 03.08.2017г.

Ищцата не е извършвала плащания по кредита, не е подписвала анекси, споразумения за разсрочване, декларации за признаване на дълг, нови погасителни планове или каквито и да било други документи, съдържащи признание на дълга.

На ищцата било известно, че другият съдлъжник-Р.Я. е погасявал кредита, като същият е починал на 27.06.2011г.

През 2023г. ищцата получила уведомление, с което била информирана, че вземанията по Договор за потребителски кредит № FL 279202/03.08.2007г. са прехвърлени на „ЕОС Матрикс“ ЕООД по силата на договор за цесия от 18.01.2016г.

Тъй като счита, че вземанията по договора са погасени по давност, за което излага пространни правни съображения, иска съда да се произнесе с решение, с което да признае за установено в отношенията между страните, че не дължи на ответното дружество сумата от 1

10225.84 евро (равностойността на 20000.00 лв.), както и произтичащите от същото правоотношение лихви, такси, комисионни, разноски и други акцесорни вземания, поради погасяването им по давност. Претендира разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се изцяло предявения иск. Ответникът сочи, че действително всички вземания по процесния договор за кредит са погасени по давност. Счита, че не следва да заплаща разноски по делото, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. Излага подробни правни съображения в тази насока.

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предвид обстоятелството, че ответникът признава, че предявеният срещу него иск е основателен, ищецът е направил искане съдът да постанови решение по реда на чл.237 ал.1 ГПК – при признание на иска.

Разпоредбата на чл.237 ГПК предвижда възможността ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на решение при признание на иска.

В този случай съдът постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при признание на иска.

Съдът намира, че в конкректия случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК. Ответникът изрично е признал предявения срещу него иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД. Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 от ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което страна може да се разпорежда.

С оглед направеното признание на иска, съдът намира предявения иск за основателен и доказан и че като такъв следва да бъде уважен. Воден от изложеното, съдът постановява настоящото решение при признание на иска, като на основание чл.237 ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за това.

Съдът намира за основателно искането на ответното дружество разноските по делото да бъдат присъдени в тежест на ищеца, по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. Тези предпоставки следва да са налице кумулативно, за да се приложи последицата на сочената разпоредба. По въпроса за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК е налице произнасяне с определение № 474/07.11.2019 г. по ч. гр. д. № 3063/2019 г. на ВКС и определение № 95/22.02.2018 г. по ч. гр. д. № 510/2018 г. на ВКС, в които е прието, че страната, която претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане, не дава повод за предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане, както и че титулярят на вземане има право да го претендира от длъжника и ако получи изпълнение, то е надлежно, дори възможността за принудителното му изпълнение да е била погасена с изтичането на давност и извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване на вземането и не 2 влече отговорност за разноски при признание на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба, като отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност.

С оглед приетото в цитираните определения на ВКС, настоящият съдебен състав е на становище, че в настоящия случай са изпълнени и двете изисквания на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като ответното дружество с поведението си не е дало какъвто и да било повод за завеждане на делото, тъй като не е предприело съдебни мерки по събиране на вземането си, и наред с това още с отговора на исковата молба е признало иска, поради което и искането за присъждане на разноски в тежест на ищеца следва да бъде уважено, като на основание чл.

78, ал. 2 ГПК ищецът бъде осъден да заплати на ответното дружество направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя на 100.00 евро, предвид ниската фактическа и правна сложност на делото.

Така мотивиран и на основание чл.237, ал.1 ГПК съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по иска с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД, предявен от А. Р. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес: гр. София, район „Младост 4“, ул. „Бизнес Парк София” №1, сгр.15, вх.А, ет.4, че А. Р. Д., ЕГН: **********, не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: 131001375, сумата от 10225.84 евро (десет хиляди двеста двадесет и пет евро и осемдесет и четири цента), равностойността на 20000.00 (двадесет хиляди) лева, както и произтичащите от същото правоотношение лихви, такси, комисионни, разноски и други акцесорни вземания, произтичащи от Договор за потребителски кредит № FL 279202 от 03.08.2007г., поради погасяването на вземанията по давност.

ОСЪЖДА А. Р. Д., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, да заплати на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК: 131001375, със седалище и адрес: гр. София, район „Младост 4“, ул.

„Бизнес Парк София” №1, сгр.15, вх.А, ет.4, сумата от 100.00 (сто) евро, представляваща сторените разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.

Решението е постановено при признание на иска на основание чл.237 ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред КОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________

3