Решение № 99 от 26.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Изева

Членове:

Радостина Стефанова

Светлана Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Стефанова Въззивно гражданско дело № 20255300502244 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл.348 и чл.349 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от В. В. Б., ЕГН **********, чрез адв.Ж. Ч., против Решение № 2863/07.06.2025г. по гр.д.№ 19/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр.с., с което е постановено да бъде изнесен на публична продан следния недвижим имотСамостоятелен обект в сграда с идентификатор **** по Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД- 18-48/03.06.2009 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. П*, район Западен, ул. „***, като самостоятелния обект се намира на етаж 6, в сграда с идентификатор ***, предназначение: жилищна сграда – многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ***, предназначение на самостоятелния обект: ателие в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта 2, с посочена в 1 документа площ от 94.84 кв. м, прилежащи части - изба № 10 - 4,49 кв. м. и 6,757% ид. ч. от общите части на сградата; Ниво 1 - съседни самостоятелни обекти в сградата - на същия етаж: **, под обекта: *** и ***, над обекта: **** и Ниво 2 при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: **** и над обекта – няма, като след извършване на проданта получената сума да се разпредели между съделителите в съответствие с квотите, при които е допусната делбата: ½ ид.ч. за В. В. Б. и ½ ид.ч. за „Смак“ ЕООД.

Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да се уважи възлагателната претенция по отношение на процесния недвижим имот. Претендирани са разноски.

От въззиваемата страна „Смак“ ЕООД, ЕИК 115865477, чрез адв.Н. Б., е депозиран писмен отговор, че жалбата е неоснователна. Претендирани са разноски.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

С влязло в сила Решение № 3485/26.07.2023 г., постановено по гр. дело № 19/2023 г. по описа на РС – Пловдив, XIII гр.с., е допусната делба между страните по делото на съсобствения им недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с ИД *** по КККР на гр.

Пловдив, при равни квоти.

В първото съдебно заседание на 28.05.2024г. от съделителката В. Б. е направено искане допуснатият до делба недвижим имот да бъде възложен, на осн. чл.349 от ГПК, доколкото преставлявал жилище, което тя обитава, и не притежавала друго жилище.

От съделителят „Смак“ ЕООД е взето становище, че искането по чл.349 от ГПК е неоснователно и е направил искане недвижимият имот да се изнесе на публична продан по реда на чл. 348 от ГПК.

Районният съд, с постановеното решение, е разгледал възлагателната претенция и е направил правен извод, че е неоснователна, тъй като допуснатият до делба недвижим имот има характер на „смесена

2 съсобственост“. Позовал се е на разясненията и постановеното с т.8 от ТР № 1/2004 г. на ОСГК на ВКС, която не е загубила силата си и при действието на новия ГПК, затова, че „смесена съсобственост“ е налице, когато съсобствеността между страните в делбата е възникнала на основание различни юридически факти.

Районният съд е аргументирал също, че в процесния случай съсобствеността върху допуснатия до делба жилищен имот е възникнала между съделителите въз основа на сделка, оформена с Нот. акт № 3/13.01.2012г., нот. д.№ 3/2012г., вписан в СВ – Пловдив с Акт № 180/13.01.2012г. и също така на основание влязло в сила Постановление за възлагане по чл.496 от ГПК, изд. от ЧСИ Петя Николова, с рег.№ 911, по изп.д.№ 896/2019г., вписано в СВ - Имотен регистър под Акт № 184/12.01.2023г., том 1, дело № 313/2023г. Затова и се касаело за т.нар.

„смесена съсобственост“, възникнала в резултат на юридически факти, неспоменати в хипотезите на чл.349 от ГПК.

Поради тази причина, а не заради кадастралното предназначение на неподеляемия имот извършването на делбата може да се извърши само чрез способа на публичната продан. По отношение на цената на имота е възприето заключението на повторната СТЕ с в.л. С* Д..

С въззивната жалба на В. В. Б. са направени основни възражения, че неправилно не е уважена възлагателната претенция и че вместо това е бил изнесен на публична продан имота, при това на стойност, определена от оспорената повторна експертиза. Поддържа се, че жалбоподателката отговаря на всички изисквания за възлагане, тъй като и в момента живее в жилището, има жилищни нужди и не притежава друг жилищен имот.

