Решение № 1512 от 20.10.2020, Административен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ гр. Варна, …………

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, втори касационен състав в публично заседание проведено на осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГЕРГАНА СТОЯНОВА

ДИМИТЪР МИХОВ при участието на прокурора Владислав

Томов и секретаря Наталия Зирковска, разгледа докладваното от съдия Димитър Михов КАД № 1853/2020г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава

ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63, ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба вх. №

10002/18.08.2020г. на “Роял хаус” ООД,

ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, Район „Приморски“, ул.“Сто и втора“ № 17А, ап.25, представлявано от К.К., чрез адвокат Д.В., срещу Решение № 963/06.07.2020г., постановено по н.а.х.д. № 907/2020г. на Районен съд гр. Варна, пети наказателен състав.

С изложени в жалбата твърдения, жалбоподателят счита обжалваното решение на въззивната инстанция за необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила, при непълно обсъждане на събраните писмени и гласни доказателства и обследване на спорните обстоятелства. Формулирано е искане за отмяна на решението и наказателното постановление. Претендира присъждане на разноски по делото.

Ответникът по касационната жалба –

Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна чрез процесуалния си представител старши юрисконсулт Н. оспорва жалбата. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Прокурорът от Окръжна прокуратура –

Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Административен съд гр.Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл. 218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е постъпила в законния срок, от надлежна страна и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение първоинстанционния съд е изменил

Наказателно постановление № 03 - 010930/20.02.2020г., издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна, с което за нарушение на чл.128, т.2, във връзка с чл. 270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.

416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.1 от КТ, на “Роял хаус” ООД е наложена имуществена санкция в размер на 3000 /три хиляди/ лева, като е намалил размера на наложената имуществена санкция на 1500 лева.

За да постанови съдебния си акт, районният съд е установил следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят „Роял хаус“ ООД в предмета си на дейност осъществявало и ресторантьорска дейност, като стопанисвало ресторант „Ди Вайн“, намиращ се в гр.Варна, ул.“Херман Шкорпил“. На 14.05.2018г. бил сключен трудов договор № 091 между дружеството като работодател и М Й К като работник за длъжността готвач, с работно време 8 часа, като работникът е следвало да постъпи на работа на 15.05.2018г. Съгласно чл.4 от договора, работникът получава трудовото си възнаграждение с периодичност на изплащане еднократно до 30-то число на следващия месец. На 01.02.2019г. К подал сигнал /жалба/ до Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна с вх. № 19010329, че е сключил трудов договор за 8-часов работен ден, който в последствие е бил променен на 4-часов без негово знание и съгласие и на такава база са му плащани осигуровките в НАП, както и че не се е подписвал на ведомост за заплати от месец септември 2018г. На 01.02.2019г. служителите на Дирекция “Инспекция по труда” гр. Варна М Д и К Д извършили проверка относно спазване на трудовото законодателство от страна на „Роял хаус“ ООД. При проверката било установено, че дружеството като работодател не е изплатило на К в уговорения срок договореното трудово възнаграждение за извършена работа през месец октомври 2018г. При документалната проверка на 12.02.2019г. е представено ръкописно сведение от И К – представител на „Роял хаус“ ООД, че поради техническа грешка в разчетно-платежните ведомости на дружеството за периода месец юли 2018г. – месец декември 2018г. К е включен за 4-часов работен ден, а също има сключен трудов договор за 8-часов работен ден, за което била подадена молба в ТД на НАП гр. Варна за коригиране. За проверката е съставен Протокол № ПР 1903435/13.02.2019г., в който в т.5 е описано констатираното нарушение за месец октомври 2018г. От приложеното към административнонаказателната преписка заверено копие от отчетна форма за явяването/неявяването на работа за месец октомври 2018г. се установява, че М К има отчетени в месеца 23 работни дни по 8 часа. От приложената разчетно-платежна ведомост на дружеството за месец октомври 2018г. се установява, че за К е посочено основно трудово възнаграждение в размер на 255.00 лева и същият е получил трудово възнаграждение в размер на 199.81 лева в брой.

На 13.02.2019г. главен инспектор М Д съставила акт за установяване на административно нарушение № 03-010930, в който описала горепосочените обстоятелства – дружеството в качеството си на работодател не е изплатило в уговорения срок договореното трудово възнаграждение по трудов договор № 091/14.05.2018г. за извършена работа за месец октомври 2018г. в пълен размер на М К на длъжност готвач в ресторант „Ди

Вайн“, като приела, че е налице нарушение на чл.128, т.2, във връзка с чл.270, ал.2 и ал.3 от Кодекса на труда. Въз основа на него е издадено процесното наказателно постановление.

Съдът е приел, че не са налице допуснати процесуални нарушения при съставянето и връчването на АУАН и наказателното постановление. Спазени са разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на административно нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат всички реквизити, посочени в тези норми. Приел е също, че административнонаказващия орган е описал нарушението от фактическа и правна страна, посочил е правното основание за ангажиране отговорността на „Роял хаус“ ООД.

Преценявайки всички относими към спора доказателства, съдът е счел, че обжалваното наказателно постановление е постановено в съответствие с разпоредбите на закона и не страда от пороци, налагащи неговата отмяна. Предвид обстоятелството, че при определяне размера на наложената имуществена санкция наказващият орган не е взел предвид липсата на доказателства за допускани от страна на работодателя други нарушения на трудовото законодателство, съдът е намалил размера до минималния предвиден в закона.

Решението е правилно. При постановяването му първоинстанционния съд не е допуснал нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Настоящият състав намира направените с касационната жалба възражения за неоснователни, още повече, че с обжалваното решение първоинстанционният съд изчерпателно е изложил мотиви в тази насока, поради което настоящият състав не намира за необходимо тяхното повтаряне.

Фактическата обстановка е установена точно, правилен е и изводът, че в НП са описани точно и подробно датата и мястото, където е извършено и констатирано нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават.

Съдът намира, че релевантните факти се потвърждават изцяло от събраните в административнонаказателното и първоинстанционно съдебно производство доказателства, като в тях се съдържат непротиворечиви данни, касаещи съставомерността на деянието.

С факта на неизплащане на дължимото трудово възнаграждение на работника, дружеството работодател е нарушило императивните разпоредби както на чл.128, т.2, така и на чл.270, ал.3 от КТ, с което е осъществило общия състав на чл.414, ал.1 от КТ, поради което правилно е била ангажирана административнонаказателната му отговорност. За пълнота на изложеното настоящия състав намира за необходимо да посочи, че необосноваността не е сред касационните основания и не може да послужи за отмяна на съдебното решение, поради което съдът не следва да обсъжда това изведено от начина на формулиране на касационната жалба основание.

С оглед изхода на спора основателно и своевременно направено се явява искането на ответника за присъждане на направените по делото разноски.

Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 100 /сто/ лева, съставляваща юрисконсултско възнаграждение.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо, постановено без да са допуснати нарушения на закона. Не са налице касационните основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което то следва да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 963 от

06.07.2020г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 907 по описа на съда за 2020г.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: