Протокол № 477 от 02.07.2026, Районен съд - Ботевград

ПРОТОКОЛ

№ 477 гр. Б., 02.07.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – Б., I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ц. Хр. П. при участието на секретаря Т. В. Б.

Сложи за разглеждане докладваното от Ц. Хр. П. Наказателно дело частен характер № 20261810200024 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 14:00 часа се явиха:

ТЪЖИТЕЛЯТ В. П. Л. – ред.пр., се явява лично и с адв. М. О. Л. от САК, с пълномощно по делото.

ПОДСЪДИМИЯТ Г. С. К. – ред.пр., не се явява, не изпраща представител.

По даване ход на делото

АДВ.Л.: Да се даде ход на делото.

ТЪЖИТЕЛЯТ В. П. Л.: Поддържам същото.

Съдът след като обсъди материалите по делото, намира следното:

Производството по делото е образувано по тъжба от В. П. Л., чрез адв.М.

Л. от САК срещу Г. С. К. с адрес: с.Я., обл.Софийска, с обвинение за извършено от него престъпление по чл.147, ал.1 от НК.

Тъжбата е депозирана на 10.12.2025г. в РС-Е., където е образувано НЧХД №112/25г. по описа на РС-Е.. След като всички съдии от състава на РСЕ. са се отвели, с определение от 13.01.26г. на ВКС, делото е изпратено за разглеждане в РС-Б..

В писмено уточнение към тъжбата с вх.№1860/12.02.26г., се сочи, че се касае за престъпление по чл.147, ал.1 от НК, а именно: че Г. С. К. на 07.05.2025г. в с.Лъга, общ.Е. е приписал престъпление /такова по чл.144 ал.1 от НК/ на частния тъжител, като в писмени сведения в рамките на проверка по преписка №693/25г. по описа на РП-Б., пред полицейски инспектор посочил за В. П. Л.: „В. започна да твърди, че ще го бие и започна да го обижда. А. си 1 седеше и доеше млякото, като не му отвърна по никакъв начин. Заявявам, че освен заканите на В., не съм чул никакви други закани.“, която закана с побой не отговаряла на действителността.

Настоящият съдебен състав намира, че в случая в тъжбата липсва описание на престъпление, което да се преследва по инициатива на самия пострадал, а е сезиран да се произнесе по частна тъжба, с която е повдигнато обвинение за престъпление, което не се преследва по реда на частното обвинение, поради което образуваното въз основа на нея наказателно производство подлежи на прекратяване.

От изложените в тъжбата обстоятелства е видно, че тъжителят не твърди извършено срещу него престъпление клевета, а престъпление по чл.

286, ал. 1 НК (набедяване).

Тъжителят по същество твърди, че е набеден от Г. С. К., защото последният в рамките на възложената от прокурор при РП-Б. проверка по пр. пр.№693/25г. по описа на БРП е дал сведения, в които е посочил, че през месец април 2025г. Л. е отправил към А. /А. М. М./ закани, че ще го бие и започнал да го обижда, с което му приписал престъпление – по чл.144, ал.1 от НК или по чл.325 ал.1 от НК.

Престъплението набедяване има за непосредствен обект на посегателство обществените отношения, свързани с правилното функциониране на правосъдната система. За осъществяването на състава на престъпното деяние набедяване е необходимо деецът да съобщи пред надлежен орган на власт за извършено от другиго конкретно престъпление, знаейки че набеденият е невинен и така да предпостави евентуалното му наказателно преследване.

Набедяването по чл. 286, ал. 1 от НК е престъпление, насочено срещу правилното функциониране на правосъдието, като целта на дееца е набеденото лице да бъде привлечено към наказателна отговорност. За съставомерността на деянието от обективна страна е необходимо определено лице, пред надлежен орган на властта, да уличи в извършване на престъпление друго лице, за което знае, че е невинно, като го набеди или като представи неистински доказателства срещу него.