Окръжен съд – Пловдив, въззивна инстанция, на осн. чл.269 от ГПК, се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. За нарушаване на императивни правни норми съдът е длъжен да следи служебно и без да има изрично оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

Съгласно чл.349, ал.1 от ГПК - Ако неподеляемият имот е жилище, 3 което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.

Алинея 2 на чл.349 от ГПК регламентира, че - Ако неподеляемият имот е жилище, всеки от съделителите, който при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище, може да поиска то да бъде поставено в неговия дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари. Когато няколко съделители, отговарящи на условията по изречение първо, предявят претенции за поставяне на имота в техния дял, предпочита се онзи, който предложи по-висока цена.

От писмените доказателства по делото се налага извод, че тези описани хипотези по чл.349, ал.1 и ал.2 от ГПК не са изначално приложими за случая. Това е така, защото въззиваемото дружество е придобило своята ½ ид.ч. от съсобствеността въз основа на Постановление за възлагане по чл.496 от ГПК, изд. от ЧСИ Петя Николова, с рег.№ 911, по изп.д.№ 896/2019г., вписано в СВ - Имотен регистър под Акт № 184/12.01.2023г., том 1, дело № 313/2023г., в резултат на проведена публична продан. Ищцата В. Б., от своя страна, също се е легитимирала с притежаваната ½ ид. ч., но по силата на транслативна сделка- покупко/продажба, оформена с Нот. акт № 3/13.01.2012г., нот. д.№ 3/2012г., вписан в СВ – Пловдив с Акт № 180/13.01.2012г.

В първата фаза – по допускането на делбата, страните са нямали спор относно равните права в съсобствеността, както и досежно съдържанието на представените документи за собственост.

Във втората фаза – по извършването на делбата, ищцата своевременно в първото съдебно заседание е заявила възлагателна претенция, която е, обаче, неоснователна, защото не е изпълнен фактическия състав на горецитираните разпоредби, според които съсобствеността трябва да е възникнала при условията на прекратена поради смърт или развод съпружеска имуществена общност /ал.1 на чл.349 от ГПК/ или при сънаследствен имот, придобит само по силата на наследственото правоприемство /ал.2 на чл.349 от ГПК/.

4

Съсобствеността по конкретното дело има т.нар. „смесен характер“, защото е възникнала по силата на различни придобивни основания - чрез прехвърлителна сделка /покупко-продажба/ и по силата на оригинерен способ /на публична продан по изпълнително дело/.

По отношение на възражението относно цената на изнесения на публична продан недвижим имот, Районният съд обосновано е възприел повторното заключение, което е с по-актуална оценка. В тази насока, следва да се посочи, че след приключване на делото с влязло в сила решение във втора фаза, съделителите могат да извършат продажбата на имота сами или ако нямат съгласие затова, тогава след снабдяване с изпълнителен лист и образуване на изпълнително дело пред съдебен изпълнител. При всяко положение, обаче, тази оценка от 280 060 лв., посочена от вещото лице при изготвянето на повторната СТЕ, би могла да не съставлява за тях задължителна и окончателна цена на имота занапред при бъдещата продажба.

Обжалваното решение се явява законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

Разноски.

Съобразно правния резултат жалбоподателката ще бъде осъдена да заплати на въззиваемото дружеството сумата 510,20 евро, заплатени изцяло в брой, съгласно приложени ДПЗС и Списък за разноските по чл.80 от ГПК.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

РЕШИ:

Потвърждава Решение № 2863/07.06.2025г. по гр.д.№ 19/2023г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIII гр.с

Осъжда В. В. Б., ЕГН - **********, да заплати на „Смак“ ЕООД, ЕИК 115865477, сумата в размер на 510,20 евро за направени разноски по възз.гр.д.№ 2244/2025г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, V гр.с.

Решението може да се обжалва с касационна жалба пред ВКС на РБ в едномесечен срок от връчването.

5

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6