В настоящия случай, Г. С. К. на 07.05.2025г. е дал сведение във връзка с извършвана проверка, възложена по прокурорска преписка №693/25г. по описа на Районна прокуратура – Б.. В правната теория и в съдебната практика еднозначно е прието, че надлежен орган на власт, по смисъла на чл.286, ал. 1 от НК е този, който може да инициира наказателно преследване срещу определено лице. В случая адресат на даденото от К. писмено сведение е прокурорът при Районна прокуратура – Б., който е възложил на органите на РУ - Е. да извършат проверка по преписка 693/25г. по описа на Районна прокуратура – Б.. Несъмнено прокурорът при РП – Б. е надлежен орган на власт, по смисъла на чл. 286, ал. 1 от НК , който може да инициира наказателно преследване срещу определено лице.

2

Описани по посочения по-горе начин, фактическите признаци на твърдяното от частното обвинение деяние, определят правното му квалифициране като престъпление по чл. 286, ал.1 от НК.

В тази връзка следва да се подчертае от настоящия съдебен състав, че застъпвайки становище относно това, че процесното деяние следва да се квалифицира като престъпление по посочения текст от НК, не означава по същество изразяване и на становище за наличие на основание за образуване на досъдебно производство за това деяние и привличане на К. към наказателна отговорност за същото, което е изцяло в правомощията на прокурора.

Наказателното преследване за набедяване се възбужда от органите на досъдебното производство, а не по тъжба на пострадалия, както е при клеветата.

Подаването пред компетентния съд на надлежна тъжба, със съдържанието и реквизитите по чл. 81 от НПК от пострадалия от престъпление, което се преследва по реда на частното обвинение, е абсолютна процесуална предпоставка за образуване и провеждане на наказателно производство срещу извършителя на това престъпление. Тъжбата обаче трябва да съдържа единствено обстоятелствата на престъплението, по повод на които тя се подава, но не и неговата правна квалификация. Съдът е този, който има правомощието да посочи правилната правна формулировка на обвинението, както и задължението да уточни и поправи (ако е нужно) погрешната правна квалификация, като изхожда единствено от изложените в тъжбата или установени на съдебното следствие факти.

В конкретния случай обаче, изначално е налице липса на възможност за разглеждане на обвинението, и нищо не налага установяване в хода на съдебното следствие по делото, че престъплението е такова от общ характер, т. е. не процесът на доказване ще доведе до необходимостта от изменение на първоначалното обвинение. Затова по настоящото дело разпоредбата на чл.

287, ал. 7 от НПК е неприложима. В случая настоящия съдебен състав следва да прекрати наказателното производство по реда на чл. 289, ал. 1 от НПК и при условията на чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК , защото не е сезиран с тъжба, съдържаща описание на престъпление, което може да бъде преследвано и евентуално санкционирано по реда на частното обвинение и ако не стори това, ще допусне съществено нарушение на процесуалните правила. В този смисъл е и постановеното в Решение № 500 от 19.02.2015 г. на ВКС по н. д. № 1464/2014 г., I н. о., НК.

3

Настоящият съдебен състав е категоричен, че липсата на описано в тъжбата престъпление от частен характер, обосновава нередовност на същата по смисъла на чл. 81 от НПК.

С оглед горното, на основание чл. 289, ал. 1 от НПК вр. чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

ПРЕКРАТЯВА производството по НЧХД № 24/2026г. по описа на Районен съд – Б., поради това, че тъжбата не отговаря на условията, посочени в чл.81 от НПК.

След влизане в сила на определението, заверени копия от матиралите по делото, ведно с настоящото определение, да се изпратят по компетентност на РП-Б..

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийския окръжен съд в 15-дневен срок от днес.

Протоколът се изготви в с.з., което приключи в 14:15 часа.

Съдия при Районен съд – Б.: _______________________

Секретар: _______________________

4